Решение № 13 от 17.02.2022, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. Бургас, 17.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Синков

Членове:

Галина Т. Канакиева

Петя Ив. Петрова Дакова при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова Нотева в присъствието на прокурора Ив. Анг. К. като разгледа докладваното от Галина Т. Канакиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20212000600239 по описа за 2021 година С присъда № 8/15.09.2021 год. постановена по НОХД № 219/21 год.

Сливенския окръжен съд е признал подсъдимия С. АС. Р. – със снета по делото самоличност, осъждан, работещ, ЕГН ********** ЗА ВИНОВЕН в това, че на 10.09.2020 г. на път II-66, в землището на гр. Нова Загора, при управление на лек автомобил марка „Форд“, модел „Фиеста“ с рег. № СТ ....

ВР, в посока от гр. Стара Загора към гр. Нова Загора, с превишена скорост, навлязъл в лентата за насрещно движение, с което нарушил правилата за движение, регламентирани в ЗДвП, както следва: чл. 21 ал. 1 от ЗДвП, забраняващ на водачите при избиране на скоростта на движение извън населено място да превишават 90 км/ч за превозни средства категория „В“; чл. 16 ал. 1 т. 1 от ЗДвП, забраняващ на водачите, когато платното за движение има две пътни ленти да навлизат и да се движат в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне и блъснал движещия се в насрещната лента за движение л.а. марка „Тойота Ярис“ с рег.

№ СН ... КА и по непредпазливост причинил смъртта на Р. Л. Б., ЕГН .. от гр.

Нова Загора, С.Т. С., ЕГН ********** от гр. Сливен и В.Щ. К., ЕГН ********** от с. Самуилово, обл. Сливен, като случаят е особено тежък, 1 поради което и на основание чл. 343, ал. 3, б. „б“, предл. 2, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, вр. чл. 54, вр. чл. 58а, ал. 1 от НК му НАЛОЖИЛ наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ШЕСТ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА, което да изтърпи при първоначален СТРОГ режим, като го ОПРАВДАЛ да е извършил нарушение по чл. 20 от ЗДвП задължаващ водачите непрекъснато да контролират пътните превозни средства, които управляват, а именно изгубил контрол над управлявания автомобил.

Със същата присъда съдът на основание чл. 343г от НК е НАЛОЖИЛ на подс. С. АС. Р. наказание Лишаване от право да управлява МПС за срок от СЕДЕМ ГОДИНИ.

ОСЪДИЛ е подсъдимия С. АС. Р., да заплати в полза на държавата по сметка на ОД на МВР – Сливен сумата в размер на 2962.30 лева / две хиляди деветстотин шестдесет и два лева и 30 ст./, представляващи направени по делото разноски в досъдебната фаза.

Постановил е веществените доказателства по делото:

- лек автомобил марка и модел „Форд Фиеста“ с рег.№ СТ .... ВР, оставен на съхранение в склад за веществени доказателства - МПС, находящ се в двора на „Пътна полиция“ ОД на МВР - Сливен с приемателно предавателни протокол № 307/10.09.2020 г. напълно опожарен, след влизане в сила на присъдата да се върне на собственика В.Д.В., от гр. Гълъбово.

- лек автомобил марка и модел „Тойота Ярис“ с рег.№ СН ... КА, напълно опожарен, оставен на съхранение в склад за веществени доказателства - МПС, находящ се в двора на „Пътна полиция“ ОД на МВР Сливен с приемателно-предавателни протоколи № 308/10.09.2020 г. след влизане в сила на присъдата да се върне на собственика „Е.Е.П.” ЕООД – с.

Тополчане.

Недоволни от така постановената присъда са останали защитника на подсъдимия С. АС. Р. - адв. М.М. от АК - Сливен, частните обвинители К. Щ.

К., М. Щ. К. и Щ. В. К. чрез техния процесуален представител адв. В.Н. от САК и адв. А.Б. от САК, като пълномощник на частните обвинители ЦВ. ИЛ.

СТ. – съпруга на пострадалия, лично и като майка и законен представител на В. СТ. СТ. – син на пострадалия, С.Д. С. - майка на пострадалия и Д. Т. СТ. – сестра на пострадалия С.Т. С., против присъда №8/15.09.2021г. по НОХД№ 219/21г. по описа на ОС- Сливен.

2

С жалбата на защитника на подсъдимия се прави оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание. Твърди се, че същото не е правилно индивидуализирано и е прекалено завишено, не е съобразено с фактите по делото, с обществената опасност на деянието и дееца, както и с целите на наказанието визирани в чл.36 от НК. Намира, че решаващият съд е предал особена тежест на предходните осъждания на подсъдимия за извършени от него умишлени престъпления, въпреки че последното осъждане е от преди повече от 10 години. Сочи, че съдът не е изложил мотиви, защо приема, че деянието представлява „особено тежък случай“ по смисъла на чл.93, т.8 от НК, както и защо определя наказанието при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства. Моли съда да измени атакуваната присъда и намали размера на наложеното наказание. С писмено допълнение към въззивната жалба се излагат подробни съображения в подкрепа на наведените във въззивната жалба оплаквания. Претендира се изменение на присъдата и намаляване размера на наложеното наказание, като същото се определи при баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и оправдаване на подсъдимия по обвинението за наличие на „особено тежък случай“, предвид чистото му съдебно минало, тъй като същият е реабилитиран и това обстоятелство следва да се цени като смекчаващо отговорността обстоятелство.

С въззивната жалба на частните обвинители К.Щ. К., М. Щ. К. и Щ.

В. К. чрез техния процесуален представител адв. В.Н. от САК също се правят оплаквания за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание, което намират за твърде занижено, несъответстващо на обществената опасност на деянието и дееца и на целите на наказанието. Навежда се довод, че съдът не е отчел в достатъчна степен начина на извършване на деянието, тежестта и високата степен на обществена опасност на извършеното деяние, вследствие на което е настъпила смъртта на три лица, като същото представлява и „особено тежък случай“. Твърди се, че съдът не е подложил на задълбочена преценка предходните осъждания на дееца и наложените му административни наказания за извършени от него админтистративни нарушения на правилата за движение по пътищата, обстоятелството, че подсъдимият не е съдействал след деянието за разкриване на обективната истина и не е изказал съжаление за случилото се, липсата на смекчаващи отговорността обстоятелства. Претендира се изменение на присъдата и 3 увеличаване на наложеното наказание в рамките на предвидения в закона максимален размер. В допълнително изложение към въззивната жалба и възражение- допълнение се излагат подробни съображения в подкрепа на направените с жалбата оплаквания. Навежда се довод, че макар и реабилитиран същият е осъждан и за престъпления по транспорта и е системен нарушител на правилата за движение, не е трудово ангажиран, а семейното му положение и здравословното състояние, влошено в резултат на ПТП причинено от самия него, не следва да се ценят като смекчаващи отговорността обстоятелства. Твърди се, че в случая не е налице лек превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, тъй като не са налице никакви смекчаващи обстоятелства. Наред с това, с нарочна молба и възражение частните обвинители изразяват несъгласие с изложените във въззивната жалба на подсъдимия оплаквания и молят същата да бъде оставена без уважение като неоснователна.

С въззивната жалба на адв. А.Б. от САК, пълномощник на частните обвинители ЦВ. ИЛ. СТ. – съпруга на пострадалия, лично и като майка и законен представител на В.С. С. – син на пострадалия, С.Д. С. - майка на пострадалия и Д. Т. СТ. – сестра на пострадалия С.Т. С. също се правят оплаквания за явна несправедливост на наложеното наказание, поради което присъдата е несправедлива. Твърди се, че наложеното наказание е занижено, тъй като не е съобразено с обществената опасност на деянието и дееца, целите на наказанието, допуснатите изключително груби нарушения на ЗДвП, настъпилите изключително тежки общественоопасни последици, многократните осъждания на подсъдимия за престъпления от общ характер, включително и за престъпление против транспорта, както и многократното му санкциониране по административен ред за извършени нарушения на правилата за движение - 42 НП, 13 фиша и 4 ПАМ. Претендира се изменение на присъдата и увеличаване на наложеното наказание до неговия максимално предвиден в закона размер, както и увеличаване размера на наказанието лишаване от право да управлява МПС съобразно чл.49, ал.2 от НК.

Претендират се разноски по делото. В допълнение към въззивната жалба частните обвинители чрез своя повереник излагат подробни съображения в подкрепа на направените с жалбата оплаквания.

Страните по делото не правят доказателствени искания.

4

В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура – гр.

Бургас заявява, че подадените жалби са процесуално допустими, но по съществото си са неоснователни. Твърди, че хода на наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, ограничаващи правата на страните, както и нарушения в процесуалната дейност на съда по преценка и анализ на доказателствената съвкупност и такива доводи не са изложени в подадените жалби. Съдебното производство е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие, като подсъдимият С. АС. Р. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти, а съдът е изпълнил задължението си за разясняване на правата му в това производство, както и задължението си по чл. 372, ал.4 от НПК - да установи, че самопризнанието му по фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, се подкрепя от събраните в хода на разследването доказателства. Сочи, че с жалбите не се претендира и необоснованост на съдебния акт, който отговаря на изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК. Навежда довод, че п риетите за установени от решаващия съд фактически положения са резултат на обстоен анализ на надлежно приобщените по делото доказателствени източници и напълно се подкрепят от тях. Намира, че при така установената фактическа обстановка възражението, че деянието не съставлява „особено тежък случай“, е неоснователно, като материалния закон е приложен правилно и са установени всички елементи от обективна и субективна страна на горепосочения престъпен състав, като безспорно констатираните нарушения на разпоредбите на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП са в пряка причинна връзка с настъпилия тежък съставомерен резултат. Твърди, че съобразно т. 4 от Постановление № 1/1983 г. на Пленума на Върховния съд извършеното деяние, с оглед обективните си свойства и елементи, далеч надхвърля обикновения случай на престъпление с такава правна квалификация, т.е. налице е изключително висока степен на неговата обществена опасност, съответно - извършено е от деец с такава степен на обществена опасност, като при преценката са взети предвид всички обстоятелства, които следва да се анализират съвкупно и в тяхната взаимна връзка и значение, а не изолирано и поотделно. Навежда довод, че начинът на извършване на деянието е резултат от безпричинно, драстично, грубо и 5 поредно за извършителя нарушение на разпоредби на ЗДвП, както и на правилата относно скоростта, довело до загубата на контрол върху моторното превозно средство при управление с неразрешената от закона скорост от 101 км/ч. , а поведението му е довело до причиняване на тежки обществено опасни последици, свързани не просто със смъртта на три лица, а с бавното им и мъчително умъртвяване чрез изгаряне, довело до изпадане в състояние на термичен шок. Според прокурора съпоставени и с отрицателните данни за личността на извършителя като водач на МПС, тези данни обосновават много по-тежки последици и много по-висока степен на обществена опасност на деянието в сравнение с други деяния по квалифицирания състав на правната норма. Намира, че фактите по делото установяват безспорно изключителната лична обществена опасност на подсъдимия в качеството му на водач на МПС , п р е д в и д предходното поведение на подсъдимия Р. като участник в движението, което го характеризира не само като недисциплиниран водач на МПС и системен нарушител на правилата за движение, но и като изключително опасен водач на превозно средство на пътя . В тази насока сочи големия брой и разнообразието на допуснати административни нарушения на правилата за движение по ЗДвП, за които е бил санкциониран по административен ред, като част от тях са за управление на моторно превозно средство с превишена скорост, неправилно престрояване и паркиране, създало непосредствена опасност за движението, като наложените санкции не са довели до неговото поправяне, а напротив - безотговорното му поведение на пътя е ескалирало и причинило смъртта на три лица, които с нищо не са предизвикали настъпването на обществено опасния резултат. В контекста на обществената опасност на личността му твърди, че следва да се преценят и данните за предходните му осъждания, които красноречиво го характеризират като лице с противоправно поведение. По отношение приложението на материалния закон, намира за несъстоятелно възражението на повереника на частните обвинители-наследници на пострадалия К., че от субективна страна деянието е извършено при форма на вината „самонадеяност“ по второто предложение на чл. 11, ал. 3 от НК, тъй като в случая не са налице доказателства за това, че подсъдимият Р. е осъзнавал и предвиждал настъпването на обществено опасните последици от неправомерното си поведение, но е имал увереност, че разполага с реални възможности за избягване на престъпния резултат т.е., че е разчитал на действието на някакви 6 неутрализиращи фактори, за да ги избегне. По отношение оплакването на подсъдимия и частните обвинители за явна несправедливост на наложеното наказание сочи, че реално наказанието е определено при ясно изразен превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, което прави изводите на решаващия съд противоречиви. Твърди, че съдът не е изложил изводи за цялостна положителна характеристика на личността на дееца, поради което обстоятелстват а , че се грижи за дете с лека умствена изостаналост и епилепсия, както и влошеното му здравословно състояние в резултат на произшествието, че е осъждан, но реабилитиран, неаргументирано са надценени. Сочи, че в мотивите към съдебния акт липсва в пълнота обсъждане на степента на обществена опасност на деянието и дееца, както и мотивиран извод, че определеното наказание в размер, по-нисък от средния, е достатъчно за неговото поправяне и превъзпитаване. Намира, че не са налице основания за проява на снизхождение и намаляване на размера на наложените наказания, нито за тяхното увеличаване, както се претендира от частното обвинение. Сочи, че в конкретният случай като размер наложените наказания са определени правилно и не се налага тяхното изменение. Моли за решение в посочения смисъл.