Решение № 273 от 05.12.2024, Окръжен съд - Шумен
- Съд
- Окръжен съд - Шумен
- Дело
- Гражданско дело 126/2024
- Вид
- Решение № 273
- Подписан
- 05.12.2024
- В сила
- 25.01.2025
- Състав
- Йордан Василев Димов
Цитирани разпоредби
- чл.219, ал.12 · Граждански процесуален кодекс
- чл.367, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.432, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 429, ал. 1, т. 1 · Кодекс за застраховането
- чл.429, ал.3 · Кодекс за застраховането
- чл.432 · Кодекс за застраховането
- чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.500, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.191, ал.1 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 273 гр. Шумен, 05.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Йордан В. Димов при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова като разгледа докладваното от Йордан В. Димов Гражданско дело № 20243600100126 по описа за 2024 година
Настоящото дело е образувано по искова молба подадена от Г. С. А., ЕГН **********, действаща в производството със съгласието на своята майка и законен представител Ю. С. А., ЕГН **********, с. Д..... – адв. М. К. от АК – Ш. против „Дженерали застраховане” АД, ЕИК-...., гр. С......, като претенция за изплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП. Ищцата сочи, че на 22.02.2023 г. имала рожден ден, който първоначално празнувала вкъщи с родители и близки, включително и с приятеля си – С.А.Ф., ЕГН **********. По-късно вечерта ищцата, приятелят й и други техни познати напуснали дома на пострадалата и с автомобила на Ф. отишли в заведение в град П.. Впоследствие групата от четирима – пострадалата А., приятелят й Ф., брата на ищцата – Т. С. и жена му В. А. си тръгнали от гр. П. и за известно време през нощта престояли в района на паметник „Създатели на Българската държава“ в гр. Ш.. След това отишли в село Д.., където Т. С. и В. А. се прибрали, а ищцата Г. А. и приятелят й С. Ф. останали в собствения на последния автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф 3“, рег.
№Н ....ВН в района на Стопанския двор на селото. Понеже било студено те останали в автомобила при запален двигател. Поради неизправност на горивната система в купето на автомобила навлезли газове от двигателя, включително и тежко токсичния въглероден оксид. Двамата младежи заспали в купето и останали в него значителен период от време.
Ищцата А. била на седалката до водача. Младежите били извадени от там от трети лица към 07:00 часа на 23.02.2023 г. И двамата били натровени от газовете отделени от двигателя.
Независимо от предприетите действия и намесата на медицински лица С. Ф. починал.
Ищцата Г. А. била приета по спешност в МБАЛ Шумен в безпомощно състояние. Била интубирана, а в болничният лист било отбелязано натравяне с въглероден оксид. След 1 приема й в спешно отделение ищцата била преместена в Отделението по анестезиология и интензивно лечение на апаратно дишане. Пострадалата била в тежко състояние като получавала периодично гърчове в горните крайници. След като състоянието й било стабилизирано ищцата била изписана за домашно лечение на 04.03.2023 г. Процесното МПС, в което настъпил описания инцидент – л.а „Фолксваген“, модел „Голф 3“, рег. №Н ....ВН имало застрахователно покритие по застраховка „Гражданска отговорност“ (ГО) с ответника – „Дженерали застраховане” АД с начална дата на покритие – 11.10.2022 г. и крайна дата 10.10.2023 г. Твърди, че ищецът има основание да претендира пряко от ответника заплащане на обезщетение, във връзка с нормата на чл.432, ал.1 от КЗ, обезщетения за всички вреди настъпили при експлоатация на застрахованото МПС. Сочи, че пред ответника била предявена застрахователна претенция, без да уточнява кога и по какъв начин е била предявена. Не сочи и в какъв размер е била предявена тази претенция. Сочи, че въз основа на така заведената претенция застрахователното дружество превело сумата от 25 500 лв. по сметка на пострадалата Г. А. на 17.08.2023 г., както и изпратил уведомление от 19.09.2023 г., в което посочил, че според дружеството пострадалата била компенсирана за претърпените от нея вреди. Твърди, че пострадалата преди инцидента била контактна, ведра, жизнена, приветлива със своите съученици, съселяни, познати и близки, полагала усилия да има добри оценки, била близка със своите родители, дружелюбна със съседи и съселяни, имала планове да се омъжи за починалия С. Ф. и имала годеж с последния. След инцидента пострадалата се затворила в себе си, не говорела с никого, дори с родителите си, не посещавала учебни занятия, като след като й било съобщено за смъртта на пострадалия Ф. психическото й състояние станало по тежко. Пострадалата треперела, плачела, въртяла се, ритала на сън, не искала да среща хора, изпитвала силно раздразнение от всичко, самообвинявала се за смъртта на С., тъй като същата вечер се скарали. Сънувала кошмари, сънувала починалия С. като жив, което й напомняло за преживения ужас. Посочените негативни последствия от произшествието довели ищцата Г. А. до състояние на силен стрес, довел до проблеми със съня, силно нетърпимо главоболие, световъртеж и силен задух, недостиг на кислород. настъпилото събитие явно е имало силно негативно влияние върху целия бъдещ живот на ищцата, която поради претърпените травматични увреждания, стрес, страх и ужас се е превърнала в непълноценен член на обществото. Претендира за претърпените от ищцата неимуществени вреди вследствие от процесния инцидент на основание чл.432 от КЗ да бъде осъден ответника да заплати сумата от 60 000 лв., освен вече изплатените от застрахователя 25 500 лв. Върху сумата за главница претендира – на основание чл.429, ал.3 от КЗ законна лихва върху размера на обезщетенията, считано от 15.03.2023 г. – датата на уведомяване на застрахователя за настъпилите щети до окончателното погасяване на задълженията за главница, ведно с разноските направени в рамките на настоящото производство.
Със свое Определение №212/22.03.2024 г. съдът е освободил ищцата от заплащане на такси и разноски за водене на производството по настоящото гр.д. №126/2024 г. по описа на ШОС.
2
От страна на ответника „Дженерали застраховане” АД е депозиран отговор на исковата молба по реда на чл.367, ал.1 от ГПК. В него се сочи, че депозираната искова молба е нередовна. Сочи се, че има неясното в петитума, като от една страна в нея се твърди, че справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди е 60 000 лв., като се признава плащането от застрахователя на сумата от 25 500 лв., а от друга се претендират 60 000 лв.
Намира, че ИМ следва да бъде оставена без движение за уточняване на размера на претенцията за главница. Намира исковете за допустими, но неоснователни. Твърди, че не са налице всички обстоятелства от фактическия състав за ангажиране на отговорността на ответника. На първо място намира, че за да възникне отговорност за застрахователя следва да има извършено виновно и противоправно поведение на водача на автомобила. Твърди, че в настоящото производство няма ангажирани данни в подобна насока. Сочи, че доказателствата в тази насока са документи от воденото наказателно производство, което е приключило с прокурорско постановление за прекратяване. Намира, че тези документи, включително и прокурорското постановление не установяват вина у водача. Сочи, че ищцата сама при разпитите в наказателното производство е признала фактите, че в колата е миришело на изгорели газове до степен, че се е налагало да се отварят прозорците. Намира, че това е признание на неблагоприятни за страната факти. Намира, че предвид тези данни е налице вина у ищцата, която въпреки миризмата на газове е продължила да стои в автомобила и да се „самоуврежда“. Сочи, че ищцата със своето неразумно и неадекватно поведение си е самопричинила настъпилите вреди. Намира, че в този смисъл приноса на ищцата за настъпване на вредите е преимуществен и основен и поради това прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата. От друга страна ответника оспорва пряката причинно-следствена връзка между щетите и процесното събитие. Освен това твърди, че не всички щети са пряка и непосредствена последица от инцидента. Предвид наличните по делото данни намира, че ищцата е лекувана успешно и се е възстановила в много кратък срок. Сочи, че освен това следва да се приеме, че предмет на разглеждане в производството са травмите и увреждането на здравето получени от ищцата при инцидента, но не и загубата на приятеля на ищцата. Ищцата освен това не била от кръга лица, които могат да претендират обезщетение вследствие на смъртта на починалия С.А.Ф., предвид ППВС №4/25.05.1961 г. и ППВС №5/24.11.1969 г. Твърди също така, че търсеният размер на обезщетение за претърпените вреди не отговаря на критериите заложени по смисъла на чл.52 от ЗЗД. Намира, че търсените суми са в завишен размер и нямат социална и икономическа обосновка, както и излизат извън обезщетителния характер на плащането.
Намира претенцията за неоснователна и недоказана, а също така сочи, че вече заплатената сума от 25 500 лв. е покрила претърпените от ищцата щети. Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Ответника е поискал да бъдат конституирани като трети лица – помагачи в производството на страната на ответника и наследниците на починалия водач, предвид данните за това, че последният е бил под влияние на алкохол, както и предвид регресните права на застрахователя по смисъла на чл.500, ал.1 от КЗ. Със свое Определение №587/20.08.2024 г. на основание чл.219, ал.12 от ГПК съдът е конституирал като трето лице 3
– помагач на страната на ответника и Е. А. А., ЕГН ********** майка на починалият водач на МПС - С.А.Ф., ЕГН **********.
С нарочна молба с вх. №4547/16.09.2024 г. ищцата Г. С. А., действаща в производството със съгласието на своята майка и законен представител Ю. С. А. е посочила, че не претендира неимуществени вреди настъпили вследствие на смъртта на водача С.А.Ф., а претендира само неимуществени вреди всбледствие на претърпените от нея болки и страдания вследствие на процесния инцидент. Уточнено е в същата молба, че искът е предявен за сумата от 60 000 лв., освен изплатените вече от застрахователя 25 500 лв. по заведената пред него щета.
В последното съдебно заседание по делото, проведено на 05.11.2024 г. от страна на ищеца е поискано изменение на петитума на иска като претенцията е била намалена от сумата от 60 000 лв. на сумата от 35 000 лв. Исканото изменение е допуснато с протоколно определение на съда, постановено в съдебното заседание от 05.11.2024 г.
Така предявената претенция е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е неснователна.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищцата поддържа иска на основанията посочени в ИМ и в размера след допуснатото изменение – т.е. 35 000 лв. Моли да му бъдат заплатени сторените в производството разноски. Представителя на ответника сочи, че искът е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен. Коментира, че е налице съпричиняване, тъй като е установено, че колата е миришела на газове и с престоя си в нея ищцата е съзнавала, че поставя здравето и живота си в опасност, като е останала там по собствено желание. Твърди, че претендирания размер е завишен, като дори вече изплатеното от застрахователя обезщетение следва да се приеме за прекомерно. Моли да бъдат заплатени сторените в производството съдебни и деловодни разноски на ответника, които сочи, че касаят само дължимо юрисконсултско възнаграждение.
Предвид заявеното в исковата молба съдът намира, че е сезиран с иск за заплащане на суми като обезщетение за претърпени неимуществени вреди, предявим пряко от пострадал против застраховател по застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите”.
Посочения иск, предявен срещу застрахователя е придружен от акцесорен иск за мораторна лихва. В подобно производство всяка от страните носи доказателствена тежест да установи благоприятните за нея факти и обстоятелства. Ищцата следва да установи наличието на вреди, причинна връзка между настъпилите щети и поведението на причинителят на щетата, както и обстоятелството, че причинителя е имал сключена застраховка „гражданска отговорност” при ответника-застраховател. Следва да бъдат установени претърпените от ищцата болки и страдания, техният интензитет и продължителност. Ответникът не оспорва основанието на претенцията, не оспорва, че причинилото ПТП л.а „Фолксваген“, модел „Голф 3“, рег. №Н ....ВН има застраховка „Гражданска отговорност” при ответника, като това обстоятелство следва да бъде определено от съда като безспорно между страните.
Признава обстоятелството, че по заведена щета е изплатил сумата от 25 500 лв. като 4 обезщетение на пострадалата. Оспорва основателността на претенцията над този размер, като от една страна твърди наличието на поведение от страна на пострадалата довело до съпричиняване на вредоносния резултат, а от друга страна сочи, че претендираната сума е прекомерна за претърпените от ищцата щети. В доказателствена тежест на ищеца е да установи описаните правно-релевантни обстоятелства – настъпването на ПТП, причинната връзка с телесните повреди на пострадалия, настъпването на претърпените неимуществени вреди – техните характеристики и интензивност. Ответника може да доказва всички обстоятелства и факти, които го освобождават от отговорност. Предвид твърдението му за съпричиняване на щетите следва ответника да установи обстоятелствата и фактите, на които почиват твърденията му за съпричиняване.