Решение № 101 от 26.05.2022, Окръжен съд - Ямбол
- Съд
- Окръжен съд - Ямбол
- Дело
- Въззивно гражданско дело 88/2022
- Вид
- Решение № 101
- Подписан
- 26.05.2022
- Състав
- Росица Стоянова Стоева, Анита Христова Велева, Калина Георгиева Пейчева
Цитирани разпоредби
- чл.146, ал.1, т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.154 · Граждански процесуален кодекс
- чл.154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.164, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.341, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.344, ал.1 изр.последно · Граждански процесуален кодекс
- чл.521, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 141 · Закон за движението по пътищата
- чл. 143 · Закон за движението по пътищата
- чл.19, ал.1 · Семеен кодекс
- чл.28 · Семеен кодекс
- чл.29, ал.2 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 101 гр. Ямбол, 26.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Росица Ст. Стоева
Членове:
Калина Г. Пейчева
Анита Хр. Велева при участието на секретаря Пенка Г. Узунова като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Въззивно гражданско дело № 20222300500088 по описа за 2022 година
Производството пред Окръжен съд - Ямбол е по чл.258 и сл. ГПК. Образувано е по въззивна жалба на С. С. Ч., ЕГН ********** от гр. ****** чрез пълномощника й адв.А.С. от АККърджали против Решение №7/30.01.2022 г., постановено по гр.д.№598/2020 г. по описа на РС-Елхово в частта му, с която съдът е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявеният от въззивницата против въззиваемия Г. Д. Й. иск за съдебна делба на следните вещи: маса, придобита през 2003 г.; стол, придобит през 2009 г., кофа, придобита през 2009 г., съдове и прибори за хранене, придобити през 2003 г., компютър/конфигурация с монитор LG, лаптоп; тонколона- усилвател- голяма и с две малки тонколони; къртач "Райдър"; дрелка "Бош"; малка горелка; ПВЦ стол- сгъваем, бял, придобит през 2019 г.; кошери с пчелни семейства, намиращи се в с. ******- 50 бр., придобити през 2017 г.; надуваем дюшек/матрак за спане с вградена помпа, придобит през 2015 г.; принтер "Самсунг" 3 в 1 /принтер, скенер и копир/, придобит през 2012 г., както и каравана, разположена в с.******, купена през 2017/2018 г, както и в частта му ,с която е отхвърлен предявеният от въззиваемият Г.Й. против въззивницата иск за делба на кафемашина "Делонги" от 2004 г., кафемашина "Делонги" от 2014 г. и тостери за сандвичи -2 бр. Във въззивната жалба са формулирани аргументи за неправилност и необоснованост на оспорения съдебен акт, проявяващи се в допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила, както и в изграждане на изводите му при несъответствие със събрания доказателствен материал. Твърди се, че е допуснато нееквивалентно третиране на принадлежащи към делбената маса вещи, т.к. способът за установяване на собствеността по отношение на всички елементи на движимото имущество е един и същ и се основава на приетите за безспорни твърдения на страните относно факта на тяхното придобиване.
Развиват се оплаквания в направление, че изброените в отхвърлителните части на решението вещи са годен предмет на делба, а съдебните изводи на първата инстанция, мотивирани с неизпълнение на изискванията за установеност на наличността им и дължима конкретизация, се окачествяват като несъстоятелни. Извършва се собствен прочит на доказателствената наличност с акцент върху отделни елементи от съдържанието гласните доказателства, еднозначно установяващи според въззивницата съществуването на 1 процесните движими вещи, предмет на неудовлетворената претенция, тяхното местонахождение и вложените средства за закупуване на караваната в с.*****, общ.*****. В подкрепа на верността на лансираните доказателствени и правни тези съществен дял на въззивната жалба заема обективираното общо позоваване на решение на ВКС, детерминиращо и утвърждаващо критерии за допускане до съдебна делба на движими вещи - фактическата установеност на съществуването и местонахождението на обектите на движимото имущество към момента на приключване на съдебното дирене,а в алтернативност- отсъствието на спорни позиции между съделителите по тези въпроси в хипотезата на чл.146, ал.1, т.4 ГПК, основанията за приложение правилата за разпределение на доказателствената тежест по чл.154 ГПК и пр. По същество се настоява въззивната инстанция в параметрите на възложените й ревизионни правомощия да отмени атакуваното решение в обжалваните му части и да постанови друго, с което да допусне до съдебна делба на индивидуализираните в жалбата движими имуществени обекти, със съпътстващо искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл.263 ГПК не е постъпил отговор от въззиваемата страна Г. Д. Й. и същият не е взел становище по оплакванията в жалбата.
В о.с.з. въззивницата чрез пълномощника си адв.А.С. от АК-Кърджали поддържа депозираната въззивна жалба, излагай повторно формулираните в нея съображения, както и отправя искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски за въззивното производство, за които прилага списък по чл.80 ГПК.
Въззиваемият Г. Д. Й. не се явява и не изпраща представител.
След като извърши индивидуален и комплексане анализ на приобщените доказателствени материали и ги съпостави в аспекта на заявените фактически твърдения във въззивната жалба и , ЯОС достигна до следните фактически и правни изводи:
Въз основа на Решение №336/17.02.2020 г., постановено по гр.д. №674/2019 г. по описа на ЕРС е прекратен гражданският брак между страните Г. Д. Й. и С.С.Ч. –Й.а, а родителските права по отношение на на ненавършилите пълнолетие деца Д.Г.Й. / към момента на приключване на съдебното дирене вече пълнолетен/ и М.Г.Й. са предоставени на майката С.
С. Ч.-Й.а и местоживеенето им е определено при майката на адрес :гр. *****,ул.*********.
С посоченото съдебно решение е постановено семейното жилище , притежавано в съсобственост между Г.Й. и децата Д.Й. и М.Й. да се предостави за ползване на майката С.
С. Ч.-Й.а до навършване на пълнолетие на всяко от двете деца.
От представеното заверено копие на СРМПС част 1 се доказва придобиването по време на брака на страните на лек автомобил марка „Фолксваген Пасат 3 БГ“, с рег. №У5815АС, с номер на рама WVWZZZ3ВZ3E312400, регистриран на името на Г. Д. Й.
Като безспорно в съотв. с процесуалната норма на чл.146, ал.1, т.4 ГПК съдът е отделил произтичащото от съвпадащите фактически твърдения на страните, че част от движимите вещи, намиращи се в бившето семейно жилище, се държат от ответницата, придобити са по време на брака възмездно и попадат в обхвата на презумпцията по чл.19, ал.1 СК, с изключение на подробно описаните в отговора на исковата молба, по отношение на които се твърди да са лична собственост, да са неналични и несъществуващи елементи на СИО или да съставляват подобрения в семейното жилище. В отговора на исковата молба въззивницата е поискала да бъдат допълнително включени към делбената маса движими вещи, нефигуриращи в исковата молба на Г.Й., а именно : маса, придобита през 2003 г., стол, придобит през 2009 г., кофа, придобита през 2009 г., съдове и прибори за хранене, придобити през 2003 г., компютър/ конфигурация с монитор “LG” ,лаптоп, тонколона /усилвател- голяма и с две малки тонколони, къртач „Райдър“, дрелка „Бош“, малка горелка, ПВЦ стол- сгъваем, бял, придобит през 2019 г. , кошери с пчелни семейства, намиращи се в с.****** – 50 бр. придобити през 2017 г., надуваем дюшек/матрак за спане с вградена помпа, придобит през 2015 г., принтер „Самсунг“ 3 в1 /принтер скенер и копир/, придобит през 2012 г. , каравана, разположена в с.******, ъглошлайф, резачка за дърва „Щил“, придобита през 2011 г., косачка за трева „Раптер“ , придобита през 2014 г. В отговора и уточняващата отговора молба въззивницата - ответник е конкретизирала, че 2 бр. тостер , кафемашина "Делонги" 2004, черна на цвят и кафемашина "Делонги" 2014 г. черна на цвят, не са налични, не се намират в нейно владение , отправяйки самостоятелно искане за изключването им от делбата. В съдебното заседание, проведено пред първоинстанционния 2 съд, ищецът- въззиваем е оспорил иска за делба по отношение на изброените от въззивницата-ответник в отговора на ИМ вещи, като е изложил допълнително конкретни аргументи относно липсата на индивидуализация в т.ч. чрез гласните доказателства на модела, цвета, размерите, годината на производство, придобивното основание, прехвърлителя на караваната. Оспорил е принадлежността към прекратената СИО на пчелните кошери, резачка за дърва, косачка, ъглошлайф, с аргумент за липсата на документи, обосноваващи придобиването им по време на брака, и твърдение, че кошерите в с.****** са собственост на бащата на въззиваемия. Заявено е аналогично правоизключващо възражение и по отношение на останалите движими вещи, претендирани от въззивницата с отговора, че същите не са били придобити по време на брака в режим на СИО.
По делото са приобщени гласни доказателствени средства чрез разпит на трима свидетели.
От показанията на св. А.К., без родство със страните се установява информация относно извършени лични подаръци на въззивницата по повод на годежа й с въззиваемия от страна неговите майка и баща- гоблени и златна гривна.
От показанията на св.Д.Й. – син на страните, се извеждат детайли, информиращи за обстоятелствата относно държане от страна на въззиваемия Г.Й. на част от претендираните от въззивницата вещи – ъглошлайф, резачка за дърва, косачка за трева- ръчна, бензинова.
Преценени по своята фактологическа структура и съдържание показанията пресъздават спомени на свидетеля относно приблизителния времеви момент и повода, при който въззиваемият е установил фактическа власт върху изброеното движимо имущество, произходът на средставата и времето на придобиването им. Твърди, че по заръка на баща си, св. Й. му е предал торба от килера, съдържаща инструменти и ъглошлайф, както и че през 2019 г. въззиваемият е изнесъл резачката за дърва / закупена с пари, предоставени на въззивницата от баба му по бащина линия/ и косачката за трева /закупена със семейни пари/ от дома на неговия дядо. Посочва, че със семейни пари през 2017-2018 г. баща му е закупил каравана за сумата от 1700 лв., която се намира в с.******, в двора, който е негова индивидуална собственост.Уточнява, че караваната не е регистрирана и не може да се движи сама, а е конструирана за прикачване към автомобил, като я е виждал при последното му посещение в с.******. Изтъква, че след развода, с лични средства свидетелят си е закупил компютър, който е взел със себе си, когато е променил местоживееното си.
В показанията си св. С.Ч., /баща на въззивницата/ заявява, че не му е известно въззиваемият да е изнасял други вещи от семейното жилище в гр.*****, освен дрехи. Споделя за непосредствени впечатления относно караваната от преди 3-4 години,като описва същата като конструирана за прикачване към автомобил, с големи размери, и налично оборудванелегла и тоалетна. Допълва, че от дъщеря си знае, че караваната е закупена по време на брака й с въззиваемия за сума от 1700 лв., които били семейни пари.
Въззивната жалба в частта й, с която първоинстанционното съдебно решение се атакува в частта му по отношение на отхвърления иск на Г. Д. Й. за делба по отношение на следните вещи: кафемашина „Делонги“ от 2004 г., кафемашина „Делонги“ от 2014 г., , тостери за сандвичи -2 бр., следва да се остави без разглеждане като недопустима предвид липсата на правен интерес на жалбоподателя. Настъпилата промяна на позицията на въззивницата относно предпоставките за делба на тези вещи ЯОС регистрира едва във въззивното производство с депозирането на въззивната жалба. От процесуалното й поведение пред първата инстанция може да бъде обособена коренно противоположна позиция по въпроса за допускането на делбата на така очертаните вещи. В обстоятелствената част на отговора на исковата молба ответницата е отрекла съществуването на процесните кафемашина "Делонги" придобита през 2004 г., кафемашина "Делонги", придобита през 2014 г. и 2 бр. тостери и изрично е формулирала искане, тези вещи да бъдат изключени от делбената маса. Непоследователната й нагласа към фактите относно съществуването , наличността и принадлежността на тези вещи към СИО, не би могла да бъде отстранена едва във въззивното производство, предвид преклудирането на крайния срок по чл.341, ал.2 ГПК, в който може да бъде заявено искане за включването в делбената маса на имуществени обекти. По изложените съображения липсва адекватна мотивация на правния интерес от настоящото обжалване в тази част на решението, предвид което така обособената част от въззивната жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото следва да се прекрати в тази му част поради липса на правен 3 интерес от неговото продължаване.
В останалата й част въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259 ГПК, от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.