Решение № 132 от 28.10.2022, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 132 гр. Б., 28.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: И. Цв. Т.а А. при участието на секретаря Ива Стр. Т.а като разгледа докладваното от И. Цв. Т.а А. Гражданско дело №

20221810100505 по описа за 2022 година

Предявени са обективно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл.124, ал. 1 от ГПК.

С. Т. С. от Б., бул.Т. м.№*, вх.*, ет.*, ап.*, с ЕГН: **********, чрез пълномощник адв.Х. П. Я. от САК, моли да бъде признато за установено по отношение на „Е. П.“ЕАД /с предишно наименование „Ч. Е. Б.”АД/, със седалище и адрес на управлениегр.С., район”М.”, бул.”Ц. ш.”№*, бл.Б. М., Бизнес Център, с ЕИК:*, че не дължи н а „Е.

П . “ Е А Д сумата-главница от 2400.96лв., представляваща стойността на потребена електрическа енергия в обект, представляващ жилищни сгради в с.Л., община Б., ул.Ш. с.“№*, за клиентски номер * в периода от 25.04.2021г. до 22.07.2021г., както не дължи и сумата от 55.35лв., представляваща законната лихва за забава върху горната сума-главница за периода от 22.07.2021г. до 08.12.2021г., поради не ползване на имота и не консумиране на електрическа енергия, както и да се присъдят разноските по делото, за които представя списък за разноските по чл.80 от ГПК/ л.108/.

В съдебно заседание ищецът лично и чрез пълномощник адвокат Х. П. Я. от САК, поддържа предявените искове и моли да се уважат, както и да се присъдят разноските по представения списък за разноски по чл.80 от ГПК. Представя писмени бележки с вх.№ 5426 от 04.10.2022г.

Ответникът-„Е. П.“ЕАД /с предишно наименование „Ч. Е. Б.”АД/, чрез пълномощник юрк. И. Б. Б. е представила писмен отговор с вх.№ 2335 от 29.04.2022г., изпратен по куриер на 26.04.2022г., в предвидения в закона срок.

В писмения отговор ответникът оспорва исковете. Заявява, че ищецът като собственик на процесния имот има качество на потребител на ел. енергия за същия, считано от придобиването му през 2016г. Законодателят не изисква едно физическо лице, каквото е ищецът, за да е битов клиент на електрическа енергия и страна по договор при Общи условия с ответника, да е сключило изричен писмен договор, а е достатъчно да е собственик или фактически ползвател на обекта, за който е регистрирана открита за доставка на ел. енергия. Съгласно чл. 13, ал. 5 от Общите условия на договорите за продажба на 1 електрическа енергия на „Ч. Е. Б.“ АД: „Потребителят се задължава: Да уведоми продавача в 30 /тридесет/ дневен срок в писмена форма за всяка промяна, свързана с личните му данни или със собствеността или другите основания, на които продавачът доставя електрическа енергия на обекта.“ Такова уведомление от ищеца - купувач на имота не е постъпвало в „Ч.

Е. Б.“ АД до 14.03.2022г. Ответникът твърди, че е разбрал за продажбата на имота от жалба с №*/20.10.2021г. от Ц. К. Д., който е наследник на титуляра по договора за продажба на ел. енергия с кл. № * затова, че имотът е продаден на ищеца през 2016г. На 10.11.2021г. ищецът е уведомен за дължимите и неплатени фактури за периода от 25.04.2021г. - 22.07.2021г. На 22.11.2021г. е подадено възражение от ищеца, че въпреки че е собственик на имота, желае задълженията да бъдат отписани като недължими. На 08.12.2021г. е изпратено писмо до ищеца, че сумите са дължими, тъй като са за период, в който той вече е бил собственик на имота. Неспазването на договорното задължение по чл. 13. ал. 5 от ОУ на „Ч. Е. Б.“ АД от страна на потребителя, съответно на ищеца в качеството му на купувач на имота, е довело до обективна невъзможност ответникът да събере процесните вземания по трите фактури от 2021г., поради незнание зa променената собственост. Във връзка с покупко-продажбата през 2016г. и като собственик на процесния имот, ищецът има качеството на потребител на електрическа енергия и ползвател на разпределителната мрежа за този имот, наведен към настоящия момент като партида с клиентски № *. Стойността за изразходвана и неплатена ел. енергия е 2400.96 лева - главница по фактури за периода 25.04.2021г. до 22.07.2021 г., както и лихви за забава върху посочената главница в размер на 55.35 лева, начислени за периода 22.07.2021г. - 08.12.2021г., дължима на основание чл. 35 от ОУ за продажба на ел. енергия на „Ч. Е. Б." АД. Ответникът твърди, че е без значение обстоятелството, че клиентският номер, по който са били издадени фактурите за периода 25.04.2021г. 22.07.2021г., е различен. Договорите за покупко-продажба на ел. енергия /движима вещ/ е един традиционен облигационен договор, но който купувачите, които са различни субекти с различни ЕГН/ съответно ЕИК, съответно получават и различни индивидуални клиентски номера /както е при банкови сметки, договори с мобилни или други оператори/. Но това не значи, че материалнотo задължение не може да е, по обстоятелства, установени след спорния период, на лице, различно от това, което е останало регистрирано, поради бездействие на самия собственик да се регистрира своевременно. Сумите са изчислени по действащите към момента на процесния период цени. В справка са посочили сумите, които не са платени и до момента. Задълженията за електрическа енергия са формирани по ред установен от неоспорените от потребителя Общи условия, за което са издадени първични финансово счетоводни документи - данъчни фактури, които се явяват годно доказателство за фактите и обстоятелствата посочени в тях. Основание за тяхното издаване е доставка на електрическа енергия в посочените в тях периоди, количества и на посочената в тях стойност, като със справката от отчитаните показания е представено и годно доказателство за редовен отчет на показания на СТИ; годно доказателство за фактите и обстоятелствата вписани в тях, а именно за установяване на самата стопанска операция - извършена доставка на електрическа енергия за периода посочен в тях; годно доказателство, че потребителят е в забава. Освен това ответникът твърди, че ползването на електрическа енергия без да се заплаща, води до обогатяване на потребителя за сметка на продавача. Съгласно чл. 59 от ЗЗД: "...който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването“. Моли да им се присъдят направените по делото разноски.

В с.з. ответникът, чрез пълномощник юрк. А.А.спорва исковете и моли да бъдат отхвърлени като неоснователни и се присъдят направените по делото разноски, за които представя списък за разноските по чл.80 от ГПК/л.107/.

От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на страните, съдът приема за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

2

Страните не спорят за това, че ищецът от 29.07.2016г. е собственик на жилищни сгради, находящи се в село Л., община Б., ул.Ш. с.“№* и е потребител на електрическа енергия, доставяна до този адрес и същият следва да заплаща ползваната от него ел. енергия на ответника по счетоводна партида с клиентски № *.

Видно от приложеното копие от нотариален акт № * от 29.07.2016г. на нотариус № 371Д.Г., с район на действие РС-Б., се установява, че праводатели на ищеца са Ц. К. Д. и М. Й.

Д., които са му продали поземлен имот, застроен с жилищна сграда и лятна кухня в с.Л..

Съгласно приложеното копие от Заявление за продажба на електрическа енергия за битови нужди № * от 14.03.2022г., се установява, че ищецът е уведомил ответника, че е собственик на имота в с.Л. на 14.03.2022г., след което е сменен номера на партидата, по която се отчита ел. енергията.

От показанията на разпитания по делото свидетел Ц. К. Д., който е един от бившите собственици на жилищния имот в с.Л., се установява, че имотът е бил на неговия чичо, от който го е купил през 2004г. и не е ползвал имота до продажбата му през 2016г. на ищеца, когато му представил писмено доказателство, че не дължи суми за неплатени сметки за ползвана ел. енергия. През 2021г. е получил съобщение на името на чичо му, че дължи сума около 2500лв. за ползвана ел. енергия. Св. Д. пуснал жалба, че чичо му е починал, имотът е продаден. Електромерът е бил поставен на външна стена на къщата откъм пътя, на 5-6 метра. Имотът е ограден с ограда и има външна порта, която не се заключва и може да се влезе свободно и отчете показанията на електромера.

Съгласно показанията на св. П. М. П., който е кмет на село Л. от 2019г., се установява, че добре познава процесния жилищен имот, тъй като се намира в центъра на селото и ежедневно минава покрай него, за да ходи на работа в Кметството. Имотът от години е необитаем, същият е заграден с мрежа и има порта. На улицата е врата, която не се заключва и може да се влезе в дворното място. Електромерът първоначално е бил на външната стена на къщата, а през 2021г. е изнесен навън. Видимо имотът не се ползва, обрасъл е и не е виждал хора в него. Още преди да го купи ищецът имотът не се е ползвал и никой не е живял в него. Ищецът е собственик на съседен имот, който ползва за вила.

Видно от приложените копия от фактура № * от 23.08.2021г., издадена от ответника за същия имот, но с кл. № * и на името на М. Ц. Д., се установява, че за периода от 25.04.2021г. до 25.05.2021г. е посочено, че е консумирана 3449 кВтч ел. енергия, на стойност 789.25лв. като показания за електромер са посочени корекция от 2745 кВтч и корекция от 704 кВтч.

Същото е отразено и във фактура № 0321180736 от 23.08.2021г., издадена от ответника за същия имот, но с кл. № * и на името на М. Ц. Д., за периода от 26.05.2021г. до 23.06.2021г., в която отново е посочено, че е консумирана 3449 кВтч ел. енергия, на стойност 789.25лв. като показания за електромера са посочени корекция от 2745 кВтч и корекция от 704 кВтч.

Във фактура № 0321180737 от 23.08.2021г., издадена от ответника за същия имот, но с кл. № * и на името на М. Ц. Д., се установява, че за периода от 24.06.2021г. до 30.06.2021г. е посочено, че е консумирана 832 кВтч ел. енергия, а за периода от 01.07.2021г. до 22.07.2021г. е консумирана 2620 кВтч ел. енергия или на обща стойност от 822.46лв., като в нея за периода от 24.06.2021г. до 30.06.2021г. има посочено старо показание на електромера и ново показание, а за периода от 01.07.2021г. до 22.07.2021г. има направени и корекции, като общо дължимата сума е 822.46лв.

От приетата съдебно-счетоводна експертиза с вх.№5048 от 19.09.2022г., изготвена от вещото лице М. Б., се установява, че описаните по-горе фактури на името на М. Ц. Д. са сторнирани от ответника и са издадени на една и съща дата-17.03.2022г. три нови фактури с №№*, №* и № ********** на името на ищеца за същите дължими суми на обща стойност от 2400.96лв. и с падеж една и съща дата-04.04.2022г. Процесните фактури са осчетоводени по цени, утвърдени с Решения на КЕВР № Ц-29/01.07.2020г. и № Ц-27 от 01.07.2021г.

3

Същите са редовно и надлежно водени съгласно изискванията на Закона за счетоводството.

Няма извършени плащания по фактурите.

От приложената Справка от 12.07.2022г. за въведени показания при отчет на средството за търговско измерване /СТИ/ за обект с адрес с.Л., ул. Ш. с.“№* за периода от 29.07.2016г. до 31.12.2021г., издадено от „Е. м. З.“АД, се установява, че потреблението на ел. енергия е нулево за периода от 25.07.2016г. до 26.04.2021г. и за периода от 28.07.2021г. до 21.12.2021г. има посочена „служебна енергия“ от 704 на 25.05.2021г. и на същата дата служебна енергия от 2745 и на 23.06.2021г. служебна енергия от 704, на 23.06.2021г. служебна енергия от 2745, на 22.07.2021г. минус служебна енергия от 1408 и на 22.07.2021г. минус служебна енергия от 5490лв. Не са приложени други писмени доказателства- констативни протоколи, от които да се установи кога, на какво основание и как е начислена служебно посоченото потребление на енергия, за да се издадат процесните фактури за заплащане на стойността на същата.

Видно от приложените писмени доказателства- писма с изх.№№ * 2/10.11.2021г., № */29.11.2021г. и № */08.12.2021г. от ответника до ищеца, както и възражение от ищеца до Енергийния омбудсман на ЧЕЗ за България, се установява, че преди предявяване на настоящите искове ищецът е сезирал ответника за това, че не е консумирал ел. енергия, която се иска от него да заплати, но отговорите са били, че дължи плащане.