Решение № 39 от 31.05.2021, Районен съд - Димитровград

РЕШЕНИЕ

№ 39 гр. гр. Димитровград , 31.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на двадесет и девети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Огнян Х. Гълъбов при участието на секретаря Силвия И. Димова като разгледа докладваното от Огнян Х. Гълъбов Гражданско дело № 20205610100919 по описа за 2020 година за да се произнесе взе предвид:

Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК – установителен за вземане.

В исковата молба ищецът „***“АДСИЦ, с предишно наименование „Алфа кредит“АДСИЦ, твърди, че на 19.05.2020г. в РС-Димитровград било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в полза на ищеца срещу ответника С.

М. С.. Образувано било ч.гр.д.№451/2020г. по описа на съда, като била издадена заповед за изпълнение на парично задължение, редовно връчено на С. по реда на чл.47 ал.5 от ГПК. С разпореждане от 29.07.2020г. съдът указал на ищеца възможността в едномесечен срок да предяви иск против длъжника С. М. С. за установяване съществуването на вземането по посочената заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д.№451/2020г. В тази връзка, ищецът поддържа, че с договор за продажба на вземания от 25.03.2010г. „Алфа банк“А.Е. чрез клона си „Алфа Банка- Клон България“ прехвърлила възмездно на „С.Г.Груп“ООД вземания към свои длъжници, произтичащи от сключени договори за потребителски кредити. С последващ договор за продажба на вземания от 26.03.2010г. „С.Г.Груп“ООД прехвърлило възмездно на „МТ Проджект“ЕООД гореописаните вземания. От своя страна, на 29.03.2010г. с договор за прехвърляне на вземания „МТ Проджект“ЕООД прехвърлило възмездно на „Алфа кредит“АДСИЦ, с ново наименование „***“АДСИЦ гореописаните вземания, ведно с всички обезпечения, привилегии и други принадлежности към тях, включително с начислената до датата на прехвърлянето лихва. Сред цедираните вземания, описани в приложенията към горепосочените договори за прехвърляне на вземания, фигурирало и това на „Алфа Банка-клон България“ срещу С. М. С., произтичащо от 1 сключения между него и Банката Договор за потребителски кредит -Ваканция №51236/01.02.2008г. Съгласно този договор, Банката предоставила на ответника кредит за текущи потребителски нужди в размер на 5000 лева за периода от 01.02.2008г. до 01.02.2013г., като той се задължил да го върне заедно с начислените договорни лихви, разсрочено, съгласно погасителен план, на 60 месечни анюитетни вноски, всяка от които в размер на 107,47 лева, при падеж първо число на месеца и последна вноска с падеж на 01.02.2013г. Твърди, че в срока на действие на Договора С. не изпълнявал коректно задълженията си за плащане на дължимите вноски, поради което към 25.03.2010г. непогасената от него сума възлизала на 5344,23 лева. В съответствие с чл.99 ал.3 от ЗЗД той бил уведомен за прехвърлянето на вземанията и за новия кредитор. На 24.05.2010г. между ответника и упълномощен представител на „МТ Проджект“ЕООД било сключено споразумение, с което С. признал, че дължи сумата от 5345 лева, представляваща неплатено задължение по горепосочения договор за потребителски кредит. Страните се договорили ответника да заплати задълженията си разсрочено за периода от 30.05.2010г. до 30.04.2016г., на 72 месечни вноски съгласно погасителен план, при вноска в размер на 100 лева. Поддържа, че С. не извършил нито едно плащане за погасяване на договорените анюитетни вноски, поради което ищеца подал в РС-Димитровград заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, за 14бр.неплатени ежемесечни вноски за главница с настъпил падежи в периода от 30.03.2015г. до 30.04.2016г. Иска съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че ответника дължи на ищцовото дружество сумите предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.

№451/2020г. по описа на РС-Димитровград, а именно: 1294,30 лева- представляваща 14бр.неплатени ежемесечни вноски за главница, с настъпили падежи в периода от 30.03.2015г. до 30.04.2016г., дължими съгласно Споразумение от 24.05.2010г., 354,19 лева мораторна лихва за времето от 15.05.2017г. до 12.03.2020г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на депозиране заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата. Претендира присъждане на направените разноски в настоящото производство ,както и на тези от заповедното производство.

Ответникът С. М. С., чрез назначения му от съда особен представител адв.М.К., депозира отговор на исковата молба, в който поддържа, че налице е противоречие между обстоятелствената част на исковата молба и приложени писмени доказателства. В исковата молба се твърдяло, че между ищеца и ответника е сключено споразумение за разсрочване на дълга на 24.05.2010г., а с исковата молба е представено споразумение с дата 24.05.2020г.

Във връзка с развилото се производство за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК не бил посочен релевантния правопораждащ факт въз основа на който ищеца търси паричната си претенция: въз основа на писмено споразумение и/или въз основа на сключения договор за кредит, т.е. не бил посочен правопораждащия факт за очертаване рамките на материалноправната претенция. На следващо място, прави възражение за ненастъпване на предсрочна изискуемост на вземането, тъй като не бил осъществен състава на чл.20а от ЗЗД. Поради това налице било ненадлежно проведено производство по издаване 2 на заповед за изпълнение и установителния иск бил недопустим. Оспорва твърдението, че ответника е уведомен за прехвърляне на вземанията, като от представените уведомления не се установява връчването им на С.. На следващо място, оспорва уведомлението за прехвърляне на вземането, изходящо от „С.Г.Груп“ООД без изходящ номер, без дата, с отбелязване „уведомен съм лично“ и калиграфски подпис, тъй като не може да се установи към кой момент е връчено това уведомление и дали въобще е връчено лично на ответника.

Оспорва подписа на уведомлението. Оспорва приложеното споразумение, носещо дата 24.05.2020г. със закрепен към него погасителен план. Това оспорване касае частен документ относно достоверността на дата и подпис срещу „длъжник“ с твърдение, че ответника не е автор на този подпис. Позовава се на изтекла петгодишна погасителна давност по отношение на вземането на ищеца, произтичащо от договор за банков кредит. Алтернативно се позовава на петгодишна погасителна давност по отношение на търсените вноски за 30.03.2015г., 30.04.2015г., 30.05.2015г., 30.06.2015г. и 30.07.2015г., произтичащо от твърдението на ищеца за сключено споразумение за разсрочване на дълга. Оспорва исковата молба по размер, като твърди, че за периода през който се търси плащане, произтичащо от твърдяното споразумение, ответника е извършвал плащания по дълга. Твърдението на ищеца, че ответника не бил извършил никакви плащания не било подкрепено с доказателства, поради което също се оспорва. На последно място, оспорва се по размер претенцията за мораторна лихва, като се прави възражение за изтекла тригодишна погасителна давност за май, юни и юли 2017г.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната общност, приема за установено от фактическа страна следното:

С Молба-декларация за потребителски кредит от 22.01.2008г. С. М. С. се обърнал към „Алфа Банк“ клон България с искане за предоставяне на кредит в размер на 5000 лева.

Видно от приетия като доказателство по делото Договор за потребителски кредит – Ваканция №512-36/2008 от 01.02.2008г., „Алфа Банк“ клон България, предоставила на ответника кредит в размер на 5000 лева за текущи потребителски нужди, който трябвало да бъде издължен в срок от 60 месеца. Погасяването на кредита трябвало да се извърши на 60 равни месечни вноски, всяка от които в размер 107,47 лева, като общия дължим размер на задължението бил 6448,20 лева. Към Договора е приложен и Погасителен план, от който се установява, че първата погасителна вноска е дължима от кредитополучателя на 04.03.3008г., а последната на 01.02.2013г. Уговорената сума от 5000 лева е била преведена на С. М. С. по по посочена от него банкова сметка на 01.02.2008г.

Съгласно представения с исковата молба препис от Договор за продажба на вземания, на 25.03.2010г. „Алфа Банк“ клон България прехвърлил в полза на купувача „С.Г.Груп“ООД порфейл от свои вземания по договори за потребителски кредити, като видно от приложеното извлечение, с Договора е прехвърлено и вземането на банката към С. М. С. по Договор №512-36/2008г. на стойност от общо 5344,23 лева. За така извършената цесия, по делото е приложено Уведомление до ответника, издадено от „Алфа Банк“ клон България.

3

От приетия като доказателство по делото Договор за продажба на вземания от 26.03.2010г., се установява, че „С.Г.Груп“ООД е прехвърлило в полза на „МТ Проджект“ЕООД портфейл от вземания, като съгласно съставения между страните Протокол от 30.03.2010г. сред тях е и това по отношение на С. М. С., произтичащо от Договор №512-36/2008г. С Уведомление за прехвърляне на вземания „С.Г.Груп“ООД уведомило ответника, че първоначално е придобило от кредитора му по Договор №51236/2008г. „Алфа Банк“ клон България вземанията към него в размер на 5344,23 лева, а в последствие на 26.03.2010г. е прехвърлило същите в полза на „МТ Проджект“ЕООД, като той е новия му кредитор. В Уведомлението е положен ръкописен текст „Уведомен съм лично“, както и саморъчен подпис.

Видно от представения с исковата молба Договор за прехвърляне на вземания от 29.03.2010г., „МТ Проджект“ЕООД е прехвърлило в полза на „Алфа кредит“АДСИЦ портфейл от вземания, изброени в Приложение №1 към Договора. Съгласно извлечение от Приложение №1 към Договор за прехвърляне на вземания от 29.03.2010г., след прехвърлените вземания е и това по отношение на С. М. С. в размер на 5344,23 лева, произтичащо от Договор №512-36/2008г. от 01.02.2008г. С Уведомление за прехвърляне на вземания „МТ Проджект“ЕООД уведомява С. М. С., че първоначално „С.Г.Груп“ООД е придобило от „Алфа Банк“ клон България вземанията по сключен от него Договор за предоставяне на потребителски кредит №512-36/2008г. в размер на 5344,23 лева. С последващ договор от 26.03.2010г. „С.Г.Груп“ООД прехвърлило това вземане в полза на „МТ Проджект“ЕООД, а на свой ред то го прехвърлило в полза на „Алфа Кредит“АДСИЦ.

Съгласно приетия като доказателство по делото Договор за събиране на вземания, на 29.03.2010г., „Алфа Кредит Мениджмънт“АД, в качеството си на обслужващо дружество на „Алфа Кредит“АДСИЦ възложило на „МТ ПРоджект“ЕООД да извърши от свое име, но за сметка на „Алфа Кредит“АДСИЦ извънсъдебно събиране на вземания на „Алфа Кредит“АДСИЦ. Вземанията представлявали просрочени потребителски кредити на физически лица с първоначален кредитор „Алфа Банк“ клон България. В края на всеки календарен месец, Изпълнителят се задължавал подробно да уведомява Възложителя за събраните плащания и да ги превежда по банкова сметка, водена на името на „Алфа Кредит“АДСИЦ. На същата дата- 29.03.2010г., между „МТ Проджект“ЕООД и „С.Г.Груп“ООД бил сключен Договор за събиране на вземания. Съгласно Договора, първото дружество възложило на второто дружество да извърши извънсъдебно събиране на вземания на „Алфа Кредит“АДСИЦ към физически лица, които представлявали просрочени потребителски кредити на физически лица с първоначален кредитор „Алфа Банк“ клон България. Към така сключения Договор бил приложен Списък за предадени копия на оригинални документи от „МТ Проджект“ЕООД на „С.Г.Груп“ООД във връзка със събиране на вземания по потребителски кредити, първоначално отпуснати от „Алфа Банк“ Клон България, в който фигурира вземане по отношение на С. М. С. за сумата от 5344,23 лева, произтичащо от Договор №512-36/2008г. от 01.02.2008г.

Съгласно представеното с исковата молба Споразумение от 24.05.2010г., „МТ 4

Проджект“ЕООД, чрез своя упълномощен представител „С.Г.Груп“ООД и ответника С. М.

С. констатирали, че на 25.03.2010г. е бил сключен договор за продажба на вземания, страни по който са „Алфа Банк“Клон България, в качеството на цедент, и „С.Г.Груп“ООД, в качеството на цесионер. С последващ договор за продажба на вземания от 26.03.2010г., новият кредитор „С.Г.Груп“ООД продал на „МТ Проджект“ЕООД вземанията описани погоре. Обект на договорите за продажба било вземане на „Алфа Банк“ Клон България срещу С. М. С. от неплатени суми по Договор за потребителски кредит №512-36 от 2008г. В т.5 от Споразумението е посочено, че към датата на подписване на Договора за продажба на вземания от 26.03.2010г. задължението на С. М. С. възлиза на 5345 лева. С подписване на Споразумението длъжникът се задължил пред кредитора да погасява остатъка от задължението при условията на първоначална вноска и анюитетен погасителен план, както следва: първоначална вноска в размер на 100 лева, дължима до 30.05.2010г. и 72бр.равни ежемесечни вноски, включващи главница и лихва, считано от 30.05.2010г., съгласно погасителен план, приет и подписан от страните, неразделна част от настоящото споразумение. Размерът на всяка анюитетна вноска е 100 лева и е дължима до 30-то число на месеца, като последната се счита за изравнителна. Крайният срок за погасяване на задължението е 30.05.2016г. Споразумението е подписано от представител на кредитора, както и от длъжника С. М. С..