Определение № 30554 от 24.08.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 30554 гр. София, 24.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВО В. ВЪТЕВ като разгледа докладваното от ИВО В. ВЪТЕВ Гражданско дело № 20261110111434 по описа за 2026 година намира, че на основание чл. 140, ал. 6 ГПК следва да съобщи на страните проекта на доклад по делото

ЗАД „Алианц България“ АД е предявило срещу ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве“ АД регресен иск с правно основание чл. 411, изр. 2 КЗ за заплащане на сумата от 510,45 евро, представляваща непогасен остатък от регресно вземане, за изплатено по застраховка „Каско” обезщетение по образуваната при ищеца преписка за щета с № 0300/24/777/506518, за застрахователно събитие – пътнотранспортно произшествие, настъпило на 09.09.2024 г., в гр.

Плевен, в резултат на противоправно и виновно поведение на водач, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, ведно със законната лихва върху сумата от 27.04.2026 г. до окончателното изплащане, както и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 66,64 евро, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 21.03.2025 г. до 26.04.2026 г. включително.

Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществена застраховка „Каско“ е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени щети на застрахования автомобил. Поддържа, че щетите възлизат на 2011,69 лева (равностойни на 1028,56 евро), в който размер е заплатил застрахователно обезщетение, по образуваната преписка за щета № 0300/24/777/506518, след което в негова полза е възникнало регресно вземане срещу прекия причинител на вредата за платеното обезщетение и 15 лева (7,67 евро) ликвидационни разноски. Твърди, че към деня на ПТП делинквентът е бил застрахована страна по валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ответното дружество. Поддържа, че и след покана, на 21.03.2025 г. ответникът е заплатил сумата от 518,11 евро, 1 представляваща само част от регресния дълг, поради което в настоящото производство претендира непогасения остатък, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, както и обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на частичното плащане до деня на завеждане на иска.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответното дружество не е подало отговор на исковата молба.

За възникване на регресното вземане по иска с правно основание чл. 411, изр. 2 КЗ е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и собственика на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените обстоятелства, а в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава.

Представените от ищеца писмени доказателства са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия правен спор, тъй като са насочени към установяване на факти от значение за делото, поради което следва да бъдат приети по делото.

С оглед отсъствието на отговор на исковата молба, съдът следва да отложи произнасянето си по искането на ищеца за допускане на съдебна автотехническа експертиза и събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетел, за първото по делото открито съдебно заседание, след като изслуша становищата на страните.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК във връзка с чл. 146 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 14.09.2026 г. от 10:15 часа, за която дата и час да се призоват страните.

ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.

2

ОТЛАГА произнасянето си по исканията на ищеца за допускане на съдебна автотехническа експертиза и събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетел, за първото открито съдебно заседание.

УКАЗВА на страните, че най–късно в първото по делото открито съдебно заседание могат да вземат становище по проекта на доклад и дадените указания.

УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора си чрез медиация или спогодба.

УКАЗВА на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в половин размер. Когато съдът одобри сключено споразумение в процедура по медиация, на ищеца се връща 70 на сто от внесената държавна такса, а когато споразумението е постигнато в процедура по медиация, проведена в съдебен център след задължителна информационна среща по чл. 140а ГПК – 85 на сто. Към Софийския градски съд действа център за медиация, който предлага провеждане на медиация.

УКАЗВА на страните задълженията им по чл. 40, чл. 41 и чл. 50 от ГПК: съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България; същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени; съгласно чл. 41 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес; същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1 всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени; съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.

Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по делото, да се връчи на страните, включително и на електронни адреси, ако такива са посочени.

Определението не подлежи на обжалване.

3

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4