Решение № 7014 от 15.06.2026, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 7014

Пловдив, 15.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XVIII Състав, в съдебно заседание на двадесети май две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ЙОРДАН РУСЕВ

При секретар ТАНЯ КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от съдия ЙОРДАН РУСЕВ административно дело № 20267180700993 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на Х. Б. Д., [ЕГН],чрез адв. К.У.-пълномощник, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка [Наименование] № 2000412/21.03.2026г., издадена от А. А. С.- мл.автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ [област],ОДМВР-[област], с която на основание чл. 171, т. 1, б. „з (гг“ от ЗДвП е приложена принудителна административна мярка - временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед и на приложената със заповедта принудителна административна мярка (ПАМ), като по същество съображенията са за постановяването на акта в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Допълнителни съображения по същество на спора се представят с приетите по делото писмени бележки. Направено е искане заповедта да бъде отменена и да бъдат присъдени разноски.

Ответникът по жалбата – А. А. С.- мл.автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ [област],ОДМВР-[област], редовно призован, не взема становище по жалбата. Извод в обратна насока не налага и писмо(л.24), понеже не е от страна по делото.

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административноправния спор:

Жалбата е подадена от лице с правен интерес, адресат на оспорената заповед, чиито права и законни интереси са неблагоприятно засегнати от заповедта, и в 14-дневния преклузивен срок от съобщаването, поради което съдът намира същата за допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради следните съображения.

От събраните по делото доказателства се установява, че на жалбоподателя е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GA № 4614659/21.03.2026г. от А. С. на длъжност - мл.автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ [област],ОДМВР-[област], за това, че на 21.03.2026г. около 16:50 часа на АМ „Тракия“ км. 64+600, посока на движение към [населено място] е управлявал лек автомобил „БМВ“, модел „330И Хдрайв“ с рег. № [рег. номер] - собственост на А. Х. С., който бил със служебно прекратена регистрация на 24.02.2026г. на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП- поради уведомление от Гаранционния фонд, че за автомобила няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

Така удостоверените данни и правна квалификация на деянието са изцяло възприети и възпроизведени в обстоятелствената част на процесната заповед. Въз основа на тях, административният орган е постановил, че „налага“ на Д. принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „з“, гг) от ЗДвП, а именно, временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. Допълнително е посочено, че за установеното нарушение на чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП се налага съгласно чл. 175, ал. 3 от ЗДвП наказание с предвидено лишаване от право да се управлява МПС за срок от 6 месеца.

Като доказателства по делото са приети, представени от ответника като част от административната преписка: АУАН Серия GA № 4614659/21.03.2026г., докладна записка, застр. Полица № BG/11/126001012194/21.03.2026г. на ЗАД „Армеец“; сведение от Х. Д. от 21.03.2026г.; Заповед № 312з-2296/11.09.2025г. на Директора на ОД на МВР - [област], с която служители на конкретно изброени длъжности, са оправомощени да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по реда на чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, б. „а“, т. 6 и т. 7 от ЗДвП; Справка за нарушител/водач на жалбоподателя, справка регистрация за МПС. Служебно изискани от съда и съответно представени и приети по делото като доказателства са: писмо вх. № 8481/21.04.2026г. по описа на съда от Гаранционен фонд [населено място], ведно с приложените към него Уведомления по чл. 574, ал. 10 от КЗ и справка от базата данни. Други доказателства не са ангажирани от страните.

При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи.

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1, изр. първо от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 2б, 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка [Наименование] № 2000412/21.03.2026г. е издадена от материално и териториално компетентен орган - мл.автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ [област],ОДМВР-[област], надлежно оправомощен със Заповед № 312з-2296/11.09.2025г. на Директора на ОД на МВР - [област].

Оспорената заповед е издадена и в предписаната от закона форма, доколкото са посочени фактически и правни основания. В случая като правно основание за издаване на обжалваната заповед и за „наложената“ със заповедта ПАМ, е посочена разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „з“, гг) от ЗДвП, съгласно която, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните ПАМ - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, извън случаите по букви „а“ – „ж“, който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца – за нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5. Констатира се, че в заповедта е посочено и кое конкретно нарушение от визираните в разпоредбата такива (по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5) е извършил жалбоподателят, а именно - чл. 175, ал. 3 от ЗДвП. Отделно от това, описаните в АУАН Серия GA № 4614659/21.03.2026г. фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на обжалваната заповед. Според чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, като видно от процесната ЗППАМ, в нея е извършено изрично позоваване на съставения на жалбоподателя горепосочен АУАН.

Съдът намира обаче, че оспорената заповед е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и е материално незаконосъобразна. Това е така защото, съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт обхваща преценката налице ли са установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и доколко същите се субсумират в нормата, възприета като правно основание за неговото издаване, съответно - следват ли се разпоредените с акта правни последици.

По дефиницията на чл. 22 от ЗАНН принудителните административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в съответния закон (чл. 23 от ЗАНН).

В случая ЗППАМ № [Наименование]/21.03.2026г. е издадена на основание чл. 171, т. 1, б. „з“, гг) от ЗДвП, като е посочено, че извършеното от Д. нарушение е по чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП – за управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, тъй като на дата 24.02.2026г. регистрацията на МПС е била прекратена по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП.

Посочената норма на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП в редакцията ѝ след измененията (ДВ, бр. 64 от 2025г., в сила от 07.09.2025г.), регламентира служебно прекратяване на регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

След измененията в ЗДвП, включително към датата на издаване на обжалваната заповед, отпаднало се явява законовото изискване за уведомяване на собственика на МПС от съответните органи на МВР, за прекратена регистрация на автомобила в хипотезата по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Но считано от 01.08.2025г., нормата на чл. 574, ал. 10 от Кодекса за застраховането КЗ) регламентира, че Информационният център уведомява собствениците на превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и им дава срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка.

Според чл. 574, ал. 11 от КЗ, когато в срока по ал. 10 не са били предоставени доказателства за сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, Гаранционният фонд уведомява компетентния за регистрацията на пътни превозни средства в Р.[държава] орган, да прекрати регистрацията на превозното средство. Въз основа на посочената нормативна регламентация следва извод, че установеното задължение за уведомяване по чл. 574, ал. 10 от КЗ, е съществено процесуално изискване за законосъобразност на прилаганите правни последици, с които законът свързва липсата на сключен, валиден и действащ договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, вкл. на налаганите административни санкции и прилаганите ПАМ, тъй като именно с това нормативно установено изискване се обезпечава спазването на основните принципи по чл. 4 и чл. 6 от АПК – за законност и съразмерност.

От събраните по делото доказателства не се установява да е налице извършено надлежно уведомяване на собственика на автомобила А. Х. С. за липсата на сключен, валиден и действащ договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил с рег. № [рег. номер], поради което не може да се приеме, че е изпълнен фактическият състав на чл. 574, ал. 10 от КЗ, за да се пристъпи към изпълнение на изискването по чл. 574, ал. 11 от КЗ, съответно да се прекрати служебно регистрацията на автомобила в хипотезата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, което да обоснове прилагането на процесната ПАМ за управление на МПС, чиято регистрация е била служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. До извод в обратната насока не води и представеното от Изпълнителния директор на Гаранционен фонд, Уведомление № 010871/25.01.2026г. с посочена дата на изпращане 30.01.2026г., доколкото липсват доказателства същото да е стигнало до своя адресат.

Следва да се отбележи, че доколкото в тежест на правоохранителния орган е да установи и да докаже съществуването към датата на издаване на оспорения акт на всички релевантни факти и обстоятелства, обуславящи наличието на възприетата материалноправна предпоставка за прилагане на ПАМ, доказателства за изискуемото се уведомяване на собственика на автомобила по чл. 574, ал. 10 от КЗ, следва да са били събрани още към момента на извършеното служебно прекратяване на регистрацията на автомобила по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, съответно към датата на постановяването на акта за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з“, гг) от ЗДвП. В случая очевидно доказателства за изпълнение на процедурата за уведомяване към датата на издаване на обжалваната заповед не са били събрани/налични. Това, освен че сочи на допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила при постановяването на оспорения акт от гледна точка на изискването по чл. 35 от АПК за изясняване на всички релевантни факти и обстоятелства, обуславя и недоказаност на субективния елемент на административното нарушение, извършването на което е възприето като материалноправно основание за прилагането на процесната ПАМ. В този смисъл допуснатото процесуално нарушение е довело до фактическа, правна и доказателствена необоснованост на направения от правоохранителния орган извод за наличие на основание за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з“, гг) от ЗДвП по отношение на жалбоподателя.