Решение № 2515 от 22.05.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2515 гр. Пловдив, 22.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20255330115077 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от А. П. Г., ЕГН: **********, против „Сити Кеш“ ООД, ЕИК: 202531869, с която е предявен установителен иск с правно основание чл.124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. чл. 21, ал. 1 от ЗПК за признаване за установено в отношенията между страните, че клаузата на чл.

11, ал. 1 от сключеният помежду им Договор за потребителски кредит с № ***** г., предвиждаща заплащане на неустойка за непредставяне на обезпечение в размер на 118,58 лева, е недействителна поради противоречието й със закона.

Ищцата твърди, че на ** г. между страните е сключен процесният договор за потребителски кредит, по силата на който на ищцата била предоставена в заем сумата от 400 лева при ГЛП 40,05% и ГПР 49,78 %.

Съгласно чл. 5, ал. 1 от договора същият следвало да бъде обезпечен с поне едно от посочените в договора обезпечения, като съгласно чл. 11, ал. 1 от същият при неизпълнение на това задължение на ищцата същата дължала неустойка в размер на 118,58 лева. Сочи се, че доколкото неустойката не е включена в размера на ГПР договорът е недействителен, от което следва недействителността на клаузата чл.11, ал. 1 от договора, предвиждаща заплащане на неустойка.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявения иск. Моли за неговото отхвърляне.

1

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните по делото не е спорен фактът на сключване на процесния Договор за потребителски кредит с № ***** г., както и неговите параметри.

Съгласно чл. 5 и чл. 11 от договора, страните се споразумяват договорът за заем да бъде обезпечен с поне едно от посочените в договора обезпечения, като в случай на непредставявне на обезпечение, ищецът дължал заплащането на неустойка в размер на 118, 58 лева, с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в Приложение 1 към договора за заем.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.

1, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

Изискванията, които чл. 5 от Договора възвежда за потребителя, са на практика неосъществими за него, особено предвид обстоятелството, че последният търси паричен кредит в сравнително нисък размер. Предвид това, не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури банкова гаранция в съответния размер, за което съответната банкова институция ще изисква също заплащане, или поръчител, който да отговарят на многобройните, кумулативно поставени изисквания към него. Тоест, поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, то кредиторът цели да се обогати. Същевременно, кредиторът не включва т.нар. от него „неустойка” към договорната лихва към кредита и към ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. В тази връзка, явно е кредиторовото очакване, че длъжникът не би могъл да покрие изискването за осигуряване на обезпечение. Именно предвид гореизложеното, то съдът счита, че вземането за неустойка, на практика представлява скрито възнаграждение за кредитора и като такова е следвало да бъде включено в годишния процент на разходите.

Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл.

19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Предвид това е 2 необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 49, 78 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Нещо повече- както вече бе коментирано, уговорената в чл. 11 от Договора неустойката е с характер на възнаграждение и следва да бъде включена изначално при формирането на ГПР.

Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно е оскъпяването му по кредита. Това се явява и в директно противоречие с чл. 3, пар. 1 и чл. 4 от Директива 93/13/ ЕИО. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. От посоченото следва, че за да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, следва в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.

В конкретния случай, това е особено съществено предвид обстоятелството, че в Договора като обща сума за заплащане от потребителя е посочена 420, 42 лв. В тази величина, обаче, не е включена дължимата по чл.

11 от Договора „неустойка” в размер от 118, 58 лева. Тоест, налице е и пълно разминаване между посочения в договора ГПР, дължима сума за заплащане и действително дължимата величина в края на заемния период.

С оглед приетите по-горе постановки и доколкото се констатира, че в процесния договор е налице несъответствие между действителния и отразения в договора ГПР и включените в него компоненти, то следва да се приеме, че процесният договор за паричен заем е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. От това следва, че и клаузата на чл. 11 от същия е недействителна, а предявеният устнаовителен иск е основателен и ще се уважи.

По отговорността за разноски:

На основание чл. 78, ал.1 ГПК и поради уважаване на исковата претенция в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на заплатена държавна такса от 25, 57 евро. Представен е договор за правна защита и съдействие с адв. С. Н., в който е уговорено защитата да бъде осъществена безплатно, на основание чл. 38, ал.1, т. 2 ЗАдв., поради което на същия се следва възнаграждение за оказаната правна помощ.

Съдът, като съобрази липсата на фактическа и правна сложност на делото намира, че на адв. Н. следва да бъде определно възнаграждение в размер на 204, 51 евро.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

3

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между А. П. Г., ЕГН:

********** и „Сити Кеш“ ООД, ЕИК: 202531869, че клаузата на чл. 11, ал. 1 от сключеният помежду им Договор за потребителски кредит с № ***** г., предвиждаща заплащане на неустойка за непредставяне на обезпечение в размер на 118,58 лева, е недействителна поради противоречието й със закона.

ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК: 202531869 да заплати на А. П. Г., ЕГН: ********** сумата от 25, 57 евро /двадесет и пет евро и петдесет и седем евроцента/, представляваща разноски за заплатена държавна такса в настоящото производство.

ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК: 202531869 да заплати на адв. С. К.

Н., БУЛСТАТ: **********, **, личен номер **, със съдебен адрес: ** сумата в размер на 204, 51 евро /двеста и четири евро и петдесет и един евроцента/, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено на А. П. Г., ЕГН:

********** безплатно представителство в настоящото производство за един адвокат, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4