Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5 от 15.01.2026, Окръжен съд - Шумен

Съд
Окръжен съд - Шумен
Дело
Частно наказателно дело 24/2026
Вид
Решение № 5
Подписан
15.01.2026
Състав
София Андонова Радославова

РЕШЕНИЕ

№5 гр. Шумен, 15.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: София Анд. Радославова при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова в присъствието на прокурора Г. К. Г. като разгледа докладваното от София Анд. Радославова Частно наказателно дело № 20263600200024 по описа за 2026 година

Производство по чл. 32, ал. 1, във връзка с чл. 16, ал. 1 – ал. 8 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИАКОРНФС/.

Образувано е по искане на Centraal Justitieel Incassobureau, Кралство Нидерландия за признаване и изпълнение на решение № 1062 5422 5605 2840 от 07.03.2023 г., в сила от 18.04.2023 г., за налагане на финансова санкция, постановена от Pol. R dam-Rijnmond, CVE ТМ, Нидерландия по отношение на българския гражданин М. С. М. /М. С. М./, с ЕГН **********, с постоянен адрес в Република България, обл.Шумен, гр.***, ул. „***” №18.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура изразява становище, че искането е основателно и следва да бъде уважено.

Засегнатото лице М. С. М. /М. С. М./, нередовно призован, не се явява.

От изпратената докладна записка от РУ- *** се установява, че призовката не е връчена, по данни на съсед засегнатото лице е в Нидерландия и ще се прибере със семейството си през м.август 2026 г. в страната.

Предвид това обстоятелство и на основание чл.16 ал.3 от ЗПИИРФОРНФС му е назначен служебен защитник.

1

Служебният защитник на засегнатото лице – адвокат С.Е. от АК гр.Шумен, изразява становище, че е изтекла давността по българското законодателство за изпълнение на наложената санкция и моли да се приложи по-благоприятния закон за българския гражданин и да се откаже признаването на изпратеното решение.

Шуменския окръжен съд като взе предвид доказателствата по делото и като се съобрази със становищата на страните, намира за установено следното:

С решение за налагане на финансова санкция, влязло в сила от 18.04.2023 г., постановено от Pol. R dam-Rijnmond, CVE ТМ, Нидерландия по отношение на българския гражданин М. С. М. /М. С. М./, с ЕГН **********, е наложена финансова санкция в размер на 100,00 евро за извършено административно нарушение на 25.02.2023 г. в 16:13 ч. – не представил по надлежен ред свидетелство за управление на МПС за проверка при първо поискване - в Rotterdam, Rаndweg Ter hoogte van huisnr: 146В.

Деянието представлява административно нарушение по чл.2 от Закон относно административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по пътищата на Кралство Нидерландия.

Шуменският окръжен съд намира, че решението представено за признаване и изпълнение представлява решение за налагане на финансова санкция по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗПИИАКОРНФС, тъй като е влязъл в сила в държава- членка на Европейския съюз акт за налагане на задължение за плащане на глоба, наложена с акт на несъдебен орган за извършване на нарушение на правилата за движение. Горепосочения акт е издаден в държавачленка на Европейския съюз, от несъдебен орган, компетентен да налага парични санкции.

В съответствие с изискването на чл. 4, ал. 1 от същия закон заверено копие от решението е придружено от удостоверение по член 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции по образец съгласно приложения № 1 и № 2 от същия закон. Удостоверението е издадено и подписано на 25.12.2025 г., преведено е на български език, а неговото съдържание е удостоверено от компетентния орган на издаващата държава на Кралство Нидерландия.

Шуменския окръжен съд намира, че е компетентен орган да признае 2 решението за налагане на финансова санкция, издадено в друга държавачленка на Европейския съюз – Кралство Нидерландия, по смисъла на чл. 6, ал.

1 и чл. 31, ал. 1 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции, тъй като е окръжен съд по местоживеенето и обичайното пребиваване на засегнатото лице.

Съдът намира, че решението за налагане на финансова санкция по отношение на засегнатото лице М. С. М. /М. С. М./, с ЕГН ********** следва да бъде признато и изпълнено на територията на Република България, тъй като е постановено в извънсъдебно производство в държава- членка на Европейския съюз и се отнася до деяние, което съставлява нарушение и по българското законодателство, независимо от елементите на състава му по законодателството на издаващата държава и лицето, срещу което е постановено решението за налагане на финансова санкция има местоживеене и обичайно пребиваване на територията на Р България.

От приложената по делото справка от НБД „Население“ се установява, че засегнатото лице, спрямо което е издадено изпратеното за признаване решение е с променено лично име от М. на М. от 14.04.2025 г. Предвид обстоятелството, че е налице съвпадение в посоченото бащино и фамилно име и в ЕГН, съдът намира, че се касае за едно едно и също лице, което към настоящия момент е с имена М. С. М. /М. С. М./ и с ЕГН **********.

Съдът намира, че изпратеното решение за налагане на финансова санкция следва да бъде признато и изпълнено на територията на Република България и поради това, че не са налице основанията по чл. 35 от ЗПИИАКОРНФС за отказ за признаване и допускане на изпълнението на решението:

1.Представеното удостоверение по член 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа на взаимно признаване на финансови санкции е пълно и отговаря на решение от 07.03.2023 г., в сила от 18.04.2023 г., за налагане на финансова санкция, постановена от Pol. R dam-Rijnmond, CVE ТМ, Нидерландия;

2.Липсват доказателства, че срещу осъденото лице за същото деяние в Република България или в друга държава, различна от издаващата или изпълняващата, е постановено и приведено в изпълнение решение за налагане 3 на финансова санкция;

3.Изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското законодателство и решението не са отнася за деяние, подсъдно на български съд;

4.Не е налице имунитет или привилегия по българското законодателство, които правят изпълнението на решението недопустимо;

5.Решението не се отнася за деяния, които : а/ по българското законодателство се считат за извършени изцяло или отчасти на територията на Р.Б., или б/ са били извършени извън територията на издаващата държава и българското законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по отношение на такива деяния;

6.Наложената финансова санкция не е по-малко от 70 евро или левовата равностойност на тази сума;

7.Решението се отнася за деяние, което представлява административно нарушение на правилата за движение, за което двойна наказуемост съгласно чл.30, ал.1, т.1 от ЗПИИАКОРНФС не се изисква;

8.Решението не е постановено срещу физическо лице, което по българското законодателство поради възрастта си не носи наказателна отговорност и не подлежи на наказателно преследване за деянията, които обосновават решението;

9.От представеното удостоверение е видно, че засегнатото лице не се е явило лично на съдебния процес, но е било уведомено за правото си да обжалва решението.

По отношение довода, изложен от служебният защитник на засегнатото лице – адвокат С.Е. от АК -гр.Шумен, че е изтекла давността по българското законодателство за изпълнение на наложената санкция, съдът намира същото за неоснователно. В изпратеното удостоверението по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции е посочена дата на изтичане на изпълнение на санкцията- 18.04.2029 г. Деянието, за което засегнатото лице е санкционирано е извършено в Нидерландия и не е подсъдно на български съд.

Независимо, че към настоящия момент е изтекла давността за изпълнение по 4 българското законодателство не е налице основанието на чл.35, т.3 от ЗПИИАКОРНФС за отказ на признаване на изпратеното решение на несъдебен орган на Нидерландия.

По изложените съображения и на основание чл. 32, ал. 1, във връзка с чл.

16, ал. 7, т. 1 от ЗПИИАКОРНФС, Шуменският окръжен съд РЕШИ:

ПРИЗНАВА решение № 1062 5422 5605 2840 от 07.03.2023 г., в сила от 18.04.2023 г., постановено от Pol. R dam-Rijnmond, CVE ТМ, Нидерландия, с което по отношение на българския гражданин М. С. М. /М. С. М./, с ЕГН **********, с постоянен адрес в Република България, обл.Шумен, гр.***, ул.

„***” №18 е наложена финансова санкция в размер на 100,00 евро.

На основание чл. 36, във връзка с чл. 22, ал. 1 от ЗПИИАКОРНФС решението за налагане на финансова санкция, постановено от Pol. R damRijnmond, CVE ТМ, Нидерландия, да се изпрати ведно с препис от настоящото решение на ТД на НАП- гр.Варна, офис гр. Шумен за изпълнение.

На основание чл. 38, ал. 1, т. 1 и т. 4 от ЗПИИАКОРНФС незабавно да се уведоми компетентния орган на издаващата държава - Централно инкасаторско бюро към Министерство на правосъдието, Кралство Нидерландия, за признаването и изпращането на решението за налагане на финансова санкция на ТД на НАП- гр. Варна, офис гр.Шумен, както и за приключване на изпълнението на решението.

Копие от уведомлението до компетентния орган на издаващата държава да се изпрати и на Министерство на правосъдието на Република България.

Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________ 5