Определение № 312 от 30.07.2026, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 312 гр. Пловдив, 30.07.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Славейка Ат. Костадинова

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Надежда Ив. Желязкова

Каличкова като разгледа докладваното от Надежда Ив. Желязкова Каличкова Въззивно търговско дело № 20255001000634 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 248 ГПК.

Постъпила е молба вх. № 5580 о т 11.06.2026г., с която адв. П. К., в качеството й на пълномощник на С. Й. А., настоява съда да измени своето решение, като коригира размера на присъденото й възнаграждение при условията на чл. 38, ал.2 от ЗА за въззивната инстанция в посока неговото увеличаване, като се съобрази с Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ДВ, бр. 88/04.11.2022г., с цената на иска, както и съотношението между отхвърлена и уважена част от жалбата. Освен това, според жалбоподателя съдът при определяне на възнаграждението не се е съобразил с факта, че адвокатската професия е призвание, което изисква висока квалификация, продължителна подготовка, отговорност и морална устойчивост и така е присъдил хонорар, който е несъответен не само на закона, но и на извършената работа. Най – сетне твърди, че от насрещната страна не е наведено възражение за прекомерност, поради което и приложение на решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело № С-438/2022г. е недопустимо.

Въз основа на изложеното, настоява съда да измени своето решение и да увеличи размера на присъденото на адв. К. възнаграждение с още 1116.75 евро с вкл. ДДС.

1

В срока по чл.248, ал.2 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, с който искането е оспорено като неоснователно.

След преценка на изложеното, съдът прие следното:

Искането е направено в срока по чл. 248, ал.1 ГПК и е процесуално допустимо, тъй като е заявено от адв. П. К. и касае определеното й адвокатско възнаграждение за осъщественото от нея безплатно процесуално представителство.

Разгледано по същество искането е неоснователно.

С решение рег. № 169 от 08.05.2026г. постановено по настоящото дело е потвърдено решение № 193 от 25.06.2025г., постановено по т.д. № 388/2024г. по описа на ОС Стара Загора, в частта, с която е осъдено „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, с ЕИК 121718407, с адрес на управление: гр. София, бул.

„Витоша 89 Б“ да заплати на С. Й. А., ЕГН **********, с адрес: с. П., ул. "С." № ** сумата от 35 000 лв., с равностойност по официалния курс на лева към еврото 17 895.22 евро, частично от 80 000 лв., с равностойност по официалния курс на лева към еврото 40 903.35 евро, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и страдания, вследствие на ПТП от 15.03.2024г., при което е получила телесни увреждания, ведно със законната лихва, считано от 27.03.2024 г. до окончателното й изплащане, както и на сумата от 1549.89 лв., с равностойност по официалния курс на лева към еврото 792.45 евро, представляваща обезщетение за имуществени вреди, вследствие на същото ПТП.

С оглед изхода на спора пред въззивния съд в полза на адв. П. К. е определено при условията на чл. 38, ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение.

Предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат, осъществил безплатна правна помощ са посочени в чл. 38, ал.2 вр. ал.1 ЗА и те са ясни – да е оказана безплатна адвокатска помощ на някое от основанията по чл. 38, ал.1, т.1-т.3 ЗА и насрещната страна да е отговорна за разноски.

Размерът на дължимото се на адвоката възнаграждение съдът определя при съобразяване на чл. 38, ал.2 ЗА – за справедлив и обоснован размер на същото.

Неоснователно е искането на адв. К. за съобразяване на определеното й 2 от съда възнаграждение с размерите, предвидени в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ДВ, бр.

88/04.11.2022г.. Съгласно задължителните указания, дадени с решение на СЕС от 25.01.2023г. по дело С-438/22 приетата от Висшия адвокатски съвет, като съсловна организация, Наредба № 1 от 09.01.2004г. относно минималните размери на адвокатските възнаграждения не е задължителна за съда. Тези указания са приложими без да е необходимо навеждане на възражение от насрещната страна, в който смисъл са твърденията на адв. К., тъй като в конкретният случай съдът определя адвокатското възнаграждение при събразяване предпоставките за това в закона, без да е необходимо възражение за това.

При това положение и за определяне размера на дължимото се възнаграждение следва да се съобрази разпоредбата на чл. 36, ал.2, изр.2 вр. ал.1 ЗА за справедлив и обоснован размер на това възнаграждение, като се отчете високата образователна квалификация на лицето, придобило юридическа правоспособност и вписано в съответния регистър на адвокатската колегия, поетия ангажимент, а също и конкретната фактическа и правна сложност на спора и конкретно това, че спора пред въззивната инстанция е пренесен по частта на решението, касаеща размера на определеното обезщетение, както и обстоятелството, че въззивното производство е приключило след проведени три съдебно заседание, а адв. К. не се е явила лично в нито едно от тях, а преупълномощения от нея адвокат е участвал само в едно от проведените съдебни заседания. Приетото до тук и при отчитане на материалния интерес на спора пред въззивният съд, а и осъществената от адв. К. защита по депозираната въззивна жалба от насрещната страна, налага да се приеме, че определеното й адвокатско възнаграждение в размер на 1000 евро за осъществената от нея безплатна процесуална защита е съответно на извършеното; същото е справедливо и обосновано, а искането й за неговото редуциране в посока увеличаването му е неоснователно и ще се остави без уважение.

Изводът е, че не са налице основания за изменение на постановеното решение в частта за разноските, така както се иска от адв. К., поради което и нейното искане ще се остави без уважение.

Мотивиран от изложеното, съдът

3

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 5580 о т 11.06.2026г., с която адв. П. К., в качеството й на пълномощник на С. Й. А. за изменение на решение рег. № 169 от 08.05.2026г., постановено по настоящото дело в посока увеличаване размера на присъденото й възнаграждение при условията на чл.

38, ал.2 от ЗА.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 312 гр. Пловдив, 30.07.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Славейка Ат. Костадинова

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Надежда Ив. Желязкова

Каличкова като разгледа докладваното от Надежда Ив. Желязкова Каличкова Въззивно търговско дело № 20255001000634 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 248 ГПК.

Постъпила е молба вх. № 5580 о т 11.06.2026г., с която адв. П. К., в качеството й на пълномощник на С. Й. А., настоява съда да измени своето решение, като коригира размера на присъденото й възнаграждение при условията на чл. 38, ал.2 от ЗА за въззивната инстанция в посока неговото увеличаване, като се съобрази с Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ДВ, бр. 88/04.11.2022г., с цената на иска, както и съотношението между отхвърлена и уважена част от жалбата. Освен това, според жалбоподателя съдът при определяне на възнаграждението не се е съобразил с факта, че адвокатската професия е призвание, което изисква висока квалификация, продължителна подготовка, отговорност и морална устойчивост и така е присъдил хонорар, който е несъответен не само на закона, но и на извършената работа. Най – сетне твърди, че от насрещната страна не е наведено възражение за прекомерност, поради което и приложение на решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело № С-438/2022г. е недопустимо.

Въз основа на изложеното, настоява съда да измени своето решение и да увеличи размера на присъденото на адв. К. възнаграждение с още 1116.75 евро с вкл. ДДС.

1

В срока по чл.248, ал.2 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, с който искането е оспорено като неоснователно.

След преценка на изложеното, съдът прие следното:

Искането е направено в срока по чл. 248, ал.1 ГПК и е процесуално допустимо, тъй като е заявено от адв. П. К. и касае определеното й адвокатско възнаграждение за осъщественото от нея безплатно процесуално представителство.

Разгледано по същество искането е неоснователно.

С решение рег. № 169 от 08.05.2026г. постановено по настоящото дело е потвърдено решение № 193 от 25.06.2025г., постановено по т.д. № 388/2024г. по описа на ОС Стара Загора, в частта, с която е осъдено „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, с ЕИК 121718407, с адрес на управление: гр. София, бул.

„Витоша 89 Б“ да заплати на С. Й. А., ЕГН **********, с адрес: с. П., ул. "С." № ** сумата от 35 000 лв., с равностойност по официалния курс на лева към еврото 17 895.22 евро, частично от 80 000 лв., с равностойност по официалния курс на лева към еврото 40 903.35 евро, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и страдания, вследствие на ПТП от 15.03.2024г., при което е получила телесни увреждания, ведно със законната лихва, считано от 27.03.2024 г. до окончателното й изплащане, както и на сумата от 1549.89 лв., с равностойност по официалния курс на лева към еврото 792.45 евро, представляваща обезщетение за имуществени вреди, вследствие на същото ПТП.

С оглед изхода на спора пред въззивния съд в полза на адв. П. К. е определено при условията на чл. 38, ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение.

Предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат, осъществил безплатна правна помощ са посочени в чл. 38, ал.2 вр. ал.1 ЗА и те са ясни – да е оказана безплатна адвокатска помощ на някое от основанията по чл. 38, ал.1, т.1-т.3 ЗА и насрещната страна да е отговорна за разноски.

Размерът на дължимото се на адвоката възнаграждение съдът определя при съобразяване на чл. 38, ал.2 ЗА – за справедлив и обоснован размер на същото.

Неоснователно е искането на адв. К. за съобразяване на определеното й 2 от съда възнаграждение с размерите, предвидени в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ДВ, бр.

88/04.11.2022г.. Съгласно задължителните указания, дадени с решение на СЕС от 25.01.2023г. по дело С-438/22 приетата от Висшия адвокатски съвет, като съсловна организация, Наредба № 1 от 09.01.2004г. относно минималните размери на адвокатските възнаграждения не е задължителна за съда. Тези указания са приложими без да е необходимо навеждане на възражение от насрещната страна, в който смисъл са твърденията на адв. К., тъй като в конкретният случай съдът определя адвокатското възнаграждение при събразяване предпоставките за това в закона, без да е необходимо възражение за това.