Решение № 2053 от 26.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2053 гр. София, 26.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Виктория Р. Митева при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско дело № 20251100509236 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 254 и сл. от ГПК.

С Решение № 20139965/08.05.2025г. по гр.д. № 2237 по описа за 2020г. на Софийски районен съд, 52-ри състав са отхвърлени исковете, предявени с искова молба вх. № 2001080/17.01.2020г. на В. Г. С., ЕГН ********** срещу Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” – МВР с Булстат 129010164 с правно основание на чл. 178, ал.1,т. 3 вр. с чл. 187, ал.5, т.2 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 1622,82 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 17.01.2020г., до изплащането й, представляващи неплатено възнаграждение за положен извънреден труд формиран при превръщане на нощни часове в дневни за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г. , като В. Г. С., ЕГН ********** е осъден да заплати на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” – МВР с Булстат 129010164 на основание на чл. 78, ал. 3 и ал.

8 от ГПК сумата от 100лв., представляващи съдебни разноски..

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 25008443/16.06.2025г. по регистъра на СРС от ищеца В. Г. С., ЕГН ********** в частта, с която исковете са отхвърлени. Изложил е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано. Посочил е, че било установено че работел като пожарникар при ответника и полагал нощен труд, че за отработените 251 часа възнаграждението било 1622,82лв. и тази сума не била платена. При сумирано изчисляване на работното време 1 съгласно разпоредбата на Наредбата от 2020г. нощният труд следвало да се преизчислява с коефициент равен на отношението между нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на работното време през нощта. Такава разпоредба не била предвидена в Наредбите от 2014г., 2015г. и от 2016г., тази празнота в законодателството следвало да бъде запълнена чрез прилагане на на НСОРЗ и коефициент за е 1,143. Да се приемело че тази наредба не следва да се прилага водело до неравнопоставено уреждане на отношенията по полагане на труд между държавните служители и тези по трудово правоотношение. В този смисъл било и Решение на Съда на ЕС от 24.02.2022г. по преюдициално дело С-262/2020. Компесаторни механизми за държавните служители не били предвидени. Допълнителното възнаграждение за прослужено време, размерът на платения годишен отпуск и обезщетенията за неизползван такъв, обезщетението за прекратяването на служебното правоотношение, поблагоприятния режим на заплащане на извънредния труд, почивките, безплатната храна били мерки за защита с оглед особената тежест на полагания труд от тази категория служители, а не за полагания нощен труд.

Закрепеното с измененията на чл. 187 от ЗМВР еднаква продължителност на нощния и на дневния труд и коефициент 1 като съотношение между тях не се основавал на обективен и разумен критерий, видимо основание за същото било само спестяването на значителни финансови средства, но това не била допустима цел. Претендирал е разноски.

Въззиваемият – ответник по исковете Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” – МВР с Булстат 129010164 след срока за отговор е оспорил жалбата. Посочило е, че няма празнота в законодателството , поради което и нямало основание да се прилага НСОРЗ.

Ищецът работил по служебно правоотношение. Приложими за процесния период били чл. 187 от ЗМВР , Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г., Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. и тази от 2018г , а не Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ). За служителите в МВР били предвидени редица компесаторни механизми и така различното уреждане на заплащането на нощния труд на същите в сравнение с работещите по трудово правоотношение не било неравнопоставено третиране. В този смисъл било и ТР № 1/15.03.2023г. на ОСГК на ВКС. Претендирал е разноски.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 2001080/17.01.2020г. изменена в о.с.з. на 08.05.2024г. на В. Г. С., ЕГН ********** срещу Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” – МВР с Булстат 129010164, с която е поискал от съда да осъди ответника на основание на чл. 178, ал.1,т. 3 вр. с чл. 187, ал.5, т.2 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД да му заплати сумата от 1622,82 лв., ведно със 2 законната лихва от подаване на исковата молба – 17.01.2020г., до изплащането й, представляващи неплатено възнаграждение за положен извънреден труд формиран при превръщане на нощни часове в дневни за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г. Навел е твърдения, че работи при ответника по служебно правоотношение, работното му време било на смени от по 24 часа, изчислявано сумарно на тримесечие, като включвало полагането на нощен труд. Разпоредбата на чл. 187 от ЗВМР и тези на Наредбите на министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за организацията, отчитането и разпределянето на работното време , компенсирането на извънредния труд сочели възможност за нощен труд от 22,00ч. до 06,00ч., но не повече от 8 часа за 24 часов период, като чл. 31, ал.2 от Наредбата от 11.08.2014г. изрично сочела коефициент от 1,143 за положения труд като нощен. В приложимите за процесния период Наредби обаче тази разпоредба не била възпроизведена и така имало празнота, която следвало да се запълни чрез прилагането на чл. 9, ал.2 от НСОРЗ сочещ коефициент 1,143. За процесния период работела на смени от по 24 часа. Така бил положил извънреден труд, който не му бил платен, стойността му била в размер на главницата. Претендирала е разноски.

Ответникът Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” – МВР с Булстат 129010164 в предоставения срок за отговор е оспорил исковете. Посочил е, че действително през процесния период между страните съществувало служебно правоотношение, по което ищецът работел на 24-часови смени, от които 8 часа нощен труд – от 22,00ч. до 06,00ч. Не дължал плащане на процесните суми като възнаграждение за положен извънреден труд. Приложимите разпоредби на ЗМВР и на Наредбите от 2016г. на Министъра на вътрешните работи не допускали възможност за такова преизчисление, това били специални нормативни актове и те дерогирали приложението КТ, ЗДСл и на НСОРЗ. Не били установени предпоставките на чл. 9 от НСОРЗ и коефициент от 1,143 не бил приложим. В МВР нощния труд можел да е 8 часа, колкото и дневния. С писмената защита е посочило, че държавните служители в МВР работата била специфична, за тях били предвидени компесаторни механизми, разликата в заплащането на нощния труд било по обективни причини, в този смисъл било ТР № 1/15.03.2023г. на ОСГК на ВКС. Претендирал е разноски.

Приета е справка, издадена от ответника, съгласно която В. С. е работел при ответника на длъжността „инспектор ІІІ-та степен в група ЕИП към отдел ПКД при СДПБЗН при ГДПБЗН-МВР за периода от 01.08.2016г. до 30.09.2019г,работното му време включвало смени от по 24 часа, нощния труд по време на същите бил от 22,00ч. до 06,00ч. на следващия ден, нямало данни да е бил „на разположение“ през процесния период, като е посочено конкретните дни, в които са давани 24-часови смени през периода.

С приетото по делото неоспорено от страните заключение по съдебносчетоводната експертиза вещото лице след запознаване с документи по делото и допълнително представените му от ответника фишове за заплати е посочило, че през процесния период ищецът е полагал нощен труд, като е 3 работил на смени , положеният труд е отчитан сумарно на тримесечие. За периода бил положил нощен труд общо 1754 часа, при преобразуване на същите в дневен труд с коефициент от 1,143 се получавали 2005 часа, разликата била 251 часа и за същите не било платено възнаграждение за извънреден труд , стойността му било 1622,82лв.

С оглед на така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо.

По правилността на решението в обжалваната част:

Съгласно разпоредбата на чл. 178, ал.1, т.3 и и чл. 179, ал.1, пр.2 и ал.2, ал. 3 от ЗМВР в приложимите им за случая редакции на държавните служители в МВР се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд, за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч. , както и за изпълнение на специфични дейности; за резултати в служебната дейност, за научна степен, за специфични условия на труд, за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение, и други възнаграждения в случаи, определени със закон или с акт на Министерския съвет за държавните служители от МВР, като размерът на допълнителните възнаграждения за полагане на труд през нощта, условията и редът за тяхното изплащане се определят със Заповед на министъра на вътрешните работи, а след измененията обн. ДВ, бр. 97/2017г. – с Наредба, издадена от Министъра на вътрешните работи.

Съгласно разпоредбата на чл. 187 от ЗМВР в приложимата й редакция за случая нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица като за работещи на 8-,12-,24-часови смени работно време се изчислява сумирано за тримесечен период, възможно е полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период; работата извън редовното работно време е допустимо до 70 часа на тримесечия и до 280 часа годишно като за работещите на смени този труд се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период и се заплаща с 50% увеличение върху основното месечно възнаграждение.

Съгласно чл. 31 и чл. 34 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г . за реда за организацията и разпределянето на работното време, неговото отчитане , за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, време за отдих и почивките на държавните служители в МВР (Наредба от 2014г.) положеният извънреден труд се плаща съобразно разпоредбите на ЗВМР, положеният труд в периода от 22,00ч. до 06,00ч. при сумирано отчитане на работното време общият брой на тези часове за целия отчетен период се умножава по 0,143 и полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Тази Наредба е отменена с влязлата в сила на 01.04.2015г. Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. . за реда 4 за организацията и разпределянето на работното време, неговото отчитане…..

(Наредба от 2015г.), с разпоредбата на чл. 32 от която е посочено, че извънредния труд се компенсира по реда, посочен в ЗМВР, няма разпоредба сочеща плащане на допълнително възнаграждение за нощния труд. Тази Наредба от 2015г. е отменена с влязло в сила на 29.07.2016г. Решение на ВАС по дело 5450/2016г. и новата Наредба по чл. 187 от ЗМВР е обнародвана на 02.08.2016г. Наредба № 8121з-776/29.06.2016г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, неговото отчитане…..(Наредба от 2016г.), като уредбата на извънредния и на нощния труд с нея е идентичен с начина, посочен в Наредбата от 2015г. Тази Наредба от 2016г. е отменена с Решение на ВАС от 10.12.2019г. по дело № 8601/2019г. обнародвано в ДВ на 14.01.2020г. Приета е Наредба № 8121з-908/02.08.2018г. за условията и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните служители за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22,00ч. до 06,00ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение /Наредбата от 2018г./, влязла сила от 14.08.2018г. Приета е и Наредба № 8121з-1059/26.09.2019г. за условията и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните служители за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22,00ч. до 06,00ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение /Наредбата от 2019г./, влязла сила на 04.10.2019г. , с която е отменена Наредбата от 2018г. Приета е и Наредба № 8121з-36/07.01.2020г. за условията и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните служители ..../Наредбата от 07.01.2020г./, с която е отменена Наредбата от 2019г. Трите Наредби – от 2018г. и от 2019г. и от 07.01.2020г. са с идентично уреждане на правилата за заплащане на нощния труд, положен от 22,00ч. до 06,00ч. , за който съгласно чл. 9 се дължи допълнително възнаграждение за положен нощен труд, като не въвеждат правило идентично с това от Наредбата от 2014г. Приложими в случая са и издадените от Министъра на вътрешните работи Заповеди от 2014г. и от 2017г. сочещи размер на допълнителното възнаграждение за нощен труд от п о 0,25лв. на час, за които по делото не се спори, че са издадени, които са съобразени и от заключението по счетоводната експертиза.