Определение № 19861 от 28.05.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 39456/2025
- Вид
- Определение № 19861
- Подписан
- 28.05.2026
- Състав
- ГЕОРГИ КОНСТАНТИНОВ КАЦАРОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36, ал. 3 · Закон за адвокатурата
- чл. 36, ал. 4 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 19861 гр. София, 28.05.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело № 20251110139456 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
Постъпила е Молба вх. № 134388/28.04.2026 г., подадена от адв. А. З. Д., процесуален представител на ищцата С. П. К., с искане за изменение на постановеното по делото Решение № 6774/12.04.2026 г., в частта за разноските. С молбата се иска присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА в по-висок размер от определения с решението размер от 120 евро с включен ДДС, като се поддържа, че съдът неправилно е определил възнаграждението под претендирания размер, съобразен с материалния интерес по делото и с Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.
Ответникът по делото „ЕОС Матрикс“ ЕООД оспорва молбата като неоснователна.
Съдът намира молбата за процесуално допустима, доколкото е подадена в срока по чл.
248, ал. 1 ГПК от лице, което има интерес от изменение на решението в частта относно присъденото адвокатско възнаграждение. Разгледана по същество, молбата е неоснователна.
С Решение № 6774/12.04.2026 г. съдът се е произнесъл по направеното искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, като е осъдил ответника „Еос Матрикс“ ЕООД да заплати на адв. А. З. Д. сумата 120 евро с включен ДДС.
Следователно не е налице непроизнасяне по искането за разноски, а молбата цели преразглеждане на вече формираната от съда преценка относно размера на дължимото адвокатско възнаграждение.
Тази преценка не следва да бъде изменяна.
При постановяване на решението съдът е съобразил, че ищцата е била представлявана по договор за правна защита и съдействие, по който правната помощ е предоставена безплатно на материално затруднено лице, както и че адвокатът е регистриран по ЗДДС. Съобразени са още обемът и характерът на извършената процесуална работа, фактическата и правната сложност на делото, броят на съдебните заседания, събраните доказателства и действителният принос на процесуалния представител за развитието на производството.
Делото не се отличава с фактическа или правна сложност, която да обосновава присъждане на възнаграждение в претендирания размер. Предмет на спора е отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК, основан на възражение за изтекла погасителна давност по изпълнителен лист. Фактите по делото са установими преимуществено от писмени доказателства — изпълнителен лист, удостоверение на ЧСИ и заверен препис от изпълнително дело. Не са събирани гласни доказателства, не са назначавани експертизи и не са извършвани сложни доказателствени действия.
Проведено е едно открито съдебно заседание, в което ищцата не се е явила и не е 1 изпратила представител. Процесуалната дейност на адвоката се е изразила основно в изготвяне на исковата молба, становище по отговора на исковата молба и отправяне на електронно запитване до ЧСИ. Част от представените доказателства са били вече налични у ищцата, а останалите са постъпили по делото след изискване от съда.
Неоснователен е доводът, че материалният интерес сам по себе си налага присъждане на възнаграждение в претендирания размер. Засегнатият интерес е само един от критериите, които следва да бъдат отчетени. Той не дерогира необходимостта съдът да извърши конкретна преценка за действителната фактическа и правна сложност на спора, обема на положения труд и съразмерността на разноските спрямо извършената защита.
Неоснователно е и позоваването на Наредба № 1 като основание за автоматично присъждане на претендирания размер. При определяне на възнаграждението по чл. 38, ал. 2 ЗА съдът прилага критериите по чл. 36, ал. 3 ЗА, като до приемане на наредбата по чл. 36, ал. 4 ЗА Наредба № 1 се прилага по аналогия, но не механично и не независимо от конкретния обем на извършената работа. В случая присъденият размер от 120 евро с включен ДДС е съобразен с реално положения труд и с ниската фактическа и правна сложност на производството.
Ето защо не са налице основания за изменение на Решение № 6774/12.04.2026 г. в частта за разноските.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Молба вх. № 134388/28.04.2026 г., подадена от адв. А. З. Д., за изменение на Решение № 6774/12.04.2026 г., постановено по гр. д. № 20251110139456 по описа на Софийски районен съд, 175 състав, в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2