Решение № 1293 от 30.11.2023, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1293 гр. П., 30.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ангел Ташев при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №

20225220103328 по описа за 2022 година

Производството е образувано след като с Решение от 19.08.2022 г. по гр.д. № 634/2014 г. по описа на РС П., съдът е отделил материалите по претенцията на Б. С. Б. от гр.

П., ***, ет.4 против С. С. К., ЕГН ********** от гр. П., *** и Л. С. Б., ЕГН ********** от гр. П., ***, с правно основание чл.12 от ЗН за извършени подобрения в 2 МЖС, построена в УПИ XIX-601.

В исковата молба, в това число и молбата по чл.346 ГПК, депозирана в горепосоченото производство от ищеца Б. С. Б. се иска от съда да постанови решение, с което ответниците С. С. К. и Л. С. Б. да бъдат осъдени да заплатят на ищцата общо сумата от 12682 лева /исковата претенция е изменена на основание чл.214 ГПК, чрез нейното увеличаване в проведеното о.с.з. на 01.11.2023 г./, с която сума е спомогнала да се увеличи наследството на С. Б. А. и Ц. И. А. чрез извършване на полезни разноски в жилищната сграда с идентификатор 86074,501.601.1 по КК и КР на с. Ю., общ. П., находяща се в поземлен имот с идентификатор ***, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. При условията на евентуалност иска от съда да осъди ответницата Л. С. Б. да заплати на ищцата сумата от 9600 лева, с която се е обогатила неоснователно за сметка на обедняването й, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане.

Излагат се твърдения, че през периода 1992-1996 г. сградата, в която ищцата е извършила подобренията е представлявала двуетажна масивна жилищна сграда с площ около 73 кв.м., находяща се в УПИ Х1Х-601 кв.51 по плана на с. Ю.. Била собственост на наследодателите С. Б. А. и Ц. И. А.. Със заповед №РД-198/19.05.2020 г. за одобряване на КК 1 и КР на с. Ю., сградата била нанесена в КК с идентификатор ***,1 находяша се в поземлен имот с идентификатор ***. с предназначение - еднофамилна жилищна сграда.

Ищцата посочва, че сградата била построена през 1962 г., външните стени били на каменна зидария, а нагора „на тухла”. Двата етажа били свързани с външно стълбище.

Поради липсата на външна мазилка вътрешните стени просмуквали влага, а външното стълбище се ползвало с всички неудобства през зимата. Тъй като през 1989 г. наследодателят С. А. практически ослепял и придвижването му по външните стълби през студените месеци носело рискове от подхлъзване, в периода 1992-1993 г., ищцата извършила следните подобрения - през 1991 г., тухлена зидария за ограждане тераси и стълбище /3 кв.м./- 330 лева; през 1991 г., направа на стомонобетонна плоча, греди и колони /3.25 куб.м/- 800 лева; през 1992 г., остъкляване с ъглово желязо и орнаметно стъкло - 2 етажа - 980 лева; през 1992, циментова мозайка по подове и стая - 30 кв.м.

- 280 лева; през 1992 г., облицовка с керамични плочи вътрешни стъпала, площадки и под на остъкление - 30 кв.м. - 950 лева и през 1993 г. лампени и контактни излази по стени и тавани - 7 бр .- 150 лева.

Ищцата сочи, че чрез извършените СМР външното стълбище било разширено, затворено чрез остъкляване, електрифицирано, естетизирано и приобщено към площта на двата етажа чрез което се е оформила своеобразна пристройка като площта на жилищната сграда е увеличена до 95 кв.м. През новото покрито стълбище наследодателите се придвижвали удобно, а през зимните месеци съхранявали лимонените насаждения които отглеждали. В оформените две площадки - открита на приземното ниво и закрита на горното ниво, според сезона се използвали и като трапезарии.

Твърди се, че през 1996 г. ищцата извършила чрез възлагане следните подобрения: през 1996 г., външна вароциментна мазилка по стени - 189 кв.м. - 2050 лева; през 1996 г., външна гладка бяла мазилка 112 кв.м. - 580 лева; през 1996 г., направа корниз под стреха 23 кв.м. - 85 лева; през 1996 г., направа на корниз около прозорци и врати, 53 кв.м. - 175 лева; през 1996, външен цокъл по стени, мазилка, каменна облицовка и мита мозайка - 24 кв.м. 395 лева; през 1996 г., двукратно боядисване фасади с акрилатни бои - 112кв.м. - 980 лева и през 1996 г., направа на дървена покривна конструкция, обшивка и покриване с керемиди 48 кв.м. - 1850 лева. Смята, че с тези подобрения практически достроила „сградата чрез направа на цокъл, прозоречни корнизи, външна мазилка и боя. Освен това била разширена и покривната конструкция на сградата за покриване на пристроената част и разширяване ползването на сухи площи около самата сграда. По този начин, ищцата изразходвала средства и труд от категорията на т.н. „полезни разноски”, които са увеличили стойността на сградата- собственост на родителите си в размера в който са били вложени или със сумата 9 600 лева. Наследодателите не само са знаели и не са се противопоставяли, но и са одобрявали действията на ищцата и са се ползвали от техния резултат. По време на извършване на подобренията, ищцата е осъществявала и фактическа власт в имота.

Излагат се твърдения, че приживе, наследодателите не са овъзмездили ищцата по 2 никакъв начин, въпреки че е пристроила и достроила тяхната сграда, с което е настъпил прираст в тяхното имущество, а се разпоредили с процесната сграда по силата на нотариален акт № 121/190.06.2009 г., като я продали без извършеното пристрояване и за сума под данъчната оценка и от което следвало, че ответницата Л. М.а не била платила увеличената стойност на сградата, макар да я е придобила и се ползва от нея и в момента, като в момента на предявяване на иска по гр.д. № 634/2014 г. по описа на РС П., ищцата била отстранена от процесната жилищна сграда.

Излага правни доводи във връзка с депозираната искова претенция.

В проведеното съдебно заседание, ищцата се явява лично и адвокат В. К. от АК П., като молят съда да уважи исковата претенция в цялост. Депозира писмена защита.

В срока по чл. 131 ГПК ответната страна – С. К., чрез пълномощника си адвокат К. С. от АК П., депозира отговор на исковата молба, в който изразява становище за допустимост и неоснователност на исковата претенция, като се позовава изрично на изтекла в полза на ответника погасителна давност и моли съда да отхвърлите иска като неоснователен.

Не оспорва, че собствеността върху имота е прехвърлена през 2009 г. по силата на нотариален акт №121, том.3, per. № 4292, н.д. № 462/2009 г на нотариус с рег. № 423.

Счита, че исковата претенция е неоснователна и по съществото си, тъй като изложените факти не отговаряли на действителността.

Оспорва твърдението, че ищцата със свои сили и средства, със знанието и без противопоставянето на страните е извършила описаните подобрения в процесния имот. Това не били и необходими разноски. Твърди, че описаните СМР и подобрения, са извършени общо от страните със средства предоставени от родителите им. От друга страна към деня на описаните СМР ищцата била млад висшист, завърнал се от Варна, който не е разполагал с такива средства.

Оспорва представените писмени доказателства от ищцата - граждански договор № 1 от 04.04.1996 г за СМР и количествена сметка към него за сумата от 180 530 лева, и всички фактури и приходни касови ордери - за наети кофражни платна и закупено стъкло. Смята, че тези разходни документи са издадени от „Т. П.“ ООД, където е работила ищцата като счетоводител. Твърди, че баща им и давал парите и тя ги плащаше в брой на фирмата, тъй като ползвала отстъпки. Тези писмени доказателства били неистински частни документи /тези суми не са били изплатени от Б. Б.-Сюлейман/ и не носят подписа на ответника. В случай, че ищцата желаела да се ползва от тях, молят да бъде открита процедура по тяхното оспорване.

Оспорва и договор от 1996 г., количествено- стойностна сметка и фактури от 1991 г., на които се позовавал ищцата, били преди деноминацията на лева и касаят суми от 180 000 лева , а след деноминацията - 180 лева. Оспорва, че претендираните суми са заплатени с нейни лични средства. Уточнява, че този договор касаел измазване на къщата отвън, който договор не бил изпълнен, тъй като майсторът бил изгонен, а за последващия ремонт, парите били платени от другия ответник.

3

Претендират разноски. Ангажират доказателства и прави доказателствени искания.

В проведеното съдебно заседание ответникът не се явява, а се представлява от адвокат К. С. от АК П., който моли съда да отхвърли исковата претенция. Депозира писмена защита.

В срока по чл. 131 ГПК ответната страна – Л. Б., чрез пълномощника си адвокат Е. Б. от АК П. депозира отговори на исковата молба, в който изразява становище за допустимост и неоснователност на исковата претенция, като се позовава изрично на изтекла в полза на ответника погасителна давност и моли съда да отхвърли иска като неоснователен. Излага аргументи, касаещи смъртта на наследодателите на страните, както и възражението за давност, като заявява, че от които й момент да се приеме, че претендираното вземане на ищцата е станало изискуемо – откриване на наследството на двамата наследодатели или от разпореждането с процесната сграда, то и в двете хипотези вземането било погасено по давност.

Оспорва твърдението в исковата молба, че ищцата с нейни средства и неин труд е извършила строителни работи, довели до увеличение стойността на масивната жилищна сграда, в която твърди че са извършени. Посочва, че всички средства необходими за извършване на претендираните от ищцата подобрения са били изцяло осигурени от родителите на страните.

Оспорва представените договор за строителни работи, като излага твърдения, че е сключен от ищцата, но това било станала по взаимно съгласие от всички страни.

Счита, че не следва да се ценят приобщените от другото дело материали.

В проведеното съдебно заседание ответникът се явява лично и адвокат Е. Б. от АК П., като молят съда да отхвърли исковата претенция в цялост.

Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно, че ищцата е депозирала молба по реда на чл.346 ГПК, в производството по гр.д. № 634/2014 г. по описа на РС П.. С Решение от 19.08.2022 г. по гр.д. № 634/2014 г. по описа на РС П., съдът е отделил материалите по претенцията на Б. С. Б. и е образувано настоящото гр.д.

С доклада по делото съдът е приел за безспорно между страните, че са наследници на С. Б. А. и Ц. И. А., както и че собствеността върху имота е прехвърлена през 2009 г. по силата на нотариален акт №121, том.3, per. № 4292, н.д. № 462/2009 г на нотариус с рег. № 423 на ответника Л. М.а.

Не се спори, че наследодателите С. Б. А. и Ц. И. А. са били собственици на УПИ XIX-601 застроен със жилищна и други сгради в него, както и на УПИ Х-601, незастроен в кв.51 по плана на с. Ю., както и че първия от наследодателите е починал през 2011 г., а втората през 2009 г.. Не се спори и, че в периода 1991 г. – 1996 г. 2МЖС е била подобрена 4 чрез СМР. Не е спорно и че, собствеността върху тази 2 МЖС е прехвърлена през 2009 г., когато родителите на страните на 10.06.2009 г., чрез покупко-продажба обективирана в нотариален акт №121, том.3, peг. № 4292, н.д.№462/2009 г на нотариус рег. № 423 са прехвърлили собствеността върху процесния имот на ответницата Л. С. Б. – М.а.

Горното се потвърждава и от приложените по делото гр.д. № 634/2014 г. по описа на РС П. и нотариален акт за продажба на недвижим имот от 10.06.2019 г. № 121, том III, рег.

№ 4292, нот. Дело 762/2019 г. по описа на нотариус А. И. с район на действие РС П..

От приетите по делото фактура от 08.10.1991 г., ведно с квитанция към нея и фактура от 28.11.1991 г., издадени в полза на ищцата се установява, че е закупила армирано стъкло и е наела кофражни платна.

От приложеното към материалите на делото заверено копие на граждански договор № 001/04.04.1996 г., сключен межди ищцата в качеството и на възложител и Б. Е. К. в качеството му на изпълнител се установява, че последният е приел да извърши следното: всички видове и по количества строителни работи по количествена сметка приложена към договора за срок от 30 работни дни за сумата от 10000 хиляди лева. В приложената количествена сметка е посочено, че обектът е къща, кухня, гараж и лице към улицата.