Решение № 88 от 14.08.2026, Районен съд - Царево

РЕШЕНИЕ

№ 88 гр. Царево, 14.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Златомира М. Стефанова при участието на секретаря Антония Д. Димитрова като разгледа докладваното от Златомира М. Стефанова Гражданско дело № 20262180100439 по описа за 2026 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от В. Е. К. срещу „А. Т. Е. Г.“ **главен установителен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК за прогласяване недействителността на Анекс №***от ****. към Договор за потребителски кредит №***/***., сключен между страните, както и при условията на евентуалност – установителни искове с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, предл. първо, евентуално предл. трето ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 2 от Приложение № **и клаузата на чл. 4 от Приложение № **към същия договор, поради противоречие със закона, евентуално с добрите нрави.

Ищецът твърди, че на ***. е сключил от разстояние с ответното дружество Анекс №***към Договор за потребителски кредит №***, по силата на който му е предоставен потребителски кредит в размер на 1000лв., при годишен лихвен процент 3,52%, годишен процент на разходите 60,00%, срок на кредита до ***., три погасителни вноски по 360,29 лева и обща дължима сума 1080,87лв. Твърди, че съгласно чл. 2 от Приложение №*към договора е уговорена такса в размер на 75,00лв. за разглеждане и оценка на заявката за кредит, подготовка на договора, оценка на кредитоспособността и финансовите възможности на клиента и проверка на вероятността за погасяване на кредита, която се заплаща разсрочено заедно с погасителните вноски и се дължи в пълен размер, включително при предсрочно погасяване. Поддържа, че тази такса представлява сигурен и предварително известен на кредитора разход по кредита, пряко свързан с неговото отпускане, поради което представлява общ разход по кредита и е следвало да бъде включена при изчисляването на годишния процент на разходите. Сочи, че таксата не е включена в посочения в договора ГПР от 60,00 %, поради което действителният ГПР е по-висок от декларирания, а съгласно практиката на **, застъпена в Решение от ****. по дело ***, посочването на неточен ГПР е равнозначно на липса на ГПР и обуславя недействителност на договора. Ищецът твърди 1 още, че съгласно чл. 2 от Приложение №*към договора е поел задължение ежемесечно да представя удостоверение от Централния регистър на длъжниците към Камарата на частните съдебни изпълнители относно наличието на образувани срещу него изпълнителни дела, като при неизпълнение на това задължение по силата на чл. 4 от същото приложение дължи неустойка в размер на 90,00 лева за всяко отделно неизпълнение. Поддържа, че така уговорената неустойка представлява предварително известен и предвидим разход по кредита, който също е следвало да бъде включен при изчисляването на ГПР. Твърди, че клаузата не изпълнява обезпечителна или обезщетителна функция, а представлява скрито възнаграждение за кредитора, с което се заобикаля ограничението по чл. 19, ал. 4 ЗПК и се генерира допълнителна печалба за сметка на потребителя. Поддържа, че клаузата относно задължението за представяне на удостоверение от Централния регистър на длъжниците и предвидената при неизпълнението му неустойка създава значително неравновесие между правата и задълженията на страните и представлява неравноправна договорна клауза.

Твърди, че при включване на таксата по чл. 2 от Приложение № **и на уговорената неустойка по чл. 4 от Приложение № **в общите разходи по кредита действителният годишен процент на разходите би надхвърлил посочения в договора размер и максимално допустимия размер по чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради което договорът е недействителен на основание чл. 22 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. При условията на евентуалност поддържа, че клаузата на чл. 2 от Приложение № **и клаузата на чл. 4 от Приложение № **са нищожни поради противоречие със закона, евентуално с добрите нрави. Въз основа на изложените съображения счита, че сключеният между страните Анекс № ***от ***г. към Договор за потребителски кредит № ***е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, поради което моли съда да уважи предявения главен иск. При условията на евентуалност моли да бъдат прогласени за нищожни клаузите на чл. 2 от Приложение № **и чл. 4 от Приложение № **към договора. Претендира присъждане на сторените по делото разноски и адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 от ЗАдв.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва изцяло предявените искове като неоснователни. Не оспорва, че между страните е сключен Анекс №***към Договор за потребителски кредит №***, по силата на който на ищеца е предоставен и усвоен кредит в размер на 1000лв., както и че договорът е сключен чрез средства за комуникация от разстояние при спазване изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и Закона за потребителския кредит. Поддържа, че преди сключването на договора на ищеца са били предоставени всички изискуеми от закона документи, включително Общите условия, Стандартният европейски формуляр и погасителният план, като същият е приел договора чрез активиране на линка „Приеми договора“. Твърди, че договорът съдържа всички изискуеми от закона реквизити и не са налице основания за неговата недействителност. Сочи, че годишният процент на разходите е изчислен съобразно формулата по Приложение №**към ЗПК, като начинът на изчисляването му е посочен и в Общите условия и в Стандартния европейски формуляр. Поддържа, че разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК не следва да се тълкува в смисъл, че всяко несъответствие между действителния и посочения ГПР води до недействителност на договора, а такава последица е налице само когато за потребителя не е ясен размерът на задължението и начинът на неговото формиране. Поддържа, че законът не изисква в договора изчерпателно да бъдат изброени всички разходи, включени в ГПР, а единствено допусканията, използвани при неговото изчисляване, като в случая приложимо било единствено базовото допускане по т. 3, буква „а“ от Приложение № *към ЗПК. Твърди, че евентуалната неустойка не представлява разход по кредита, а обезщетение за неизпълнение, поради което не следва да бъде включвана при изчисляването на ГПР. Поддържа още, че въпросът дали неустойката следва да бъде включена в ГПР е относим към действителността на съответната договорна клауза, а не до недействителността на договора като цяло, като се 2 позовава на разпоредбата на чл. 19, ал. 5 и ал. 6 ЗПК. Счита, че в договора ясно и недвусмислено са посочени размерът на кредита, възнаградителната лихва, общата дължима сума и всички плащания по договора, поради което за потребителя не е налице неяснота относно размера на задълженията му. Ответникът оспорва твърдението, че уговорената неустойка е нищожна. Поддържа, че съгласно чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора, не се включват при изчисляване на годишния процент на разходите, като процесната неустойка се дължи единствено при неизпълнение на задължението за представяне на удостоверение от Централния регистър на длъжниците към КЧСИ. Твърди, че неустойката не представлява допълнително оскъпяване на кредита, а има за цел да дисциплинира кредитополучателя и да защити интересите на кредитора, като представянето на удостоверението е свързано с проследяване кредитоспособността на клиента през целия срок на договора. Поддържа, че снабдяването с удостоверението не представлява обективна пречка за кредитополучателя, като същият е разполагал с достатъчен срок да изпълни това задължение. Сочи, че неизпълнението за представяне на описаното в анекса удостоверение от **към **се явява неизпълнение на установено между страните задължение. Счита, че размерът на неустойката е съразмерен на обезпечителната и обезщетителната й функция и не противоречи на закона и добрите нрави. Излага и че клаузата за неустойка е индивидуално договорена между страните.

Ответникът оспорва и твърдението за нищожност на таксата по Приложение № **.

Поддържа, че същата е уговорена за извършеното преди сключването на договора разглеждане и оценка на заявката за кредит и проверка на кредитоспособността на клиента, като се събира от всички заявители независимо от резултата от кандидатстването. Твърди, че разсрочването на заплащането й заедно с погасителните вноски е уговорено единствено с цел улесняване на кредитополучателя и не обуславя нейната незаконосъобразност.

Претендира отхвърляне на исковете и присъждане на сторените по делото разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните, а и от представените по делото писмени доказателства, се установява, че на ***. между „А. Т. Е. Г.“ **, в качеството на кредитодател, и В. Е. К., в качеството на кредитополучател, е сключен Анекс №***към Договор за потребителски кредит №***. С анекса /т.*/ страните са се споразумели да предоговорят сключения помежду им Договор за кредит №****за допълнителен срок и/или сума при условията, подробно посочени в Приложение № *към анекса.

Съгласно Приложение №*размерът на предоставения кредит е 1000лв., срокът за погасяването му е до ***., броят на погасителните вноски е три, годишната лихва за ползване на кредита е 3,52%, общо дължимата сума при надлежно и правилно изпълнение на задълженията по кредита е 1080,87лв., а посоченият годишен процент на разходите е 60,00%.

Според чл.1 от Приложение №*към анекса страните декларират и се съгласяват, че преди сключване на договора за кредит между страните кредитодателят е разгледал и оценил заявката за отпускане на кредита, включително е извършил детайлна проверка на кредитоспособността на клиента. Съгласно чл. 2 от същото приложение кредитополучателят се е задължил да заплати на кредитодателя такса в размер на 75лв. за разглеждане и оценка на заявката за кандидатстване за кредит, подготовка на договора за кредит и допълнителните приложения към него, оценка на кредитоспособността и финансовите възможности на клиента и проверка на вероятността за погасяване на кредита. Уговорено е таксата да се заплаща на равни вноски заедно с всяка погасителна вноска по кредита и да се дължи в пълен размер, включително при предсрочно погасяване.

3

От представения погасителен план се установява, че сумата на предоставения кредит е 1000лв. като общо дължимата сума е в размер на 1080,87лв., която следва да бъде заплатена на 3 вноски по 360,29лв., или главница в размер на 1000,00лв. и предвидено оскъпяване на кредита 80,87лв.

Съгласно чл. 2 от Приложение №**кредитополучателят е поел задължение на ****. и регулярно на всяко четвърто число на месеца през срока на кредита да предоставя на кредитодателя удостоверение от Централния регистър на длъжниците към Камарата на частните съдебни изпълнители, удостоверяващо наличието или липсата на образувани срещу него изпълнителни дела. В чл. 4 от същото приложение е уговорено, че при непредставяне на удостоверението в срок кредитодателят начислява неустойка в размер на 90,00лв. за всяко отделно неизпълнение.

От представения Стандартен европейски формуляр също се установява, че като годишен процент на разходите по кредита е посочен размер от 60,00 %, а като обща сума, която кредитополучателят следва да заплати – 1080,87лв., при предоставена сума по кредита от 1000лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Не е спорно между страните, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че между тях е възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит. Ищецът е физическо лице, което е получило кредита извън рамките на професионална или търговска дейност, а ответникът е кредитор, предоставящ кредити в рамките на своята търговска дейност. Поради това, спрямо процесното правоотношение са приложими императивните изисквания на ЗПК.