Определение № 4 от 04.01.2024, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№4 гр. София, 03.01.2024 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дора Д. Михайлова

Членове:

Росина Н. Дончева

Адриана Ат. Велева като разгледа докладваното от Адриана Ат. Велева Въззивно частно гражданско дело № 20231800500820 по описа за 2023 година Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. чл. 262, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „А – Т. ....“ ЕООД срещу определение № 260152 от 21.09.2023 г., постановено по гр. д. № 70/21 г. на РС – Ботевград, с което съдът е отказал да продължи дадения на жалбоподателя едноседмичен срок за отстраняване на констатираните нередовности на подадената въззивна жалба. Със същото определение на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 от ГПК първоинстанционният съд е върнал въззивната жалба.

В жалбата се твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Посочва се, че молбата за продължаване на срока е своевременно подадена, като са посочени и убедителни доводи. По същество се моли за отмяна на определението.

Насрещната по жалбата страна – „Б. Т.“ ООД е представила писмен отговор, в който оспорва частната жалба. Моли съдът да остави същата без разглеждане.

Настоящият въззивен състав, за да се произнесе взе предвид следното.

Производството по гр. д. № 70/2021 г. по описа на РС – Ботевград е приключило с постановяване на решение № 260034 от 30.06.2023 година. В законоустановения срок срещу този съдебен акт е постъпила въззивна жалба от на „А – Т. ....“ ЕООД – жалбоподател в настоящото производство. При извършената от първоинстанционния съд проверка за редовност и допустимост на въззивната жалба е констатирано, че дължимата за въззивно обжалване държавна такса не е внесена.

С разпореждане № 260127/24.07.2023 г. въззивната жалба е оставена без 1 движение, като са дадени указания на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на Софийски окръжен съд дължимата държавна такса в размер на 74,16 лева, като е посочена и санкцията при неизпълнение на указанията в срок - връщане на жалбата.

Съобщението е получено от жалбоподателя на 11.09.2023 г., следователно последният ден от срока е 18.09.2023 г., на която дата е подадена молба продължаване на срока за внасяне на дължимата за въззивното производство държавна такса. Посочени са причините, поради които указанията не са могли да бъдат изпълнени, а именно – дружеството било с адрес на управление различен от гр. София, поради което пълномощникът не е успял да осъществи среща с представителя му.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е приел молбата за допустима, доколкото е подадена съгласно изискванията на закона (чл. 63, ал. 1, вр. чл. 262 ал. 1 от ГПК – преди изтичане на законоустановения едноседмичен срок), но за неоснователна, тъй като е счел, че в случая липсват уважителни причини, които да налагат уважаване на искането по чл. 63 от ГПК. С атакуваното определение на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 от ГПК въззивната жалба е върната.

Съдът, след като разгледа частната жалба и писмения отговор и се запозна с данните по делото, намира следното.

Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 1 ГПК на самостоятелно обжалване подлежат две групи определения - преграждащите развитието на делото и онези, за които законодателят изрично е предвидил възможност да бъдат обжалвани. Постановеното определение, в частта с която е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за продължаване на срок не попада в нито една от двете категории. Съобразно трайно установената практика на ВКС съдебният акт, с който се уважава или отхвърля искане за продължаване на срока не подлежи на инстанционен контрол, а законосъобразността му следва да се провери в производство по обжалване на преграждащия делото акт, предпоставен от неуважаване на искането по чл. 63 от ГПК. В този смисъл - определение № 60310 от 02.08.2021 г. по ч.т.д. № 803/2021 г. на ВКС, II т.о.; определение № 158 от 28.03.2019 по ч.гр.д. № 769/2019 г. на ВКС, IV гр.о.; определение № 193 от 11.04.2011 г. по ч.гр. д. № 103/2011 г. на ВКС, III гр. о.

Предвид посоченото частната жалба срещу тази част на обжалваното определение, следва да бъде оставена без разглеждане, като процесуално недопустима.

В частта, с която се обжалва определението за връщане на въззивната жалба, частната жалба е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения.

Съгласно чл. 71, ал. 1, изр. 1 от ГПК по водене на делото се събират държавни такси върху цената на иска и разноски за производството. Съгласно чл. 3, ал. 1, предл. 1 от Закона за държавните такси държавната такса се 2 заплаща при предявяване на искането за извършване на действието, а съгласно чл. 18, ал. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата, таксата за въззивно обжалване е в размер на 50 на сто от таксата, дължима за първоинстанционното производство. В тази връзка законосъобразни се явяват дадените от първоинстанционния състав указания, досежно внасянето на държавна такса по сметката на СОС. Подлежащото на изпълнение указание не се характеризира с правна или фактическа сложност, нито изисква полагането на значителни усилия, изискващи време.

Изложените в молбата твърдения за неосъществена своевременно среща между доверител и пълномощник, касаят единствено техните вътрешни отношения и не представляват уважителна причина за продължаване на срока по смисъла на чл. 63 от ГПК. Следва да се отбележи, че депозирането на въззивна жалба безспорно предполага внасяне на държавна такса, което обстоятелство не би могло да е неизвестно на процесуалния представител на дружеството.

Когато при администриране на подадената въззивна жалба, жалбоподателят не отстрани констатираните от съда нередовности на жалбата в срок, тя подлежи на връщане, както правилно е процедирал първоинстанционния съд.

Предвид горното, частната жалба в тази си част следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното определение, в частта, с която е върната, на основание чл. 262, ал. 2, т. 3 от ГПК, подадената от жалбоподателя въззивна жалба, следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба на „А – Т. ....“ ЕООД срещу онази част на определение № 260152 от 21.09.2023 г., постановено по гр. д. № 70/21 г. на РС – Ботевград, с която съдът е отказал да продължи дадения на жалбоподателя едноседмичен срок за отстраняване на констатираните нередовности на подадената въззивна жалба и прекратява в.ч.гр.д. № 820/2023 г. по описа на СОС, в тази част.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 260152 от 21.09.2023 г., постановено по гр. д. № 70/21 г. на РС – Ботевград, в частта, с която на основание чл. 262, ал. 2, т.3 от ГПК, подадената от „А – Т. ....“ ЕООД въззивна жалба е била върната.

Определението в частта, с която е прекратено настоящото производство подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок 3 от съобщаването.

В останалата част определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4