Решение № 238 от 03.07.2024, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 238 гр. Перник, 03.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

Членове:

ЛОРА Р. СТЕФАНОВА

РОСИЦА ВЕЛКОВА като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско дело № 20241700500357 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба вх.№ 3006/02.05.2024 г. от В. В. А. против Разпореждане от 09.04.2024 г. по ИД № 591/2022 г. по описа на ДСИ при ПРС, с което се отказва да се върне преведена по сметката на Районен съд - Перник пропорционална такса в размер на 91.12 лева на длъжника В. В. А. и се оставя без уважение искането за връщане на удържаната пропорционална такса обективирано в молба с вх. peг. № 6611/27.03.2024 г. на В. В. А..

В жалбата се излагат подробни доводи, че актът на ДСИ е неправилен, незаконосъобразен и необоснован, тъй като са налице основанията за връщане на събраната пропорционална такса, тъй като с влязло в законна сила на 20.12.2023 г. като необжалвано съдебно решение № 1192/22.11.2023 г., постановено по гр.д. № 3275/2023 г. по описа на ПРС, 8 състав са отхвърлени предявените от „Първа инвестиционна банка“ АД срещу В. В.

А., ЕГН ********** искове за признаване за установено, че В. В. А. дължи на „Първа инвестиционна банка“ АД, както следва: сумата 1000,00 лв. - непогасена главница по договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит /овърдрафт/ по разплащателна сметка № ***, сумата 555,58 лв. - договорна лихва за периода от 27.05.2019 г. до 03.05.2022 г. и сумата 6.11 лв. - законна лихва за 1 периода от 04.05.2022 г. до 25.05.2022 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ЧГД № 2911/2022 г. по описа на Районен съд – Перник. С оглед на изложеното жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното разпореждане и се разпореди, ако не и с указания по изпълнителното дело спрямо ДСИ при ПРС за уважаване на молбата му за връщане на пропорционалната такса в размер на 91.12 лева на жалбоподателя, недължима от него и на отпаднало основание.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК взискателят не е подал писмени възражения.

Съгласно чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител е представил мотиви, в които излага своите действия в хронологичен ред, като посочва, че същите са извършени в съответствие със закона.

Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема следното:

Жалбата като подадена в срока по чл. 436, ал.1 ГПК от легитимирана страна – длъжник по изп. дело /чл. 435, ал.2 ГПК/ и срещу подлежащи на обжалване действия на съдебния изпълнител - разноските по изпълнението - чл. 435, ал.2, т. 7 от ГПК, е допустима и следва да се разгледа по същество.

От приложените преписи на документите, съдържащи се в изп. дело №20221720400591 по описа на Служба „Държавен съдебен изпълнител“ при ПРС, се установява, че изпълнителното дело е образувано със страни: „Първа инвестиционна банка“ АД срещу В. В. А. на основание изпълнителен лист №1570/11.07.2022г. издаден по ч.гр.д.№20221720102911 по описа за 2022г. на ПРС, с който се осъжда В. В. А. да заплати на „Първа инвестиционна банка“ АД сумата от 1000.00лв., представляваща просрочена главница по Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на Кредитен лимит/овърдрафт/ по разплащателна сметка №***, сумата от 6509.04лв., представляваща непогасена договорна лихва за периода от 19.01.2010г. до 03.05.2022г. включително дължима на основание т.7 от Договора за кредит;сумата 4390.62лв. представляваща наказателна лихва,начислена за периода от 19.01.20Юг. до 19.12.2016г.,включително дължима на основание т.8 от Договора за кредит,сумата от 6.11лв., представляваща законна лихва начислена за периода от 04.05.2022г. до 25.05.2022г., включително,сумата от 117.00лв. представляваща такса за годишно обслужване за 2010г.,2011г. и 2012г., ведно със законната лихва върху размера на главницата 1000.00лв.,считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда26.05.2022г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 241.18лв.-държавна такса, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00лв. Поканата за доброволно изпълнение е връчена лично на длъжника на 24.04.2023г.

По изпълнителното дело са направени отбелязвания за погасяванията върху гърба на изпълнителния лист съгласно чл.455,ал.2 от ГПК, както следва: платежна заповед №811/25.07.2023г. е изплатена на взискателя сумата от 275.73лв. и преведена 2 пропорционална такса в размер на 30.64лв. на Районен съд-Перник;с платежна заповед е изплатена на взискателя сумата от 122.63лв.;с платежна заповед №48/14.08.2023г.. е преведена пропорционална такса в размер на 8.32лв. на Районен съд- Перник;с платежна заповед №280/27.09.2023г. е преведена на взискателя сумата от 674.84лв. и пропорционална такса на Районен съд-Перник в размер на 52.16лв., които пропорционални такси са удържани върху постъпилите суми от длъжника и преведени на ПРС на основание чл.53,ал.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

С влязло в законна сила на 20.12.2023 г. като необжалвано съдебно решение № 1192/22.11.2023г., постановено по гр.д.№20231720103275 по описа за 2023г. на ПРС, се отхвърлят предявените от „Първа инвестиционна банка“АД искове с правно основание чл.

422 ГПК за признаване на установено,че В. В. А. дължи на „Първа инвестиционна банка“ АД сумата от 1000.00лв., представляваща непогасена главница по Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит/овърдрафт/ по разплащателна сметка №***, сумата от 555.58лв.-договорна лихва за периода от 27.05.2019г. до 03.05.2022г.,сумата 6.11лв.- законна лихва за периода от 04.05.2022г. до 25.05.2022г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 по ЧГД 2911/2022г. по описа на Районен съдПерник. С Определение №2720/22.08.2023г. по гр.д.№20231720103275 по описа на ПРС, се обезсилва Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК №2368/11.07.2022г. издадена по ч.гр.д. №2911/2022г. по описа на Районен съд Перник, в ЧАСТТА, с която В. В. А. е осъден да заплати на „Първа инвестиционна банка“ АД сумите,както следва: разликата от 5953.46лв., представляваща непогасена договорна лихва за периода от 19.01.2010г. до 26.05.2019г., включително,дължима на основание т.7 от договора за кредит и 4390.62лв.,представляваща наказателна лихва,начислена за периода от 19.01.2010г. до 19.12.2016г.,включително, дължима на основание т.8 от договор за кредит и обезсилва изпълнителен лист, издаден на 11.07.2022г. въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК №2368/11.07.2022г. по ч.гр.д. №2911/2022г. по описа на Районен съд -Перник, в ЧАСТТА, с която В. В. А. е осъден да заплати на „Първа инвестиционна банка“ АД сумите,както следва: разликата от 5953.46лв. представляваща непогасена договорна лихва за периода от 19.01.20Юг. до 26.05.2019г.,включително,дължима на основание т.7 от договора за кредит и 4390.62лв., представляваща наказателна лихва, начислена за периода от 19.01.2010г.

19.12.2016г.,включително,дължима на основание т.8 от договор за кредит. до

С молба с вх.рег.№6611/27.03.2024г. от длъжника В. В. А. чрез адв.Б. В. е направено искане събраната пропорционална такса да се върне от Районен съд-Перник до Председателя на ПРС, което искане е докладвано на държавен съдебен изпълнител, който е издал обжалваното разпореждане от 09.04.2024г., с което на основание чл.79,ал.1,т.2 от ГПК е отказал да върне държавната такса и е оставил без уважение депозираната молба,тъй като към момента на събиране на пропорционалната такса в размер на 91.02лв. същата е била дължима, макар основанието да за събирането й да е отпаднало впоследствие.Както 3 простата,така и пропорционалните такси са били дължими във връзка с осъществените изпълнителни действия и не подлежат на възстановяване от ПРС.За отношенията между страните по повод отпадналото основание впоследствие и връщане на събраното вземане включително и таксите-има друг ред.

Горната фактическа установеност налага следните правни изводи:

Съгласно чл. 422, ал. 3 ГПК, ако искът бъде отхвърлен с влязло в сила решение, изпълнението се прекратява и се прилага чл. 245, ал. 3, изр. второ – съдът, който е постановил решението издава обратен изпълнителен лист на длъжника срещу взискателя за връщане на сумите, получени въз основа на допуснатото изпълнение на отмененото решение, както и за събраните от длъжника такси и разноски в изпълнителното производство. При влязло в сила положително за длъжника решение по чл. 422 ГПК, изпълнението се прекратява по силата на самия закон. Събирането на суми след издадена заповед за незабавно изпълнение е вид предварително изпълнение, преди установяване на вземането със сила на присъдено нещо. Отхвърлянето на иска за установяване на вземането, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК означава, че и предприетото принудителното изпълнение е неоснователно.

Налице е неоснователно предизвикано от взискателя изпълнително производство и при определяне на разноските се прилага разпоредбата на чл. 79, ал.1, т.1, предл.1 ГПК. В този случай длъжникът разполага с правото по реда на чл. 245, ал. 3, изр. 2 ГПК да се снабди с изпълнителен лист за връщане на сумите или вещите, получени въз основа на допуснатото предварително изпълнение, а съобразно чл. 79, ал.1, т.1 вр. чл. 433, ал.1, т.4 ГПК заплатените от длъжника суми по изпълнително дело, не следва да останат в негова тежест.

Подлежат на връщане не само сумите по изпълнителния лист, които взискателят е получил /независимо от това дали са платени доброволно или принудително събрани от длъжника/, но и всички заплатените от него такси и разноски по изпълнението. В т. 6 от ТР № 4/11.03.2019 г. на ВКС по тълкувателно дело. д. № 4/2017 г., е разяснено, че за събраната от съдебния изпълнител окончателна такса също следва да се издаде обратен изпълнителен лист. Тя е била платена за "удовлетворение" на взискателя в предизвикания от него материалнонезаконосъобразен изпълнителен процес. Съдебният изпълнител не я дължи обратно, тъй като това е неговото законно възнаграждение за надлежно свършена работа.

Ето защо тя трябва да се възстанови от взискателя.

В настоящия случай пропорционалните такси, които длъжникът претендира да му бъдат възстановени, са принудително събрани докато изпълнението е било висящо /не е прекратено поради отхвърлянето на иска/, поради което към този момент е процесуалнозаконосъобразно и нито съдебният изпълнител, нито съдът по жалбата могат да обсъждат дали в действителност има или няма вземане. Макар тези такси впоследствие да подлежат на връщане на длъжника от взискателя, поради прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал.1, т.4 от ГПК, то редът за тяхното възстановяване както се посочи е друг -чрез снабдяване на длъжника с обратен изпълнителен лист по чл.

245, ал. 3, изр. 2 ГПК, а не по реда на чл. 435 и сл. от ГПК чрез обжалване на отказа на СИ за 4 тяхното възстановяване. В ГПК не е предвидена изрична възможност съдебният изпълнител да присъди направените от длъжника разноски в изпълнителното производство, като осъди взискателя да му ги заплати. Така за длъжника остава само принципната възможност да предяви претенцията си за възстановяване на направените от него такси и разноски в прекратеното изпълнително производство по общия исков ред или по реда на чл. 245, ал. 3, изр. 2 ГПК. За яснота отново следва да се подчертае посоченото в т. 6 от ТР № 4/11.03.2019 г. на ВКС по тълкувателно дело. д. № 4/2017 г., че за събраната от съдебния изпълнител окончателна такса също следва да се издаде обратен изпълнителен лист, но съдебният изпълнител не я дължи обратно, тъй като това е неговото законно възнаграждение за надлежно свършена работа, а тя трябва да се възстанови от взискателя.