Решение № 22329 от 09.12.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 67787/2022
- Вид
- Решение № 22329
- Подписан
- 09.12.2024
- В сила
- 09.12.2024
- Състав
- ГОСПОДИН СТОЯНОВ ТОНЕВ
Други актове по делото
- Разпореждане № 124186 от 15.12.2022 · МАРИЯ ИЛЧЕВА ИЛИЕВА
- Определение № 30621 от 31.08.2023 · ГОСПОДИН СТОЯНОВ ТОНЕВ
- Разпореждане № 125430 от 11.10.2023 · ГОСПОДИН СТОЯНОВ ТОНЕВ
- Разпореждане № 147954 от 23.11.2023 · ГОСПОДИН СТОЯНОВ ТОНЕВ
- Определение № 45175 от 18.12.2023 · ГОСПОДИН СТОЯНОВ ТОНЕВ
- Разпореждане № 13755 от 22.01.2025 · ГОСПОДИН СТОЯНОВ ТОНЕВ
- Разпореждане № 180126 от 25.11.2025 · ВАНИНА ЗДРАВКОВА МЛАДЕНОВА
- Разпореждане № 31952 от 11.03.2026 · ВАНИНА ЗДРАВКОВА МЛАДЕНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 138 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 71 и 72 · Закон за собствеността
- чл. 71 и 72 · Закон за собствеността
- чл. 93 · Закон за собствеността
- чл. 345 · Търговски закон
- чл. 345, ал. 1 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 22329 гр. С., 09.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГР. ПАНОВА като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело № 20221110167787 по описа за 2022 година
Предявени са по реда на чл. 422 искове с правно основание 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД вр. чл. 345 ТЗ и чл. 86 ЗЗД и чл. 138 ЗЗД.
Предявени по реда на чл. 422, вр. чл. 415 ГПК ГПК са установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 345, ал. 1 ТЗ и чл. 86 ЗЗД за признаване установено, че ответниците „М.“ ООД и С. Г. К. дължат на ищеца а „Т.С. Л. - А.“ ООД в условията на солидарна отговорност следните суми: сумата от 19 578,05 лева, представляваща задължение по Договор за лизинг № ***-**/****, ведно със законна лихва от 06.03.2020 г. до изплащане на вземането и сумата от 674,49 лева, представляваща лихва за периода от 14.08.2019 г. до 05.03.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 13.03.2020 г. по ч.гр.д. № 12556/2020 г. по описа на СРС, 178-ми състав.
Ищецът твърди, че на 19.09.2018 г. между него, в качеството му на лизингодател и ответника „М.“ ООД, в качеството му на лизингополучател и С. Г. К., в качеството й на солидарен длъжник, е сключен Договор на финансов лизинг № ***-**/**** с нотариална заверка на подписите на страните, удостоверени на 21.09.2018 г. от Нотариус С. З., рег. № *** с район на действие – РС С.. Твърди, че към договора са подписани и общи условия.
Излага, че съгласно чл. 1, ал. 1 от договора се е задължил да придобие 1 брой транспортно средство, предварително избрано и посочено от
Лизингополучателя, описано във фактура между „Т. С. Л. - А.” ООД и „Т. Б.” ООД, а именно: вид: Влекач; Марка/Модел: DAF ** * * * ** **, Шаси № ******************, дата на първа регистрация: 09/2018 г. Твърди, че 1 съгласно чл. 3, ал. 3 от Общите условия към лизинговия договор, разходите за доставка и транспорт на обекта на лизинг, включително транспортни застраховки, транзитни номера, евентуално освобождаване от митница и други подобни, са за сметка на Лизингополучателя. Сочи, че единственото правно задължение на лизингодателя е да придобие правото на собственост на посоченото от лизингополучателя транспортно средство, което задължение твърди, че е надлежно изпълнено. Поддържа, че другото му задължение по процесния договор е да предостави транспортното средство за ползване на лизингополучателя, което също твърди да е сторил и излага, че за описаното е издаден приемо-предавателен протокол от 02.10.2018 г. Аргументира, че ответниците са преустановили изпълнението на задълженията си за заплащане на лизинговите вноски. Сочи, че към 27.02.2020 г. лизингополучателят е заплатил общо на дружеството — лизингодател сумата от 57 606,07 лева и че непогасеният остатък възлиза на сумата от 19 578,05 лева, формиран като сбор от следните суми: 557,02 лева, представляваща парично задължение по фактура № ********** от 25.09.2018 г.; 440,18 лева, представляваща парично задължение по известие за начислено задължение № ********** от 13.08.2019 г.; 2 919,02 лева, представляваща парично задължение по фактура № *********** от 14.08.2019 г.; 430,84 лева, представляваща парично задължение по известие за начислено задължение № ********** от 11.09.2019 г.; 915,77 лева, представляваща парично задължение по фактура № *********** от 17.09.2019 г.; 2 912,50 лева, представляваща парично задължение по фактура № *********** от 16.10.2019 г.; 1 763,46 лева, представляваща парично задължение по фактура № ********** от 16.10.2019 г.; 824,01 лева, представляваща парично задължение по известие за начислено задължение № ********** от 25.10.2019 г.; 2 909,26 лева, представляваща парично задължение по фактура № *********** от 18.11.2019 г.; 2 905,99 лева, представляваща парично задължение по фактура № 0000061402 от 16.12.2019 г. Претендира и лихва за забава върху горепосочените суми. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „М.“ ООД. Ответникът не оспорва, че на 19.09.2018 г. е сключен договор за финансов лизинг № ***-**/2018. Твърди, че към същия е сключен и Анекс № 1 на 28.01.2020 г., както и тристранно споразумение от 29.01.2020 г. между „Т.С. Л. - А.“ ООД, „М.“ ООД и трето лице С. К. С., съдружник в ответното дружество. Сочи, че с Анекс № 1 страните се съгласили да прекратят договора за лизинг по взаимно съгласие, считано от 22.01.2020 г., лизингополучателят „М.“ ООД се задължил да върне лизинговата вещ, а лизингодателят „Т.С. Л. - А.“ ООД се задължил да продаде вещта на пазарни цени, като в случай, че се дължи комисионна за продажбата, то тя щяла да бъде за сметка на „М.“ ООД, а в случай, че вещта бъде продадена на цена по ниска от стойността на задължението по договора, а именно: 132 094,26 лева без ДДС, равняващи се на 67 540 евро без ДДС, то разликата до пълния размер щяла да се поеме от „М.“ ООД или солидарния длъжник. Твърди, че до момента ищцовото дружество не е уведомило и не е представило документи на каква пазарна цена е продадена вещта и съответно има ли разлика за 2 доплащане. Със същия Анекс № 1 страните са договорили също, че за обезпечаване на евентуални вземания на „Т.С. Л. - А.“ ООД, С. С. - съдружник в „М.“ ООД, залага свое собствено полуремарке Ш. СКО, ДК №**** ЕС. Във връзка с продажбата на полуремарке Ш. СКО, ДК № **** ЕС на ищеца, страните се споразумели на 29.01.2020 г. с дължимата цена в размер на 20 000 лева, да бъдат № ***-**/**** г. и по Анекс № 2 към Договор за лизинг № ****/2018 г. Твърди, че д о момента ищецът не е предоставил информация, направил ли е частично погасяване по двата договора, съгласно уговореното в сключеното между страните тристранно споразумение. Оспорва да е подписал общи условия към договора и развива подробни съображения в тази насока.
Счита, че част от претендираните суми са такива за неустойка, чиято дължимост оспорва. Счита, че с фактура № ******/16.10.2019 г. е начислена годишна такса за лизингово обслужване в размер на 1763,46 лева и в тази връзка сочи, че съгласно чл. 5 от Договора за лизинг, се дължи ежегодна такса за лизингово обслужване, както следва: на 25.04.2019 г. - 751,37 евро без ДДС; на 25.04.2020 г. - 573,26 евро без ДДС и т.н. С оглед прекратяването на договора по взаимно съгласие, считано от 22.01.2020 г., то след тази дата такса за лизингово обслужване излага, че не се дължи. Счита, че не е настъпила изискуемостта на претендираните суми, тъй като съобразно сключения Анекс №1 към Договор № ***-**/**** г., изискуемостта била поставена под условие - да се продаде вещта по пазарни цени, и само в случай, че бъде продадена на цена по - ниска от 132 094,26 лева без ДДС. В условията на евентуалност прави възражение за прихващане до размера на претендираните от ищеца суми в общ размер на 20 968,71 лева, от които 11 229,48 лева разходи за доставката на два броя влекачи *** ** **** **, 6 871,40 лева направени подобрения на транспортните средства, както и заплатени 2 867,83 лева застраховки „Гражданска отговорност и „Каско“. Твърди, че за доставката е направил разходи, както следва: 244,49 лева в периода 23-25.09.2018 г. за автобусни билети във връзка с командироването на водач по маршрута С. - К., Г. - Б., Б.; 686,00 лева (350 евро), платени на 27.09.2018 г. за закупуване на транзитни номера WL 10 70Y и услуга за първоначално активиране на тахографа; 392,00 лева (200 евро) - 27.09.2018 г. закупуване на белгийско бордово устройство за таксуване на пътни такси, включително зареждане на 65 евро за плащане на разстоянието от Х. до Л.; 242,04 лева (123,49 евро) - на 27.09.2018 г. закупуване на дизелово гориво в Б.; 35,77 лева (18,25 евро) на 28.09.2018 г. закупуване на адблу (еко течност за дизел); 56,84 лева (29 евро) 28.09.2018 г. закупуване на допълнително дизелово гориво в Б.; 123,07 лева (62,84 евро) платени на 01.10.2018 г. за винетка за Л. и пътни такси за преминаване през Г. и А.; 99,84 лева - такса на ГКПП Б.; 39,18 лева (20 евро) на 01.10.2018 г. - платен паркинг; 156,80 лева (80 евро) платени на 02.10.2018 г. пътна такса за преминаване през А. и С.; 29,14 лева (110 HRK) на 01.10.2018 г. - платена пътна такса за участък в Х.; 76,32 лева (289 HRK) - пътна такса в Х.; 18,76 лева (1130 RSD) - 03.10.2018 г. пътна такса на участък в С.; 9,33 лева (560 RSD) пътна такса в С., 20,00 лева на 03.10.2018 г. - платена такса митница К.; 23,58 лева на 03.10.2018 г. платена винетка за Б.; 938,00 лева - продуктова такса за влекач (еко такса); 1 269,82 лева - разходи за командировъчни, заплата 3 и осигуровки на водача за 9 дни от 23.09.2018 г.; 1153,76 лева за гориво и еко течност Л. - С. (2 350 км. при разход 17л./100 км); Твърди, че разходите за доставката на влекач с peг. № ** **** ** ( лизингов договор № ******/2018) възлизат на 5 614,74 лева или сочи, че 11 229,48 лева е общият размер на разходите направени за доставката на двата влекача. Отделно от изложеното, ответникът излага, че в изпълнение на задълженията си по Анекс № 1 и Анекс № 2 е предал на ищеца с приемо - предавателни протоколи от 29.01.2020 г. влекач *** ** **** **, с ДК № ** *******, предмет на Договор за лизинг № ***-**/2018 г. и *** ** **** ** SC, с ДК № ** **** **, предмет на Договор за лизинг № **-**/2018 г., а ищецът приел същите, заедно с подобрения по тях и наличното в резервоарите гориво. За подобренията на влекачите, твърди, че е направил разходи, като е закупил оборудване за всеки от тях, както следва:
410,40 лева за поставяне на сифон в резервоара срещу източване; 276,72 лева за допълнително оборудване - окомплектоване с необходимите инструменти; 1 491 лева за GPS система; 210,99 лева за система за дистанционно отчитане на пътните такси в Г.; 180,19 лева за устройство за заплащане на пътни такси в У..
Твърди, че влекачите били предадени с налично дизелово гориво по 380 литра във всеки на обща стойност 1 732, 80 лева (при цена на литър 2,28 лева).
Аргументира, че общата стойност на закупеното от ответника оборудване и наличното гориво е в размер на 6 871,40 лева. Сочи също, че към датата на предаването двете транспортни средства са с валидни застраховки гражданска отговорност и каско, като за тях твърди, че е заплатил: 1 337,17 лева за влекача по Договор за лизинг № ***-**/**** г. и 1 530,66 лева за влекач по Договор **-**/2018 г. или общо 2 867,83 лева. Моли съда да отхвърли предявените искове. В условията на евентуалност, моли съда да се произнесе по възражението за прихващане. Претендира разноски.
Съдът, като отчете събраните по делото доказателства, достигна до следните правни и фактически изводи:
По исковете по чл. 345, ал. 1 ТЗ:
Предявени са искове за установяване съществуването на вземане за лизингови вноски, дължими солидарно от лизингополучателя и солидарния длъжник по договор за лизинг от 19.09.2018 г.
Безспорно между страните е, че на 19.09.2018 г. между ищеца, в качеството му на лизингодател, и ответника „М.“ ООД, в качеството му на лизингополучател, и С. Г. К., в качеството й на солидарен длъжник, е сключен договор на финансов лизинг № ***-**/2018 с нотариална заверка на подписите на страните, удостоверени на 21.09.2018 г. от Нотариус С. З., рег. № *** с район на действие – РС С..
Договорът е сключен при действието на общи условия на „Т.С. Л. - А.“ ООД към договор за финансов лизинг, които общи условия са прието по настоящото дело.
Доводите на ответника, че представените общи условия са неприложими, не могат да бъдат споделени.
Първо, в процесния договор за финансов лизинг е инкорпорирана декларация от лизингополучателя и солидарния длъжник, с която последните 4 заявяват, че са запознати с общите условия на лизинговия договор, разбират напълно значението им, както и задължителната им сила, и са съгласни с тях.
Към общите условия на ищеца изрично препраща и представения от ответната страна Анекс № 1 от 28.01.2020 г. към процесния договор за лизинг.
Разпечатката съдържа 24 от 100 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7bd136f1-6e56-489f-90a8-d8e715b4281c