Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 08.01.2021, Административен съд - Русе

Съд
Административен съд - Русе
Дело
507/2020
Подписан
08.01.2021
В сила
09.08.2021

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И Е

№ 57 гр. Русе, 08.01.2021 год.

В И М Е Т

О Н А Н А Р О Д А

Административен съд - Русе, II – ри състав, в публичното заседание на десети декември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Съдия: Димитринка

КУПРИНДДЖИЙСКА при секретаря ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА, като разгледа докладваното от съдия КУПРИНДЖИЙСКА административно дело № 507 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, във връзка с чл. 121, ал. 1, т. 3 и чл. 104, ал. 1 ЗДСл.

Образувано е по искова молба на В.И.К. ***, чрез адв.П.И. и адв.С.Ц., против Управителя на Националния осигурителен институт – София, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 104, ал. 1 във вр. с чл.121, ал.1, т.3 от ЗДСл и чл.86, ал.1 от ЗЗД – за заплащане на сумата от 3 571.19 лв., представляващо неплатена част от дължимото й обезщетение за времето, през което не е била на служба поради незаконното прекратяване на служебното й правоотношение по Заповед № 3530/06.06.2018 г. на Управителя на НОИ, за 6 месеца, считано от 12.06.2018 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска. Ищцата претендира заплащане и на обезщетение за забава върху главницата, считано от датата на признаване на уволнението за незаконно (03.07.2019 г.) до окончателното изплащане на сумата. В съдебно заседание на 12.11.2020 г. процесуалният представител на ищцата прави уточнение относно размера на мораторната лихва – 50 лева, както и относно периода - да се счита предявена за периода от 03.07.2019 г. до 04.09.2020 г. – датата на предявяване на исковата молба. В последното съдебно заседание, преди даване ход на устните състезания, ищцата е направила изменение на иска за главница – от 3 571.19 лв. на 3646.23 лв. и на иска за лихви за забава – от 50 лв. на 435 лв. Претендира се и присъждане на деловодни разноски, з акоито представя списък.

В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на ищцата е отменена с влязъл в сила съдебен акт като незаконосъобразна. Поддържа, че за периода от уволнението не е заемала длъжност по трудово или служебно правоотношение, не е получавал възнаграждение и съгласно нормата на закона му се дължи обезщетение за 6 месеца. В тази връзка счита, че неправилно и незаконосъобразно ответникът е определил размера на основната заплата, въз основа на която следва да се изчисли полагащото й се обезщетение, както и е намалил полагащото й се обезщетение с размера на полученото от нея възнаграждение като Председател на сдружение с нестопанска цел „УН на ОУ“Хр.Ботев“ с.Щръклево.

В производството пред настоящата инстанция се поддържа, че исковете са доказани по своето основание и размер въз основа на събраните по делото доказателства, като се излагат подробни съображения, включително и в писмени бележки, и се иска да бъдат уважени изцяло.

Ответникът – Националния осигурителен институт – София, действащ чрез управител, е представляван от процесуален представител – юрисконсулт, който в представения писмен отговор на исковата молба и в съдебно заседание, включително и с писмени бележки, оспорва предявените искове по основание и размер. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Страните не спорят, че със

Заповед 3530/06.06.2018 г. на Управителя на Националния осигурителен институт – София, издадена на основание чл. 107, ал. 2, във вр. чл. 108 ЗДСл е прекратено служебното правоотношение с ищцата, която е заемала длъжността "Главен юрисконсулт" в отдел „Административен“, ТП на НОИ - Русе.

С влязло в сила решение по адм. дело № 314/2018 г. на Административен съд-Русе, потвърдено с решение № 10303/03.07.2019 г. по адм. дело № 2460/2019 г. на ВАС, V отделение, заповедта е отменена като незаконосъобразна.

Със Заповед № 5656/15.07.2019 г. на Управителя на Националния осигурителен институт – София ищцата е възстановена на заеманата длъжност преди уволнението с основна месечна заплата от 1 351.00 лв.

Представени са писмени доказателства, от които е видно, че в периода от уволнението до признаването му за незаконосъобразно ищцата не е била назначавана на друга държавна служба (л.51), получавала е обезщетение за безработица (л.59 – л.60), като същевременно е имала сключен граждански договор с Училищното настоятелство при ОУ“Хр.Ботев“ с.Щръклево, по който е получавала месечно възнаграждение в размер по-нисък от минималната работна заплата за страната (л.61 – л-84).

Със Заповед №

1015-17-142/24.07.2019 г. на директора на ТП на НОИ – Русе е наредено да се изплати на ищцата парично обезщетение за периода от 12.06.2018 г. до 11.12.2018 г. в размер на 4 534.81 лева, на основание чл. 104 ал. 1, във вр. с чл. 122 ал. 1 ЗДСл и влязло в сила решение № 10303 от 30.07.2019 г. по адм.д. № 2460/2019 г. на ВАС, с което е оставено в сила решение № 50 от 09.01.2019 г. по адм.д. № 314/2018 г. на АдмС – Русе (л.7). Сумата е начислена по разчетно-платежна дедомост на ТП на НОИ – Русе (л.45) и е преведена по банкова сметка *** В.К. на 30.07.2019 г. след направените законови удръжки (л.46). В заповедта е посочено, че при изготвянето й е взета предвид декларация на В.К. с вх.№ 1004-17-60/16.07.2019 г. (л.51) и изготвено становище № 1056-17-40#2 от 23.07.2019 г. от юрисконсулт в отдел „Административен“, ТП на НОИ – Русе.

По искане на ищцата по делото е назначена съдебно - икономически експертизи с цел установяване на релевантни за спора факти. Заявеното оспорване на експертното заключение от страна на ответника не е свързано с непълнота или необоснованост на същото, а доколко направените констатации от вещото лице са относими към спора. В тази връзка, доколкото установените в експертизата обстоятелства и направените въз основа на тях изводи се базират на извършена от вещото лице проверка в счетоводството на ТП на НОИ – Русе и представени по делото документи, които не са оспорени от страните, съдът кредитира представеното заключение като изготвено безпристрастно и от компетентно в съответната област лице.

От заключението на експертизата (л.103 – л-105 и л.115) се установява, че към момента на влизане в сила на съдебното решение, с което е признато за незаконно уволнението на ищцата – 03.07.2019 г., в щатното разписание на ТП на НОИ – Русе, утвърдено от управителя на НОИ – София, не фигурира длъжност „Главен юрисконсулт“ в отдел „Административен“. Поради тази причина със Заповед № 1016-40-956/12.07.2019 г. на управителя на НОИ, считано от 15.07.2019 се трансформира една щатна бройка на длъжност „Главен експерт“ в отдел „Административен“ в една щатна бройка на длъжност „Главен юрисконсулт“ в същия отдел. С възстановяване на ищцата на работа й е определена и индивидуална месечна заплата в размер на 1 351.00 лева, считано от 16.07.2019 г. Именно на тази база вещото лице е изчислило размера на дължимото обезщетение – 8 181.04 лева, като е посочило и сумите, които ищцата е получила като председател на училищното настоятелство.

Въз основа на така установеното съдът направи следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица.

Искът за присъждане на обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл е допустим след влизане в сила на съдебното решение, с което актът за прекратяване на служебното правоотношение е отменен, т. е. може да бъде предявен при наличие на хипотезата по чл. 204, ал. 1 от АПК. В случая, искът е предявен при изпълнение на това условие за допустимост, тъй като с влязло в сила на 03.07.2019 г. Решение № 50/09.01.2019 г. по АД № 314/2019 г. по описа на АдмС - Русе, потвърдено с Решение №10303/03.07.2019 на ВАС по адм.д. №2460/2019 г., Заповед № 3530/06.06.2018 г., издадена от управителя на НОИ – София, с която е прекратено служебното правоотношение с ищцата В.К., е отменена.

Съгласно чл. 121, ал. 1, т. 3 ЗДСл, държавният служител има право да иска обезщетение за времето, през което не е бил на държавна служба поради прекратяването на служебното правоотношение. От своя страна чл. 104, ал. 1 от ЗДСл определя материалноправните предпоставки за дължимостта на обезщетението при признато незаконно уволнение, началния момент за възникване на задължението, периода, за който е дължимо и базата, от която следва да бъде определен размерът на обезщетението. По аргумент от същата норма органът по назначението дължи обезщетение за незаконно уволнение на държавния служител, чиято изискуемост възниква след отмяна на уволнението от съда, в размер на основната му заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 6 месеца. Когато е бил назначен на друга държавна служба с по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, той има право на разликата в заплатите или на разликата между заплатата и възнаграждението, изчислени въз основа на основната заплата, съответно основното възнаграждение.

Не се спори между страните, че със Заповед

№ 1015-17-142/24.07.2019 г. на директора на ТП на НОИ – Русе на ищцата е определено обезщетение за периода от 12.06.2018 г. до 11.12.2018 г. в размер на 4 534.81 лева, което й е изплатено с преводно нареждане от 30.07.2019 г.

Спорът в настоящото производство се свежда до два въпроса: първият е относно размера на определеното обезщетение и по-точно относно основата, върху която същото е определено, а вторият е налице ли са обстоятелствата, предвидени в хипотезата на чл. 104 ал.1 изр. 2 ЗДСл и съответно следва ли да бъдат приспаднати от обезщетението сумите, които ищцата е получила по гражданския договор с училищното настоятелство. В предявената искова молба, както и в становището по съществото на спора, ищцата сочи, че към датата на възстановяването й на заеманата от нея длъжността преди уволнението, размерът на месечното й възнаграждение е определен на 1351.00 лв., поради което именно на тази основа следва да бъде определен и размера на обезщетението й. По този начин ще бъде съобразено обстоятелството, че към момента на признаване на уволнението за незаконно – 03.07.2019 г., е налице изменение на Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация, извършено с ПМС № 6/14.04.2019 г.

Ответникът, още в отговора по исковата молба, а впоследствие и в становището по съществото на спора, възразява, че обезщетението следва да се определи на база размера на индивидуалната основна месечна заплата на ищцата към 03.07.2019 г., определена със Заповед № 1403 от 16.03.2017 на управителя на НОИ – 1258. 00 лв., доколкото посоченият в исковата молба размер 1351.00 лева е определен със заповед от 16.07.2019 г., т.е. след възстановяването й на работа.

Настоящият съдебен състав не споделя това възражение на ответната страна. Законодателят изрично е определил в разпоредбата на чл. 104 ал. 1 ЗДСл релевантния момент за определяне на размера на основната заплата и това е момента на признаването на уволнението за незаконно. Действително в случая се установи, че към момента на влизане в сила на Решение № 50/09.01.2019 г. по АД № 314/2019 г. по описа на АдмС - Русе, потвърдено с Решение №10303/03.07.2019 на ВАС по адм.д. №2460/2019 г. длъжността, която е заемала ищцата преди незаконното уволнение не е съществувала в щатното разписание и такава е разкрита със заповед на управителя на НОИ, считано от 15.07.2019 г., като индивидуалната основна месечна заплата в размер на 1351.00 лева е определена с последваща заповед, считано от 16.07.2019 г. Това обстоятелство обаче не трябва да се тълкува в ущърб на ищцата, тъй като липсата на длъжността в щатното разписание на ответника е ирелевентен факт при определяне на размера на основната заплата.

В случая към момента на момента на признаването на уволнението за незаконно – 03.07.2019 г., на основание ПМС № 6/2019 г., в сила от 01.01.2019 г. и в изпълнение на изискванията на ЗДСл и Наредба за заплатите на служителите в държавната администрация, заплатите на служителите в ТП на НОИ – Русе са увеличени. Съгласно чл. 67 от ЗДСл, органът по назначаването определя индивидуалния размер на основната заплата на държавния служител като отчита нивото на заеманата длъжност, квалификацията и професионалния опит, като съгласно чл. 67, ал. 5, т. 1 от ЗДСЛ индивидуалната основна заплата на служителя може да бъде увеличена въз основа на годишната оценка за изпълнението на длъжността, както и по т. 4, предл. трето при възстановяване на уволнен служител. За 2018 г. ищцата няма годишна оценка за изпълнение на длъжността именно поради незаконното си уволнение, като при отмяната му по силата на конститутивното съдебно решение, правоотношението се възстановява в пълния му обем, с всички последици, в това число и да се счита непрекъснато, тъй като се заличават последиците на уволнението, както в хипотезата на сбъдване на условието по чл. 122, ал. 1 и явяване на работа в двуседмичния срок, посочен в нормата и възстановяване на служителя, така и при неявяване за заемане на длъжността.