Решение № 86 от 26.03.2019, Окръжен съд - Враца
- Съд
- Окръжен съд - Враца
- Дело
- Въззивно гражданско дело 95/2019
- Вид
- Решение № 86
- Подписан
- 26.03.2019
- В сила
- 26.03.2019
- Състав
- ПЕНКА ТОМОВА ПЕТРОВА, ТАТЯНА ЙОРДАНОВА АЛЕКСАНДРОВА, МИРОСЛАВ ДАНАИЛОВ ДОСОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 195 ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.124 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.259 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.260 · Граждански процесуален кодекс
- чл.261 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.83 ал.1 т.6 · Закон за енергетиката
- чл. 83 ал. 2 изр. 2 · Закон за енергетиката
- чл.98а · Закон за енергетиката
- чл.98а ал.2 т.6 · Закон за енергетиката
Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 86 гр. ВРАЦА,26.03.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд,гражданско отделение,в публичното заседание на 06.03.2019г., в състав:
Председател:Татяна Александрова
Членове:Мирослав Досов
Пенка Т.Петрова в присъствието на: прокурора секретар Г.Емилова, като разгледа докладваното от съдия
П.Петрова в.гр. дело
N` 95 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството се движи по реда на чл.258 и сл.ГПК.
Подадена е въззивна жалба от "ЧЕЗ
Електро България" АД гр.София,чрез юрк.А.В.,против решение на Районен съд гр.Враца от 07.12.2018г.по гр.д.№ 3055/2018г.,с което е уважен предявен против дружеството отрицателен установителен иск за установяване недължимост на сумата 1970,69 лв.с ДДС,представляваща корекция на стойност на доставена и консумирана ел.енергия по фактура № ********** от 31.05.2018г.за минал период.Поддържа се във въззивната жалба,че решението на РС-Враца е неправилно - постановено в нарушение на материалния и процесуален закон.Излагат се подробни доводи и съображения.Цитира се съдебна практика по подобни казуси.Иска се отмяна на решението,и постановяване на ново,с което се отхвърли предявената претенция.Претендират се разноски за двете инстанции.
Въззиваемият оспорва въззивната жалба.Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Пред въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.
Окръжният съд,след като служебно провери редовността и допустимостта на въззивната жалба,счита че същата е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК,отговаря по съдържание и приложения на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК,изхожда от страна с необходимия правен интерес и процесуална представителност,насочена е против съдебен акт от категорията на обжалваемите,при което е процесуално допустима.Разгледана по същество същата се явява неоснователна.
Пред първоинстанционния съд против въззивника е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК за установяване недължимост на суми,начислени за консумирана и незаплатена ел.енергия за минал период – 02.03.2018г.-30.05.2018г.общо в размер на 1970,69 лв.Поддържа се в исковата молба,че въззиваемият М.Д.М.,като единствен наследник на своя баща Д.П. е потребител на електрическа енергия на адреса,посочен в исковата молба в гр.Враца,по партида с клиентски № 300239893763,и редовно плаща на въззивника доставяната и консумирана ел.енергия.През м.юни 2018г.,същият бил получил писма от въззивника,с които дружеството го уведомявало за извършена проверка на СТИ в имота,и че ще бъде извършена корекция на сметката за консумирана ел.енергия въз основа на съставен констативен протокол от 30.05.2018г.,и,че е начислена за доплащане за исковия период процесната сума,представляваща незаплатена ел.енергия,въз основа на предоставения на въззивника КП № 3023488 от 30.05.2018г.,съставен от „Чез Разпределение България“ АД гр.София.Към писмата до въззиваемия била приложена и фактура № **********/31.05.2018г.за същата сума.Въззиваемият оспорва КП.Поддържа,че няма никаква вина за състоянието на СТЕ,което било изнесено извън имота му,и той няма достъп до него.За състоянието на СТИ отговарял собственика му – „Чез Разпределение“ АД гр.София,и въззиваемият няма никаква вина за състоянието му при проверката.Българското право не познава т.н.обективна договорна отговорност.От друга страна,според изложеното в исковата молба така извършената проверка и издадения констативен протокол не почивали на никаква нормативна уредба.
Въззивникът е представил отговор на исковата молба,с който оспорва иска като неоснователен.
Признава наличието на договорно отношение между страните.Излага,че на 30.05.2018 г.,служители на ”ЧЕЗ Разпределение България”АД били извършили проверка на адреса на абоната.Били констатирали ,че електромерът на абоната се намира в общо табло на входа,като пломбата на капака на клемния блок била отворена.След измерване електромера с еталонен уред,се установило,че същият измерва протичащата към потребителя ел.енергия с грешка минус 95,87%.След демонтаж на капака на клемния блок се установило,че е налице и промяна в схемата на свързване,състояща се в монтиран мост между входящата и изходяща токови клеми.След възстановяване на схемите,СТИ работи нормално.С промяната в схемата на свързване не се измерва и не се заплаща цялата консумирана ел.енергия.Т.е.налице било неправомерно въздействие върху СТИ,при което консумираната ел.енергия не се измервала коректно.Потребителят бил търсен,но отказал да подпише протокола.Проверката била извършена и констативен протокол бил съставен в присъствието на двама свидетели и представител на органите на полицията.В следствие на констатираните нарушения,сметките на въззиваемия били преизчислени,съгласно валидна и правилно приложена методика,за което,въззиваемият бил уведомен.Редовно съставения КП по своя характер представлявал официален свидетелстващ документ,ползващ се с материална доказателствена сила,според изложеното в отговора.
Установено е от представения КП/стр.36/,че на 30.05.2018 г.,двама служители на ”ЧЕЗ Разпределение България”АД,в присъствието на двама свидетели от Федерацията на потребителите,извършили проверка на адреса на въззиваемия в гр.Враца на СТИ с ф.№ 268296.Било констатирано,че електромерът на абоната се намира в общо табло на входа,като пломбата на капака на клемния блок била отворена.След измерване на електромера с еталонен уред се установило,че същият измерва протичащата към потребителя ел.енергия с грешка минус 95,87%.След демонтаж на капака на клемния блок се установило,че е налице и промяна в схемата на свързване,състояща се в монтиран мост между входящата и изходяща токови клеми.След възстановяване на схемите,СТИ работи нормално.С промяната в схемата на свързване не се измервала и не се заплащала цялата консумирана ел.енергия.Т.е.налице било неправомерно въздействие върху СТИ,при което консумираната ел.енергия не се измервала коректно.СТИ според отразеното в протокола се намира извън имота на въззиваемия – в общо табло на входа на блока,както се посочи по горе.Не е отбелязано в КП/30.05.2018г.,дали въззиваемият е търсен преди проверката,но липсва негов подпис.Горното се установява,както се изложи от представения по делото констативен протокол за проверка на неточно измерване и/или неизмерване на електрическата енергия 30.05.2018 г.В този смисъл е и заключението на специализираната техническа експертиза,според която са налице данни за манипулация върху СТИ,при която консумираната ел.енергия не се отчита изцяло.Според в.л. преизчисляването на консумираната ел.енергия е извършено при спазване методиката по реда на чл.48 ал.1 ПИКЕЕ и по действащи за периода цени на ел.енергия,утвърдени от КЕВР.
Въз основа на констатациите в КП/30.05.2018г.,въззиваемият бил уведомен,че ще бъде корегирана сметката му за минало време,и въззивникът начислил на въззиваемия сумата от 1970,69 лв. с ДДС,съгласно фактура № **********/31.05.2018 г. с основание ”дължима сума по чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ и чл.51 от ПИКЕЕ” за исковия период.Въззиваемият бил потърсен,за да бъде уведомен за проверката и за корекция на сметката ,което е видно от представените писма в тази насока.
При така изяснената фактическа обстановка и събрани доказателства първоинстанционният съд приел предявения иск за допустим и основателен,и го уважил,излагайки подробни съображения,към които въззиввната инстанция се присъединява и споделя изцяло,като препраща към тях на основание чл.272 ГПК,при следните допълнителни съображения:
Както се изложи по-горе,предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК - за установяване недължимостта на сума,представляваща корекция за минало време на потребена, неотчетена и неплатена стойност на ел. енергия.
С предявяването на този иск за установяване недължимост на парична сума, формирана в резултат на едностранно корегирана сметка от страна на въззивното дружество,въззиваемият – ищец в първата инстанция отрича претендираното от въззивника материално право,и в тежест на последния е при условията на пълно и пряко доказване да установи съществуването на това право. Лежащата върху въззиваемия/ищец/ доказателствена тежест касае единствено факти, изключващи, унищожаващи или погасяващи това право.
Между страните не се спори, че са в облигационно правоотношение, по силата на което въззиваемият е потребител на доставяна от въззивното дружество електрическа енергия и дължи заплащане стойността на потребената такава.Съгласно чл.98а ЗЕ отношенията между страните се уреждат с публично оповестени Общи условия.
В конкретния случай основният спор се свежда до това дали в полза на въззивното дружество, в качеството му на краен снабдител с електрическа енергия, съществува право едностранно да прави корекции в сметките на клиента за изминал период.
За да бъде даден отговор на спорния въпрос следва да се изходи от нормативната уредба, регулираща отношенията между страните в периода на извършване на проверката на СТИ и извършването на едностранната корекция на дължимите суми за потребена, неотчетена и неплатена стойност на електроенергия.
В подкрепа на твърденията си, че в релевантния период е допустима корекция на сметката на потребителя за минал период, въззивникът се позовава на разпоредбата на чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ и чл.51 от ПИКЕЕ,приети от ДКЕВР на 14.10.2013 год.,отменени към момента на проверката и към настоящия момент с решение на ВАС № 1500/2017г.публ.д.в.бр.15/14.02.2017г.,с изключение на чл.48-чл.51 вкл./понастоящем също отменени/. Това е и посоченото във фактурата основание за извършване преизчисление на дължимата сума за потребената електроенергия за процесния период.
Посочената разпоредба на чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ предвижда, че устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществяват съгласно норми, предвидени в правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговски измерване. Така формулирана законовата разпоредба според настоящия състав съдържа единствено делегация за приемане на подзаконов нормативен акт, уреждащ спорната възможност за корекционна процедура, но не урежда условията, при които може да бъде извършена корекцията.
В разпоредбата на чл.98а ал.2 т.6 от ЗЕ се предвижда, че част от задължителното съдържание на публично известните общи условия за продажба на електрическа енергия е посочване на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ.Настоящият съдебен състав намира, че и тази законова разпоредба сама по себе си не регламентира право на крайния снабдител да извършва едностранна корекция на потребена електрическа енергия за минал период, тъй като същата е изрична само по отношение задължителното съдържание на публично известните общи условия, а в частта относно възможността и реда за извършване на корекция е препращаща към чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ, по отношение на която вече се посочи, че в тази насока има само делегиращ характер,и сама по себе си не регламентира право на крайния снабдител да извършва едностранна корекция на потребена електрическа енергия за минал период.
С разпоредбите на чл. 83 ал. 1 т. 6 и чл.
83 ал. 2 изр. 2 от ЗЕ ,редакция след ДВ бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г. законът възлага на ДКЕВР правомощието да приеме нов особен подзаконов нормативен акт, а именно – правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване.
В изпълнение на новата разпоредба на чл.
83 ал. 1 т. 6, във вр. с ал. 2, изр. 2 от ЗЕ /редакция д.в.бр.54/2012г./, ДКЕВР е приела нови Правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), обн. в ДВ бр. 98/12.11.2013 г., в раздел ІХ (чл. 47-51) от които, вече са регламентирани случаите и начините за извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи, т.е.
Разпечатката съдържа 38 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7bccb837-de22-4ae8-bad1-dce34264983c