Решение № 471 от 10.04.2020, Районен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

№...

10.04.2020г. Гр.Стара

Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИ

РАЙОНЕН СЪД ХІ

Граждански състав

На 09.03.2020г.

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА

Секретар Емилия Д., като разгледа докладваното от съдия Минчева Гр.дело

№2819 по описа за 2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Искът е за делба на недвижим имот във фаза на допускането.

Подадена е искова молба от Р.С.Х., в която се твърди, че ищцата и ответникът били собственици следния недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда …….Имотът бил собственост на дядото и бабата на ищцата - Т.И. ... и ... Т. - родители на майка й, които починали съответно на 01.08.1990г. и 06.07.1989г. Като единствен техен наследник, ... Т.И. наследила процесния имот изцяло след смъртта на майка си. На 07.05.2018г. ... Т.И. починала и оставила за свои законни наследници ищцата, като единствена дъщеря, и ответникът - като втори съпруг. Страните придобили по наследство процесния имот при равни квоти.

Ищцата моли съда да допусне до делба посоченият недвижим имот между нея и ответника при равни квоти от по 1/2 ид. част за всяка от тях.

В законния срок е постъпил отговор на исковата молба от М.П.И. - втори съпруг на наследодателката. Оспорва качеството на собственик на ищцата. Признава фактите, че съпругата му ... И. е наследила процесния имот от своите родители и че е починала на 07.05.2018г. Твърди, че със Саморъчно завещание от 21.11.2007г., обявено на 15.05.2018г. от Нотариус Бойко Г. *** действие PC - Стара Загора - акт №113 том II peг. №4291/30.05.2018г. по описа на нотариуса, вписано в Агенция по вписванията под акт №237 том II, дело №2884/2018г., вх. peг. №5083/30.05.2018г., ...

И. завещала на него описания в исковата молба недвижим имот. Съпругата му и ищцата били в много лоши взаимоотношения. През последните 12 години ... И. била в тежко здравословно състояние. Още преди съвместното ни съжителство била прекарала инфаркт, а в последствие през 2006г. - и инсулт. След това състоянието й рязко се влошило, но и тогава дъщеря й не идвала да я види, нито се интересувала от нейното състояние. ... И. се нуждаела от ежедневни грижи. Единственият човек, който се грижел за нея бил ответникът. Ищцата не само, че не полагала нужните грижи и внимание за майка си, но при всяко посещение предизвиквала скандали, които се отразявали негативно на съпругата на ответника и задълбочавали нейните страдания. ... И. многократно заявявала, че предвид отношението, което получава от дъщеря си, не желае тя да наследи дял от жилището й.

Ответникът моли съда да не уважава иска за делба, тъй като счита, че е единствен собственик на процесния имот.

Ищцата оспорва всички обстоятелства, изложени в отговора на исковата молба, изрично оспорва представеното саморъчно завещание, като счита, че същото е нищожно, евентуално унищожаемо. Твърди, че завещанието не е написано от нейната наследодателка и не е подписано от нея. Твърди, че липсва достоверна дата на завещанието, което се установява от текста на завещанието, че се завещава на съпруга на завещателката, а ответникът и наследодателката не са били в законен брак към посочената дата – 21.11.2007г. Твърди, че завещанието е било написано с различен почерк, в самия текст има различни почерци. Твърди, че завещанието е нищожно, поради липса на предмет, тъй като имотът, който се завещавал и който е процесен в настоящото производство, не е бил описан по надлежен начин. В случай, че се установи, че завещанието не е нищожно, твърди неговата унищожаемост, тъй като счита, че наследодателката не е била в състояние да изразява воля към момента, посочен като дата на съставяне на завещанието, поради заболяванията си. В случай, че завещанието бъде прието за действително, прави възражение, че е накърнена запазената й част от наследството, като моли завещанието да бъде намалено с 1/3, която представлява нейната запазена част. Ответната страна оспорва възраженията по посоченото завещание, като твърди, че ще се ползва от него.

От събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, както и от становището на страните по делото, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Съдът с определението си от закрито съдебно заседание от 26.07.2019г. е обявил за безспорни между страните следните факти: страните са единствените наследници на ... Т.И., ЕГН **********, починала на 07.05.2018г. и същата е придобила по наследство от своите родители процесния недвижим имот. Тези обстоятелства се установяват и от представените и приети като писмени доказателства копия на Нотариален акт №8, том ІІІ, дело №1237/1973г. на нотариус при Народния съд гр.Стара Загора, Удостоверение за наследници с изх.№2617/13.05.2019г. на гр.Стара Загора, Удостоверение за наследници с изх.№2616/13.05.2019г. на гр.Стара Загора, Удостоверение за наследници с изх.№2618/13.05.2019г. на гр.Стара Загора.

По делото е прието като писмено доказателство Саморъчно завещание от 21.11.2007г., вх.рег.№5083/30.05.2018г., акт №237, том ІІ, дело №2884/2018г. на Служба по вписванията гр.Стара Загора, от което се установява, че наследодателката на страните е завещала на ответника процесния недвижим имот.

Във връзка с оспорването автентичността на завещанието, съдът е открил производство по оспорване истинността на писмен документ по реда на чл.193 ГПК. Съгласно разпределената доказателствена тежест, по искане на ответника съдът е назначил съдебно-графологична експертиза за изследване автентичността на почерка на текста на завещанието и за изследване автентичността на подписа на завещателя.

Видно от заключението на вещото лице, ръкописно изписаният буквен и цифров текст на „Саморъчно завещание” от 21.11.2007г. от ... Т.Х. и подписът, положен долу вдясно под текста му, за „Завещател” на същото завещание, са изпълнени от ...

Т.Х.. Процесният ръкопечатан текст „Саморъчно завещание”, буквите „НА” и б.

„г.” в началото на първи ред от завещанието и представеният сравнителен материал от ръкопечатан текст, изпълнен от името на ... Т.Х., са изписани от едно и също лице. Въпреки оспорването на използвания при експертизата сравнителен материал, съдът е приел заключението на вещото лице като добросъвестно и компетентно. Вещото лице е използвало като сравнителен материал документи, подавани от завещателката пред официални органи през различни периоди от време, за които вещото лице е категорично, че са напълно достатъчни като обем да обосноват извода му. Допълнително ползваните материали – литературни разработки, само са послужили на вещото лице за да затвърдят заключението му. Вещото лице е извършило изследването и изготвило заключението съобразно установените правила за този тип експертизи и изводите му са с много висока степен на категоричност. Настоящият състав не намира основания за да не възприеме изводите на вещото лице. Поради тази причина съдът приема, че оспорването на истинността на Саморъчно завещание от 21.11.2007г. не е доказано и същото е изписано и подписано от наследодателката на страните.

Ищцата оспори и датата, на която е записано, че е съставено завещанието – 21.11.2007г., аргументирайки се с използвания в него израз – „завещавам на М.П.И. с ЕГН **********, мой съпруг,”. Видно от приетото като писмено доказателство копие на Удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за граждански брак №0091/25.03.2009г., наследодателката на страните и ответникът са сключили граждански брак на 25.03.2009г., т.е. към датата на завещанието – 21.11.2007г. ответникът не е бил съпруг на завещателката. Съдът намира, че това оспорване е неоснователно поради следните причини. На първо място обичайно е, лица, които живеят във фактическо съжителство да се възприемат като съпрузи и без да са сключили граждански брак.

В тези случаи те се наричат един друг „мъжът ми“, съответно „жена ми“, както помежду си, така и в отношенията си с трети лица. В случая завещателката, съзнавайки, че съставя документ с по-официално съдържание, е решила да използва по-официална форма, за да определи лицето, на което завещава, а именно „мой съпруг“. Допълнителен аргумент в подкрепа на твърдението, че завещанието е съставено преди завещателката и ответникът да са сключили граждански брак, а фамилното име на завещателката в завещанието – „Х.“. Това е името й отпреди брака й с ответника. Видно от приетото като писмено доказателство удостоверение за сключен граждански брак, при сключването му наследодателката на страните е сменила фамилното си име на „И.“. Този факт опровергава възражението, че завещанието е съставено след сключването на брака и на друга дата, различна от посочената в него. Видно от използваното фамилно име на завещателката, тя е написала завещанието преди сключването на гражданския брак с ответника и няма причина да се счита, че датата на съставяне на завещанието не е 21.11.2007г., както е посочено в него. По изложените съображение съдът приема, че датата на завещанието е достоверна.

Именно към датата на съставяне на завещанието следва да се преценява завещателната дееспособност на завещателката. Съдът е дал указания на ищцата, че е в нейна тежест доказването на твърдението ѝ, че към момента на съставяне на завещанието наследодателката не е можела да изразява валидна воля, поради заболявания, от които е страдала и лекарства, които е приемала. Ищцата е направила искания за събиране на гласни доказателства и за назначаване на съдебно-медицинска експертиза след разпита на свидетелите, но впоследствие е оттеглила тези свои искания. От страна на ищеца бяха представени и приети като писмени доказателства копия на: Eпикриза от УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович” АД Стара Загора – Неврологично отделение, Амбулаторен лист №000910/08.07.2013г. на д-р Румяна Банкова, Епикриза от Клиника по НБ – интензивни легла от 13.03.2015г. на УМБАЛ „Проф.д-р Стоян Киркович”АД Стара Загора, Експертно решение №1389 от 20.05.2016г. на УМБАЛ „Проф.д-р Стоян Киркович”АД Стара Загора, Епикриза от 29.03.2017г. на МБАЛ ТРАКИЯ ЕООД – Стара Загора, Епикриза от Отделение по кардиология на Болница Тракия, Епикриза и.з.№9569/2018г. на УМБАЛ „Проф.д-р Стоян Киркович”АД Стара Загора, Експертно решение №1121 от 10.05.2018г. на УМБАЛ „Проф.д-р Стоян Киркович”АД Стара Загора. От всички документи единственият, който предхожда съставянето на завещанието и е най-близък по време с датата 21.11.2007г., е

Eпикриза от УМБАЛ „Проф. д-р

Стоян Киркович” АД Стара Загора – Неврологично отделение, от която е видно, че наследодателката на страните е постъпила в болница на 17.06.2006г. и е изписана на 26.06.2006г. Била ѝ е поставена диагноза „Артериална хипертония II-III степен. Исхемичен мозъчен инсулт в Басейн на дясна средна мозъчна артерия – левостранна плегия за ръката, тежка пареза за крака.“ При изписването на наследодателката е настъпило леко подобрение по отношение на отпадната неврологична с-ка – плегия за ръката, тежка пареза за крака. Видно е от съдържанието на документа, че наследодателката на страните е получила мозъчен инсулт, вследствие на което е получила пареза на левите крайници. Не става ясно дали и доколко тази пареза е била трайна или е настъпило подобрение вследствие лечението и рехабилитацията, тъй като последващите медицински документи са съставени след около 10 години по-късно от въпросната епикриза. Не се установява и наследодателката на страните да е получила някакви ментални увреждания, които да са причинили намаляване или изгубване на способността ѝ да разбира свойството и значението на постъпките си и да може да ги ръководи. Следва да се отбележи в тази връзка и качеството на почерка, с който е изпълнено завещанието, от което може да се направи извод за наличието на физически увреждания на пишещата ръка или на ментални такива. Когато завещателят има физически или психически недъг, това се онагледява в неговия почерк, който отразява измененията в динамичния стереотип.

В случая наследодателката е изпълнила завещанието с почерк, характеризиращ се с висока степен на обработеност, над средната степен на координация, които отразяват високото ниво на писмена култура на автора /от експертното заключение на съдебно-графологичната експертиза/. Това означава, че към момента на съставяне на завещанието – 21.11.2007г. завещателката е била с напълно съхранена функция на пишещата ръка и с достатъчно висока степен на ментално здраве, за да не се отрази на почерка ѝ. Недоказани останаха твърденията на ищцата за неспособност на завещателката да изразя воля към момента на съставяне на завещанието, поради което съдът намира, че наследодателката на страните е имала пълна завещателна дееспособност към 21.11.2007г. и волята, която е изразила в съставеното от нея завещание е валидна.