Решение № 190 от 18.06.2025, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 190 гр. ******, 18.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ******, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галя Алексиева при участието на секретаря П. В. Г. като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело № 20253130100087 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени искове в евентуалност от Н. И. К., ЕГН ********** с адрес гр. ******, ул. ****** № 42 против „Вива кредит” АД, ЕИК 207343548 със седалище и адрес на управление гр. ******, район „Люлин”, жк. Люлин 7, бул.

Джавахарлал Неру № 28, бл. АТЦ „Силвър център“ ет.2, офис 73Г с основание чл. 26, ал.1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК за приемане за установено в отношенията между страните, че сключеният между тях договор за паричен заем Стандарт № ******/14.09.2024г. е нищожен поради противоречие със закона, в евентуалност че клаузите на чл. 1, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 и чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от сключения между тях договор за потребителски кредит № 252054/14.05.2024г., предвиждащи заплащане на такса за експресно разглеждане и представяне на обезпечение, са нищожни поради противоречие със закона.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: На 14.09.2024г. между ищцата и ответника е сключен договор за паричен заем Стандарт с № ******, по който й е отпусната в заем сумата от 1400лева, при уговорени ГПР 49,50% и ГЛП от 40,32%. По договора ищцата е следвало да върне общо сумата от 3396,75лева, включваща главница, лихва, такса за експресно разглеждане и неустойка.

Твърди, че договорът за кредит е нищожен като сключен в противоречие с изискванията на ЗПК и като съдържащ неравноправни клаузи.

Счита, че ГПР е увеличен по скрит начин, тъй като в него не са били включени неустойката и таксата за експресно разглеждане. Съгласно чл. 1, ал. 3 и ал. 4 от договора, ищцата дължала такса за експресно разглеждане на заявката й за кредит в размер на 954,90лева, платима разсрочено и включена в размера на месечните вноски. В чл. 4, ал. 1 от договора било предвидено задължение за ищцата да предостави на кредитора обезпечениепоръчителство на едно лице, отговарящо на поставени от кредитора условия или безусловна парична гаранция. При неизпълнение на това задължение, се начислявала неустойка в размер на 636,60лева.

На основание чл. 22 неспазването на изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 712 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 ЗПК обосновавало недействителност на договора.

Твърди, че в договора е посочен само размер на ГПР като абсолютна стойност, но 1 нямало разписана методика на формирането му- кои са компонентите включени в него и как е формиран той. Така, потребителят бил поставен в невъзможност да разбере колко точно е оскъпяването по кредита.

В погасителния план били посочени общо дължимата сума от 3396,75лева, вкл. в себе си и такса за експресно разглеждане и вноска за неустойка, чието плащане е разсрочено на 15 вноски от по 226,45лева всяка. Счита, че кумулирането на таксата и неустойката в погасителния план води до скрито оскъпяване на кредита, защото така уговореният ГПР нараствал и водел до неоснователно обогатяване на кредитора, въвеждайки допълнително доход за него, извън посочените в ГПР и ГЛП. Счита, че допълнителната услуга за експресно разглеждане и дължимата за нея такса, реално не предоставяли допълнителна възможност или преференциални условия, от които потребителят да се възползва, което да обоснове и дължимост на възнаграждение за тях. В договора нямало и разписан срок, в който кредиторът да се произнесе по искането, така че то да се определи като експресно такова при заявяване на тази услуга. Счита и че тази услуга попада в обхвата на действие по усвояване на кредита, за което чл. 10а, ал. 2 ЗПК забранявал плащането на такси, съответно клаузата предвиждаща дължимост на такса за нея, била нищожна.

Клаузата предвиждаща неустойка за непредоставяне на обезпечение се оспорва като нищожна по следните съображения: Уговарянето й прехвърляло риска от неизпълнение задълженията на кредитната институция преди сключване на договора да оцени кредитоспособността на заемателя, водейки до допълнително увеличение в размера на дълга. Неизпълнението на това задължение, пораждало ново такова за длъжника, което увеличавало размера на дълга и водело до свръхзадлъжнялост. Размерът й бил почти ½ от стойността на отпуснатата в заем сума, което я правело нищожна и като уговорена извън присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Неизпълнението, за което същата била уговорена, не било свързано пряко с претърпени вреди, каквито нямало и данни да са търпяни изобщо. Така, че чрез нея се сочи реално да се е увеличил дългът и да се затруднявало неговото доброволно погасяване. Всичко това налагало на извод целта й да е само неоснователно обогатяване на кредитора.

Искането отправено до съда е за уважаване на претенцията и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника.

Оспорва при договарянето да е нарушено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Счита, че нормата не поставя изискване за посочване на математически алгоритъм на изчисляване на ГПР, доколко ЗПК в приложение № 1 извеждал само две възможни такива.

Нямало и изискване за посочване изчерпателно на всички разходи включени в ГПР, а единствено допусканията, ползвани при определянето му- изброени, както в чл. 19 от Директива 2008/48 на ЕП и на Съвета относно договорите за потребителски кредит, така и в т.3 от Приложение № 1 към чл. 19, ал. 1 ЗПК. В случая при изчисляване на ГПР, предвид уговореният фиксиран ГЛП, се сочи да е приложимо само първото базово допускане по т.3, б.а на Приложение № 1- че договорът ще е валиден за срока му и страните ще изпълняват задълженията си в съответствие с условията и сроковете в него. И тъй като е ползвано само то, непосочването му не можело да обоснове недействителност на договора.

Счита, че няма основание за включване в ГПР на неустойката и таксата за експресно разглеждане, защото в случая неустойката се дължала поради неизпълнение на поето от него задължение и уговарянето й се твърди да няма характеристики на разход, който е следвало да се включи при формиране на ГПР /чл. 19, ал. 3 ЗПК/. Още п******е, че към момента на сключване на договора, кредиторът е нямал знание, че задължението няма да се изпълни.

Таксата се сочи да е допълнителна услуга, чието предоставяне е въпрос на избор от страна на потребителя /чл.1, ал. 3 от договора/ и на основание чл. 19 във връзка с 2

Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК, нямало основание за включването й в ГПР.

И доколкото ГПР е уговорен в предела на чл. 19, ал. 4 ЗПК, счита че при сключване на процесния договор не са били допуснати нарушения на закона.

Оспорват се доводите на ищцата и срещу недействителността на клаузите предвиждащи дължимост на неустойка и такса за експресно разглеждане. Оспорва таксата да е договаряна в нарушение на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Дължимостта й се сочи да е предвидена, ако потребителят иска експресно разглеждане на заявката му, а не в стандартния 10 дневен срок, като услугата се предоставяла преди сключване на договора. Това изключвало тя да се определи като такава свързана с управление или усвояване на кредита. Оспорва се и договарянето на клаузата да я определя като неравноправна. В случая се сочи договорът да е сключен по искане на ищцата, като тя е имала възможност да се запознае в преддоговорната информация и попълни въпросници за кандидатстване на база, на които са договорени и конкретните клаузи.

Относно неустойката се сочи, че ако ищцата е била предоставила на кредитора уговореното обезпечение, той е щял да има възможност да събере вземането си и да не търпи вреди във вид на пропуснати ползи /печалба/ и загуби /евентуални допълнителни разходи за набавяне на паричния ресурс, от който е лишен/. В тази връзка сочи, че ищцата е била информирана за това й задължение още при кандидатстване за отпускане на заема, поради което и е имала възможност да прецени дали да сключи договора или не, а и право в 14- дневен срок да се откаже от него. От друга страна, кредиторът имал автономно право на преценка относно условията за отпускане на кредити, в т.ч. да определи какви да бъдат изискванията за обезпечение на вземането му. Възразява и срещу становището неустойката да бъде включена в ГПР по съображения идентични на изложените касателно таксата за експресно разглеждане. Сочи тя да не е била дължима в момента на сключване на договора, както и за липса на знание в него момент за неизпълнението на така поетото от длъжника задължение.

Счита, че размерът на неустойката е уговорен в съответствие със закона и добрите нрави. При уговарянето й са били съобразени функциите по обезпечаване на изпълнението и обезщетяване вредите от неизпълнението в контекста на облекчените за кредитополучателя условия, при които се отпуска кредита. След това се сочи и това тя да е била индивидуално договаряна, което изключвало твърденията за неравноправния й характер.

По отношение на разноските, възразява за ищцата да са налице предпоставките на чл.

38, ал.2 ЗАдв, т.е тя да е материално затруднено лице. Твърди ищцата да е завела в кратък период от време множество искови претенции срещу кредитни институции за нищожност на сключени с тях договори или клаузи от тях, по които се търси възнаграждение по реда на чл.

38 ЗАдв, което навеждало на извод за злоупотреба с право по чл.3 ГПК. Възнаграждението по чл. 38 ЗАдв съгласно съдебната практика не можело да служи като източник на обогатяване и бизнес стратегия на адвокатите. В евентуалност се настоява за определяне на адв. възнаграждение под минималния размер, както и без ДДС. Счита, че при уговаряне на адв. възнаграждение в хипотеза на чл. 38 ЗАдв, в договора следва да е посочена конкретната хипотеза от нормата на закона, при която то е уговаряно. В тази връзка твърди ищцата да не е материално затруднено лице.

Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на сторените по делото съдебно- деловодни разноски.

В открито съдебно заседание исковата молба и отговорът се поддържат с писмено становище.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, съобрази становищата на страните и въз основа на приложимия закон, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

3

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 26, ал.1, пр. 3 ЗЗД.

За да се приеме за основателна търсената от ищеца защита, същият е следвало да докаже, че договорът за кредит № ******/14.09.2024г. и клаузите на чл. 1, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 и чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от него страдат от сочените пороци, а именно че са сключени в нарушение на закона относно потребителската закрила, в частност твърденията за нарушаване на закона, за несъответствие между уговорения и действителния ГПР. В тежест на ответника е било провеждане доказване, че договорът за кредит № ******/14.09.2024г. и клаузите на чл. 1, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 и чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от него са валидно договаряни при спазване изискванията на закона в областта на потребителското кредитиране.

Между страните не е имало спор, а и от ангажираните по делото писмени доказателства се установява следното:

На 14.09.2024г. между страните е бил сключен договор за потребителски кредит № ******, по който съгласно уговореното в чл. 2.1 и приложение № 1 към него, на ищцата е отпуснат кредит от 1400лева усвоен на каса в Изи пей /чл. 2, т. 10/. Договорът е сключен като такъв от разстояние при спазване изискванията на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. Крайният срок за погасяване на задължението е 08.12.2025г. Размерът на месечната погасителна вноска е 184,01лева, включваща главница, лихва и такса за експресно разглеждане. Към договора е изготвен погасителен план с подробно посочени размер на погасителната вноска, падеж, начин на формиране на погасителната вноска. Общо дължимата сума за връщане е посочена в размер на 3396,75лева, вкл. главница, договорна лихва, такса за експресно разглеждане и оскъпяване при непредставяне на обезпечение. Уговорен е ГПР 49,50% и ГПЛ от 40,32%. В чл. 2, т.8 от договора са посочени и взетите предвид допускания при изчисляване на ГПРдоговорът ще е валиден за посочения в него срок; всяка страна ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съотв. няма да бъдат начислявани разходи за събиране, лихви за забава и неустойки за изпълнение на някое от задълженията. Съгласно чл. 8, кредитополучателят дължи при забава лихва в размер на законната за всеки ден забава. В чл. 5 са разписани правото на кредитополучателя на отказ от сключения договор, на предсрочно изцяло или частично погасяване на задължението, да получава информация за във всеки момент за изпълнението на договора.

Разпечатката съдържа 38 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7bd04a26-d074-428c-9273-154583a96a3f