Решение № 3163 от 15.07.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3163 гр. Пловдив, 15.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Д. Личева - Гургова при участието на секретаря Мария Г. Христова като разгледа докладваното от Мария Д. Личева - Гургова Гражданско дело № 20245330101744 по описа за 2024 година

Производството е по предявени обективно съединени съединени искове с правно основание чл. 26 ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 22, вр. чл. 11, чл.19 ЗПК, и при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 26 ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 19, ал. 4, вр. ал. 5 ЗПК.

Ищецът Т. Е. Н. ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. П., ул. „***“ № *, чрез ЕАД „Д. М.“, Булстат ***, със съдебен адрес: гр. С., бул. „***" № **, ет. *, оф. ***, против „СТИККРЕДИТ“ АД, ЕИК 202557159, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, пл.

"Оборище" № 13 Б, представлявано от С. Н. Т., претендира да бъде прогласена нищожността на Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние №*** г., сключен между страните и при условията на евентуалност иск - да бъде прогласена нищожността на клаузата на чл. 27 от Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние №***г., предвиждаща заплащане на неустойка, като противоречаща на ЗЗП, ЗПК и ЗЗД.

Ищецът твърди, че с ответника е сключил Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № ***г., по силата на който му е предоставена сума в размер от 2 000,00 лв., която е следвало да върне на 24 месечни вноски. Установеният по договора лихвен процент бил 36 %, а размерът на ГПР бил 42,58%, като било посочено, че общо дължимата от потребителя сума възлиза на 3 074,71 лв.

Сочи се, че в чл. 17 от договора било предвидено задължение за кредитополучателя да осигури обезпечение - физическо лице - гарант, отговарящ на условията, посочени в Общите условия на кредитора за доход или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита. Изтъква се, че на потребителя е начислена разписаната в чл. 27 от договора 1 неустойка, тъй като същият не е успял да предостави обезпечение в срок и дължал 0,9 % от стойността на усвоения кредит. Била налице изначална невъзможност потребителят да осигури в толкова кратък срок поръчител /солидарен длъжник/, отговарящ на всички изисквания по договора, като била налице нищожност на договора по смисъла на чл. 26, ал.

2, пр. 1 от ЗЗД. Начислената в този смисъл неустойка възлизала на 3 906,89 лева, като общата сума, която следвало да върне на кредитора си възлизала на 6 981,60 лв.

Според ищецът, процесният договор бил нищожен на основание чл. 10, ал. 1, вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не била спазена предвидената от закона форма – не бил написан по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер на шрифт не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора – на ищецът не бил предоставен договор, преддоговорна информация, общи условия и СЕФ.

Поддържа, че Договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т.

10, вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не бил налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно: годишния процент на разходите по кредита. ГПР бил посочен единствено като процент, но без изрично да са описани основните данни, които са послужили за неговото изчисляване. Ищецът твърди, че в договора за потребителски кредит е налице грешно посочен размер на ГПР, а действителният такъв бил в размер многократно над допустимия съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Ищецът поддържа, че неустойката за неизпълнение на задължение, което не е пряко свързано с претърпени вреди, е пример за неустойка, която накърнява добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване.

Отбелязва, че непредставянето на обещани обезпечения, дава основание да се иска незабавно цялото задължение, като в случая кредиторът е променил последиците от липса на обезпечение и вместо да санкционира с предсрочна изискуемост, той начислил неустойка, чието плащане разсрочил заедно с периодичните вноски. Твърди, че това плащане не е неустойка, а възнаграждение, дължимо под условие – договорът продължава да се изпълнява по първоначално заложен погасителен план, но при по-висока цена, прикрита като неустойка.

Изтъква, че формулираното по договора задължение за заплащане на неустойка следвало да бъде включено в общия размер на разходите и в ГПР, тъй като било разход за потребителя.

Поддържа се, че размерът на ГПР бил грешно посочен, което следва да се приравни на хипотезата на непосочен ГПР по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, респективно целият договор следвало да се обяви за недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Счита че посочването в договора на ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията между страните, представлява „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП, както и по смисъла на правото на ЕС.

Ищецът твърди, че Договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 11, ал.

2

1, т. 9, вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, тъй като клаузата за възнаградителна лихва била нищожна поради противоречие с добрите нрави. Лихвата надвишавала трикратния размер на законната лихва за необезпечени заеми, респ. двукратния размер на законната лихва за обезпечени заеми – недействителността на уговорката относно договорната лихва водила до нищожност на целия договор.

Евентуално твърди нищожност на отделни клаузи, а именно клаузата, с която е начислена неустойка в размер на 0.9 % от процесния договор поради нарушаване на добрите нрави, респективно поради неравноправност.

Ответникът „СТИК - КРЕДИТ“ АД, ЕИК 202557159, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, пл. "Оборище" № 13 Б, представлявано от С. Н. Т., заявява, че сключването на договора било инициирано от ищеца. Подробно бил описан механизмът на сключване на договор за кредит от разстояние, като в резултат на предприетите от ищеца действия и декларираните от него обстоятелства, бил сключен във формата на електронен документ Договор за потребителски кредит – кредитна линия, предоставен от разстояние, като след одобрението на подадената от кредитополучателя заявка за сключване на договора, кредиторът изпратил на електронната поща на потребителя Договора за потребителски кредит, Погасителен план, Стандартен европейски формуляр и Общи условия. Ответникът твърди, че договорът е бил съобразен изцяло със ЗЕДЕУУ, ЗПФУР, ЗПК и с всички други приложими нормативни документи.

По отношение на дължимата неустойка при непредставяне на обезпечение, ответникът твърди, че такава не била начислявана и събирана от дружеството, но независимо от това неустойката освен обезщетителна функция имала и други функции – обезпечителна и санкционна, като целта й била да се стимулира изпълнението и превенира допускане на неизпълнение. В случая уговорената неустойка не излизала извън присъщите си функции.

Поддържа се, че няма въведено законодателно изискване относно размера на неустойката, нито ограничение в максималния размер. Нищожността поради противоречие с добрите нрави следвало да се преценява към момента на сключване на договора, а не въз основа на размера, получаващ се в резултат на неизпълнението. В случай че се приеме че неустойката е прекомерна, следвало същата да се намали, а не да бъде обявена за недействителна. С оглед всичко изложено, ответното дружество твърди че неустойката, предвидена в процесния договор за кредит отговаряла на присъщите й функции и не следвало да бъде прогласявана за нищожна.

Ответникът излага аргументи, че не е налице изначална невъзможност да се осигури в уговорения в договора срок поръчител, който да отговаря на посочените изисквания.

Кредитополучателят по договора за кредит не бил длъжен да сключва веднага договора, а разполагал с възможността първо да открие лице, което да отговаря на определените в Договора изисквания и което е съгласно да бъде солидарно отговорно с него и след това да премине към подписването му.

От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа и 3 правна страна следното:

Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало извън рамките на своята професионална компетентност, а ответникът е предоставил кредита в рамките на своята търговска дейност, т.е. страните по договора за кредит имат качеството съответно на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.

Сключеният между страните договор по своята правна характеристика и съдържание представлява договор за потребителски кредит, поради което неговата валидност и последици следва да се съобразят с изискванията на специалния закон – ЗПК в релевантната за периода редакция. Предвид неравнопоставеното положение между страните по правоотношението, ЗПК предвижда редица специални правила, рефлектиращи върху действителността на облигационното правоотношение – глава Шеста на ЗПК. Всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна – чл. 21, ал. 1 ЗПК.

Съгласно разпоредбите на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 712 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7 - 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен.

Императивно изискване като основание за действителност на договора за потребителски кредит е това по чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, да се посочи общата дължима сума и същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи.

Липсва спор по делото, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че между “СТИК - КРЕДИТ“ АД (заемодател) и Т. Е. Н. (заемател) на *** г. е сключен Договор за кредит от разстояние №***.

Предоставен е кредит в размер на 2000,00 лева, със срок на заема 24 месеца.

Съгласно договора за кредит, общият размер на всички плащания по заема е 3074,71 лева, фиксиран лихвен процент 36% и ГПР 42,58 %.

Съгласно уговореното в чл.20 от Договора за кредит, страните са се съгласили, че при неизпълнение на задължението на кредитополучателя, предвидено в чл.17, 18 и 19 (осигуряване на допълнително обезпечение от страна на кредитополучателя, в срок до 3 дни от подписване на договора, да осигури поръчител/солидарен длъжник, който да поеме солидарно задължение в полза на кредитора за връщане на всички дължими погасителни 4 вноски, разходи и неустойки, които да отговаря на предвидените в чл.19 от Договора кумулативно предвидени условия или неотменяема банкова гаранция), ищецът дължи на ответника неустойка.

Представени са и Общи условия на договора за потребителски кредит, предоставен от разстояние, уреждащи отношенията между “СТИК - КРЕДИТ“ АД и потребителите, както и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити както и погасителен план по договор за кредит № **** г.

Не е спорно по-нататък обстоятелството, а и същото се установява от представеното от ищеца платежно нареждане за кредитен превод за получена сума от 2 000,00 лева.

Ответникът не оспорва обстоятелството, че сумите посочени в погасителния план като неустойка, не са включени при определянето на ГПР. Твърди, че същите не могат да бъдат включени при изчисляване на ГПР, предвид обстоятелството, че няма как да се обоснове допускане, дали страната добросъвестно ще изпълни своите задължения по кредита и ще предостави договореното обезщетение.