Решение № 206 от 27.02.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 206 гр. София, 27.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело № 20241000501866 по описа за 2024 година

Производството е образувано по въззивна жалба на Прокуратура на РБългария срещу решение № 2431/22.04.2024г. на СГС, ГО, 8 състав, постановено по гр.д. № 2679/22г., с което срещу нея са уважени искове по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди.

Срещу същия съдебен акт е постъпила въззивна жалба и от И. Г. П. в частта, в която е отхвърлен искът му за обезщетение за неимуществени вреди над 25000 лв. до пълния предявен размер.

Жалбоподателят

Прокуратура на

РБългария твърди, че първоинстанционното решение в атакуваната от нея част е неправилно и необосновано. Срещу ищеца са предприети законоустановени действия за извършено тежко умишлено престъпление. По отношение на него е взета найлеката мярка за неотклонение „Подписка“. Била са налице законовите предпоставки за образуване на досъдебно производство.

Пред първоинстанционният съд не са представени категорични и недвусмислени доказателства, които да установят заявените значителни претърпени от ищеца неимуществени вреди.

Жалбоподателят сочи, че наказателното

1 преследване не е продължило прекомерно и за това обезщетение не следва да бъде присъждано. В тази връзка се позовава на повече от едно обвиняеми лица, извършване на много и различни процесуално- следствени действия.

Производството в досъдебната фаза се е развило в разумен срок. Нарушена е нормата на чл.52 от ЗЗД. Определеното обезщетение е прекомерно по размер с оглед на доказаните неимуществени вреди. Съдът не е отчел аргументите и възраженията на Прокуратурата, изложени в писмения отговор. Счита, че неправилно е уважен изцяло искът за имуществени вреди като в отговора на исковата молба са направи възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Размерът на последния не съответства на осъществената реално адвокатска защита.

Затова моли въззивния съд да отмени атакуваното решение в обжалваната от него част и вместо да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове или да намали размера на обезщетението за имуществени и неимуществени вреди.

Жалбоподателят И. П. поддържа, че за да постанови решението съдът е нарушил разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Не е взел предвид, че е публична личност, предприемач, общественик и собственик на печатни и електронни издания. Поради това от воденото срещу него наказателно производство е претърпял сериозни неимуществени вреди, тъй като са били засегнати честта и достойнството му. У него е съществувал основателен страх от осъждане.

Въпреки, че е приел това, първоинстанционният съд е присъдил обезщетение без да е отчел събраните гласни доказателства и горните обстоятелства.

Неправилно е прието, че повдигнатото обвинение повече е засегнало неговите чест и достойнство, отколкото доброто му име в обществото. Необоснован е изводът, че негативното отражение е продължило докато е траел процесът срещу него. Това протИ.речи на събраните гласни доказателства. Неправилно съдът е приел за недоказани твърденията му за вреди, засегнали икономическата му дейност. Невярно е посоченото от съда, че уронването на доброто име на ищеца и вредите от това са неутрализирани и значително намалени. Този извод протИ.речи на медийните публикации в печатни и електронни издания. Прокуратурата не е ангажирала доказателства за медийно отразяване на влязлата в сила присъда. Неправилно размерът на обезщетението е занижен поради водено и друго наказателно производство 2 срещу него. Прокуратурата не е доказала, че наказателен процес. вредите са и от втория

Затова моли въззивния съд да отмени решението на СГС в обжалваната от него част и да постанови друго, с които да уважи изцяло иска за неимуществени вреди.

В съдебно заседание чрез процесуалния си представител И. П. оспорва жалбата на Прокуратурата на Р България. Счита я за неоснователна.

Прокуратурата на Р България чрез представляващия я прокурор оспорва жалбата на И. П..

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

СГС е сезиран с искове по чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди. В исковата молба ищецът твърди, че е журналист, издател и предприемач. Създател и инвеститор в много български фирми в сферата на чистата енергия, електромобилността, финансите, недвижимите имоти, в които работят над 2500 човека в 10 държави. С Постановление от 27.12.2016г., по сл.д. № 115/14г. по описа на СГП- СО по пр. пр. № 8529/13г. на СГП, предявено му на 10.01.2017г., е бил привлечен за обвиняем за престъпление по чл.283а, т..1 вр. с чл.282, ал.2, вр. с чл.1 и вр. с чл.20, ал.4 вр. с ал.1 от НК. През есента на 2017г. е внесен обвинителен акт в СГС, по който е образувано нохд № 4092/17г. С разпореждане от 27.10.2017г. производството е прекратено и делото върнато на прокуратурата. През месец декември 2017г. е бил внесен нов обвинителен акт в Специализирания наказателен съд /СпНС/ и е образувано нохд № 3640/17г. С разпореждане от 08.03.2018г. е приет за съвместно разглеждане граждански иск срещу ищеца и останалите обвиняеми на стойност 20 829 200лв. Отново производството е прекратено и върнато на прокуратурата. През месец октомври 2018г. е внесен нов обвинителен акт с конкретизирано престъпление и е било образувано нохд № 3076/18г. на СпНС. С присъда от 28.06.2020г. е бил признат за невиновен. Същата е потвърдена от АСпНС с решение от 19.04.2021г. по внохд № 495/20г. То е било обжалвано от гражданския ищец пред ВКС, но поради оттегляне на касационната жалба производството е прекратено. Присъдата е влязла в сила 3 на 03.06.2021г. Ищецът твърди, че воденото срещу него наказателно производство му е причинило имуществени и неимуществени вреди. То е било широко отразено в медиите като публикациите и досега се намират в интернет пространството. Било е злепоставено доброто му име като гражданин и професионалист. Репутацията му е била съществено накърнена.

Бил е принуден да обяснява на партньори в страната и чужбина, на колеги, приятели и близки, че е невинен и че е грешка. ЖИ.тът му се е променил изцяло. Непрекъснато е мислел за наказателното производство. Бил е изключително разстроен както за себе си, така и за семейството си. Бил е притеснен, че наказателното преследване и медийните публикации ще се отразят на близките му- родители, съпруга и деца. Било е влошено здравословното му състояние- психическо и физическо. Станал е депресивен и напрегнат. Изгубил е желание да се среща с близки и приятели, ограничил е социалните си контакти. Не е можел да спи, имал е непрекъснато главоболие и е започнал да получава хипертонични кризи. Бил е разсеян и раздразнителен и неработоспособен за продължителен период от време. През цялото време на наказателното производство е бил подтиснат и подложен на неимоверен стрес.

Тези негативни преживявания са били засилени допълнително поради заеманите ръководни позиции в издателска група „Икономедия“ и компаниите „ Алфа Финанс Холдинг“ АД и „Реналфа“ АД.

Издателство има множество сериозни международни партньорства с големи издателски групи. Останалите две компании са водещи в бизнес сферите, в които оперират и също работят с международни партньори. Наказателното дело е създало сериозни проблеми в комуникацията и било причина за недоверие от тяхна страна. В Интернет е имало изказвания на главни прокурори, че е обвиняем, подсъдим и престъпно забогатял. Намират се официални позиции на Прокуратурата, в които се посочва, че има достатъчно доказателства, за да бъде осъден. От привличането му като обвиняем до оправдаването му са изминали 4г., 4 м. и 23 дни, но и сега не може да се зарадва. Живеел е в непрекъснат страх и притеснения за съдбата си и тази на семейството му. Претърпял е и имуществени вреди в размер на 66 000лв., заплатен адвокатски хонорар за защита в наказателното производство.

Затова моли съда да осъди Прокуратурата на Р България да му заплати обезщетение за неимуществени вреди от 100 000лв., за имуществени вреди в размер на 66 000 лв., в едно със законната лихва върху сумите от 03.06.2021г.

4 до окончателното им изплащане. Претендира разноски.

Ответникът Прокуратура на РБългария в срока по чл.131 от ГПК е депозирала писмен отговор, с който оспорва предявените искове. Не оспорва, че срещу ищеца е проведено наказателно производство в досъдебна и съдебна фаза за тежко умишлено престъпление и че той е оправдан. Счита исковете за неоснователни и недоказани, тъй като няма ангажирани доказателства във връзка с действително претърпените неимуществени вреди като пряк и непосредствен резултат от обвинението. Счита, че производството е приключило в разумни срокове, както и че по- голямата продължителност е в съдебната фаза, където Прокуратурата няма ръководни функции. Недоказани са твърденията за ограничаване на контактите с близки и приятели, за нарушено доверие в обществото и уронване на доброто име на ищеца, неговото достойнство, както и за възникнали здравословни проблеми.

Конституирането на Държавата като граждански ищец също е допринесла за търпени вреди от ищеца. По отношение на него е взета най- леката мярка за неотклонение „Подписка“.

Претенцията за неимуществени вреди е завишена и несъответства на принципа на справедлИ.стта.

Поддържа, че претендираната сума като обезщетение не е съобразена с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Счита претенцията за имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение за защита, за прекомерна.

Не се спори, че по отношение на ищеца е било образувано досъдебно и съдебно производство, по които е бил обвинен за престъпление по чл.283а, т.1 вр. с чл.282, ал.2, вр. с чл.1 и вр. с чл.20, ал.4 вр. с ал.1 от НК.

Не се оспорва, че е внесен обвинителен акт в съда и наказателното производство е приключило с оправдателна присъда по нохд. № 3076/18г. на СпНС влязла в сила на 03.06.2021г.

Безспорно е, че е образувано сл.д. № 115/14г. по описа на СГП-СО по пр. пр. № 8529/13г. на СГП.

С постановление от 27.12.2016г., предявено на ищеца на 10.01.2017г., е привлечен като обвиняем за това престъпление като му е взета мярка за неотклонение „Подписка“.

Не е спорно, че в наказателното производство е бил предявен граждански иск от Държавата чрез МФ, който е би приет за съвместно 5 разглеждане. Той е бил предявен срещу ищеца и още четирима обвиняеми за сумата от 7 457 553, 82 лв.

От приложените два договора за правна защита и съдействие е видно, че ищецът е заплатил общо 66000 лв. адвокатско възнаграждение за защита в досъдебното и съдебно производство. Представени са фактури, отразяващи извършените плащания.

В хода на съдебното дирене пред СГС са разпитани свидетелите П., Л. и Б.. Тримата познават ищеца като негови служители и знаят за водено срещу него наказателно производство. И тримата излагат личните си възприятия за това как то се е отразило на емоционалното и здравословното му състояние, какво е било поведението му и как се е променил през това време.

Свидетелите заявяват, че той е бил притеснен, фрустриран, нервен и гневен след като е разбрал за обвинението. Имал е високо кръвно налягане и се е налагало да го мерят/ Св.Л./. Тези, които работят за него не са се съмнявали, че има нарушение и че той е извършил престъпление. Служителите не са имали негативно отношение към ищеца. Свидетелите споделят своите впечатления за отношението на партньорите на „Алфа Финанс Холдинг“ АД и „Реналфа“, както и на доверието на банките към дружествата. Ищецът е бил притеснен от медиите за семейството си. Все още има последици от наказателното производство. Намалели са социалните му контакти и срещи сега в сравнение с преди наказателния процес. Имало е отдръпване на хора.