Решение № 609 от 14.05.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 609 гр. Пловдив , 14.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на шестнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Момчил А. Найденов при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова като разгледа докладваното от Момчил А. Найденов Административно наказателно дело № 20215330200640 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 20-0432-000630 от 03.11.2020г., издадено от П. И. Т., на длъжност *** Първо РУ на ОД МВР – гр.Пловдив, с което на И. Б. К., ЕГН:**********, с адрес – ***, на основание чл.175, ал.1, т.4 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание – лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец, както и обществено порицание, за нарушение на чл.103 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

В жалбата се застъпва становище, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно, постановено при противоречие както с материалния, така и с процесуалния закон. Оспорва материалната компетентност както на актосъставителя, така и на административнонаказващия орган. На следващо място посочва, че административнонаказателното производство е протекло без да бъде съобразено особеното обстоятелство, че лицето е непълнолетно, не е посочено по какво същият наказващ орган е установил изискуемата предпоставка за ангажиране отговорността на жалбоподателя, а именно – че за конкретното деяние е могъл да разбира свойството и значението на 1 извършеното, както и да ръководи постъпките си, няма събрани доказателства в този смисъл. Посочва, че АУАН и наказателното постановление са връчени лично на непълнолетния жалбоподател, в който смисъл се сочи разпоредбата на чл.4, ал.2 от ЗЛС, изискваща съгласието на родителя. Посочва се и нарушение, свързано с приложението на чл.15, ал.2 от ЗАНН, доколкото наказанието „глоба“ не е определено, преди да бъде заменено с обществено порицание. Още взема становище, че наказващият орган не е обсъдил приложението на чл.28 от ЗАНН. Предлага наказателното постановление да бъде отменено. Процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата на изложените основания, също предлага наказателното постановление да бъде отменено, както и да бъдат присъдени направените разноски за процесуално представителство.

Ответната страна – Първо РУ на ОД МВР – гр.Пловдив не изпраща представител, в молба-становище посочва, че не са налице съществени процесуални нарушения на правото на защита на жалбоподателя, фактическата обстановка е изяснена. Още посочва, че в административната преписка се съдържат достатъчни по обем, категорични и безспорни доказателства, които доказват вината на жалбоподателя и обуславят неговата отговорност. Предлага жалбата да бъде оставена без уважение, а наказателното постановление да бъде потвърдено. Евентуално прави искане присъдените разноски за адвокатско възнаграждение да бъдат намалени до минималното възнаграждение по Наредба № 1 от 2004г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното постановление е връчен на 08.12.2020г., видно от приложената към наказателното постановление разписка, а жалбата е подадена до РС – Пловдив на 11.12.2020г., чрез сектор „Пътна полиция“ на ОД МВР - Пловдив съгласно отразения входящ номер. Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/ , при наличие 2 на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 04.10.2020г., около 19:30 часа, в гр.Пловдив, на бул.„Академик Петър Динеков“ - пред № 19, свидетелят С. М. Б., в качеството му на *** при Първо РУ на ОД МВР – Пловдив, изпълнявал служебните си задължения, когато подал сигнал със стоп палка тип „МВР“ на водача на движещо на същото място МПС – мотоциклет „КТМ 125 Дюк“ с рег.№ ***. Последният водач, въпреки че намалил и кимнал с глава, то не спрял, а се оттеглил в посока на бул.„Никола Вапцаров“. Свидетелят Б., доколкото имал данни за същия мотоциклет и други водачи, който събирали в близост, отишъл на мястото, което знаел, а именно – бул.„Никола Вапцаров“ № 143, където установил мотоциклет „КТМ 125 Дюк“ с рег.№ ***, както и други мотоциклети и техните водачи. Водачът на МПС с рег.№ *** не бил на мястото, което наложило на свидетеля Б., чрез дежурния да се обади на собственика на същото МПС – бащата на жалбоподателя И. Б. К.. При това и след 3 – 4 минути, жалбоподателя И. Б. К. се появил на мястото и на въпроса защо не е спрял обяснил, че се е притеснил, защото кара курсове, като признал, че е карал той.

С оглед на горното, свидетелят Б. съставил АУАН с бланков № 607777 от 04.10.2020г. срещу И. Б. К. за нарушение на чл.103 от Закона за движението по пътищата, който последният подписал с отбелязване, че не е спрял, защото се е уплашил, че изпитите му за книжка ще се анулират. Въз основа същия акт било издадено обжалваното наказателно постановление.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел С. М. Б.. Последният помни случая и подробно описва констатираното, включително начина на подаване на сигнала и на установяване водача на мотоциклета. Съдът намира показанията на последния свидетел за последователни, логични и непротиворечиви. От 3 същите показания се установява посочената като възприета от съда фактическа обстановка.

Следва да се съобрази и разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, съгласно която редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, като в случая противното не се установява, предвид коментираната доказателствена съвкупност.

Относно приложението на процесуалните правила: С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи нужните правомощия за тези действия, съгласно така представената Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи, като за актосъставителя следва да се има предвид и разпоредбата на чл.189, ал.1 от ЗДвП, вр. с чл. 30, ал. 1, т. 5 от ЗМВР. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно - наказателното производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него.

Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

На следващо място, в хода на съдебното следствие, при преценка на цялата доказателствена съвкупност, се установяват достатъчно данни за извършено деяние, с което И. Б. К., ЕГН:********** виновно е нарушил разпоредбата на чл.103 от Закона за движението по пътищата, за това, че на 04.10.2020г., около 19:30 часа, в гр.Пловдив, на бул.„Академик Петър Динеков“ - пред № 19, като водач на МПС – мотоциклет „КТМ 125 Дюк“ с рег.№ ***, при подаден сигнал за спиране от контролните органи, а именно – подаден сигнал за спиране със стоп палка тип МВР, не спрял плавно на посоченото място или в най-дясната част на платното за движение.

4

В този смисъл установява се по несъмнен начин, че именно жалбоподателят К. е управлявал с МПС – мотоциклет „КТМ 125 Дюк“ с рег.

№ *** към момента на нарушението. Макар последният да не е установен на място на нарушението по обективни причини, а именно – не е спрял, то същото МПС е установено непосредствено след това, издирен е жалбоподателя К., който е заявил, че той е управлявал същото, както и е посочил причината за това. Ето защо неоснователни са възраженията в смисъл, че бил изминал дълъг период до установяване на водача, че същият бил изпълнил указанията и др..

На следващо място неоснователно е и възражението, че административнонаказателното производство е протекло без да бъде съобразено особеното обстоятелство, че лицето е непълнолетно, не е посочено по какво същият наказващ орган е установил изискуемата предпоставка за ангажиране отговорността на жалбоподателя, а именно – че за конкретното деяние е могъл да разбира свойството и значението на извършеното, както и да ръководи постъпките си, няма събрани доказателства в този смисъл. Следва да се посочи, че въпросът за това дали непълнолетният нарушител е могъл да разбира свойството и значението на извършеното, както и да ръководи постъпките си, е въпрос, който се преценява относно всяко конкретно деяние, в светлината на обстоятелствата по случая. Реда на чл.52 – чл.58 от ЗАНН не предвижда задължителен способ за установяване на последното, включително извършване на съдебнопсихиатрична експертиза (за което ЗАНН не предвижда ред) и др. подобни. В конкретния случай не възниква каквото и да е съмнение относно това, че непълнолетният нарушител е могъл да разбира свойството и значението на извършеното, както и да ръководи постъпките. Извод за това се налага предвид съвсем елементарния характер на деянието, извършено от лице на възраст, съвсем близка до пълнолетието, още повече следва да се съобрази, че преди датата на последното, а именно – на 18.09.2020г., същият жалбоподател е издържал и изпит за придобиване правоспособност за управление на МПС, поради което очевидно е трудно да се приеме, че същият не е разбирал свойството и значението на извършеното, или че не е могъл да ръководи постъпките си.

Също като не основателно следва да бъде преценено и възражението, че АУАН и наказателното постановление са връчени лично на непълнолетния 5 жалбоподател, в който смисъл се посочва разпоредбата на чл.4, ал.2 от ЗЛС, изискваща съгласието на родителя. Следва да се съобрази, че самото действие на съставяне и получаване екземпляр от АУАН и наказателното постановление не е волеизявление от страна на непълнолетния по смисъла на чл.4 от ЗЛС, което да изисква съгласие на неговите родители. От своя страна последното съставяне и връчване на АУАН и наказателното постановление поражда определени права у нарушителя – включително посочените в жалба такива съгласно чл.44, ал.1 от ЗАНН, съответно – чл.59 от ЗАНН и т.н..

Безспорно е, че в случая не непълнолетен нарушител, упражняването на правата по чл.44, ал.1 от ЗАНН (както и на тези по чл.59 от ЗАНН) е едно действие, което - като всяко друго такова с правно значение – подлежи на одобрение от страна на родителите. В случая обаче няма данни и не се твърди жалбоподателя да е упражнил правото си по чл.44, ал.1 от ЗАНН, за да бъде изследван въпроса дали при това действие е налице и съгласието на родителите, по смисъла на чл.4 от ЗЛС.

Съдът намери за неоснователно и възражението свързано с приложението на чл.15, ал.2 от ЗАНН, в смисъл, че наказанието „глоба“ не е определено, преди да бъде заменено с обществено порицание. Тук на първо място следва да се отбележи, че самото действие по индивидуализиране наказанието „глоба“ никога не би могло да бъде произволно, а следва да се осъществи със съобразяване деянието и личността на нарушителя.

Последното от своя страна предполага и преценка социалното и имуществено положение на нарушителя, неговата професия и др. подобни, с оглед определяне на едно наказание „глоба“, съответстващо на целите на чл.12 от ЗАНН. Именно предвид това - очевидната е неадекватността на наказанието глоба спрямо личността на непълнолетния, именно което е и вложената от законодателя идея в нормата на чл.15, ал.2 от ЗАНН.