Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 50 от 07.02.2022, Окръжен съд - Велико Търново

Съд
Окръжен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно гражданско дело 976/2021
Вид
Решение № 50
Подписан
07.02.2022
В сила
07.02.2022
Състав
Ивелина Солакова, Йордан Воденичаров, Илина Гачева

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 50 гр. Велико Търново, 02.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Йордан Воденичаров

Илина Гачева като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Въззивно гражданско дело № 20214100500976 по описа за 2021 година

За да се произнесе взе предвид:

Подадена е жалба от името на Д.Г. Н. - длъжник по изпълнително дело № 481/2018 г. по описа на от ЧСИ ..........., с район на действие ВТОС, чрез пълномощника й – адвокат Б.М. от ВТАК срещу принудително изпълнение, насочено по отношение на недвижим имот , находящ се в гр.В.Търново , ............. , представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на града, одобрени със Заповед № РД -18-86/19.09.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, с предназначение : жилище , с площ от 79,49 кв.м. и избено помещение , включващо действия на опис, извършен на 26.11.2021 г. и оценка , с молба да бъдат отменени като незаконосъобразни .

Обжалването се основава на несъобразени и пренебрегнати / въпреки направените възражения / от съдебния изпълнител, обстоятелства, които според страната са показател , че по отношение на посочения по горе имот съществува забрана на закона за провеждане на принудително изпълнение, т.е. пълното вещно право е несеквестируемо по смисъла на чл. 444, т.7 на ГПК: той е единственото й жилище, което тя постоянно обитава, защото втория описан имот / къща с двор/ в гр.Златарица го притежава в съсобственост с друго лице, необитаем е , не се поддържа повече от 10 години и е негоден за цивилизовано живеене , понеже са нужни довършителни и ремонтни работи , за да се ползва по предназначение, а за тях не разполага с финансови средства ; не отговаря на изискванията на чл.40 ЗУТ / няма обособени помещения за кухня и склад/ и затова не покрива понятието „ друго жилище, притежавано от длъжника или от член на семейството му“; съдебният изпълнител не е предприел потребното , за да установи наличие на секвестируема част на жилището в гр.В.Търново съгласно изискванията за минимална жилищна площ , повелени с нормите чл. 2, ал.1 и ал.2, във връзка с пар.1, ал.2 от ДР на Наредба за жилищните нужди на длъжника и неговото семейство, приета с ПМС № 31/15.02.2008 г. / обн. ДВ. Бр.20/26.02.2008 г. /; тя е вдовица от 2011 г. , а детето й е пълнолетно.

В представеното писмено становище частният съдебен изпълнител е изразил становище за допустимост , но неоснователност на жалбата поради обстоятелствата , че длъжникът притежава ¾ идеални части от друг жилищен имот в гр.Златарица , ............ , 1 правил е недобросъвестен опит за осуети изпълнението чрез нищожен отказ от наследството на съпруга си и стойността на имота в гр.Златарица е няколко пъти по ниска от тази на имота в гр.В.Търново , поради което взискателят ще остане неудовлетворен в голяма степен.

Взискателят „...... АД –София чрез пълномощника си адвокат А.С. от САК е оспорил жалбата с подробни доводи за нейната неоснователност, изведени от стриктното тълкуване на нормата на чл. 444, т.7 ГПК , в чиято хипотеза не попадат обстоятелствата , които длъжникът смята за показател за несеквестируемост и следователно е неприложима за случая.

Съдът като прецени заверените преписи на документите , съставляващи изпълнителното дело, стигна до умозаключение, че жалбата е допустима / подадена е в срока по чл. 436, ал.1 ГПК и съдържа изложение на обстоятелства като основание на искане, покриващо по абстрактен модел хипотезата на чл.435, ал.2, т.3 на ГПК/, но е лишена от процесуално основание.

Твърдението, че обектът на еднолично придобитото на основание чл. 225, ал.1, вр. с чл.24, ал.1 ЗЗД, вр. с чл. 77, пр.1-во ЗС / нот. акт за дарение за недвижим имот № 224, том 2, рег.№ 1749, н.д. № 106/2014 г. л.422 на изпълнителното дело / право на собственост, представляващ жилище по смисъла на параграф 5, т.30 от ПЗР на ЗУТ/ безспорно постоянно обитавано от длъжника / по отношение на който е насочено принудително изпълнение чрез опис и оценка , попада в приложното поле на несеквестируемостта, съставляващо хипотезата на нормата на чл.444, т.7 ГПК/ повеляваща забрана да се насочва такова / е лишено от подкрепа на обстоятелства , абстрактно включени в нея като елементи на това понятие. Това жилище съвсем определено не е единствено на жалбоподателката, а единствеността , разбирана като непритежаване от длъжника или от член или членове на семейството му , с които/ когото живее заедно, на право на собственост или пожизнено право на ползване върху друг обект в сграда или сграда/ постройка/ , имащи битност с предназначение да задоволяват жилищни нужди по смисъла на параграф 5, т.30 от ПЗР на ЗУТ , е основна/ първична / предпоставка за несеквестируемостта. Законът не прибавя допълнителни обстоятелства , включени в разглежданото понятие , с идеята да покровителства от социално- етични съображения в по- голяма степен длъжника, т.е. да го улесни в противопоставянето му на секвестируемостта. Например щ ом правото на собственост върху другото жилище не е еднолично притежавано от него, не е в момента на описа обитаемо и/или напълно годно за обитаване по обичаен или нормативно препоръчителен жилищен стандарт, тъй-като се нуждае от някакъв необходим и/или подобрителен ремонт и/ или довършителни работи или леко преустройство, а длъжникът не разполага с достатъчно финансови средства за това, да отпада секвестируемостта на описаното и оценено за насрочване на публична продан негово жилище, което иска да спаси/ запази.

Ако би се погледнало така широко понятието несеквестируемост, съществува съвсем реален риск в много случаи да се увреди интереса на взискателя , защото би се стигнало до неприемливото положение даден длъжник да притежава още 3-4 имота, но на далеч по ниска пазарна стойност от предвидения за принудително изпълнение , като ще се позове на тяхна актуална физическа непригодност за обитаване по цивилизован модел, под предлог, че не разполага с финансови възможности да го постигне чрез ремонт или довършителни работи и така ще осуети секвестируемостта на годния за обитаване.

Що се отнася до положението , при което другото жилище е съсобствено с трето / на изпълнението / лице, от значение е не толкова размера на дяловото конкурентно участие/ макар и то понякога да е от съществено значение- аргумент от чл.32, ал.1 ЗС / , колкото наличието на фактическа възможност за обитаването му от длъжника/ правната се извежда от правилата на чл.31, ал.1 и чл.32, ал.1 ЗС/ , разгледана като необитаването му от съсобственика, достатъчна жилищна площ за евентуално разделно или съвместно обитаване и/или липса на противопоставяне , като под противопоставяне / тук обаче разбираемо се намесва един спорен и съмнителен субективен момент/ разумът би могъл да 2 посочи примера на обективния факт на отказан достъп до жилището поради държането на единствения ключ за същото и т.н.

Не е необходимо и е нелогично спрямо другото жилище да се изисква да отговоря на нормативния минимум по съдържание , предвиден в текста на чл.40 ЗУТ . И това е така , защото нормата е приложима/ поставя задължение да бъде съобразявана/ само относно изграждането на нови жилища / след влизането й в действие / и когато от една жилищна сграда се обособяват две или повече жилища, но не и относно заварените изградени отдавна обекти / постройки с битност по предназначение да задоволяват и задоволявали жилищни нужди . Тази им битност не може да „отпадне“ , ако не отговорят напълно на изискуемия нормативен минимум по съдържание.

Жалбоподателката притежава ¾ идеални части от обема на правото на собственост върху еднофамилна двуетажна жилищна сграда, със застроена площ от 71 кв.м., заедно с двор в гр.Златарица, придобито по предположение на закона в режим на съпружеска имуществена общност- чл.19, ал.1 и ал.3 СК-отм./ вж. нотариален акт за покупко- продажба ............. на л. 420 от изпълнителното дело / , а след смъртта на съпруга й през 2011 г. неговия дял/ направеният отказ от наследството му през есента на 2021 г. е нищожен поради правна невъзможност на предмета на тази едностранна правна сделка – чл.26, ал.2, пр.1-во, вр. с чл.44 ЗЗД, тъй-като преди това с факта на извършена от нея на 25.01.2008 г. продажба на останал от починалия й съпруг наследствен имот се счита , че е приела мълчаливо наследството му по смисъла на чл.48, ал.2 ЗН/. е наследен поравно от нея и дъщеря им- чл.9, ал.1, чл.5, ал.1 ЗН . Дъщерята като пълнолетна не се твърди и доказва да е член на семейството по смисъла на чл. 447, т.7 ГПК / вж. определението за семейство в параграф 1 на ДР на Закона за семейните помощи за деца /. Жилищната площ на тази къща / чийто втори етаж е описан и оценен от вещо лице- до първия не е осигурен достъп / сама по себе си е достатъчна да осигури по формален признак минимума за едно едночленно семейство- 25 кв.м. , установен с повелителната норма на чл.2, ал.1, т.1 във връзка с пар.1, ал.2 от ДР на Наредбата за жилищните нужди на длъжника и неговото семейство, приета с ПМС № 31/15.02.2008 г. / обн. ДВ. Бр.20/26.02.2008 г. /. Съществува пълна и свободна фактическа възможност / както и правна/ за обитаване на сградата с цел задоволяване на жилищни нужди, каквато бе обяснена по горе, тъй-като тя, макар и нуждаеща се от ремонтни дейности за пълноценното й постигане / на целта/, притежава такава битност по предназначение , което е достатъчно обстоятелство според закона.

Да се изследва дали от жилището в гр.В.Търново - предмет на насочено принудително изпълнение,заради което е подадена жалбата , може да се „отдели“ секвестируема част при спазване на изискванията на чл.39, ал.2 ЗС/ т.е. да се обособи още едно жилище / не е дължимо по закон действие на съдебни изпълнител в разглеждания случай , защото това изследване / установяване/ е логически замислено по хипотеза , когато длъжникът има само едно жилище , но площта му надхвърля неговите жилищни нужди, определени по норматив.

Взискателят има право да посочи едновременно няколко обекта от актива на имуществото на длъжника , върху които да се насочи изпълнение/ чл. 133 ЗЗД, чл.442 ГПК/ , а длъжникът разполага с правата по чл.443 ГПК.

По изложените съображения жалбата подлежи на отхвърляне.

Предвид гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Г. Н. - длъжник по изпълнително дело № 481/2018 г. по описа на от ЧСИ ..........., с район на действие ВТОС, подадена чрез пълномощника й – адвокат Б.М. от ВТАК срещу принудително изпълнение, насочено по отношение на недвижим имот , находящ се в гр.В.Търново , ............. , представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на града, одобрени със Заповед № РД 3

-18-86/19.09.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, с предназначение : жилище , с площ от 79,49 кв.м. и избено помещение , включващо действия на опис, оценка и насрочване на публична продан , с молба да бъдат отменени като незаконосъобразни, с твърдение това жилище да е несеквестируемо , като лишена от процесуално основание .

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4