Решение № 557 от 29.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 557 гр. София, 29.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-5, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветанка Бенина при участието на секретаря Антоанета Н. Стефанова като разгледа докладваното от Цветанка Бенина Търговско дело № 20231100901221 по описа за 2023 година

В исковата молба се твърди, че ищцовото „ИВЕНТ“ЕООД в периода 23.04.2018 г. – 25.10.2021 г. е предоставило в качеството си на заемодател множество парични заеми в полза на ответното „ЕМИ“АД, като плащанията са извършвани по банков път, като датите и размера на отделните суми превеждани в периода са посочени конкретно в исковата молба. Твърди, че общият размер на предоставената в заем сума през 2018 г. възлиза на 586 800 лв., от която заемателят е върнал 20 500 лв., като непогасеният остатък възлиза на 566 300 лв. Сочи, че общият размер на предоставената в заем сума през 2019 г. възлиза на 727 300 лв., а на предоставената в заем сума през 2020 г. възлиза на 177 400 лв. Общият размер на предоставената в заем сума за 2021 г. възлиза на 447 000 лв., от която сочи, че заемателят е върнал 174 500 лв., като непогасеният остатък възлиза на 272 500 лв. Общият размер на неиздължената сума по договора за паричен заем от страна на заемателя възлиза на 1 743 500 лв., като падежът за връщане по всеки един от предоставените в заем суми е настъпил. Ищецът претендира ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 432 277 лв. /съобразно допуснато изменение на иска в о.с.з. от 19.02.2026 г. от първоначално предявения за сумата 480 000 лв./ – частичен иск от пълния претендиран размер от 1 742 600 лв. – непогасено задължение по договор за паричен заем при предоставяни в заем суми през периода 23.04.2018 г. – 25.10.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. При условията на евентуалност претендира ответникът да бъде осъден да му възстанови сумата в претендирания размер като получена без правно основание, в случай че бъде прието, че между страните не е налице договорно правоотношение с предмет според изложените по-горе фактически твърдения. Претендира разноски.

По делото е постъпил писмен отговор на исковата молба, в който ответникът излага доводи за нередовност на исковата молба, като оспорва предявените срещу него искове по основание и размер. В тази връзка излага, че от твърденията в обстоятелствената част на исковата молба не става ясно сумата в общ размер на 1

272 500 лв. кои конкретно предоставени в заем суми погасява. Освен това, излага, че не е уточнено претендираната като частична искова претенция кои от сумите по договора касае в пълен размер и кои в частичен. По основателността на исковете ответникът оспорва твърденията на ищеца, че между страните са налице сключени договори за паричен заем, както и че ищецът е предоставил в заем на ответника сумите в посочения размер през посочения период. В тази връзка твърди, че плащане на сумите действително е извършвано, но на друго основание, а именно погасяване задълженията на ищеца по сключен между страните договор за продажба на стоки, които ищецът е възлагал на ответника да произведе. Ответникът твърди, че през процесния период едноличният собственик на капитала и управител на ищцовото „ИВЕНТ“ЕООД - Н. Н. К. е бил и мажоритарен акционер и изпълнителен директор на ответното „ЕМИ“АД. Във връзка с наведеното оспорване ответникът излага от своя страна фактически твърдения за извършени от ищеца парични преводи в полза на ответника през 2018 г. в общ размер на 585 800 лв., от която сума е възстановена сумата от 20 500 лв. с две плащания – на 01.10.2018 г. сумата от 15 000 лв. и на 28.11.2018 г. сумата от 5500 лв. При това положение твърдяното вземане на ищеца би следвало да възлиза на 565 300 лв., която сума твърди, че е платена за погасяване задълженията на ищеца по следните фактури – фактура № 307/12.12.2018 г. за продажбата на дълготрайни материални активи под опис на обща стойност от 485 423.75 лв. и фактура № 0000206469/10.12.2018 г. за продажбата на машини на обща стойност от 287 004.54 лв., като общата стойност по фактурите възлиза на 775 428.29 лв. Ответникът твърди, че на 31.12.2018 г. двете дружества са издали мемориални ордери за прихващане на задължения по партиди, като погасени са изцяло сумата от 565 300 лв. и сумата по фактура № 307/12.12.2018 г., като сумата по фактура № 0000206469/10.12.2018 г. е погасена частично до размера от 79 876.25 лв. и непогасеният остатък възлиза на 207 128.29 лв., а след извършените процесни плащания в периода през 2019 г. непогасеният остатък по фактурата възлиза на 9 178.29 лв. Излага твърдения и относно извършените плащания в полза на ответника през 2019 г. В отношенията между страните е издадена и фактура № 0000206492/01.03.2019 г. за продажбата на стоки на обща стойност от 19 047.04 лв., като с мемориален ордер от 18.03.2019 г. е погасена частично сумата по нея в размер на 7000 лв. Извършено е и частично погасяване чрез мемориален ордер на сумата по фактура № 00002066492/02.12.2019 г., след което задължението по нея възлиза на 47.04 лв. След частично погасяване чрез мемориален ордер на сумата по фактура № **********/01.04.2019 г. непогасеният остатък възлиза на 622.76 лв. След частично погасяване чрез мемориален ордер на сумата по фактура № 0000206504/03.06.2019 г. непогасеният остатък възлиза на 12 949.14 лв. След частично погасяване чрез мемориален ордер на сумата по фактура № 0000206510/01.07.2019 г. непогасеният остатък възлиза на 880.46 лв. След частично погасяване чрез мемориален ордер на сумата по фактура № 269/07.08.2019 г. непогасеният остатък възлиза на 5 321.60 лв.

След частично погасяване чрез мемориален ордер на сумата по фактура № 206498/07.05.2019 г. непогасеният остатък възлиза на 7 504.96 лв. След частично погасяване чрез мемориален ордер на сумата по фактура № 206533/28.10.2019 г. непогасеният остатък възлиза на 17 435.85 лв. След частично погасяване чрез мемориален ордер на сумата по фактура № 206540/01.11.2019 г. непогасеният остатък възлиза на 65 461.32 лв. След частично погасяване чрез мемориален ордер на сумата по фактура № 0000206555/02.12.2019 г. непогасеният остатък възлиза на 81 292.46 лв.

Относно извършените плащания през 2020 г. ответникът излага твърдения за преведени парични суми от ищеца в общ размер от 177 400 лв. по следните фактури с основание производство и доставка на стоки от ответника, а именно: фактура № 0000206568/02.01.2020 г. на стойност от 110 331.72 лв., с непогасен остатък по нея от 2

50 431.72 лв.; фактура № 0000206587/01.06.2020 г. на стойност от 71 689.09 лв., с непогасен остатък по нея от 43 789.09 лв.; фактура № 0000206593/01.08.2020 г. на стойност от 4 269.23 лв., с непогасен остатък по нея от 1 269.23 лв.; фактура № 0000206600/01.10.2020 г. на стойност от 136 225.20 лв., с непогасен остатък по нея от 119 225.20 лв.; фактура № 0000206602/02.11.2020 г. на стойност от 69 970.02 лв., с непогасен остатък по нея от 44 270.02 лв.; фактура № 0000206606/01.12.2020 г. на стойност от 79 727.47 лв., с непогасен остатък по нея от 73 927.47 лв. Относно извършените плащания през 2021 г. ответникът излага твърдения за преведени парични суми от ищеца в общ размер от 443 500 лв. по следните фактури, с основание производство и доставка на стоки от ответника, като фактурите, стойността по тях и съответно извършваните плащания, са описани в исковата молба.

Ответникът моли предявените главен и евентуален иск да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира разноски.

В срока за отговор на исковата молба е предявен обратен иск от ответното „ЕМИ“АД за осъждане на Н. Н. К. – в качеството му на изпълнителен директор на дружеството към процесния период, да му заплати сумата от 480 000 лв. – частичен иск от пълния претендиран размер от 1 730 500 лв. – обезщетение за причинени имуществени вреди от лошо управление, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане. Обратния иск предявява при възприета основателност на предявения срещу ответника главен или евентуален осъдителен иск. Исковата си претенция обосновава с извършваните действия от Н. К. в качеството си на представляващ двете дружества по разпореждане със средства чрез банкови преводи, без да е било посочвано основанието за това – заплащане на закупени стоки. При това положение съществува опасност да бъде постановено осъдително решение спрямо ответника, при което дружеството ще търпи имуществени вреди в размер на исковата претенция и причинени като резултат от поведението на управителния му орган.

По делото е постъпил писмен отговор на предявения обратен иск, в който ответникът по него – Н. Н. К. го оспорва по основателност. В тази връзка излага твърдения, че през процесния период ищецът е нареждал парични преводи, както за погасяване на задължения във връзка с търговските отношения между страните, така и за предоставяне на парични заеми на ответника. Твърди, че сумите по преводите, с които са погасявани задължения във връзка със закупуване на стоки или дълготрайни активи, не са включени в исковата пертенция. Оспорва твърденията на ищеца относно извършвани авансови плащания през процесния период, като не са били издавани фактури са такова основание. Оспорва твърденията, че в качеството си на изпълнителен директор на „ЕМИ“АД е водил постоянна политика за източване на активите на „ЕМИ“АД, както и че виновно е нарушил задълженията си да ръководи дейността на дружеството съобразно закона, решенията на ОС на акционерите и в интерес на дружеството. Твърди, че са взети решения за приемане на годишните доклади и освобождаване от отговорност на членовете на съвета на директорите, съответно обективирани в протоколи от проведено общо събрание на акционерите на „ЕМИ“АД на 28.06.2019г., на 15.10.2020 г. и на 16.09.2021 г. Моли предявения срещу него иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира разноски.

По делото е постъпила допълнителна искова молба в установения за това срок, в която ищецът поддържа изложените вече от него фактически твърдения и искови претенции. По възражението за нередовност на исковата молба заявява, че се позовава на разпоредбата на чл. 76 ЗЗД. Излага твърдения за съществуващи между страните трайни търговски отношения, като част от осъществените банкови преводи в полза на ответника са за погасяване на задължения към него, а друга част по 3 предоставен паричен заем. Оспорва твърденията на ответника за извършвани от ищеца авансови плащания, тъй като фактури с такова основание не са издавани. Уточнява датите на извършваните в периода банкови преводи в отношенията между страните, както и конкретните суми по всеки от тях. Уточнява, че размерът на сумата, за която заемополучателят е останал задължен за предоставените му през 2018 г. средства възлиза на 565 300 лв. вместо посочените в исковата молба 566 300 лв., а предоставените в заем средства възлизат на 585 800 лв. Уточнява, че общият размер на предоставените заемни средства възлиза през 2019 г. на 807 900 лв., вместо посочените в исковата молба – 727 300 лв. Уточнява, че общата сума на предоставените заемни средства през 2020 г. възлиза на 193 900 лв. вместо посочените в исковата молба 177 400 лв., а за 2021 г. в размер на 509 700 лв. вместо посочената сума от 447 000 лв.

Заявява, че направените уточнения се основават на допусната техническа грешка при изчисляване на първоначално посочените суми.

В молба уточнение от 10.11.2023 г. от ищеца – л. 428, е заявено такова относно извършени плащания от ответника, съответно на 02.10.2018 г. – сумата от 15 000 лв. и на 29.11.2018 г. – сумата от 5 500 лв., която сума е за частично възстановяване на задължението на „ЕМИ“АД по договор за заем от 23.04.2018 г. за сумата от 61 000 лв.

На 02.02.2021 г. „ЕМИ“АД е върнало по договора за заем на „ИВЕНТ“ЕООД сумата от 9000 лв. Последващи плащания по договорите за заем, сключени през 2018 г., са съответно сумата от 158 000 лв. на 12.08.2021 г., сумата от 7 500 лв. на 09.11.2021 г.

Твърди, че в резултат на тези плащания общият размер на задълженията на ответника по договори за заем от 2018 г. възлиза на 390 800 лв. Относно предоставените заемни средства през 2019 г. в общ размер на 727 300 лв. твърди, че плащания от ответника не е извършено. Общата сумата на предоставените в заем през 2020 г. възлиза на 177 400 лв., като не е извършено плащане по нито един от договорите. Плащане не е извършено и за погасяване на задълженията на ответника по договорите за заем, сключени през 2021 г., по които са предоставени суми в общ размер на 447 000 лв. При така направените уточнения твърди, че общият размер на задължението на ответника по договорите за заем за периода 2018 г. – 2021 г. възлиза на 1 742 500 лв.