Решение № 69 от 19.04.2023, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. Велико Търново, 19.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА

ГАЛИНА КОСЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА Въззивно гражданско дело № 20224000500376 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивно производство по чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение №244 от 22.06.2022г., постановено по гр.д. №631/2021г., Окръжен съд-Велико Търново е осъдил на основание чл.432 ал.1 във връзка с чл.493 ал.1 от Кодекса за застраховането, чл.86 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл.497 ал.1 т.2 от КЗ, Застрахователно акционерно дружество Далл Богг жИ.т и здраве – гр.София, Район Изгрев, ж.к. Дианабад, ул. ГМ Димитров №1, с ЕИК 20002099615, да заплати на Т. В. П., с ЕГН **********, от гр.Велико Търново, **********, сумата от 56 000 /Петдесет и шест хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - физически болки и душевни страдания – от получени телесни увреждания, както следва: закрита черепно мозъчна травма, довела до кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка; кома- промяна в съзнанието, счупване на горно и долно рамо на дясна срамна кост на таза; рана в тилната част на главата /порезна/; виновно и протИ.правно причинени й от В. Р. Т. – валидно застраховано лице по застраховка гражданска отговорност на застрахователя – ответник, на управлявания застрахован лек автомобил, при пътно транспортно произшествие на 12.02.2021г., около 16,55 ч. в гр.Велико Търново, ул.Климент Охридски, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.07.2021г. до окончателното й изплащане„ като е отхвърлен иска до претендирания му размер от 70 000 лева, като неоснователен и недоказан.

1

Със същото решение Окръжен съд-Велико Търново е осъдил ЗАД Далл Богг жИ.т и здраве АД-гр.София да заплати на Т. В. П., непълнолетна, родена през 2007г., сумата от 3 520 лева, направени разноски по делото съразмерно на уважената част на иска.

Със същото решение Окръжен съд-Велико Търново е осъдил Т. В. П. да заплати на ЗАД Далл Богг жИ.т и здраве АД-гр.София сумата 64 лева, направени разноски по съразмерност с отхвърлената част на иска.

Против решението е постъпила въззивна жалба от ответника Застрахователно акционерно дружество Далл Богг жИ.т и здраве АД, със седалище и адрес на управление гр.София, Район Изгрев, ж.к.Дианабад, ул.ГМ Димитров №1, представлявано от изпълнителните директори Ж. К. и Б.

И., чрез адвокат И. Ц., от Адвокатска колегия-София.

Предмет на жалбата е решението на Великотърновския окръжен съд в частта, с която е уважен предявения иск за неимуществени вреди относно размера на присъденото застрахователно обезщетение. Неправилно Окръжният съд бил приел съпричиняване от страна на пострадалата в размер на 20%. Считат, че същата е съпричинила вредоносния резултат 40%.

Присъденото обезщетение било завишено по размер, поради което било несправедлИ..

Въззивникът моли Апелативният съд да отмени обжалваното решение в частта му относно размера на присъденото на ищцата застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от процесното ПТП и вместо него да отхвърли изцяло иска или евентуално да намали дължимото застрахователно обезщетение като приеме 40% съпричиняване от страна на пострадалата.

Въззиваемата Т. В. П., родена през 2007г., непълнолетна, действаща със съгласието на майка си и законна представителка, чрез упълномощения адвокат Х. Р. К., от Адвокатска колегия-Велико Търново, оспорва изцяло въззивната жалба и моли

Апелативният съд да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната му част.

Като разгледа направените във въззивната жалба оплаквания, възраженията на въззиваемата, прецени събраните по делото доказателства, съобрази становищата на страните и извърши цялостна служебна проверка на обжалваното решение в границите на правомощията си Апелативният съд приема за установено следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от легитимирана страна, притежаваща правен интерес да обжалва конкретния съдебен акт, същият подлежи на обжалване, както и тъй като въззивната жалба е подадена в срок.

2

Обжалваното решение е валидно и допустимо, тъй като е постановено от надлежен съдебен състав, в границите на правомощията на Окръжния съд като първа инстанция, по допустим иск, подписано е от съдията, изготвено е в писмена форма и и е разбираемо.

Тъй като първоинстанционното решение е валидно и допустимо Въззивният съд следва да се произнесе дали същото е правилно.

При проверка правилността на обжалвания съдебен акт настоящият съдебен състав съобрази, че Окръжният съд е отразил подробно и обективно съдържанието на исковата молба и отговора към нея. Изяснил е всестранно, подробно и обективно фактическата обстановка въз основа на всички събрани по делото доказателства- писмени, гласни, съдебно автотехническа експертиза и съдебно медицинска експертиза, и въз основа на анализ поотделно и в тяхната взаимна връзка на всички доказателства е стигнал до логични и прецизни изводи относно установените по делото факти.

В тази връзка следва да се отбележи накратко само това, че механизмът на ПТП-то е установен със заключението на назначената от Великотърновския окръжен съдебно автотехническа ексепритза, от заключението на която се установява че виновна за ПТП-то е водачката В. Р.

Т. на лекия автомобил, която го управлявала с несъобразена скорост, в нарушение на чл.20 ал.2 изречение 2-ро от ЗДвП и при възникване на опасността не е могла да реагира адекватно. Предприела е аварийно спиране, но е блъснала пешеходката, непълнолетно дете.

На потърпевшата са причинени 2- средни телесни повреди, а именно: счупване на горно и долно дясно рамо на срамната кост на таза и закрита черепно мозъчна травма, довела до кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка и кома с промяна на съзнанието, както и порезна рана в тилната част на главата, довели до временно разстройство на здравето с опасност за жИ.та.

Доказано е по делото, че потърпевшата е била на легло, било е нарушено движението й за повече от 30 дни, била й причинена временна опасност за жИ.та. Имала е значителни затруднения в ежедневния си бит. Наложило се е близките й да полагат продължително време грижи за нея – не е могла да се самобслужва, да се храни самостоятелно, да се движи, да поддържа личната си хигиена.

По делото са доказани, в гражданския процес, всички елементи на непозволеното увреждане, както следво: виновно протИ.правно поведение на управлявалата застрахования лек автомобил, под форма на вина непредпазлИ.ст, причинени вреди на пострадалата под формата на посочените телесни увреждания, съставляващи 2-средни телесни повреди, както и пряка причинно следствена връзка между протИ.правното поведение на водачката на лекия автомобил и настъпилите телесни увреждания на пострастрадалата непълнолетна ищца, действаща по делото със съгласието на майка й и нейна законна представителка.

Допустимо е пострадалата да предяви пряк иск срещу застрахователя. В 3 случая виновният лек автомобил е валидно застрахован при ответното застрахователна дружество към момента на ПТП-то. Пострадалата е непълнолетна, поради което носи отговорност за собственото си поведение само до размер на 20% съпричиняване, както е приел Великотърновският окръжен съд, но не може да й се вмени вина до 40 % съпричиняване на вредоносния резултат, както твърди жалбоподателят във въззивната жалба и по делото.

Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД при наличието на всички кумулативно налице пердпоставки на непозволеното увреждане, виновният причинител, в случая застрахователят по силата на валидния договор за застраховка гражданска отговорност дължи да заплати на увредната застрахователно обезщение в рамките на справедлИ.стта по смисъла на чл.52 от ЗЗД, т.е. съобразно конкретните данни за случая, икономическите услония в страната, стандарта на жИ.т в страната, лимитите на застрахователните обезщения, както и с оглед практиката на Върховния касационен съд, задължителна за по-долните съдилища, и присъжданото за аналогични случаи.

Предвид изложеното и като има предвид възрастта на пострадалата, на 16 години понастоящем, вида, характера на телесните увреждания – две средни телесни повреди, конкретизирани по-горе, претърпените болки и страдания като интензитет и продължителност, остатъчните явления и за в бъдеще, непълното възстановяване, присъжданото от съдлищата в подобни случаи, настоящият състав на Апелативния съд намира, че подходящото и дължимо обезщение в случая е в размер на сумата от 56 000 лева, в какъвто размер трябва да се уважи предявения иск, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.07.2021г., която начална дата на дължимост на законната лихва не се спори от страните.

При определяне на обезщетението настоящият съдебен състав съобрази разпоредбата на чл.52 от ЗЗД съгласно която същото следва да е справедлИ., както и постановките на ППл №4/1968г. на Върховния съд, както и конкретната икономическа обстановка у нас, така също и лимитите на застрахователните обезщения.

В обжалваното решение Великотърновският окръжен съд е стигнал до същия краен решаващ извод.

Като правилно обжалваното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната му част.

Водим от изложеното Апелативният съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 244 от 22.06.2022г., постановено по гр.д.

№631/2021г., на Окръжен съд- Велико Търново В ОБЖАЛВАНАТА МУ ЧАСТ.

4

Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5