Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 13979 от 13.07.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 6195/2024
Вид
Решение № 13979
Подписан
13.07.2026
Състав
ПЛАМЕНА САШЕВА ТРЕНЧЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 235 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 86, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 12 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 13 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл.79, ал.1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.361 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 13979 гр. София, 13.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА Гражданско дело № 20241110106195 по описа за 2024 година

ПРОИЗВОДСТВОТО е по ГПК, част ІІ „Общ исков процес“, дял І

„Производство пред първата инстанция“.

Производството по делото е образувано по искова молба от „ЕЛ ЕМ СПЕД“ ЕООД, с ЕИК 205143449, със седалище и адрес на управление: гр. София, кв. „Красна поляна III част“, бл. 334, вх. Б, ет. 4, ап.30 срещу „АЛОГ“ ООД, с ЕИК 200886662, със седалище и адрес на управление: област София (столица), община София, с. Казичене, ул. „3-ти март“ № 9А.

Ищецът твърди, че „ЕЛ ЕМ СПЕД“ ЕООД и ответното дружество „АЛОГ“ ООД са установили търговски отношения във връзка с извършване на международен превоз на товари от Република Италия до Република България. В изпълнение на Заявка за транспорт № 247590/1 от 20.12.2022 г. за извършването на превоз с автомобил с peг. СВ 1098 ТВ с ремарке С 5477 ЕС за превоз от Република Италия до Република България, с уговорен между страните товарен пункт и разтоварен пункт по Заявка за транспорт, като договорена стойност за същия е била в размер на 1 700 евро или 3 324,91 лв. без вкл. ДДС /3989,89 лв. с вкл. ДДС/, дължима в срок до 30 дни от датата на получаване на фактурата. Твърди, че „ЕЛ ЕМ СПЕД“ ЕООД е изпълнило точно поетите си задължения към „АЛОГ“ООД, като е била издадена Фактура № ********** от 28.12.2022г., за сумата от 3 898,89 лв. с вкл. ДДС и е изпратена в рамките на същия ден на „АЛОГ“ ООД, ведно с ЧМР за транспорта. Твърди, че ответникът не е изпълнил задължението си за да заплати дължимата сума. С оглед гореизложеното моли съдът да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответникът „АЛОГ“ ООД дължи на „ЕЛ ЕМ СПЕД“ ЕООД сумата 3989,89 лева (три хиляди деветстотин осемдесет и девет лева и 89 стотинки), представляваща незаплатена договорена стойност за навло за извършен международен превоз на товари по заявка от 20.12.2022 г., съгласно фактура № **********/28.12.2022 г., ведно със законна лихва за период от 10.03.2023 г. до изплащане на вземането, 51,89 лева (петдесет и един лева и 89 стотинки) мораторна лихва за период от 29.01.2023 г. до 10.03.2023 г., за които суми е била издадена заповед по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 12895/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 143 1 състав.

В срока по чл. 131 е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва предявения иск. Оспорва изискуемостта на претендираното навло, като твърди, че ищецът не е изпълнил договора между страните – не е представил фактура в оригинал и ЧМР товарителница. Като оспорва изпълнението от страна на ищеца и твърди и твърди, че дължимостта на навлото е поставено под условие от изпълнение на транспорта, което изпълнение трябва да бъде удостоверено чрез представяне на ЧМР товарителница за изпълнен превоз и оригинална фактура, за да започне да тече срока за плащане. Твърди, че ответникът не може да получи като спедитор заплащане от неговия възложител тъй като няма доказателства за изпълнението на транспорта. Твърди, че не е настъпила изискуемост на вземането му, защото ищецът не е изпълнил своите задължения да представи ЧМР товарителница за изпълнен превоз и оригинална фактура, за да започне да тече срока за плащане. Прави възражение за прихващане. С оглед гореизложеното моли за отхвърлянето на предявените искове и присъждане на сторените по делото разноски.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и при съобразяване с разпоредбите на чл. 235 и сл. от ГПК, съдът приема за установено следното:

Между страните по делото не се спори и от представената по делото заявка за транспорт от 20.12.2022 г. се установява, че възложителят „Алог“ ООД е възложил на превозвача „Ел Ем Спед“ ЕООД да извърши международен превоз на товари от Република Италия до Република България за сумата в размер на 1700 евро. Уговорено е, че плащане следва да се извърши 45 дни след получаване на оригинална фактура за договореното навло и международна товарителница.

Издадена е Фактура № 2430/28.12.2022 г. от „Ел Ем Спед“ ЕООД с получател „Алог“ ООД за сумата в размер на 3989,89 лв., включваща задължение за извършен междуобщностен транспорт от Италия до България, като дата на данъчно събитие е посочена 28.12.2022 г.

Във връзка с дължимите суми и извършени от ответника плащания по делото е п р и е т а съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като компетентно изготвена. От нея се установява, че съгласно Заявка за транспорт 247590/1 от 20.12.2022 г. между двете дружества е следвало да се превози стока, като след представяне на ЧМР, което е с дата 27.12.2022 г. е била издадена фактура от „ЕЛ ЕМ СПЕД" ЕООД към „АЛОГ" ООД.

На базата на ЧМР, „ЕЛ ЕМ СПЕД" ЕООД е издадена фактура № **********, издадена на 28.12.2022г. за сумата от 3989,89 лева с ДДС, (3324,91 + 664,98). Съгласно вписаното в Заявката за транспорт, сумата по фактура е дължима 45 дни след получаване на ЧМР, като ако фактурата е издадена на 28.12.2022 г. и има 45 дни за плащане, срокът за плащане изтича на: 11.02.2023 г.

От експертизата се установява, че на 05.11.2024 г. от сметката на „АЛОГ" ООД, ЕИК 200886662 е преведена сумата от 3989,98 лв. с основание плащане по фактура 2430/28.12.2022 г., с което плащане е погасена главницата по процесната фактура. Вещото лице е изчислило, че дължимата лихва за периода от 11.02.2023 г. до 04.11.2024 г. е в размер на 914,76 лв.

От приетата по делото експертиза се установява, че Фактура № 0000002340 от 28.12.2022 г. е включена в Дневник продажби от „ЕЛ ЕМ СПЕД" ЕООД през данъчен период 12/2022 г., като ДДС е посочено в съответната клетка на СД по ДДС. Вземанията на „ЕЛ ЕМ СПЕД" ЕООД към „АЛОГ" ООД са осчетоводени като дължими от ответника и поради тази причина е извършено плащането по процесната фактура, като главницата е уредена.

Във връзка с направеното възражение за прихващане от ответника като доказателство по делото е представена онлайн кореспонденция между Георги Радушев и „Ел Ем Спед“ 2

ЕООД в периода 12.01.2023г.-13.01.2023 г. С имейл от Георги Радушев от 12.01.2023 г. е посочено, че доставката от страна на „Ел Ем Спед“ ЕООД е била извършена извън работно време, като по този начин е било налице неизпълнение на договора от негова страна. В отговор „Ел Ем Спед“ ЕООД е навел твърдения, че доставката е извършена в работно време.

С имейл от Георги Радушев до „Ел Ем Спед“ ЕООД от 13.01.2023 г. са изпратени документи за дължима неустойка и уведомление за прихващане.

Като доказателство по делото е представено уведомление за прихващане от 13.01.2023 г., изпратено от „Алог“ ООД до „Ел ем Спед“, в което е посочено, че дружеството има вземане в размер на 1100 евро, представляващо дължими неустойки във връзка с неизпълнение на задължение по Заявка за транспорт № 247590/1 от 20.12.2022 г. и заявка за транспорт № 247691/2 от 20.12.2022 г., като признава, че „Ел ем Спед“ има изискуемо вземане в размер на 3989,89 лв., представляващо дължимо транспортно навло по Заявка за транспорт № 247590/1 от 20.12.2022 г.

Представени са три броя документи за неустойка, издадени от „Алог“ ООД с получател „Ел Ем Спед“ ЕООД. Първият е на стойност 782,33 лв. за осъществено товарене на стока от два товарни пункта на 22.12.2022 г. по Заявка за транспорт № 247590/1 от 20.12.2022 г., вторият е на стойност 586,75 лв. за пристигане на превозното средство по Заявка за транспорт № 247590/1 от 20.12.2022 г. на трети товарен пункт със свободно място от 11,20 линейни метра вместо договорените 3,60 линейни метра и третия е на стойност 782,33 лв. за неявяване на превозно средство на товарен пункт по Заявка за транспорт № 247691/2 от 20.12.2022 г. два последователни дни на 27-28.12.2022 г.

При така установените факти съдът намира следното от правна страна:

Предявени са кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.361 ТЗ и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът следва да докаже в условията на пълно и главно доказване възникването на валидно облигационно отношение по договор за спедиция между „Алог“ ООД, като възложител, и „ЕЛ ЕМ СПЕД“ ЕООД, като изпълнител, по които „Алог“ ООД се е задължил да заплати възнаграждение в размер на 3989,89 лв., а „ЕЛ ЕМ СПЕД“ ЕООД се е задължил да организира превоз на товари по указания на възложителя и е изпълнил своите задължения по договора.

В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже изпълнение на задължението за заплащане на цената.

По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на ответника в забава, както и размера на претендираното обезщетение и периода на забава. За ответника при доказване на горните факти е да докаже погасяване на задълженията в уговорения срок.

От съвкупната преценка на събраните писмени доказателства и приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че възникването на валидно облигационно отношение по договор за спедиция между „Алог“ ООД, като възложител, и „ЕЛ ЕМ СПЕД“ ЕООД, като изпълнител, по които „Алог“ ООД се е задължил да заплати възнаграждение в размер на 3989,89 лв. Установява се още, че ищецът е изпълнил възложената транспортна услуга, за което е издадена фактура № 2430/28.12.2022 г. на стойност 3989,89 лв.

Спорен между страните е единствено въпросът относно настъпването на падежа на задължението. Ответникът поддържа, че плащането е дължимо 45 дни след представяне на оригинална фактура и международна товарителница, като твърди, че не е доказано получаването на същите.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че процесната фактура е осчетоводена в счетоводството на ответника, включена е в дневниците по ЗДДС и въз основа на нея е ползван данъчен кредит. Освен това от представеното уведомление за 3 прихващане се установява, че самият ответник е признал съществуването на вземането на ищеца в размер на 3989,89 лв. Тези обстоятелства опровергават възражението, че не са били представени документите, необходими за настъпване на падежа.

Ето защо съдът приема, че към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК вземането е било съществуващо, изискуемо и ликвидно.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че на 05.11.2024 г., след образуване на настоящото производство, ответникът е заплатил изцяло сумата по процесната фактура. Плащането е факт, настъпил след предявяване на иска, който следва да бъде съобразен от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. С извършеното плащане задължението е погасено чрез изпълнение. Поради това предявеният установителен иск следва да бъде отхвърлен като погасен чрез плащане в хода на производството.

Доколкото по същество искът е основателен, но същият се отхвърля поради извършено плащане в хода на процеса, следва да бъде разгледан и предявения акцесорен иск за мораторна лихва. В направеното от ответника възражение за прихване ответникът е признал, че ищецът има изискуемо вземане в размер на 3989,89 лв., представляващо дължимо транспортно навло по Заявка за транспорт № 247590/20.12.2022 г. Доколкото ответникът е признал изрично, че има изискуемо задължение, но не го изпълнил, той е изпаднал в забава до момента на погасяването на задължението от негова страна. Ищецът претендира обезщетение за забава за периода в размер на 51,89 лв., за периода от 29.01.2023 г. до 10.03.2023 г., като доколкото към този момент задължението не е било погасено, искът се явява основателен.

На следващо място ищецът претендира и законна лихва върху сумата в размер на 3989,89 лева, дължима от подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 10.03.2023 г. до окончателното изплащане на вземането. В исковата молба е посочено, че лихвата се претендира върху сбора от претендираната главница и лихва, но видно от заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както и от издадената заповед същата е била претендирана единствено върху главницата в заповедното производство. Дължимата законна лихва за периода от 10.03.2023 г. до 05.11.2024 г. върху главницата в размер на 3989,89 лв. е 882,09 лв.