Решение № 117 от 24.04.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 117 гр. Бургас, 21.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Събчо Ат. Събев

Членове:

Петя Г. Г. Стоянова

Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Румяна Андр. Анчева в присъствието на прокурора С. Й. П. като разгледа докладваното от Петя Г. Г. Стоянова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20222100600977 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба на подсъдимия М. Х.

Д., чрез упълномощения си защитник – адв. В. Р. от БТАК срещу присъда № 36/18.07.2022 г. по НОХД № 7/2022 г. на Районен съд-Несебър .

Със същата, първоинстанционният съд признал подсъдимия М. Д. за виновен в това, че на 19.06.19г. , около 23.00ч. в к.к.Слънчев бряг, в дискотека „Д.г. В.“, чрез нанасяне на удар с юмрук в лицето, причинил на М.

В. Т. средна телесна повреда, изразяваща се в двустранно счупване на долната челюст, довело до трайно затруднение на дъвченето и говоренето за срок не по-малък от два и половина-три месеца, поради което и на основание чл.129, ал.2, вр.ал.1 и чл.54 от НК , му наложил наказание лишаване от свобода за срок от 8 месеца, изпълнението на което отложил със срок от 3 години.

Осъдил го да заплати и разноските по делото, като в полза на ОДМВР-Бургас присъдил тези от досъдебното производство, а на РС-Несебър-сторените в производството пред първата инстанция.

С жалбата присъдата се обжалва изцяло като неправилна, поради нейната незаконосъобразност и необоснованост. Иска се отмяна на 1 първостепенния акт, като постановен в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на процесуалните правила. Настоява се за признаване на М. Д. за невиновен по повдигнатото му обвинение и оправдаването му по него . В условията на евентуалност се иска отмяна на присъдата и връщане делото на първата инстаниця за ново разглеждане от друг съдебен състав. Доказателствени искания не се правят.

В съдебно заседание жалбата се поддържа в нейната цялост от подсъдимия и защитата му .Нови доказателства не се сочат.Постъпило е и допълнение към въззивната жалба.

В дадената му последна дума, подсъдимият настоява за отмяна на присъдата и признаването му за невиновен по възведеното му обвинение в престъпление по чл.129, ал.2 от НК.

Прокурорът намира подадената жалба за неоснователна. Предлага първоинстанционната присъда да бъде потвърдена, като правилна и законосъобразна, а жалбата като неоснователна се остави без уважение .

След като се запозна с въззивна жалба, изслуша доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и закона, и след като извърши цялостна служебна проверка на присъдата, независимо от наведените в протеста и в жалбата основания, Бургаският окръжен съд намери следното:

Жалбата е процесуално допустима, подадена в законоустановения срок и срещу подлежащ на въззивна проверка акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна. Съображенията на съда за това са следните:

Делото е изяснено от фактическа страна. Първоинстанционният съд е анализирал обстойно събраните доказателства и изградил изводите си по фактите и по правото.

От поотделната и съвкупна оценка на приложените по делото доказателства, въззивният съд намери за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият М. Х. Д. е на ***** С присъда по НЧХД№113/16г. е признат за виновен в престъпление по чл.130, ал.1 от НК, като е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба , по реда на чл.78а от НК.

Към месец юни 2019г. Д. работел като охранител в дискотека „Д.Г. В.“ в к.к.Слънчев бряг, а негов ръководител бил св.Д. Д.. Свидетелят М. Т. по това време бил хигиенист в същата дискотека и отговарял за събирането на пари от посетителите на тоалетната в заведението. В дискотеката работели също свидетелите К. /изхвърлял боклуците/, св.К. А./поддръжка/, свидетелите Г. К. и И. Х./управители/. Свидетелят Н. Д. продавал пица на входа , а свидетелят П. бил управител на търговското дружество стопанисващо дискотеката. През 2019г. между охранителите и хигиенистите в заведението възниквали конфликти по повод събиране на такса за ползване на тоалетната. На 2

19.06.19г. сутринта, около приключване на работното време на дискотеката, подсъдимият Д. извеждал от заведението клиент, когато от последния на земята паднала банкнота от 20лева. Тръгвайки си от работа, свидетелят М. Т. я видял и я взел. Подсъдимият Д. го извикал да се върне обратно във връзка с намерените пари, но Т. не го сторил, а си тръгнал от работното място.

Вечерта на същия ден, около 23.30ч. работещите в дискотеката се насочили към работните си места. Свидетелят Т. заел своето място пред тоалетната. При него отишъл подсъдимият Д. и между двамата започнал спор относно банкнотата от 20лв. Д. настоявал да му даде/върне/ парите, а Т. отказвал, като заявявал че си ги е намерил и са си негови. По време на спора св.Т. бил седнал на стол, а подсъдимия стоял прав. Двамата спорили известно време, след което Д. се отправил към тоалетната. Разговорът на висок тон бил възприет от св.А., но не чул какво точно си говорят.

После подс.Д. излязъл от тоалетната и се насочил към св.Т.. Пристъпил към него, като го бутнал и замахнал с ръка.

Ударил Т. в дясната половина на лицето, но той успял да се задържи и не паднал . Тогава М. Т. станал от стола, но в същия момент Д. му нанесъл удар с дясна ръка по лявата страна на лицето, в областта на челюстта . От него Т. паднал на земята пред тоалетната, при което получил наранявания в лявата лакътна област и по лявата длан в основата на 4-та и 5-та дланна кост.

В следствие на удара по лицето, Т. получил кървяща рана , във връзка с която потърсил помощ, като посетил офиса на мениджъра в заведението.Там състоянието му било възприето от св.Х., който видял кръвта по Т.. Последния му заявил, че е бил ударен от Д.. Св.Х. го насочил към лекар, който да му сложи лепенка. В близкия медицински център му била оказана първоначална лекарска помощ/ включваща и хирургическо обработване на раната с дължина 4см. в областта на левия лакът/ . След полунощ Т. се прибрал в обитаваната от него квартира в к.к.“Слънчев бряг“. Там била и неговата приятелка св.Б., която видяла , че дясната му буза е подута. Забелязала и охлузването по ръката. Пред нея той обяснил, че се сбил със свой колега.

Около полунощ, на работното си място отишъл и св.К., на който направило впечатление отсъствието от работа на свидетеля Т.. От св.Д. Д. научил,че М./подс.М. Д./ ударил М./ св.Т./, но те щели да се разберат помежду си. Уведомен за инцидента, свидетелят К. отишъл да провери какво се случва, но установил, че Т. не е в дискотеката, а си е тръгнал , защото имал кървяща рана на лицето.

На другата сутрин лицето на св.Т. в областта на челюстта се подуло още повече и той вече говорел трудно. Св.К. го посъветвал да посети спешния кабинет в гр.Бургас, но от там бил насочен към Отделение по лицевочелюстна хирургия в гр.Варна.

В тази връзка, на 21.06.19г. от „Дентален център 1-Бургас“ ЕООД му било издадено медицинско свидетелство, според което, при прегледа Т. е съобщил за нанесения му на 19.06.19г. , около 23.05ч. удар в областта на 3 брадата. При прегледа се установили охлузвания в областта на горния десен кучешки зъб, патологична подвижност между долните леви предкътници /34 и 35/. От рентгенологичните данни се установили непълни фрактури двустранно на долната челюст в областта на долните леви предкътници и на долния десен ъгъл.

Впоследствие, при посещението на МБАЛ „Света Анна-Варна“АД, на Т. било издадено медицинско удостоверение, видно от което на 22.06.19г. е проведено оперативно лечение на челюстта му, включително била извършена фиксация на горна и долна челюст с ластици и метални шини. В областта на десния устен ъгъл раната му била обработена хирургически с неравни ръбове с дължина от 2см. Около 35дни след интервенциите М. Т. носел шини и трудно се хранел и говорел.

Описаните обстоятелства съдът извел, въз основа на събраните гласни, писмени и веществени доказателства по делото - показанията на свидетелите Т., К., Х., Д., К. и Б., частично от тези на свидетеля Д. , заключението по съдебномедицинска експертиза, справката за съдимост на подсъдимия Д., както и от приложените по делото медицински документи.

Фактическите изводи на първоинстанционния съд се споделят изцяло от въззивната инстанция.

Според заключението по изготвената на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза, уврежданията на Т. отговарят да са в резултат на удари с или върху твърди тъпи предмети с ограничена повърхност. Счупването на долната челюст е довело до трайно затруднение дъвченето и говоренето за срок не по-малък от 2.5-3месеца, при обичаен ход на оздравителния процес, а останалите увреждания-тези в областта на лакътя и дланта се квалифицират като временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

От техническата експертиза, имаща за предмет изследване на видеозаписите от охранителна камера в заведението се извежда невъзможност за лицева идентификация на лица от записа освен поради отдалеченост и недостатъчна резолюция, но и тъй като самите записи не са заснели наличието на инцидент от мястото където са поставени камерите.

Става ясно и от показанията на св.Д., че инцидентът се е състоял пред тоалетните, където камерите за наблюдение нямат пълна видимост и затова не е възможно да се установи посредством тях какво точно се е случило по време на конфликта между подсъдимия и пострадалия.

Мястото на инцидента не попада в обхвата на охранителните камери, поради което и вещественото доказателство-компактдиск и заключението по техническата експертиза по неговото изследване не представляват доказателствени източници, от които да се извлекат обстоятелства относими към инцидента.

Със съгласието на страните, показанията на св.Т. от досъдебното производство, в частта конкретно относно развилия се конфликт с 4 подсъдимия, са били прочетени в хода на съдебното следствие пред първата инстанция и приобщени по делото. Съдът е анализирал подробно всеки един разпит от една страна, съпоставен с другите дадени от същия свидетел показания , но така също и с целия останал доказателствен материал . Именно на тази основа е обосновал защо счита всички тях за достоверни, като найпълни намира именно дадените пред съдебната инстанция. Отчел е несъмнено начина на поставяне на въпросите на свидетеля, което е и в основата на изключителната краткост и пестеливост в дадените в хода на разследването показания на пострадалия –св.Т., описвайки обстоятелствата по нанасяне на ударът причинил съставомерния резултат -счупване на челюст . Независимо от това, не остава място за съмнение, че един единствен е бил ударът, но с достатъчна сила, който е причинил събарянето му на земята и от когато насетне нападението над Т. е прекратено. Разясненията на М. Т. пред съда, допълващи казаното от него в предходните разпити, относно бутане, опити за удряне, но не достатъчно силни да го съборят от стола не променят вече установеното наличие на един, но достатъчно силен едновременно да му причини такова значително увреждане каквото е счупването на челюст, както и да го събори на земята от придаденото ускорение. Изнесените пред първата инстанция сведения правилно НРС е възприел като вътрешно непротиворечиви, последователни и правдиви, тъй като кореспондират и останалите доказателства по делото. Правилен е подхода и при оценяването на сведенията вписани в медицинското удостоверение, според което пострадалия при прегледа е заявил удар в областта на брадата, в която е и житейски логично да се усети най-силно болката при счупване на долна челюст.

Обосновано на всички тях е изведено заключението, че е нанесен удар с юмрук в областта на лицето на Т. от страна на подсъдимия Д., който е причинил счупване челюстта му.

Настоящата инстанция споделя изцяло разбирането, че в случая не се касае за противоречие в изложеното от този свидетел в отделните негови показания, а само до тяхната пълнота и конкретика. Затова и правилно същите , преценени и в съвкупност с останалите гласни доказателства на свидетелите св.Х., св.К., св.Б. и св.К. и медицинската експертиза върху писмени документи, са били кредитирани .