Решение № 122 от 18.06.2026, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 122 гр. Велико Търново, 18.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

МАЯ НЕДКОВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от МАЯ НЕДКОВА Въззивно гражданско дело № 20264000500199 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано е по:

1.Въззивна жалба № 3382 от 23.03.2026г. от Община Русе, чрез процесуален представител против Решение № 79 от 10.03.2026г., постановено по гр.д. № 743/2025г. на Окръжен съд – Русе, В ЧАСТТА, с която Общината е ОСЪДЕНА да заплати на А. Д. Д., ЕГН **********, СУМАТА от 17 895.22 евро /седемнадесет хиляди осемстотин деветдесет и пет евро и двадесет и два евроцента/ с равностойност 35 000.00 лв., представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на непозволено увреждане, настъпило на 18.11.2024г. в гр. Русе, поради неизправност на тротоарната настилка на ул. „Захари Стоянов“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.11.2024г. до окончателното изплащане, както и СУМАТА от 1457.18 евро /хиляда четиристотин петдесет и седем евро и 18 евроцента/ с равностойност 2850.00лв., представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.12.2024г. до окончателното изплащане, на основание чл.49, вр. чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Обжалваното решение се оспорва като неправилно и необосновано.Излага се, че по делото не са налични доказателства за ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност на Общината за вреди. Оспорва се извода на първоинстанционния съд за липса на съпричиняване, т.к. инцидента е станал в светлата част на деня на познат за ищеца участък от тротоара, пред дома му, като същият е следвало да съобрази поведението си със състоянието на настилката/плочките/. Поддържа се, че в хода на производството ищецът не е установил настъпването на твърдените от него травми и страдания. Оспорва се размерът на присъденото обезщетение, като несъответстващ на критерия за справедливост.

Претендира се отмяна на обжалваното решение, отхвърляне на предявените искове и 1 присъждане на разноски.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по жалбата страна, инкорпориран в депозираната насрещна жалба, с който възраженията за недоказаност и неоснователност на предявения иск се оспорват като неоснователни.

2. Насрещна въззивна жалба вх.№ 4252 от 14.04.2026г. от А. Д. Д.,чрез процесуален представител против Решение № 79 от 10.03.2026г., постановено по гр.д. № 743/2025г. на Окръжен съд – Русе, В ЧАСТТА, с която Е ОТХВЪРЛЕН предявения от въззивника против Община Русе, иск с правно основание чл.49, вр. чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за разликата от 35 000,00лв. /17 895.22евро/ до размер от 45 000,00лв./23008.13евро/ / или в размер на 10 000,00лв. /5112.91 евро/ представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на непозволено увреждане, настъпило на 18.11.2024г. в гр. Русе, поради неизправност на тротоарната настилка на ул.

„Захари Стоянов“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.11.2024 г. до окончателното изплащане.

Решението се оспорва като неправилно и необосновано, постановено при несъобразяване на принципите за справедливост, съгласно чл. 52 от 3ЗД, при определяне размера на неимуществените вреди. Твърди се, че РОС не е взел предвид и обсъдил в съвкупност събраните по делото доказателства, относно интензитета на претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат на падането, периода на възстановяване, както и обосновавайки приетия от него за справедлив размер на обезщетение не е оценил в достатъчна степен настъпилата промяна в живота на пострадалия след инцидента.

Претендира се отмяна на решението в обжалваната част, присъждане на претендирания размер на обезщетение за неимуществени вреди, както и присъждане на разноски.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК не е постъпил отговор на насрещната жалба.

В съдебно заседание по същество Община Русе, чрез процесуалния си представител поддържа депозираната жалба, оспорва насрещната такава.Претендира отмяна на обжалваното решение, отхвърляне на исковете, а в условията на евентуалност, значително намаляване на присъденото обезщетение. Претендира разноски. Представя писмени бележки.

В съдебно заседание по същество А. Д.,чрез процесуален представител с писмена молба, поддържа депозираната насрещна жалба и претендира уважаването й, както и присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА. Прави възражение по чл.78 ал.5 от ГПК.Представя писмени бележки.

За да се произнесе по спора, съставът на ВТАС съобрази следното:

Жалбите, инициирали настоящото въззивно произнасяне, са подадени в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.

По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

От събраните по делото доказателства съдът, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред окръжния съд е образувано по предявен от А. Д. Д. срещу Община Русе, иск с правно основание чл.49, вр. чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД да бъде осъден 2 ответника да му заплати сума от 50 000.00лв. представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди изразяващи се в претърпени болки и страдания от настъпило на 18.11.2024г. в гр. Русе, поради неизправност на тротоарната настилка на ул. „Захари Стоянов“, непозволено увреждане, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.11.2024 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 2850.00 лв., представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от дата на извършването им до окончателното изплащане.

В исковата си молба ищецът твърди, че на 18.11.2024г. в гр. Русе, при придвижване по тротоара на ул. „Захари Стоянов“, в района пред бл. 39, се спънал в надигната и неравна тротоарна плочка и паднал върху дясната си страна. Изпитал силна болка в областта на дясната тазобедрена става и не могъл да се изправи самостоятелно. Транспортиран бил по спешност в УМБАЛ „Канев“ АД – Русе, където след извършени прегледи и образни изследвания било установено, че е получил пертрохантерна фрактура на дясната бедрена кост. Последвала хоспитализация в Клиника по ортопедия и травматология при УМБАЛ „Канев“ АД – Русе за периода 18.11.2024 г. – 25.11.2024 г., където на 20.11.2024г. му била извършена оперативна интервенция – остеосинтеза с метална остеофиксация, като за целта е използван медицински имплант, закупен от ищеца със собствени средства, на стойност 2400 лв.Последвало следоперативно медикаментозно лечение.Поради невъзможност за самостоятелно придвижване и силно ограничени движения в областта на тазобедрената става, съпроводени с изразен болков синдром последвала втора хоспитализация в Отделение по физикална и рехабилитационна медицина при същото лечебно заведение в периода 27.11.2024 г. – 04.12.2024 г., както и трета - в Отделение по физикална и рехабилитационна медицина при УМБАЛ „Канев“ АД – Русе в периода 04.12.2024 г. – 09.12.2024 г. След проведената рехабилитационна програма при изписването му на 09.12.2024 г. било отчетено частично подобрение, с указания за продължаване на терапията и необходимост от съдействие от близките. Твърди, че в следствие на инцидента претърпял значителни физически болки и страдания, както и психически такива, изразяващи се в чувство на безпомощност, бил зависим от помощта на близките си за извършване на ежедневни дейности, несигурност и социална изолация, като и към момента изпитва затруднения при придвижване и извършване на обичайните си дейности. Поддържа, че процесният инцидент настъпил в резултат на неизпълнение на задълженията на Община Русе, чрез нейни служител, по поддържане на тротоарната настилка в изправно и безопасно състояние, като към дата на инцидента тротоарът, на който е настъпило падането, представляващ общинска собственост, бил в лошо състояние – с разместени и надигнати плочки, необозначени и необезопасени от Община Русе, което обосновава правния му интерес от предявения иск.

Претендира присъждане и на имуществени вреди в размер на направените във връзка с лечението си разходи, както и присъждане на разноски.

В срока по чл.131 от ГПК, ответникът – Община Русе е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Оспорва механизма, при който е настъпила травмата. Твърди, че Общината е изпълнила задълженията си относно поддържането на пътната настилка, като по делото няма ангажирани доказателства, че компрометираната тротоарна настилка е причина за неговото падане и увреждане. Излага , че не може да се направи категоричен извод, че падането на ищеца е причинено единствено от състоянието на тротоара. Релевира възражение за съпричиняване: ищецът е проявил небрежност, не е проявил внимание при придвижването на познато за него място – пред дома му, в светлата част на денонощието, както и, че след първоначалното падане ищецът се е изправил и е продължил придвижването си, без да потърси незабавно медицинска помощ, като впоследствие е паднал отново, което според ответника е обстоятелство, повлияло върху настъпването и развитието на увреждането. Оспорва размера на претендираните обезщетения като прекомерен, с оглед представената медицинска документация, от която не се установява настъпване на трайно или животозастрашаващо 3 разстройство на здравето, като в медицинските документи е отбелязано подобрение на здравословното състояние и липса на усложнения. Претендира отхвърляне на исковете, а в условията на евентуалност присъждане на обезщетения в по- нисък от претендирания размер.

За да е налице сложният фактически състав на чл.49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД следва кумулативно: да е причинена вреда на ищеца; тази вреда да е резултат от виновно противоправното поведение на ответника, респективно, за да се ангажира отговорността по чл.49 от ЗЗД е необходимо вредата да е резултат на виновно противоправно действие или бездействие на лицата, ангажиращи отговорността на възложителя на работа по чл.49 от ЗЗД; следва да е налице и причинна връзка между противоправното поведение и настъпилите вреди за ищеца.

В настоящия случай, при условията на пълно и главно доказване, ищецът е установил изложените в исковата молба фактически твърдения относно претърпените от него вреди.

Относно неимуществените вреди.

Ищецът е доказал по безспорен и категоричен начин негативните психологични и психически последици от претърпения инцидент - преживените от него болки и страдания, трайно влошаване качеството му на живот, причинения намален ресурс на придвижване, чувство за непълноценост, социална изолация, неудобство, поради това, че в ежедневните си задължения и обслужване се чувства зависим от близките си.

Установено е от събраните по делото писмени доказателства /мед.документация, СМЕ, както и гласни такива чрез разпит на свидетеля – очевидец - Визентиев / е, че на 18.11.2024г., около 10:00 часа, ищецът А. Д. Д. движейки се пеша по тротоара на ул. „Захари Стоянов“ в гр. Русе, кв. „Здравец“, в района пред бл. 39, се спънал в надигнати и неравни тротоарни плочки, загубил равновесие и паднал върху дясната страна на тялото си. Ищецът не могъл да се изправи самостоятелно, което наложило св.Визентиев да му окаже помощ да се изправи. Докато придържан от свидетеля се придвижил към дома си, ищецът се свлякъл на земята. Екип на Спешна медицинска помощ го транспортирал в УМБАЛ „Канев“ АД – гр.