Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 441 от 10.01.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 58117/2021
Вид
Решение № 441
Подписан
10.01.2023
Състав
ПЕТЪР ИВАНОВ МИНЧЕВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 441 гр. София, 10.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. Г.А като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело № 20211110158117 по описа за 2021 година

Производство е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София” ЕАД срещу „Рекламна Агенция Бибето“ ЕООД, с която са предявени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на следните вземания: сумата от 1382,90 лева, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 29.02.2020 г. за имот, находящ се в гр. София, бул. „Ген. Скобелев“ № 35, ет. 2, ап. № 4, с която ответникът се е обогатил без правно основание, ведно със законната лихва от 15.06.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 282,91 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 31.08.2018 г. до 04.06.2021 г., сумата от 47,12 лева, представляваща стойност на извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.08.2018 г. до 29.02.2020 г., с която ответникът се е обогатил без правно основание, ведно със законната лихва от 15.06.2021 г. до изплащане на вземането и сумата от 8,63 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.10.2018 г. до 04.06.2021 г., за които е издадена заповед за изпълнение от 06.08.2021 г. по ч.гр.д. № 34090/2021 г. на СРС, 175 състав.

Ищецът твърди, че между страните не е налице облигационно отношение (договор), поради което претендира посочените суми при твърдения за неоснователно обогатяване.

Сочи, че до ответника е изпратена и покана за заплащане на задълженията, но към момента не е постъпило такова. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира и разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват. Ответникът твърди, че за процесния период не е бил реален 1 ползвател на обекта, поради което и не бил заявил прехвърляне на партидата и сключване на договор. Сочи, че за процесния период имота е бил използван от „Дандис“ ЕООД по силата на сключен договор за наем, като от началното на м.11.2020 г. имотът започнал да се използва от ответника. Твърди, че въпреки това не е прехвърлил партидата, т.к. тя вече била неправомерно прехвърлена от „Топлофикация София“ ЕАД. В условията на евентуалност релевира възражение за изтекла погасителна давност и развива съображения, че приложимата такава е 3 годишната. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

С молба от 28.09.2022г. третото лице-помагач „Бруната“ ООД на страната на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД заявява, че дяловото разпределение за процесния имот е извършвано в съответствие с нормативните актове.

Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.

За да бъдат уважени предявените искове ищецът следва да докаже кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки: по иска за главница: доставянето на ответника на топлинна енергия, както и предоставянето на услугата дялово разпределение от третото лице-помагач; обогатяването на ответника с доставеното количество топлинна енергия и със стойността на услугата за дялово разпределение; обедняването на ищеца с претендираните суми, наличието на връзка между обогатяването и обедняването, както и размера на сумите; по акцесорния иск за мораторна лихва: съществуването и размера на главния дълг, изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава. С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да докаже и наличието на факти и обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността. В доказателствена тежест на ответника е да докаже твърденията си, че обогатяването е възникнало за трето лице, както и погасяване на вземанията.

Между страните няма спор и по делото е обявено за безспорно по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК обстоятелството, че за процесния имот и период не е налице писмен договор за доставка на топлинна енергия за небитови /стопански/ нужди, какъвто е предвиден в чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ, поради което не е налице пречката за уважаване на претенцията, установена в чл. 59, ал. 2 ЗЗД. Основателността предявената претенция на кондикционно основание не се базира на наличието на такъв договор, а на извъндоговорното отношение, възникващо от обогатяването на определено лице със стойността на спестените разходи за заплащане на доставената топлинна енергия. Няма спор и по въпроса, че доставяната в имота топлинна енергия е за стопански нужди предвид търговското качество на ответното дружество.

Относно топлоснабдяването на сградата в режим на етажна собственост, в която се намира процесният имот, както и на самия имот, това обстоятелство също се установява от представените с исковата молба протокол от ОС на етажната собственост във входа за избор на изпълнител на услугата дялово разпределение, от представените от третото лице – помагач индивидуални справки за дялово разпределение и документи за главен отчет, както и от експертното заключение по съдебно-техническата експертиза. От експертното 2 заключение по съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира като пълно, ясно и компетентно изготвено, се установява, че през процесния период в имота е имало шест броя отоплителни тела, от които на четири са поставени индивидуални уреди за разпределение /ИРРО/ и две представляват лири в коридора, демонтирани за сезон 2019/2020г. В имота е имало и един брой водомер за топла вода. Установява се, че за процесния период количеството на топлинната енергия за отопление на имота е определено въз основа на реален отчет на разпределителите, за което са съставени протоколи за главен отчет и данните от тях са нанесени правилно в изравнителните сметки. Топлинната енергия отдадена от двете лири за периода преди техния демонтаж е изчислявана по т. 6.5 от приложението към НТ, а топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване е определена въз основа на реален отчет на водомера, който е нанесен в протоколите за главен отчет и изравнителните сметки. Отдадената от сградната инсталация топлинна енергия е била изчислена по формула съгласно т. 6.1.1. от приложението към НТ на база инсталирана отоплителна мощност на инсталацията и денградусите за периода. Вещото лице е установил, че са приспаднати технологичните разходи за топлинна енергия в абонатната станция за сметка на ищцовото дружество, а разпределението на топлинната енергия през процесния период е извършвано в съответствие с действащата правна уредба на ЗЕ, НТ и Общите условия на ищцовото дружество. Експертът е установил, че през процесния период общият топломер в абонатната станция е преминавал периодични технически проверки на всеки две години и съответства на одобрения тип.

Относно стойността на топлинната енергия, съдът кредитира изцяло експертните заключения по СТЕ и ССчЕ, които коресподнират изцяло помежду си. Съгласно експертните заключения стойността на реално доставената топлинна енергия за трите отоплителни периода от 01.05.2017г. до 30.04.2020г. след отчитане на резултата от изравнителните сметки /сума за възстановяване в размер на 232,43 лева/ се равнява на 1526,45 лева. Също така от експертното заключение по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че сумите по изравнителните сметки не са отнасяни към вземания за предходни периоди, както и че е налице плащане в размер на 143,55 лева, с което са погасени задълженията за месеците 03.2020г. и 04.2020г. Следователно дължимата неплатена сума за процесния период от м.05.2017г. до м.02.2020г. е останала в размер на 1382,90 лева, какъвто е и размерът на исковата претенция.

Предвид гореизложеното съдът намира за доказано по делото обстоятелството, че ищцовото дружество е доставило за процесния период и имот топлинна енергия на стойност от 1382,90 лева, с която стойност дружеството-доставчик е обедняло поради липса на сключен договор за доставка на топлинна енергия за стопански нужди за имота.

Относно наличието на обогатяване на ответника с посочената сума чрез спестяване на разходи, настоящият състав намира следното.

Според цитираната по-горе разпоредба на чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ, страни по формалния писмен договор за доставка на топлинна енергия са топлопреносното предприятие /ищецът/ от една страна и небитовият клиент от друга страна. Легалната дефиниция, дадена в пар. 33а 3 от ДР на ЗЕ определя понятието "небитов клиент" като клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди.

Съгласно чл. 136, ал. 1 от ЗЕ, при присъединяване на клиент на топлинна енергия за небитови нужди, присъединителните топлопроводи и съоръженията към тях и абонатната станция се изграждат от и за сметка на клиента и са негова собственост. Според чл. 22, т. 3 от Наредбата за топлоснабдяването, топлопреносното предприятие включва в редовна експлоатация присъединителните топлопроводи и съоръженията към тях след изпълнение на техническите условия за присъединяване и при наличие на договор по чл. 149 и 150 от ЗЕ.

От така изложената правна уредба следва изводът, че небитовият клиент, който следва да бъде страна по формалния договор за продажба на топлинна енергия, е лицето, което ползва енергията за технологични нужди за присъединения към присъединителния топлопровод негов стопански обект. Сключването на формален договор за продажба на топлинна енергия представлява необходимо условие за започване на доставките на топлинна енергия към присъединения обект /чл. 22, т. 3 от НТ/. Този договор е срочен, тъй като съгласно чл. 6, ал. 1 от приложимите общи условия на ищеца, договорите за доставка на топлинна енергия за стопански нужди се сключват за срок от пет години.

Следователно лицата, които се обогатяват неоснователно за сметка на топлопреносното предприятие със стойността на доставената топлинна енергия, са следните: на първо място това е лицето, което е присъединило обекта си към топлопреносната мрежа, без да сключи договор за доставка на топлинна енергия за небитови нужди, на второ място – лицето което не е подновило договора си след изтичане на неговия срок, като е продължило да ползва доставяната енергия, и на трето място – лицето, което е придобило вещни права и е влязло във владение на присъединения обект, без да сключи договор с топлопреносното предприятие от свое име. Когато упражняват фактическата власт върху имота лично или чрез трети лица, този кръг от субекти ползват топлинната енергия за присъединения обект, без същевременно за тях да съществува договорно задължение за заплащане на нейната цена, поради което се обогатяват със стойността на доставката като спестяват разходите за заплащането й.

В конкретния случай от приетия Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 26.02.2016г. се установява, че на посочената дата ответното дружество „Рекламна Агенция Бибето“ ЕООД е придобило правото на собственост върху процесния топлоснабден недвижим имот апартамент № 4, находящ се в гр. София, бул. „Генерал Скобелев“ № 35, ет.

2, като в нотариалния акт е записано, че фактическата власт върху имота се предава на купувача в деня на сключване на сделката. Ответникът не твърди и не доказва имотът да е бил отчужден след така сключената сделка, поради което съдът намира за доказано по делото, че ответното дружество е било собственик и е владяло процесния топлоснабден имот за периода от м.05.2017г. до м.02.2020г. , и поради тази причина се е обогатило за сметка на ищцовото дружество със стойността на доставената топлинна енергия, чието плащане е спестило.

4

Релевираното от ответника възражение, че през процесния период имотът е бил ползван от трето лице-наемател на предходния собственик, е неоснователно. При извършената преценка по реда на чл. 172 ГПК съдът не кредитира показанията на свидетелката Надя Василева С.а-Мичева, която сочи, че знае от съпруга си за сключен договор за наем на имота с „Дандис“ ЕООД още през 2008г. от предходния собственик, чието действие е продължило до месец ноември 2020г. и за което ищецът бил уведомен по телефона. От една страна това е така, защото свидетелката е пряко заинтересована от изхода от спора като съпруга на управителя на ответното дружество и като лице, което води дела с ищеца, а от друга страна – тъй като показанията не намират подкрепа в останалата доказателствена съвкупност по делото, доколкото липсва представен договор за наем на имота или друг документ, от който може да се направи извод, че през процесния период имотът е бил обитаван от наемател. В представените доказателства за промяна на партиди при други доставчици липсват данни за предходно открита партида за имота на името на наемател, а от обстоятелството, че ответникът е открил партиди на свое име едва през месец ноември 2020г. не може да се направи такъв извод. Следва да се отбележи също, че показанията имат изцяло производен характер, доколкото свидетелката пресъздава казаното й от управителя на ответното дружество, без да има собствени наблюдения върху обстоятелствата, за които дава сведения.