Решение № 758 от 07.06.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 758 гр. София, 06.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Диана Коледжикова

Членове:

Мария Яначкова

Десислава Б. Н. при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Десислава Б. Н. Въззивно гражданско дело № 20221000501702 по описа за 2022 година

Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по въззивна жалба с вх..№ 281404/15.04.2022 г. ( по регистратурата на СГС) на ищцата Р. С. Н. от град София чрез представителя й по пълномощие – адвокат Д. Б. от САС - срещу Решение № 261059 от 24.03.2022 г., постановено от СГС I- 3 състав по гр.д.№ 4014/2019 г., отхвърлящо предявен от нея иск по член 439,ал.1 от ГПК.

Във въззивната жалба се поддържат оплаквания за необоснованост и допуснати при постановяване на решението процесуални нарушения.

Приетото от съда, че извършените до месец март 2012 г. и между 17.01.2014 г. и 28.06.2018 г. изпълнителни действия прекъсват давността ,е неправилно , защото са предприети след настъпила на дата 1.12.2013 г. перемпция и по прекратено дело,а последното изпълнително действие - запори върху банкови сметки на длъжниците е извършено на 1.12.2011 г. . Оспорва се констатацията, че перемпцията е настъпила на 10.10.2018 г., вместо на 1.12.2013 г. и крайният правен извод за неоснователност на иска за 1 недължимост на вземанията на ответника с оглед изтеклата към предявяването на иска на 22.03.2019 г. погасителна давност, считано от 1.12.2011 г. или от 1.12.2013 г.

В срока по член 263,ал.1 от ГПК въззиваемото дружество „ ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, град София отговаря , че въззивната жалба е неоснователна по липса на допуснати нарушения и извеждане на съответни на установените обстоятелства фактически изводи. Поддържа, че срокът по член 433,ал.1,т.8 от ГПК при солидарни длъжници няма относително действие и ново искане на взискателя прекъсва давността независимо от необразуването му в ново изпълнително дело .

Обжалваното решение е постановено по предявен от Р. С. Н. срещу „ ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, град София иск с правно основание член 439,ал.1 от ГПК за установяване несъществуването на паричните притезания на ответника – предмет на изпълнителен лист от 25.08.2010 г. , издаден по гр.д.

№ 38 998/2010 г. по описа на СРС, 55- ти състав – от главница в размер от 18 376,91 евро ; наказателна лихва в размер от 3 784,25 евро ; договорна лихва в размер от 2 487,58 евро и разноски в размер от 1 896,18 лева , поради погасяването им по давност при твърдения, че последните изпълнителни действия преди да настъпи на дата 1.12.2013 г. перемпция по изпълнителното производство – изпълнително дело № 20118510400176 по описа на ЧСИ , с рег. №*** по регистъра на КЧСИ, с район на действие – СГС , съставляват наложени на 1.12.2011 година запори върху банкови сметки от ищцата , конституирането на ответника като нов взискател на мястото на първоначалния взискател „ Райфайзенбанк България“ на 17.01.2014 г. не прекъсва давността и започналият да тече на 1.12.2011 г. петгодишен срок на погасителната давност е изтекъл .

Ответникът „ ЕОС МАТРИКС“ ООД, град София противопоставил възражение за недопустимост на иска по липса на правен интерес от провеждането му, тъй като след прекратяването на изпълнителното производство с постановление от 10.10.2018 г., ново не е образувано и възражение за неоснователност поради това, че срокът на давността е прекъснат с молбата по член 426,ал.1 от ГПК, подадена при действието на ППВС № 3/18.11.1980 г. и преди отмяната му на 26.06.2015 г. с т.10 от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК, е спрян по време на висящността на изпълнителното 2 производство, в алтернатива изтичането на срока на погасителната давност погасява само правото на принудителното му удовлетворяване на притезанията, но не изключва възможността на кредитора да ги претендира извънсъдебно , като извършено от длъжника изпълнение на естествените права няма да е недължимо .

За да отхвърли иска, първоинстанционният съд е приел, че до прекратяването на изпълнителното производство на основание член 433, ал.1,т.8 от ГПК с постановление от 10.10.2018 г. по искане на Банката – първоначален взискател и по възлагане по член 18 от ЗЧСИ ЧСИ наложил запори и възбрани върху имущество на длъжника до месец март 2012 г. ; с молба от 28.08.2013 г. взискателят уведомил ЧСИ за извършената цесия ; с молба от 17.01.2014 г. въззиваемото дружество поискало да бъде конституирано като взискател ; ЧСИ наложил запори и възбрани върху имущество на длъжника до 28.06.2018 г. , перемпцията няма никакво значение за началото и теченето на срока на погасителната давност , той не е изтекъл, тъй като до момента на перемирането на изпълнителното производство са извършени посочените изпълнителни действия .

При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в жалбата, доводите в отговора и съобразно член 269 от ГПК въззивният съд намира, че то е валидно, допустимо. Ищцата като длъжник по издадения изпълнителен лист има правен интерес да оспорва съществуването на удостоверените в него парични притезания, докато той не е обезсилен , тъй като въз основа на него кредиторът й може по всяко време да поиска принудително изпълнение и само отричането им със сила на пресъдено нещо изключва правото му на принудително изпълнение .

Въззивницата отрича правото на принудително изпълнение на въззиваемото дружество за сумите – предмет на издадените на дата 25.08.

2010 г. по ч.гр.д.№ 38998/2010 г. по описа на СРС срещу нея и още две лица като солидарни длъжници, заповед за изпълнение по член 417 от ГПК и изпълнителен лист. Изпълнителното производство – изп.д.№ 20118510400176 по описа на ЧСИ , с рег. №*** по регистъра на КЧСИ, с район на действие – СГС - е образувано по молба от 8.02.2011 г. на праводателя на ответника „ Райфайзенбанк България“ ЕАД . В нея е поискано налагане на запор върху трудовото възнаграждение на ищцата, но също така е възложено на ЧСИ да 3 определи друг способ на изпълнение в съгласие с член 18 от ЗЧСИ.

Не се спори между страните, че към 1.12.2011 г. заповедта за изпълнение е влязла в сила поради неподадено от длъжника Р. Н. възражение в двуседмичния срок по член 414, ал.2 от ГПК ( в ред. от Дв,бр.59 / 2007 г. ), считан от връчването й от съдебния изпълнител-член 418,ал.5 от ГПК ( в същата ред.) . За вземанията – предмет на заповедта – е приложим 5годишният давностен срок по член 117, ал.2 от ЗЗД . С оглед правилото на член 439,ал.2 от ГПК релевантни по иска са настъпилите след влизане в сила на заповедта за изпълнение по член 417 от ГПК факти.

Видно от доказателствата по приложеното изпълнително дело , на 1.12.2011 г. са изпратени съобщения за налагане на запори върху банкови сметки на ищцата в множество банки, връчени съгласно член 450,ал.3 от ГПК на 13.12.2011 г. ( приложени към изпълнителното дело съобщения на л. 248 – 287 от делото на СГС). В отговори от банките, изключая „ Юробанк И Еф Джи България “, „ Първа инвестиционна банка “ , „ Райфайзенбанк ( България ), „ Емпорики Банк – България“ и ТБ „ Виктория“ е посочено, че длъжникът Н. няма сметки при тях . В отговор от „ Юробанк И Еф Джи България “ (на л.274 ), Първа инвестиционна банка “ , „ Райфайзенбанк ( България ), „ Емпорики Банк – България“ ( на л.24, 26 – 27 от делото на СГС ) е посочено, че длъжникът Н. има разкрита банкова сметка, но по нея няма парична наличност. В отговори от ТБ „ Виктория“ ( на л. 371 и 409 ) от дата 13.09.2017 г. и дата 18.05.2018 г. е посочено , че длъжникът Н. има разкрита в банката разплащателна сметка ; банката „ актуализира запора, наложен на 13.12.2011 г. “ и на същата дата - 18.05.2018 г. - е превела от нея сума в размер на 3,93 лева по сметка на ЧСИ . Няма доказателства ЧСИ да е приложил друг способ на изпълнение срещу длъжника Н. в следващите две години, считано от налагането на запорите върху банковите сметки на 13.12.2011 г. С молба от 28.08.2013 г. взискателят – банката - уведомил ЧСИ за извършеното от него прехвърляне на вземанията по изпълнителния лист в полза на „ ЕОС МАТРИКС“ ООД, град София. С молба от 17.01.2014 г. дружеството поискало да бъде конституирано на мястото на досегашния взискател. Тези молби не прекъсват давността . На 5.09.2017 г. ЧСИ наложил запор върху всички сметки на ищцата в „ Банка ДСК“ ЕАД . Запорното съобщение е връчено на банката на 8.09.2017 г. ( л.363 от делото СГС ). На 4

18.10.2017 г. ЧСИ наложил запор върху вземането на ищцата от трудово възнаграждение срешу „ Айвън кар“ ЕООД ( на л.394). Запорното съобщение не е връчено на третото лице ( л.401,402 ,404 от същото дело ). С влязло в сила постановление от 10.10.2018 г. ЧСИ прекратил изпълнителното производство на основание член 433,ал.1, т.8 от ГПК .

В съгласие с постановките на ТР от 28.03.2023 г. по тълк.д.№ 3/ 2020 г. на ОСГТК на ВКС погасителната давност не тече на основание член 115,б.„ж“ от ЗЗД, докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС . За тях намира приложение същото задължително тълкуване, дадено в ППВС № 3/1980 г., обявено за загубило сила с т.10 на ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС . При перемиране на изпълнителното дело при действието на ППВС № 3 /1980 година новата погасителна давност започва да тече от прекратяването му.

По настоящото изпълнително дело .№ 20118510400176 , като образувано на дата 8.02.2011 г. преди приемането на ТР 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, погасителната давност за вземанията не е текла до 26.06.2015 г.

Установеното по делото , че взискателят е възложил на ЧСИ да избира способа за изпълнение съгласно член 18,ал.1 от ЗЧСИ и че третото лице ТБ „ Виктория“ е изпълнило задължението си за съобщаване на данни по член 508,ал.1 от ГПК с голямо закъснение , след изтичане на тридневния срок по член 508,ал.1 от ГПК ( в първоначална ред.) изключват санкционирането на взискателя с последицата - прекратяване на изпълнителното производство на основанието по член 433,ал.1,т.8 от ГПК- заради непоискано извършване на нови изпълнителни действия след налагането на 13.12.2011 г. на запорите върху банковите сметки на длъжника Н. . Въззивният съд не приема, че към 13.12.2013 г. изпълнителното дело е перемирано. Започналата да тече на 26.06.2015 г. погасителна давност е прекъсната с налагането на запора върху банковата сметка на въззивника Н. в „ Банка ДСК“ на дата 8.09.2017 г.

Следователно към 22.03.2019 г. - датата, на която е предявен искът по член 439 от ГПК, погасителната давност не е изтекла. Предявеният отрицателен установителен иск е неоснователен и отхвърлянето му с обжалваното решение е законосъобразен резултат . Въззивният съд следва да го потвърди .

На въззиваемото дружество следва да се присъди на основание член 5

78, ал.8 от ГПК възнаграждение за защита от юрисконсулт в минималния размер по член 25,ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ от 100 лева .

Воден от горното, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Решение № 261059 от 24.03.2022 г., постановено от СГС I- 3 състав по гр.д.№ 4014/2019 г.

ОСЪЖДА Р. С. Н., ЕГН : ********** от град ***, ул. „ ***“ № ** да заплати на „ ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, град София ,район Витоша, ул. „ Рачо Петров – Казанджията“ № 6Б , сграда Матрикс Тауър разноски за въззивното производство в размер от 100

( сто ) лева.

РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ пред

ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6