Решение № 272 от 02.08.2024, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 272 гр. С., 02.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Гергана Кузманова при участието на секретаря Веселина Младенова като разгледа докладваното от Гергана Кузманова Гражданско дело № 20245440100198 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „А.“ ЕАД против М. А.

К., в която се твърди от ищеца, че въз основа на сключен между страните рамков договор № *** от 02.05.2017 г. и приложения към него, е предоставил на ответника електронни съобщителни услуги и му е продадено устройство на изплащане, чиито цени са начислявани по партида с № ***.

Предоставяните услуги са комплексна мобилна телефонна услуга на мобилен № ********** и комплексна мобилна телефонна услуга на мобилен № ***.

Устройството, продадено на изплащане е Апарат ***.

По така посочената партида, за периода от 23.12.2022 г. до 08.02.2023 г., ответникът е натрупал и съответно не е заплатил в сроковете, съгласно договора, приложенията към него и Общите условия на „А .” ЕАД следните задължения: 47,72 лв. – непогасена сума за предоставени услуги и 561,00 лв. – непогасена сума за устройства на изплащане.

На 05.01.2023 г., поради пренасянето на услугите в мрежата на друг оператор по инициатива на ответника, рамковият договор № *** е прекратен за услугите по партидата по негова вина. В тази връзка и съгласно разпоредбите за отговорност на приложенията за услугите към Договора и Общите условия на „А .” ЕАД са начислени неустойки в общ размер на 979,71 лв.

Общо, претендираната сума е в общ размер на 1588,43 лв.

От страна на „А .“ ЕАД е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за сумата от 1588,43 лв., въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 1

1031/2023 г. на РС – С.. В хода на заповедното производство, на основание чл. 423 от ГПК, е подадено възражение срещу издадената по делото заповед за изпълнение от длъжника, поради което и пвредявява настоящия иск за установяване на вземането си по издадената заповед за изпълнение. Вземането в размер на 1588,43 лв. е сбор от следните суми: 47,72 лв. – цената на месечни абонаментни такси и предоставени електронни съобщителни услуги за отчетния период от 21.11.2022 г. до 20.01.2023 г. (период на изискуемост на задължението 23.12.2022 г. до 08.02.2023 г.), начислена съгласно условията на рамковия договор № ***, приложенията към него и Общите условия по партида № ***. и 561,00 лв. – цената на вноските на изплащане за закупено устройство на изплащане за отчетния период от 21.11.2022 г. до 05.01.2023 г. (период на изискуемост на задължението 23.12.2022 г. до 08.02.2023 г.), начислена съгласно условията на договорите за продажба на изплащане към рамковия договор № *** по партида № ***. , както и 979,71 лв. – начислени неустойки.

Върху претендираната главница в размер на 1588,43 лв. е начислена и мораторна лихва в общ размер на 124,74 лв., която е формирана, както следва: - 3,64 лв. – мораторна лихва върху сумата от 47,72 лв., претендирана като неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги. Лихвата е начислена за периода от 08.01.2023 г. до 16.10.2023 г.; - 44,09 лв. – мораторна лихва върху сумата от 561,00 лв., претендирана като неплатени вноски за устройства – предмет на продажба на изплащане. Лихвата е начислена за периода от 06.01.2023 г. до 16.10.2023 г.; - 77,01 лв. – мораторна лихва върху сумата от 979,71 лв., претендирана като неустойки. Лихвата е начислена за периода от 06.01.2023 г. до 16.10.2023 г.

Моли съда да постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца следните суми в общ размер от 1588,43 лв., представляваща сбор от сумите: 47,72 лв. – цената на месечни абонаментни такси и предоставени електронни съобщителни услуги за отчетния период от 21.11.2022 г. до 20.01.2023 г. (период на изискуемост на задължението 23.12.2022 г. до 08.02.2023 г.), начислена съгласно условията на рамковия договор № ***, приложенията към него и Общите условия по партида № ***; , 561,00 лв. – цената на вноските за изплащане на закупено устройство на изплащане за отчетния период от 21.11.2022 г. до 05.01.2023 г.

(период на изискуемост на задължението 23.12.2022 г. до 08.02.2023 г.), начислена съгласно условията на договорите за продажба на изплащане към рамковия договор № *** по партида № ***; 979,71 лв. – неустойки, начислени за едностранно прекратяване на рамковия договор № *** за услугите по партида № ***, по вина на абоната при условията на ОУ и начислена съгласно разпоредбите за отговорност на Приложения № 1 към Договора.,както и мораторната лихва от в общ размер на 124,74 лв., начислена върху главницата от 1588,43 лв. и която е формирана, както следва: - 3,64 лв. – мораторна лихва върху сумата от 47,72 лв., претендирана като неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги.

Лихвата е начислена за периода от 08.01.2023 г. до 16.10.2023 г.; - 44,09 лв. – мораторна лихва върху сумата от 561,00 лв., претендирана като неплатени вноски за устройства – предмет на продажба на изплащане. Лихвата е начислена за периода от 06.01.2023 г. до 16.10.2023 г.; - 77,01 лв. – мораторна лихва върху сумата от 979,71 лв., претендирана като 2 неустойки. Лихвата е начислена за периода от 06.01.2023 г. до 16.10.2023 г. Както и законната лихва върху сборната сума 1588,43 лв., от датата на образуване на ч. гр. д. № 1031/2023 г. на РС – С. до окончателното изплащане на задължението, които задължения са предмет на Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 1031/2023 г. на РС – С..

В срока по чл.131 от ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.

В с.з. ищецът р.пр. не изпраща представител.

Ответникът,р.пр. не се явява и не изпраща представител.

Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба и като обсъди събраните по делото писмени доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

По ч.гр.д.№1031/2023г. , образувано по подадено заявление от „А. ” ЕАД гр.С., С. районен съд е издал Заповед №442/07.11.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът М. А. К. да заплати на кредитора „А. ” ЕАД гр.С. сумите в размер, както следва: 1 713,17 лева, дължима по договор за електронни съобщителни услуги, предоставяни със системен партиден номер ***, от която 47,72 лв. неплатени суми за ползвани електронни съобщителни услуги за периода 23.12.2022 – 08.02.2023 г.; 561 лв. неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане;

979,71 лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната; 124,74 лв. мораторна лихва, за периода 08.01.2023 – 01.11.2023 г., начислена от първия ден следващ падежа на всяка отделна месечна фактура до деня, предхождащ датата на подаване на заявлението, ведно със законна лихва върху главниците, считано от 01.11.2023 г. - датата на подаване на заявлението до окончателното плащане, както и 84,26 лева за деловодни разноски, от които 34,26 лв. за държавна такса за образуване на делото и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.414, ал.2 от ГПК е постъпило писмено възражение срещу горната заповед от длъжника по нея М. А. К., че не дължи изпълнение по издадената заповед за изпълнение в часттта й за претендираната неустойка за предрочно прекратяване на договора по вина на абоната в размер на 979,71лв.

С Разпореждане №24/05.01.2024г. съдът е указал на заявителя „А.“ ЕАД гр.С., че в едномесечен срок от съобщаването му може да предяви срещу длъжника по издадената заповед за изпълнение иск за установяване на вземането си за неустойка за прекратяване на договора по вина на абоната в размер на 979,71лв., като довнесе дължимата ДТ.

Разпореждането е получено от заявителя на 16.01.2024г. и на 16.02.2024г. е образувано настоящото производство по предявеният от кредитора иск за установяване на вземането по посочената по-горе заповед за изпълнение.

По делото са представени посочените в исковата молба Рамков договор №*** от 02.05.2017г. и приложения към него, Договор за продажба на изплащане №***/25.10.2022г.,, задълженията по които договори в размер на исковите суми са начислени във фактури, посочени в исковата молба, също представени по делото.

При така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни 3 изводи:

Предявен е иск с правно основание чл.422 ал. 1 ГПК.

Искът е предявен от и срещу надлежни страни , в едномесечния срок по чл.415, ал.1 от ГПК. Съдът счита предявеният иск в частта му за установяване дължимостта на сумата 47,72 лв. неплатени суми за ползвани електронни съобщителни услуги за периода 23.12.2022 – 08.02.2023 г., ведно със мораторна лихва върху тази сума в размер на 3,64 лв. за периода 08.01.2023г. до 16.10.2023г., както и на сумата 561,00 лв. неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане, ведно с мораторна лихва върху тази сума в размер н а 44,09лв. за периода 06.01.2023г. до 16.10.2023г. е процесуално недопустим, поради липса на правен интерес от предявяване на установителен иск за посочените суми. Подаденото по ч.гр.д.№151/2017г. на С.РС възражение от длъжника възражение по чл.414 от ГПК е единствено по отношение на сумата от 979,71лв.- неустойки. След като липсва възражение за дължимост на главницата сумите за неплатени електронни съобщителни услути и за неплатени суми за устройство на изплащане, заповедта за изпълнение в частта й за тези вземания, ведно с аксесорните задължения за лихви върху тях е влязла в сила, поради което и предявеният установителен иск за дължимостта им е недопустим, поради което следва в тази му част да се остави без разглеждане.

Искът е допустим единствено за дължимостта на сумата от 979,71лв. –неустойки, ведно с мораторна лихва въргу тази сума в размер на 77,01лв. за периода 06.01.2023г. до 16.10.2013г., ведно със законната липва от подаване на заявлението до окончателното изплащане.

С установителния иск по чл.422 от ГПК се цели да бъде установено по исков ред съществуването на вземането, за което е била издадена заповед за изпълнение по реда на заповедното производство. По този специален установителен иск в тежест на ищецът е да докаже факта, от който произтича вземането, а ответника - възраженията си срещу вземането.

Искът в частта за дължимостта на претендираните неустойки е неоснователен поради следното: Основателността на предявеният иск за договорни неустойки се обуславя от кумулативното наличие няколко предпоставки: наличие на облигационно правоотношение, възникнало въз основа на валидно сключен договор за процесните мобилни услуги; наличие на неустоечно съглашение за ангажиране отговорността на ответника при виновно поведение от страна на потребителя; настъпване на предпоставките за ангажиране отговорността на ответника, както и конкретния размер на неустоечното вземане. Липсата на която и да е от тях, прави претенцията неоснователна, какъвто е настоящия случай.

Ищецът основава претенцията си за неустойка на предвидена в сключения между страните договор неустоечна клауза на мобилния оператор, съгласно които в случай на прекратяване на договора, по вина или по инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на три стандартни за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка сим карта/номер до изтичане на определения срок. В договорите и ОУ е 4 предвидено, че при предсрочно прекратяване на договора по вина на потребителя, същият дължи неустойка в размер на сумата от стандартните месечни абонаменти до края на срока на договора, както и заплащането на неустойка, представляваща разликата в цената на получените във връзка с договорите мобилни устройства без абонамент и преференциалната цена.

По делото обаче не са представени доказателства за обективирано изявление за предсрочно прекратяване на договорната връзка от страна на ответника, както и за установяване на датата, от която е бил прекратен договора, респективно периода, за който е изчислена неустойката. Доколкото в процесната хипотеза ищцовото дружество претендира суми като неустойка поради неизпълнение на задълженията на ответника като потребител, то съдът приема, че неустойката се претендира не поради едностранно предсрочно прекратяване на договора по инициатива на потребителя, а заради прекратяване поради негово виновно неизпълнение на задълженията му по договора. Тоест, касае се за едностранно разваляне на договора от оператора при виновно неизпълнение на задълженията на насрещната страна. При преценка дали процесния договор за мобилни електронни съобщителни услуги и договори за продажба на устройства на изплащане следва да бъде съобразена нормите на чл. 87 ЗЗД. Съгласно чл. 87, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален. Изречение 2 на посочената алинея предвижда, че предупреждението трябва да се направи писмено, когато договорът е сключен в писмена форма. В случая се касае за писмени договори, поради което изявлението за развалянето им, с което се предоставя възможност за изпълнение в рамките на подходящ срок, следва да бъде направено също в писмена форма. Тежестта на доказване на факта, че изявлението за разваляне е достигнало до ответника, пада върху ищеца и същият следва да установи това обстоятелство при условията на пълно доказване. Ищецът не представя каквито и да е доказателства в настоящото производство, че е отправил предизвестие до ответника-потребител, че му е предоставил срок за доброволно изпълнение на задълженията му по договора. Доколкото писмената форма на предупреждението по чл. 87, ал. 1, изр. 1 ЗЗД е форма за действителност на волеизявлението, при непредставянето на такова писмено изявление като доказателство по делото, следва да се приеме, че такова не е изпращано и следователно, че договорите не са развалени по надлежния ред, поради което и претендираните неустойки в общ размер на 979,71 лв. не се дължат поради липса на предпоставки за възникването и начисляването им.

Разпечатката съдържа 36 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7bcfa8a8-6ebb-4824-84d9-2975f0084934