Решение № 1024 от 05.07.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1024 гр. Варна, 05.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодора Шишкова при участието на секретаря Неше Еюб. Реджепова като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно наказателно дело № 20233110200719 по описа за 2023 година

Производството е образувано е по жалба на Л. Д. С., ЕГН **********, против Наказателно постановление № 22-0819-004648, издадено на 12.10.2022г. от Началник група към ОД МВР Варна, Сектор „Пътна полиция“, с което му е било наложено административно наказание „глоба" в размер на 2000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца за допуснато нарушение на разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП.

В жалбата се сочи, че при издаване на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които водят до неговата незаконосъобразност. Изразява се категорично, но голословно несъгласие с отразената в НП фактическа обстановка. Моли се за отмяна на издаденото НП като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от процесуален представител, който излага, че АНО не е съобразил всички доказателства, касаещи нарушението извършено от С., но не сочи кои именно са били те.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не изпраща представител.

По делото са постъпили писмени бележки от процесуален представите-юрисконсулт, който ангажира становище за законосъобразност на издаденото НП, като моли същият да бъде потвърден. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят Л. Д. С. бил правоспособен водач на МПС.

На 06.08.2022г., около 03:00 часа, в гр. Варна, на бул. „Княз Борис I“ в посока хотел Черно море до пътния възел с бул. „Васил Левски“ въззивникът управлявал лек автомобил „Мерцедес Виано“ с ДК № СВ 5853 СМ, собственост на „Триста“ ООД.

1

Докато изпълнявали служебните си задължения служители на полицията сред които св.

С. установили лекия автомобил, управляван от въззивника и го спрели за проверка.

Служителите на реда въз основа на представените от него документи установили водача като възз. Л. Д. С. и го помолили да даде проба за алкохол, което същият направил и последната била отрицателна. Непосредствено след това обяснили на водача, че следва да бъде изпробван и за наркотици на което той реагирал негативно, като посочил, че отказва да бъде тестван.

Тогава служителите му обяснили за последиците от отказа, като му издали и необходимите документи, в случай че желае да даде кръвна проба за изследване, каквото той впоследствие не сторил.

При така установеното, още същата вечер св. С. съставил срещу въззивника АУАН за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП. Актът бил предявен и връчен на въззивника, който го подписал.

Впоследствие срещу въззивника било издадено и атакуваното НП, като АНО възприел, че фактическите и правните констатации на актосъставителя, както и обстоятелството, че възз. не е изпълнил предписанието за химико-токсикологично лабораторно изследване. НП било връчено лично на жалбоподателя на 31.01.2023г.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно свидетелски показания, писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, талон за медицинско изследване и др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

Като непротиворечиви, конкретни и логични, съдът кредитира изцяло показанията депозирани в с.з. от свидетелят А. С. -очевидец на деянието, изразяващо се в отказа за тестване с полеви тест.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок /на 09.02.2023г. видно от приложения към жалбата пощенски плик/ от надлежна страна - ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд - по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник група в ОД на МВР, съгласно заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи.

АУАН също е съставен от компетентен орган - младши автоконтрольор, оправомощен съгласно същата заповед.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

2

АУАН е съставен в присъствието на един идентифициран свидетел, но посоченото не опорочава по съществен начин проведената административно-наказателна процедура.

При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН - относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на същото, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е било извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителятрите имена, адрес и ЕГН.

Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.

В АУАН и НП ясно и недвусмислено е посочено, че въззивникът е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на наркотици с полеви тест – Drug Test 5000 с фабричен номер ARAM -0004.

От фактическите обстоятелства в АУАН и НП недвусмислено става ясно, че АНО е приел, че е налице отказ от извършване на проверка с полеви тест. Не се споделя възражението в жалбата, че не ставало ясно за какво нарушение е наказан възз., тъй като в НП било посочено освен, че е отказал да му бъде извършена проверка с тест за установяване на наркотични вещества в кръвта и че не е изпълнил предписанието за медицинско изследване.

Съобразно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и с глоба 2000 лв.

Законодателят очевидно е въвел две форми на изпълнителното деяние на посоченото нарушение: 1. отказ да бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози; 2. неизпълнение на предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химикотоксикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.

3

В АУАН описаното адм. нарушение е управление на лек автомобил „Мерцедес Виано" с рег. № СВ 5853 СМ на 06.08.2022г, около 03.00 ч. в гр. Варна и отказ да бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества с полеви тест Drug Test 5000 с фабричен номер ARAM -0004.

Същите фактически обстоятелства се съдържат в обстоятелствената част на НП с допълнителна информация, че лицето не е изпълнило предписанието за медицинското изследване, което му е било издадено.

В мотивите на НП буквално е възпроизведено административнонаказателното обвинение по АУАН. За по-голяма яснота предвид алтернативните форми на изпълнителното деяние по чл. 174, ал.3 от ЗДвП наказващият орган е посочил изрично, че извършеното нарушение от С. се състои в отказ да му бъде извършена проверка с тест за установяване на употребата на наркотични вещества. Поради тези обстоятелства е несъстоятелна тезата на защитата за неяснота на нарушението и за посочени две отделни адм. нарушения по чл. 174, ал.3 от ЗДвП.

За допълнителна обоснованост на НП административнонаказващият орган е цитирал състава на чл. 174, ал.3 от ЗДвП, но това не означава, че това е описанието на извършеното нарушение от С. след като тази част от мотивите на НП не съдържат конкретна информация за дата и място на извършване на нарушението, субект на нарушението, индивидуализация на управляваното превозно средство. По изложените съображения в обжалвания правораздавателен акт на наказващия орган е дадено описание на нарушението само по първото предложение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, поради което е и безспорна волята на АНО за какво е наложено наказанието.

Жалбоподателят несъмнено има качеството на "водач" по смисъла на §6, т.25 от ДР на ЗДвП и е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на наркотици с тест. Съгласно легалната дефиниция на ЗДвП "Водач" е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата. Безспорно в случая възз. е имал качеството на водач на МПС, същият е бил възприет да управлява МПС от полицейските органи. След разясняване на начина за извършване на проверката, както и последиците при отказ, жалбоподателят по никакъв начин не е съдействал на контролните органи, не е предприел никакви действия с цел извършване на проверката, поради което е налице отказ. Липсват каквито и да било доказателства С. да е съдействал на проверяващите за употреба на наркотици, като мотивите за това са ирелевантни с оглед съставомерността на нарушението.

Поради това и за съда е безспорно ясно, че е налице категоричен отказ за извършване на проверка с техническо средство, обективиран и недвусмислено манифестиран чрез поведението на въззивника.

В конкретния случай е налице отказ за проверка с полеви тест за употреба на наркотици на наказаното лице, както не се оспорва, а и е видно от доказателствата по делото, че той не е дал и кръвна проба за химико-токсикологично лабораторно изследване, но както посочи съдът по-горе именно отказът за изпробване с техническо средство на водач на МПС води 4 до извършено нарушение на законовата разпоредба на чл. 174, ал.3 от ЗДвП.

Изрично в обжалваното НП е визирано, че се налага наказание на нарушителят за това, че е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотици. Ето защо дадената от АНО правната квалификация е правилна и в съответствие с текстовото описание на състава на административните нарушения. Нормата на чл.174, ал.3 от ЗДвП въвежда както състав на административно нарушение , така и санкция за допуснато такова нарушение.

С оглед на санкционната правна норма, която предвижда абсолютен размер на административната санкция, наложените с обжалваното постановление наказания „глоба" в размер на 2000 лв. се явява законосъобразно. За съда не съществува законова възможност да измени издаденото НП, като определи административното наказание глоба или лишаване от право да управлява МПС под предвидения от законодателя размер, поради наличие на забрана за това, заложена в разпоредбата на чл. 27, ал.5 от ЗАНН, поради което и излишно се явява събирането на информация за имущественото състояние на нарушителя. Доколкото същият е правоспособен водач на МПС, АНО е постановил и спрямо него другото приложимо в случая наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за фиксирания в закона срок от 24 месеца.