Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 310 от 19.07.2022, Районен съд - Сливен

Съд
Районен съд - Сливен
Дело
Административно наказателно дело 1550/2021
Вид
Решение № 310
Подписан
19.07.2022
В сила
17.11.2022
Състав
Светлана Кирилова Димова

Цитирани разпоредби

  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 44 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 179 ал.2 пр. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 20 ал.2 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 310 гр. с., 19.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – с., III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светлана К. Димова при участието на секретаря Мариана В. Тодорова като разгледа докладваното от Светлана К. Димова Административно наказателно дело № 20212230201550 по описа за 2021 година Производството е по повод жалба на АНГ. Д. Г. , ЕГН **********, против НП на Началник на сектор „Пътна полиция” към ОД-МВР с., с което на основание чл. 179 ал.2 пр. 1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл. 20 ал.2 от ЗДвП.

Жалбоподателят, редовно призован се явява лично. Моли за отмяна на НП.

В съдебното заседание органа издал обжалваното наказателно постановление не изпраща свой представител,въпреки което по делото е депозирано становище, в което се заявява, че НП е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно, като непротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът прие за установена следната фактическа обстановка: На 21.10.2021 г. в около 07.30 ч,, в общ. с., на път първи клас № 1—6, км.400,3 в посока гр.Б., жалбоподателят управлявал лек автомобил марка„Опел Зафира“ с per. № ..........При приближаването му към намиращо се на посочения километър кръгово кръстовище, водачът изгубил контрол над управлението на МПС, напуска пътното платно в дясно по посоката си движението и тъй като не могъл да излезе от кръговото движение и да 1 продължи в посока гр. Б. се блъснал в крайпътната мантинела .В резултат на удара МПС –во се преобърнало, като настъпило ПТП с материални щети.

На мястото на произшествието пристигнали контролните органи, като на жалбоподателя бил съставен АУАН и издадено НП, затова, че като водач на МПС не избира скоростта на движение съобразно атмосферните условия, релефа, условията на видимост,интензивността на движение и другите обстоятелства за да спре пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движението , с което виновно е нарушил чл.20 ал. 2 от ЗДвП.

Въз основа на акта за установяване на административно нарушение на жалбоподателят е издадено обжалвано наказателно постановление като е прието, че е нарушил чл. 20 ал.2 от ЗДвП и на основание чл. 179 ал.2 пр. 1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200 /двеста/ лева.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно, като непротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът направи следните фактически и правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима – подадена е в законоустановения преклузивен срок, от лице имащо правен интерес от обжалването. Разгледана по същество, бе установено, че жалбата е неоснователна.

Актът за установяване на административното нарушение и издаденото, въз основа на него наказателно постановление са редовни и не страдат от пороци, поради което съгласно чл. 189, ал.2 от ЗДвП същите имат доказателствена сила до доказване на противното.

Съдът кредитира напълно дадените от актосъставителя Г. и от св.И. показания като безпротиворечиви и взаимно допълващи се. Въз основа на тях приема за безспорно установено,както всички факти и обстоятелства отразени в АУАН, така и обстоятелството, че преди кръговото кръстовище, при движение в посока от гр. С. до гр. Б. е поставен пътен знак обозначаващ приближаването му. Съдът кредитира и показанията на свидетелите посочени от жалбоподателя, а именно св.М. и св. П., доколкото същите кореспондиран с останалия събран по делото доказателствен материал. Всеки един от тях е категоричен,че няма знак обозначаващ кръговото кръстовище,но те свидетелствуват за пътния участък в посока от гр. Б. към гр. С., докато водачът е пътувал в обратната посока и дори да е липсвала пътна маркировка / обстоятелство, което не можа да се установи по безспорен начин/ е имало знак за приближаване на кръгово кръстовище, който явно не е бил видян от водача на МПС–во. Съдът дава вяра на писмените доказателства приобщени по съответния процесуален ред.

2

Безспорно разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДвП въвежда императивното задължение за всеки водач на МПС при управлението му да избира скорост, която да е съобразена с атмосферните условия, релефа, условията на видимост, интензивността на движението и други обстоятелства за да спре пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движението.

Съдът счита,че правилно АНО е приел, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДП. Всеки правоспособен водач има задължение да се движи по начин, съобразен с конкретните пътни условия, като е длъжен да спазва предписанието на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, да управлява МПС с такава скорост, която да бъде съобразена с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, като водачът е длъжен да намали скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за движението.

Водачът на МПС–во е длъжен да съобрази скоростта си на движение не само с посочените от чл. 20, ал. 2 от ЗДвП фактори, но и с всички други затруднения и препятствия в движението, произтичащи от пътните условия и ситуации, като намаляването на скоростта е в зависимост от степента на опасността. Скоростта не се избира от водачите произволно, а се обуславя от конкретните пътни и атмосферни условия.В тази връзка,съдът не споделя изразеното от страна на жалбоподателя становище, че наличието на мъгла/ доколкото това е установено по делото / води до оневиняването му .

Не споделя и възражението в тази насока,обосновано от твърдението,че кръговото кръстовище не е било обозначено така,че да бъде забелязано от него и това е станало причина да допусне ПТП.

Предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства,съдът приема за безспорно установено,че скоростта с която се е движил жалбоподателят се явява "несъобразена’, тъй като е била неподходяща за конкретните пътни условия и е била пречка да възприеме,че навлиза в кръгово кръстовище, а това от своя страна е довело до удара в дясната мантинела, излизане от лентата на движение и преобръщането му в дясно от пътното платно .

Този извод се налага и въз основа на факта, че скоростта, с която се е движил автомобила е довела до невъзможност за реакция от страна на водача, което е довело до настъпване на ПТП с причиняване на материални щети .

Съдът счита,че в хода на административното производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила. При ангажиране административнонаказателната отговорност на жалбоподателя са спазени изискванията на чл. 42 ЗАНН. АУАН съдържа всички реквизити, посочени в посочената разпоредба, налице е пълно и ясно описание на конкретните обстоятелства, при които е извършено нарушението, като са посочени всички елементи от фактическия състав на посочената като нарушена правна норма.

3

Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Актът е предявен на нарушителя за запознаване и подписан от него със следните обяснения/възражения: „Имам възражения, които ще предявя допълнително“. В срока по чл. 44 от ЗАНН нарушителят е направил писмени възражения по акта, като е посочил,че причините за настъпилото ПТП–е са налична мъгла, липса на пътна маркировка и осветеност на участъка. Така посочените причини не са били уважени от АНО и последният е издал оспорваното НП.

Съдът счита,че НП отговарят на императивните разпоредби на чл.57 от ЗАНН,а нарушената разпоредба правилно е обвързана със санкционната норма на чл.179, ал.2, предл.1 от ЗДвП. Наложената глоба е в размер фиксиран от законодателя, а именно 200 лв. и в този размер е опредена в обжалваното НП, като съдът счита,че същата напълно съответства на извършеното нарушение .

Предвид изложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 21-0804-003104/10.11.2021 г. на Началник на сектор ПП към ОД на МВР-с., с което на АНГ. Д. Г. , ЕГН ********** на основание чл. 179 ал.2 пр. 1 от ЗДвП е наложена „Глоба” в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл. 20 ал.2 от ЗДвП като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ПРАВИЛНО.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр. с. в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – с.: _______________________ 4