Решение № 82 от 20.03.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 82 гр. София, 20.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камен Иванов

Членове:

Владимир Астарджиев

Величка Цанова при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева в присъствието на прокурора В. Ст. С. А. Б. Х. като разгледа докладваното от Камен Иванов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241000600062 по описа за 2024 година Настоящото въззивно производство по реда на чл.327 вр.чл.318 и сл.НПК е образувано по въззивна жалба,вх.№100690/02.11.2023 година,подадена от С. Я. П.,с установена самоличност,ЕГН ********** чрез адв.К. Ч. от САК,с посочен съдебен адрес,против присъда №166/25.10.2023 година,постановена по нохд №3234/2023 година по описа на Софийски градски съд.

С присъда №166/25.10.2023 година подсъдимия С. Я. П.,роден на ******** година в гр.***,българин,български гражданин,с адрес в село ***,ул.“***“№

*,със средно образование,женен,управител на фирма,неосъждан,ЕГН ********** е признат за виновен в това,че на 22.09.2021 година в гр.София,при управление на МПС-л.а.марка „БМВ“ ,модел „535Д XДрайв“,ДК№******** по бул.“Цариградско шосе“,с посока на движение от бул. „Ал. Малинов“ към гр.Пловдив,в района на № 90 в нарушение на правилата за движение,визирани в чл.20 ал.2,изр.2 ЗДвП по непредпазливост причинил смъртта на М. К .Е.,поради което на основание чл.343 ал.1,б.“в“ вр.чл.342 ал.1,пр.3 вр.чл.58А ал.1 НК му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година,а на основание 1 чл.66 ал.1 НК е отложил изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ за срок от ТРИ години,считано от влизане в сила на присъдата.

Съдът,на основание чл.343г вр.чл.37 ал.1,т.7 НК,е лишил подсъдимия С.

Я. П., ЕГН ********** от право да управлява МПС за срок от една година,считано от влизане на присъдата в сила.

Подсъдимият С. Я. П. е осъден да заплати направени по делото разноски в размер на 2040.20 лева по сметка на СДВР /представляващи възнаграждения за вещи лица /,както и по пет лева държавна такса за всеки служебно издаден изпълнителен лист,на основание чл.189 ал.3 НПК и Тарифа № 1,т.7 ЗДТ.

С въззивната жалба,допълнена надлежно,се твърди,че атакуваният съдебен акт е незаконосъобразен,постановен е при допуснати съществени процесуални нарушения„…при събиране, проверка и оценка на доказателствата……което е довело до ограничаване правото на защита…“,като е нарушен материалния закон и наложеното наказание е явно несправедливо.Сочи се,че съдебното производство се е развило по реда на гл.27,чл.371,т.2 НПК и подсъдимият е признал фактите по обвинението,но съдът не е съобразил всички факти и обстоятелства,обуславящи съставомерността на деянието.Сочи се,че незаконосъобразно съдът не е приложил нормата на чл.55 ал.3 вр.ал.1 НК,като в тази връзка се сочи,че наказанието е явно несправедливо и с него не се постигат целите по чл.36 НК.

След изготвяне на мотивите към атакуваната присъда са акцентирани оплакванията,че незаконосъобразно първият съд не е намерил да са налице условия за определяне наказание по реда на чл.55 НК,въпреки,че такива са били налице-самопризнания,млада възраст,чисто съдебно минало, социална и трудова ангажираност,отлични характеристични данни,липса на предишни нарушения по ЗДвП,оказана помощ на пострадалата,неправомерно поведение на пострадалата при пътно-транспортното произшествие.По същество се претендира да се приеме наличие на многобройни смекчаващи вината и наказателната отговорност обстоятелства при условията на чл.55 НК,като и най-лекото наказание се оказва несъразмерно тежко.

Едновременно с това се поставя въпроса за това могъл ли е подсъдимия да предвиди и да предотврати настъпването на общественоопасните последици,като се формира твърдение,че подсъдимият „…е бил в невъзможност да предвиди или предотврати събитието….“ с оглед приетото 2 от съда съпричиняване от страна на пострадалата.Сторено е оплакване за нарушаване на материалния закон при определяне размера на наказанието „лишаване от свобода“,като се сочи,че са били налице условия при прилагане разпоредбата на чл.55 ал.3 НК на подсъдимия да не се налага наказание по чл.343г вр.чл.37,ал.1,т.1 НК.Позовава се на разписаното в ТР№1 от 2023 година на ОСНК при ВКС.

Претендира изменяне на присъдата и постановяване на съдебен акт,с който се намали по размер наложеното наказание на подс.С. П.,като се приложи нормата на чл.55 ал.3 НК и не му се налага наказание по реда на чл.343г вр.чл.37 ал.1,т.7 НК.

Пред въззивния съд страните не правят доказателствени искания.

Защитникът на подсъдимия С. П.,адв.Ч. поддържа подадената въззивна жалба,като акцентира на оплакване за незаконосъобразност,свързано с определяне наказанията на подсъдимото лице..Сочи,че първият съд по същество обосновано и аргументирано е обсъдил фактите по делото с изключение на тези,относими към определяне наказание на подсъдимото лице.Намира,че неправилно е определено наказанието „лишаване от свобода“,като необосновано не е прието да са налице условията на чл.55 ал.3 вр.ал.1 НК.Сочи се,че фактите,признати от подсъдимия надлежно по реда на чл.371 т.2вр.чл.372 ал.4 вр.ал.3 НПК не се оспорват,но съдът не е приложил правилно Закона, доколкото са налице категорично многобройни смекчаващи вината и наказателната отговорност обстоятелства,а едно от тяхсъпричиняването на вредоносния резултат от страна на пострадалата М. Е.,е изключително по своя характер.Акцентира се на поведението на подсъдимото лице към инкриминирания момент,оказаната помощ,изразеното още на досъдебното производство съжаление за случилото се,процесуалното поведение в цялост,добрите характеристични данни,вкл. липса на предходно осъждане и липса на водени против него наказателни производство.Поддържа липса на каквото и да е отегчаващо вина и наказателна отговорност обстоятелство.

Въз основа на признатите от подсъдимия факти,приети за безспорно установени от съда по реда на чл.373 ал.2 НПК,защитата изтъква,че първият съд не е оценил в достатъчна степен относителната тежест на характеристичните данни за подсъдимото лице,отношението към стореното 3 престъпно деяние,искреното разкаяние.Намира,че с наказание,определено по реда на чл.55 НК,без да се налага кумулативното наказание „лишаване от право да управлява МПС“ при съобразяване изложеното в ТР№1/13.04.2-23 година на ВКС,ще се реализират целите,разписани в чл.36 НК,ще се реализират генералната и специална превенции на наказанието.

Претендира,че и представителят на държавното обвинение пред първия съд е поддържал такава позиция,касателно начина на определяне на наказание,включително без лишаване на подсъдимия от право да управлява МПС.

В обобщение претендира постановяване на съдебен акт,с който се измени атакуваната присъда,като се определи наказание „лишаване от свобода“ по реда и при условията на чл.55ал.3 вр. ал.1 НК,намали се по размер наложеното наказание «лишаване от свобода» на подс.С. П., като се приложи нормата на чл.55 ал.3 НК и не му се налага наказание по реда на чл.343г вр.чл.37 ал.1,т.7 НК.

Подсъдимият поддържа позицията на защитата си,изразява съжаление за случилото се,сочи как поведението му се отразява напред в житейски и професионален план.

По реда на чл.333 ал.2 НПК Моли за справедлив съдебен акт,като не бъде лишаван от право да управлява моторно превозно средство.

Представителят на Софийска апелативна прокуратура по същество е оспорил основателността на подадената въззивна жалба от защитата.Сочи,че съдебният акт е обоснован и законосъобразен ,включително в частта,касателно определяне вид и размер на наказание за подсъдимото лице.

Намира,че правилно са отчетени всички обстоятелства,обуславящи наказателната отговорност на подсъдимия П..Намира,с оглед тежкия вредоносен резултат,че прилагане нормата на чл.55 ал.3 вр.ал.1 НК и отмяна на наказанието по чл.343г НК би било прекалено снизхождение към подсъдимия. Приема,че съдът правилно е определил наказания на подсъдимия,като те са съобразени със степента на обществена опасност на деянието и дееца.

В обобщение представителя на държавното обвинение иска да се постанови съдебен акт,с който се потвърди атакуваната присъда като законосъобразна.

4

Пред въззивния съд частния обвинител и повереника му не се явяват,редовно призовани.

Съдът,като взе предвид направените оплаквания във въззивната жалба на защитата,поддържани пред настоящия съд от защитата и подсъдимото лице,заявеното от представителя на САП,като провери изцяло атакувания пред него съдебен акт при условията на чл.313 НПК и чл.314 от НПК,приема за установено следното:

В хода на проведено съкратено съдебно следствие от първия съд по реда на гл.ХХVІІ от НПК,чл.371 т.2 НПК,фактическата обстановка е приета за изяснена в нейната пълнота,подкрепена от самопризнанието на подсъдимото лице.При изпълнение на задълженията си съдът е изградил вътрешното си убеждение въз основа на надлежно установен доказателствен обем.Фактическата обстановка по делото е еднозначно и категорично установена и е ясно изложена в мотивите на първоинстанционния съд.С тези факти и установени обстоятелства по делото,приети от първия съд, въззивната инстанция се съгласява и ги възприема изцяло.Не установява нови фактически положения. Възприетите от първоинстанционния съд факти и изяснената чрез оценката им в съвкупност фактическа обстановка се споделя изцяло от настоящия съдебен състав и преповтаряне не се налага.Не са нарушени онези правила на Закона,регламентиращи дейността на съда по събиране,проверка и оценка на доказателствата.Доколкото обаче приетите за установени факти са поставени в основата на изведените решаващи изводи на І-инст.съд за вина на подсъдимия С. П.,правна квалификация на деянието и наказателната и отговорност,а и за да се дадат аргументирани отговори на поставени от защитата въпроси по наказателно-правния спор,те следва да се подчертаят отново.

В мотивите си първия съд е описал последователно фактите,релевантни за установяване предмета на доказване по делото по см.на чл.102

НПК,съобразявайки се с очертаните фактически рамки в обвинителния акт.Приетите от първия съд факти се споделят от настоящата съдебна инстанция,която приема следната фактическа обстановка:Подсъдимият С. Я.

П. е роден на ******** г. в гр. ***,българин,български гражданин е,със средно образование,женен,не е осъждан,вж.справка за съдимост,т.2,л.102 ДП,ЕГН **********.Подсъдимият С. П. е правоспособен водач на МПС,като 5 на негово име е издадено свидетелство за правоуправление № 283079263 на 29.09.2016 година,валидно до 29.09.2021 година,т.е, към инкриминираната дата е притежавал надлежно удостоверена правоспособност за категория “С“,“ТкТ“,“В“,“М“,“АМ“,вж. справка от МВР-ОДМВР гр.Благоевград, л.135,т.1-ви от ДП.

На 22.09.2021 година,около 20,30 часа в гр.София С. Я. П. управлявал моторно превозно средство лек автомобил,марка „БМВ“,модел „535Д ХДрайв,Д.К.№ ******** по бул. „Цариградско шосе“,с посока на движение от бул. „Александър Малинов“ към гр. Пловдив.В пътен участък в района на №90 за посоката на движение на управлявания от подсъдимия П. автомобил пътното платно на бул.„Цариградско шосе“представлявало прав и равен пътен участък,покрит с дребнозърнест асфалт,без дупки,без наклон,без неравности или посипаности,предназначен за еднопосочно движение на пътни превозни средства,с разрешена скорост до 80 км/час, сигнализирана с пътен знак „В26“.В началото на отсечката в района на № 90,считано в посоката на движение на управлявания от П. лек автомобил,пътното платно на бул.„Цариградско шосе” се състояло от три пътни ленти,всяка от които с ширина от 3,50 метра.В дясната зона на пътното платно имало и зона с ширина от 3,50 метра,обозначена с пътна маркировка „коси успоредни линии“ „M 15“,а след това пътното платно преминавало в четири обособени пътни ленти, всяка от които с ширина от 3,50 метра,разделени с пътна маркировка „M3“-единична прекъсната линия.

С. Я. П. управлявал моторно превозно средство лек автомобил,марка „БМВ“,модел „535Д ХДрайв,Д.К.№ ******** в посочения времеви период,като пътното платно било влажно и движението се осъществявало в тъмната част на денонощието.В района на №90 имало добра видимост, осигурена от изкуствено /улично/ осветление.С. П. управлявал лекия автомобил със скорост на движение от около 84 км/час и приближавал отсечката в района на № 90 на бул.„Цариградско шосе“,движейки се в найлявата от трите пътни ленти.