Решение № 114 от 15.10.2025, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 114 гр. Сливница, 15.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, VI-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ангелина Г. Гергинска при участието на секретаря Мария В. Иванова като разгледа докладваното от Ангелина Г. Гергинска Административно наказателно дело № 20241890200276 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите ЗАНН.

Образувано е по жалба на Р. И. Т., с ЕГН **********, против Наказателно постановление № BG27122023/5800/P8-1732 от 10.05.2024 г., издадено от Директора на Национално тол управление към Агенция "Пътна инфраструктура" - гр. София, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1800 /хиляда и осемстотин лева/ за нарушение по чл. 179, ал. 3а от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

С жалбата се заявява процесуалноправна и материалноправна незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято отмяна се иска. Изтъкват се доводи за това, че на 03.12.2023 г. жалбоподателят не е управлявал процесния автобус. Представят се писмени доказателства, в т.ч.: свидетелство за регистрация на ППС № 013409028/18.10.2023 г. на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Кюстендил на автобус с рег. № ***; пътен лист серия А № 436585, и Дубликат на Интербус книжка № 3002900 за времето от 02.12.2023 г. в 05.00 часа до 03.12.2023 г. в 20.30 часа, по маршрут Кюстендил – Ниш – Кюстендил през ГКПП-Калотина, които доказателства, според жалбоподателя свидетелстват за това, че на датата на нарушението – 03.12.2023 г. процесният автобус с рег. № *** е бил управляван от водача Милен Петров, а не от жалбоподателя Р. И. Т., респективно – че няма как жалбоподателят да е извършил вмененото му нарушение по чл. 179, ал.3а, във вр. чл. 139, ал.7 от 1

ЗДВП, доколкото не е бил водач на превозното средство, за което е била дължима, но не е заплатена тол такса.

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена на 30.05.2024 г., т.е. в срока за обжалване на НП (видно от обратна разписка, приложена на лист 32 от делото, жалбоподателят е получил процесното НП на 21.05.2024 г.), от процесуално легитимираната страна.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от процесуалния му представител адв. З., в което същата поддържа жалбата и искането в нея, включително това за разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрисконсулт Димитров, който излага доводи за правилност и законосъобразност на процесното наказателно постановление и като такова моли същото да бъде потвърдено от съда.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

На 27.12.2023 г. жалбоподателят изпълнявал курс с управлявания от него автубус марка „Мерцедес“ модел „Туризмо РХД“, с peг. № ***, с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона, т.е. от категорията пътни превозни средства, за които е дължима пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП).

Към 16.34 часа жалбоподателят пристигнал с посочения автобус на ГКПП Гюешево, направление „Излизане от територията на страната“, където му била извършена проверка от митнически инспектор Д. Н..

При проверка в електронната база на НТУ, тя установила регистрирано преминаване на дата 03.12.2023 г., 19.22 часа, на същото ППС, по път I-8, отсечка 41+234 km, засечено с контролно устройство с идентификатор 40671 (АПИ), за което е била дължима, но не е заплатена пътна такса по чл. 10. ал. 1, т. 2 от ЗП. Свидетелката Д. Н. приела при проверката, че и на на дата 03.12.2023 г., 19.22 часа, автобусът е бил управляван от жалбоподателя и че именно той не е изпълнил задължението по чл. 139, ал. 7 от ЗДвП, което е административно нарушение по смисъла на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, тъй като за посочения път I-8, км 41+234 се събира такса за изминато разстояние - тол такса, съгласно Приложение към т. 1 на Решение № 101 на Министерски съвет от 20 февруари 2020 г. за приемане на Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние - тол такса. За преминаването не била заплатена пътна такса.

За извършеното административно нарушение бил генериран доказателствен запис (доклад) от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от 2

ЗДвП с номер на нарушението 0C79E94E32201ADAE063031F160A3FC4, заедно с приложени към него статични изображения във вид на снимков материал, представящ пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа и местонахождението му.

При тези данни било установено, че за посоченото ППС не са изпълнени законовите изисквания за преминаване по републиканската пътна мрежа, свързани със заплащането на дължимите пътни такси, т. к. за него на посочената дата - 03.12.2023 г., 19.22 часа, за преминаване по посочения път, не е платена пътна такса чрез закупуване на маршрутна карта и не са подадени тол данни чрез декларация за преминаването.

За извършеното административно нарушение бил съставен в присъствие на нарушителя процесния АУАН за неизпълнение на задължението по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП.

Нарушителят не се възползвал от правото си по чл. 189е, ал. 3 от ЗДвП да заплати компенсаторна такса по чл. 10. ал. 2 от ЗП в 14-дневен срок от връчване на акта.

Въз основа на акта е издадено обжалваното НП.

Последното се законосъобразността му. атакува с редица възражения относно

Събрани по делото бяха и гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Д. П. Н. и Б. К. С. - служители на Агенция Митници, според които процесното превозно средство е пристигнало на Митнически пункт – Гюешево, където свидетелката Д. Н. му направила проверка в електронната система за събиране на пътни такси на АПИ, с цел контрол на тол таксите на изход от републиката. В конкретния случай системата е индикирала нарушение, а именно: че проверяваният автобус е неизряден по отношение на дължима тол такса на посочената дата за посочения пътен участък, за което свидетелката Н., в присъствието на свидетелката С. е съставила на жалбоподателя – водач на процесния автобус акт за установено административно нарушение. С този акт жалбоподателят е бил уведомен за предоставената му от закона възможност, в 14-дневен срок да заплати компенсаторна такса в размер на 150 /сто и петдесет/ лева, както и че, в случай че се възползва от тази си възможност, същият ще бъде освободен от административнонаказателна отговорност и за извършеното нарушение няма да бъде издавано наказателно постановление. Уточняват, че само констатират, не присъстват на нарушението, като и че съставят АУАН на водача, присъствал към момента на констатиране на нарушението.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна 3 страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, поради което е допустима.

Разгледана по същество е основателна.

АУАН и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б.

"а" от ЗАНН, вр. чл. 167, ал. 3б от ЗДвП и чл. 47, ал. 1, б. "а", вр. ал. 2 от ЗАНН, вр. чл. 189е, ал. 12 от ЗДвП и предвид наличните по делото Заповед № 3АМ-1434/32-263874 от 08.08.2022 година на Директора на Агенция "Митници" и Заповед № ЧР-СП-НТУ-149/25.05.2023 г. на Председателя на Управителния съвет на АПИ, което не се и оспорва от страните.

При издаването на АУАН и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове. АУАН е съставен в съответствие с разпоредбата на чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН. АУАН и НП отговарят на изискванията за реквизити, съдържащи се в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

Жалбоподателят е наказан за нарушение по чл. 139, ал. 7 от ЗДвП, според която разпоредбата "Водачът на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б ал. 3 от Закона за пътищата е длъжен, преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице. " Разпоредбата на чл. 10б ал. 3 от ЗП, от своя страна, предвижда, че тол таксата се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство за всички пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона, извън тези по чл. 10а, ал. 9, като заплащането й дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена, да измине определено разстояние между две точки. Ал. 4 от чл. 10б от ЗП предвижда, че размерът на дължимата за плащане тол такса се определя въз основа на реално получени декларирани тол данни, удостоверени по реда, предвиден в наредбата по чл. 10, ал. 7, или чрез закупуването на еднократна маршрутна карта, която дава право на ползвателя на пътя да измине предварително заявено от него разстояние по определен маршрут, като същата важи само за пътното превозно средство, чийто регистрационен номер е бил правилно деклариран от собственика или ползвателя му.

В чл. 10, ал. 7 се определят и начините за изчисляване и заплащане на дължимите тол такси. Неизпълнението на тези задължения води до санкция, предвидена в разпоредбата на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП.

В настоящия случай е приложима разпоредбата на чл. 187а, ал. 1 от 4

ЗДвП, съгласно която при установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б от ЗДвП в отсъствие на нарушителя се счита, че пътното превозното средство е управлявано от собственика му, а в случаите, в които в свидетелството за регистрация на пътното превозно средство е вписан ползвател – от ползвателя, освен ако бъде установено, че пътното превозно средство е управлявано от трето лице. (2) Ако собственикът на пътното превозно средство е юридическо лице или едноличен търговец, за допускане движението на пътното превозно средство, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, на собственика се налага имуществена санкция, както следва: 1. по чл. 179, ал. 3 – в размер 300 лв.; 2. по чл. 179, ал. 3а – в размер 1800 лв.; 3. по чл. 179, ал. 3б – в размер 2500 лв.

Предвид на това, че нарушенията по чл. 179, ал. 3-3б от ЗДвП се установяват чрез електронна система за събиране на пътни такси по чл. 167а ал. 1 от ЗДвП, чрез която АПИ осъществява контрол върху заплащането на такса по чл. 10 от ЗП, и доколкото съгласно чл. 167а ал. 3 изр. първо от ЗДвП, електронната система създава доклади от всяко установено нарушение по чл.

179, ал. 3-3в от ЗДвП, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи, както и като се отчете, че съгласно чл. 167а, ал. 2, т. 7 от ЗДвП длъжностните лица проверяват създадените записи по ал. 3 и на тяхна основа съставят АУАН при спазване на разпоредбите на чл. 189е и чл. 189ж, то следва да се приеме, че установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б от ЗДвП в отсъствие на нарушителя по смисъла на чл. 187а ал. 1 от ЗДвП е всяко установено нарушение, за което електронната система е създала доклад.

Безспорно и съгласно чл. 167а ал. 3 от ЗДвП, докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство – част от системата.

След като в случая нарушението е установено от електронна система за контрол по чл. 167а, ал. 1 от ЗДвП, чрез годен доклад и, както е видно от издаденото НП, при водене на административнонаказателното производство административнонаказващият орган не е установил водача на МПС, тъй като не са направени от негова страна усилия за издирването му /липсват доказателства в тази насока по АНП/, то в случая АНО е следвало да издаде НП на собственика на МПС, а не на водача – жалбоподател.