Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 61 от 12.04.2022, Районен съд - Карнобат

Съд
Районен съд - Карнобат
Дело
Гражданско дело 645/2021
Вид
Решение № 61
Подписан
12.04.2022
В сила
19.05.2022
Състав
Георги Тодоров Добрев

Цитирани разпоредби

  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 133 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 237 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. ***, 12.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ***, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Георги Т. Добрев при участието на секретаря Марияна Д. Тасева като разгледа докладваното от Георги Т. Добрев Гражданско дело № 20212130100645 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на ищецът ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, ЕИК 123526430, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов № 37, чрез пълномощник юрисконсулт Р.С.-***, с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове по чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал.1 ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1-во и чл. 86 от ЗЗД против Ф.

ЕМ. Ф., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *******, общ. ***, област Бургаска, ***, с който моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника, че същия му дължи следните суми: 605,51 лева (шестстотин и пет лева и 51 стотинки), представляващи стойността на консумираната от обекта на потребителя електрическа енергия за периода от 17. 12. 2019 г. до 16. 03. 2020 г.; обезщетение за забавено плащане на главницата, в размер на законната лихва за периода от 05. 02. 2020 г. до 17. 11. 2020 г. в размер на 40,52 лева (четиридесет лева и 52 стотинки), ведно със законната лихва върху горепосочената главница от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 18.11.2020 г., до окончателното изплащане на задължението.

Освен това ищецът посочен по-горе моли съда да постанови решение с което да осъди ответната страна да му заплати и направените от него съдебни разноски в съдебното производство, както и направените разноски по ч. г. д. № 1041 / 2020 г. па описа на КбРС на основание чл. 78 от ГПК.

1

Исковете са за установяване на вземанията по издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №260580 / 11. 12. 2020 г. по ч. гр. д. № 1041 / 2020 г. по описа на КбРС, която е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК

Към исковата молба са представени писмени доказателства.

Съдът е проверил исковата молба и е намерил, че същата е редовна и допустима за разглеждане, съобразно разпоредбите на чл. 129 и чл. 130 от ГПК, след което е изпратил препис от нея ведно с приложенията и на ответника, който не е бил открит на посочените адреси, както не е открит работодател, чрез когото да се извърши съответното връчване. На ответника е назначен особен представител на разноски на ищеца, на който съдът е изпратил исковата молба и приложенията към нея по реда на чл. 131 и сл. от ГПК, на който е указал да даде писмен отговор в едномесечен срок, като е указал задължителното съдържание на отговора по чл. 131, ал. 2 от ГПК и последиците от неподаването на отговора по чл. 133 от ГПК. В същия едномесечен срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК особения представител на ответника е подал писмен отговор по така предявените искове, като по този начин е взел становище по тях, като счита същите неоснователни и желае съдът да ги отхвърли като такива.

В съдебно заседание ищецът не се явява, като преди заседанието е подал нарочна писмена молба, с която желае делото да бъде разгледано в негово отсъствие, поддържа исковата молба, няма възражения по проекто доклада, желае да бъдат приети като доказателства представените с исковата молба, желае да бъдат назначени съдебно счетоводна експертиза и съдебно техническа експертиза. Взема становище по представения отговор на исковата молба, като посочва, че ответника лично е подал документи, с които е заявил желанието си да бъде клиент на ищеца и да потребява електроенергия за посочения имот, като е представил документи за собственост на същия. Не е представил искане за закриване на партидата и продължава да бъде собственик на процесния имот.

В съдебно заседание се явява назначеният особен представител на ответника, който поддържа отговора на исковата молба на е приела направеното от нея изявление в отговора на исковата молба, като признание на иска и желае съдът да не се произнася по реда на чл. 237 от ГПК, а да бъде назначена и изслушано заключението на съдебно счетоводна експертиза.

С оглед становищата на страните съдът е допуснал и назначил съдебно счетоводна и съдебно технически експертизи. В указания срок вещите лица по същите са представили писмени заключения, които съдът счита за обективни, безпристрастни и изчерпателни, поради което и ги цени и приема.

От събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:

Установява се от приложеното ч. гр. д. № 20202130101041 / 2020 г. по 2 описа на ***ски районен съд, че по подадено заявление по чл. 410 от ГПК, е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 260580 / 11. 12.

2020 г., с която е разпоредено длъжникът Ф. ЕМ. Ф. с ЕГН ********** от с.

*****, *** да заплати на кредитора сумата от 605 , 51лева, главница , сумата от 40, 52лв., обезщетение за забава за периода от 05. 02. 2020г до 17. 11.

2020г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от датата на подаване на молбата-18.11. 2020г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 75 лева - разноски по делото, от които 25лв. държавна такса и 50лв. юрисконсултско възнаграждение.

Съдът е изпратил съобщения до известните му настоящ и постоянен адрес, като е установено, че длъжника не живее на посочените адреси, където са били залепени уведомления, не е бил открит и актуален работодател, чрез който да се връчи искането, поради което заповедният съд е приел, че заповедта за изпълнение е връчена при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК и е указал на заявителят, че може да предяви иск срещу длъжника за установяване на вземането си в едномесечен срок.

В законовия месечен срок пред КбРС е представено доказателство за предявения иск и е образувано настоящото производство.

От приложените към исковата молба и приети като доказателство по делото нотариален акт за покупко продажба на недвижим имот № 5, том І, рег. № 81, дело № 3 от 2015 г. на Нотариус Н. С.а с рег. № 570 на НК, с рег. № 10 от 08. 01. 2015 г. на Служба по вписвания ***, се установява, че на 07. 01.

2015 г. отвитника Ф. ЕМ. Ф. ЕГН ********** е закупил дворно място с площ 1040 кв. м. , образуващо УПИ ХІІІ-72, в кв. 10 по ПУП-ПРЗ на селото, заедно с изградените масивна жилищна сграда със застроена площ от 72 кв. м., състояща се от три стаи, кухня и коридор, заедно с прилежащото избено помощение с полезна площ 21 кв. м. и навес със застроена жилищна площ 56 кв. м..

На 13. 01. 2015 г. ответника Ф. е подал Заявление –декларация за започване на продажба на електрическа енергия с вх. № Х-37, номер 14125229 от 13. 01. 2015 г., с клиентски номер 1010249213, с което е заявил пред ищеца, че желае да получава електрическа енергия за обект: ИТН 2555848*376, жилищна сграда в *******, УПИ ХІІІ-72, в кв. 10, за битови нужди, ниско напрежение, като желае електрическата енергия да бъде измервана на една тарифа, постоянно захранване. Като начин на плащане е посочил в брой, в РПС. На същата дата ответника е попълнил и Декларация за достъп до мрежата, с което е декларирал, че приема Общите условия на договорите за пренос на ЕВН България Електроразпределение ЕАД, одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-14 от 10. 05. 2008 г. и посочил, че доставчик на електроенергия за обекта му е ЕВН България Електроснабдяване ЕАД.

Приложил е документи удостоверяващи правото му на собственост.

Към исковата молба са приложени заверени копия от фактури:

1224985923 / 23. 01. 2020 г. за клиентски номер 1010249213 и отчетен период 3

17. 12. 2019 г. -16. 01. 2020 г. на стойност 261, 50 лева, със срок на плащане до 04. 02. 2020 г.; № 1226650791 / 23. 02.2020 г. за клиентски номер 1010249213 и отчетен период 17. 01. 2020 г. – 16. 02. 2020 г. на стойност 228, 40 лева и срок на плащане до 04. 03. 2020 г.; № 1228321514 / 23. 03. 2020 г. за клиентски номер 1010249213 и отчетен период 17. 02. 2020 г. -16. 03. 2020 г. на стойност 115, 61 лева и срок на плащане до 14. 04. 2020 г..

Действително фактурите не са подписани от получателя и нямат материална доказателствена сила, поради което е допуснато назначаване на съдебно счетоводна експертиза, заключението на която е прието и съдът счита същото за обективно, безпристрастно и професионално, поради което го цени изцяло. В заключението вещото лице е посочило, че посочените фактури съдържат всички необходими реквизити за първичен счетоводен документ съгласно Закона за счетоводство, че осчетоводяването в ищцовото дружество се осъществява чрез автоматизирана система, чрез която данните постъпват ежедневно обобщено по счетоводни сметки. Счетоводните записвания, отразяващи стопанските операции по процесиите фактури са правилно съставени и отговарят на изискванията на Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти. Вещото лице е изчислило размера на задълженията на ответника и според изчисленията, същите са в размер на 605, 51 лева. Посочено е също така, че съгласно Общите условия на ЕВН България Електроснабдяване АД при неплащане в срок на дължими суми, клиентите на дружеството дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден и обезщетението за забава е дължимо от деня, следващ срока за плащане по съответната фактура до 17. 11. 2020г., когато е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК.

Изчислено е, че законната лихва върху главницата по задълженията в размер на 605, 51лв на Ф.Ф. е 44, 19лева. В заключението на вещото лице е потвърдено, че цените по които е изчислено задължението на ответника в процесиите фактури, съответстват на определените от КЕВР .

От заключението на назначената техническа експертиза прието по делото, което съдът счита за обективно, безпристрастно и професионално и го цени изцяло е посочено, че обекта с ИТН 2555848 е къща на главната улица на селото и по времето на твърдяното доставяне на електрическа енергия- 17.

12. 2019- 16. 03. 2020 е бил захранен с ел. енергия, но към момента е спряно подаването на ел. енергия, като са свалени автоматичните предпазители и са откачени кабелите към обекта. Вещото лице е потвърдило, че фактурираните количества съвпадат с отчетените и електромера е преминавал периодични проверки и има всички пломби и знаци съгласно закона за измерванията, както и всички изискуеми стикери и пломби.

От така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Предявените от ищеца установителни искове по чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал.1 ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1-во и чл. 86 от ЗЗД са 4 процесуално допустими. Налице е хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК предвид, че заповедта за изпълнение на парично задължение № 260580 / 11.

12. 2020 г., издадена по ч. гр. д. № 20202130101041 / 2020 г. по описа на ***ски районен съд, е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, с оглед на което за ищеца е налице правен интерес от предявяване на установителен иск. Исковата молба е подадена в срока по чл. 422 от ГПК.

Разгледани по същество, исковете са основателни, поради следните съображения:

Безспорно се установява наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за доставка на електрическа енергия. Ищцовото дружество е изпълнило задълженията си съгласно публично известните ОУ и е доставило до обекта собственост на ответника Ф., установено количество електрическа енергия, при което за ответника е възникнало задължението да заплати доставената и ползвана електрическа енергия съгласно чл. 11, т. 1 от ОУ, в сроковете и по начините, определени в чл. 18, ал. 1 и ал. 2 от същите ОУ.

Ответника не е заплатил задълженията си в посочените срокове и безспорно се установява, че същия е неизправна страна по договора.

Предвид това искът се явява основателен и доказани в пълен размер, поради което следва да се уважи от съда, ведно с акцесорният такъв за заплащане на обещетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода от 05. 02. 2020 г. до 17. 11. 2020 г., както и за заплащане на законната лихва върху главницата от датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда от 18. 11. 2020 г. до окончателното изплащане на задължението.