Решение № 3430 от 10.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3430 гр. София, 10.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО 4-ТИ БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милен Евтимов при участието на секретаря Евдокия-М. Ст. ПА.йотова в присъствието на прокурора Д. Ж. К. като разгледа докладваното от Милен Евтимов Гражданско дело № 20231100111519 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е молба по чл. 7, б. „f“, във вр. с чл. 8 от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца чрез Министерство на правосъдието – централен орган по смисъл на Конвенцията.

Р. М. Н. прави искане за връщане на децата й А. С. Н., род. на **** г., Н.

С. Н., род. на 21.12.2011 г., и Н.С.Н., род. на **** г., в държавата на обичайното им местопребиваване – Федерална Република Германия. Твърди се, че баща на децата е С.Н.Н., както и че децата имат обичайно местопребиваване в Германия. Заявено е, че молителката е дала съгласието си трите деца да посетят и да прекарат лятната ваканция на 2022 г. при бабата по бащина линия – А. С. М., в България, и децата е трябвало да бъдат върнати на 20.08.2022 г., но бабата и бащата отказали да ги върнат. Посочено е, че е налице родителско отвличане, извършено под формата на незаконно задържане – задържането е извършено в нарушение на правото на упражняване на родителските права на молителката, произтичащо от приложимия във Федерална Република Германия закон относно родителските 1 права. Молителката моли да се уважи молбата по чл. 7, б. „f“, във вр. с чл. 8 от Хагската конвенция.

Ответницата А. С. М. не оспорва, че децата живеят при нея от лятото на 2022 г., но излага, че уговорката с майката е била внуците й да живеят в България за постоянно. Изразява становище, че молбата по чл. 7, б. „f“, във вр. с чл. 8 от Хагската конвенция е неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.

Представителят на Софийска градска прокуратура счита, че молбата е основателна, и моли съда да постанови решение, с което да върне децата А., Н. и Н. в държавата по обичайното им местопребиваване – Федерална Република Германия.

Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи, приема за установено следното:

Възникването на правото да се върнат трите деца във Федерална Република Германия по реда на Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца се предпоставя от следните материални предпоставки (юридически факти): 1) децата да са имали обичайно местопребиваване в Германия непосредствено преди отвличането им; 2) децата да са били прехвърлени или задържани от тяхната баба в Република България в нарушение на установените в Германия правила за упражняване на родителските права; 3) молбата за връщане на децата да е подадена преди да изтече една година от прехвърлянето или задържането на децата в Република България, респ. децата да не са се приспособили към новата си среда в Република България, ако молбата е подадена след изтичане на периода от една година; 4) майката да е упражнявала ефективно родителските права по време на прехвърлянето или задържането, или би ги упражнявала по този начин, ако не е било извършено прехвърлянето или задържането; 5) майката да не е дала съгласие за прехвърлянето или задържането на децата в Република България или впоследствие да не е приела прехвърлянето или задържането на децата в Република България; 6) децата да не са достигнали възраст и степен на зрялост, при които е уместно да се вземе под внимание и тяхното мнение, когато се противопоставят на връщането, респ. децата да не се противопоставят на връщането, когато са достигнали възраст и степен на зрялост, при които е уместно да се вземе под внимание и 2 тяхното мнение; 7) да не съществува сериозна опасност връщането на децата да ги изложи на заплаха от психическо или физическо увреждане или по всякакъв друг начин да го постави в неблагоприятна ситуация; 8) връщането на децата да не противоречи на основните принципи на Република България в областта на защитата на правата на човека и основните свободи.

В настоящия случай децата А. С. Н. и Н. С. Н. са родени преди сключването на брака между Р. М. Н. и С.Н.Н. – сключен на 27.01.2012 г. в гр.

Нова Загора и прекратен впоследствие с развод на 22.11.2022 г. в Германия (л.

102-103 от делото), а детето Н.С.Н. – през време на брака. Молителката е майка на децата, а С.Н.Н. е техен баща, видно от служебно изготвените справки от Национална база данни „Население“ (л. 61-63 от делото).

Между страните няма спор, че децата са имали обичайно местопребиваване в Германия към лятото на 2022 г., там момичетата са посещавали училище, а момчето – дневен детски център (л. 104-116 от делото), като след това със съгласието на майката са пристигнали в България и понастоящем живеят при ответницата в гр. Нова Загора, в чието семейство са настанени по реда на Закона за закрила на детето (л. 40-43 от делото).

По делото липсват доказателства, че майката е дала съгласие за задържането на децата А., Н. и Н. в Република България (в този смисъл показанията на разпитА.та свидетелка М.С.Й. – „преди да напуснем с децата Германия не съм разговаряла с майката“, „не знаех за колко време децата ще бъдат в България“), както и че впоследствие е приела това задържане.

Напротив – майката се противопоставя на задържането на децата в България, което противопоставяне е обективирано в молбата по чл. 7, б. „f“, във вр. с чл. 8 от Хагската конвенция, и при изслушването й от настоящия съд. Според чл. 1627 от Германския граждански кодекс и двамата родители по взаимно съгласие упражняват родителските права (в случая титуляри на родителските права над децата А. и Н. са и двамата родители, защото след раждането им те са сключили брак – чл. 1626а, ал. 1, т. 2 от Германския граждански кодекс), в които се включва и правото да се определя местопребиваването на децата (арг. от чл. 5, б. „а“ от Хагската конвенция). Следователно, децата са задържани от тяхната баба в Република България през лятото на 2022 г. в нарушение на установените в Германия правила за упражняване на родителските права.

3

Молбата на Р. М. Н. за връщане на трите й деца в Германия е подадена в съда на 16.10.2023 г., т.е. след като е изтекла една година от датата на задържането на децата в България. Децата обаче не са се приспособили към новата си среда в Република България (чл. 12, ал. 2 от Хагската конвенция).

Опора за този извод е приетото и неоспорено заключение на допуснатата съдебно-психологична експертиза и изложеното от вещото лице в откритото съдебно заседание. Децата са социално адаптирани към микросредата си в Република България, но не и към културната среда в по-широк смисъл. За близо двугодишния период, откакто децата са в България, те не говорят и не разбират български език. Експертът е установил несигурност и нестабилност, чувство за непълноценност, безпомощност, наличие на доста страхове при децата. Контактите им се ограничават в тяхното по-разширено семейство и в ромската общност. Те не общуват с българската общност, а това би попречило на бъдещото професионално реализиране на момичетата, доколкото едното желае да стане ресторантьор и да има заведение, а другото – да стане юрист. Детето Н. не посещава детска градина, а успехът на А. и Н. е среден 3, съществува реална опасност те да повтарят класа и в крайна сметка – да отпаднат от образователната система в България.

Майката не е упражнявала ефективно родителските права по време на задържането, тъй като тя към този момент не е живяла с децата в жилището им в Германия (така показанията на разпитА.та свидетелка М.С.Й. – „не съм разговаряла с майката преди да дойдем с трите деца в България“, „аз не можах да се свържа с нея, тя ги остави и замина“). В случай обаче че не е било извършено задържането, майката би упражнявала родителските права ефективно, защото има правото и задължението да живее заедно с децата и да полага непосредствените грижи за тяхното отглеждане и възпитание (арг. от чл. 1626 от Германския граждански кодекс) – чл. 3, ал. 1, б. „б“ от Хагската конвенция.

Децата А. С. Н. и Н. С. Н. се противопоставят на връщането им в Германия, както при изслушването им от социалните работници от ДСП-Нова Загора, така и при изслушването им от съда. Според заключението на съдебно-психологичната експертиза, А. и Н. имат психологическа зрялост да се противопоставят на връщането им в Германия, но паралелно с това има данни за наличие на конфликт на лоялност и за наличие на манипулативно 4 въздействие върху децата от семейството на А. С. М. и бащата С.Н.Н., а това поставя под съмнение декларираното желание да остА.т с бащата и с неговото семейство. В откритото съдебно заседание вещото лице е уточнило, че водещото за нежеланието на момичетата да се върнат в Германия е влиянието на семейството на бабата А. С. М. и бащата С.Н.Н.. Експертът се е обосновал с това, че мнението на А. и Н. е било абсолютно противоположно преди няколко години, когато са били в Германия, и те не могат след това да посочат собствени мотиви и желания. Ето защо, съдът приема, че при посоченото манипулативно въздействие върху децата А. и Н. не е уместно да се вземе под внимание тяхното противопоставяне на връщането им в Германия.

Съдът не намира да се е осъществила хипотезата на чл. 13, ал. 1, б.”б” от Конвенцията и да е налице сериозна опасност връщането на децата да ги изложи на заплаха от психическо или физическо увреждане или да ги постави в неблагоприятна ситуация по всякакъв начин – твърдения за посочената хипотеза не са наведени от ответницата, респ. доказателства за нея тази стрА. не е ангажирала.

Връщането на децата А. С. Н., Н. С. Н. и Н.С.Н. в Германия – държавата по обичайното им местопребиваване, по смисъла на чл. 12, ал. 1 от Хагската конвенция, по искане на майката, по никакъв начин не противоречи на основните принципи на Република България в областта на защитата на правата на човека и основните свободи, тъй като в чл. 47 от Конституцията на Република България е прогласено равенството в правата и задълженията на двамата родители при отглеждането и възпитанието на децата до навършване на пълнолетие. На принципите за равенство в правата и задълженията на двамата родители при отглеждане на децата и за право на децата на лична връзка с всеки от родителите се основават нормите на Семейния кодекс на Република България, на Закона за закрила на детето, както и на всички действащи в България нормативни актове в областта на семейните отношения и закрилата на децата. В крайна сметка, продължителното отсъствие на майката от живота на децата вследствие на процесното отвличане не е в интерес на А., Н. и Н..

Предвид изложеното, съдът разпорежда връщането на трите деца в държавата по обичайното им местопребиваване – Федерална Република 5

Германия.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

РАЗПОРЕЖДА ВРЪЩАНЕТО НА ДЕЦАТА А. С. Н., ЕГН

**********, Н. С. Н., ЕГН **********, и Н.С.Н., ЕГН **********, в държавата по обичайното им местопребиваване – Федерална Република Германия, по молбата на Р. М. Н., ЕГН **********, срещу А. С. М., ЕГН **********, на основание чл. 3 от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 6