Определение № 3111 от 11.06.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3111 гр. София, 11.06.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Иванова

Членове:

Даниела Стоянова

Бисера Максимова като разгледа докладваното от Бисера Максимова Касационно гражданско дело № 20258002104242 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Столична община, действаща чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ж., срещу въззивно решение № 773 от 06.06.2025 г., постановено по в. гр. д. № 866/2025 г. по описа на Апелативен съд – София, с което е потвърдено решение № 6483 от 26.11.2024 г. по гр. д. 3431/2024 г. на Софийски градски съд.

С обжалваното пред въззивния съд първоинстанционно решение състав на СГС е осъдил Столична община да заплати на Д. И. Д., на осн. чл. 49 от ЗЗД сума в размер на 25 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, както и сума в размер на 2 499 лв. обезщетение за имуществени вреди по повод възникнал на 10.01.2024 год. инцидент, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 10.01.2024 год. до окончателното изплащане на вземането, като е отхвърлил исковата претенция за горницата над 25 000 лв. до пълния предявен размер от 30 000 лв., частично от 60 000 лв. като неоснователна.

В касационната жалба на Столична община се твърди, че въззивното решение в неговата осъдителна част е неправилно като постановено при допуснати нарушения на съществени съдопроизводствени правила, на материалния закон, и е необосновано. Изразява се становище, че същото е недопустимо в частта, с която се потвърждава решението на СГС за присъждане на лихва върху обезщетението за имуществени вреди от датата на увреждането 10.01.2024 г., вместо от датата на подаване на исковата молба - 22.03.2024 г.

1

По изложени съображения се моли за неговата отмяна като се намали обезщетението за неимуществени вреди, а в частта на лихвата за забава върху имуществените вреди бъде обезсилено.

В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът, като основание за допускане на съдебното решение на касационно обжалване, сочи разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси:

1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите на своето решение всички доводи и възражения на страните, в това число направените правонамаляващи възражения за прекомерност на претенцията?

Позовава се на т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС; решение № 228/01.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1060/2014 г. на I г. о.; решение № 194/18.06.2013 г. по гр. дело № 1100/2012 г. на IV г. о. на ВКС.

2. Следва ли въззивният съд при определяне на конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди да извърши оценка на обстоятелствата, които обуславят вредите? Достатъчно ли е съдът да изброи обстоятелствата или е необходимо да обоснове влиянието на всяко едно върху размера на обезщетението?

Посочва решение № 158 от 28.12.2011 г. по т. д. № 157/2011 г.на I т. о. на ВКС;

ППВС № 4 от 23.12.1968 г. по гр. д. № 2/1968 г.; решение № 213 от 19.11.2019 г. по гр. д. № 714/2019 г. на ВКС, III г. о. ; решение по гр. д. № 914/2021 г. на ВКС, IV г.о.; решение № 79/17.07.2018 г. по гр. д. № 2034/2017 г., IV г. о.; решение № 93/04.07.2018 г. по гр. д. №3460/2017 г., Ill г. о.

3. Правилно ли е приложен законовият критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди?

Позовава се на решение № 199/01.02.2019 г. по гр. д. №4108/2017 г., III г. о.; решение № 127 от 25.10.2023 г. по гр. д. № 3841/2022 г., II г. о.; решение по гр. д. № 3499/2021 г. на ВКС, II г. о.; решение по гр. д. № 3600/2023 г. на ВКС.

По така депозираната касационна жалба е постъпил отговор от страна на ищеца, действащ чрез своя процесуален представител адвокат Г. Б. Х., със становище за нейната неоснователност.

Становище е депозирано и от третото лице-помагач „З.“ ЕАД чрез адвокат И.

Е. Г. от Софийската адвокатска колегия, в което се излагат аргументи в подкрепа на касационната жалба.

При преценка на допустимостта на касационната жалба настоящият състав на ВКС, трето гражданско отделение констатира следното:

Настоящата касационна инстанция приема, че касационната жалба е частично недопустима. Въззивното решение в частта, в която въззивният съд се е произнесъл за претендираното от ищеца обезщетение за имуществени вреди, както и по отношение на датата, от която е присъдена законната лихва върху тези вреди, е необжалваемо пред ВКС, тъй като цената на иска е под законоустановения праг от 5 000 лева (респ. тяхната равностойност в евро).

Ищецът е предявил иск за сумата от 2 499 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие настъпилия инцидент, претендирайки законна лихва от деня на инцидента. Касационната жалба не 2 следва да се разглежда в тази й част по отношение на този иск и датата на акцесорното вземане за законна лихва, а настоящото касационно производство следва да се прекрати частично по нея.

В останалата част касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по гражданско дело, което е достъпно до касационен контрол с оглед цената на иска - чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Приложено е изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, с което са изпълнени формалните изисквания на закона.

За да се произнесе по основанията за допускане на касационно обжалване, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение съобрази следното:

За да постанови обжалвания правен резултат, въззивният съд е очертал предмета на делото, а именно - предявеният иск с правно основание в чл. 49 ЗЗД има за предмет компенсирането на претърпените от ищеца вреди, причинени от виновно, противоправно поведение на лица, на които ответникът Столична община е възложил работа. Съдът е посочил, че съгласно ППВС № 7/1958 г. отговорността по чл. 49 от ЗЗД е за чужди виновни противоправни действия, тя ангажира отговорността на възложителя за вреди, причинени от изпълнителя на работата и по характер е безвиновна, обезпечителна и се поражда при наличието на вреди, причинени на пострадалия от лице, на което отговорният по реда на чл. 49 ЗЗД е възложил изпълнението на работа.

Съдът е обсъдил събраните по делото гласни доказателства като е отразил показанията на Н. А. - свидетел на инцидента, който разменил няколко приказки с Д., после го чул как го вика, обърнал се и видял, че Д. е паднал на улицата заради заледяване; улицата никога не се чистела, както и тротоарът; имало сняг и лед, там снегорини никога не минавали, не било и опесъчено; свидетелят закарал ищеца до „Пирогов“.

Посочени са и показанията на съпругата на ищеца - обадили й се по телефона, че мъжът й е претърпял инцидент на улицата и е счупил крак; видяла го в спешното отделение, бил на носилка с адски болки; в болницата останал 7 дни, не ставал от леглото, бил на подлога и уринатор; свидетелката била в болнични 10 дни, останала плътно до него, защото му било забранено да става от кревата; три месеца бил на легло, а тя му правела инжекции два пъти на ден за разреждане на кръвта; след това бавно се възстановявал, в началото ползвал патерици около 4-5 месеца, после махнал едната патерица, правел непрекъснато рехабилитация и раздвижвания, после минал на канадка; сега непрекъснато изпитвал дискомфорт и имал болки, през нощта също, като се обръщал на лявата страна било с пъшкане; куцал непрекъснато и казвал, че го боли и разтривал мястото; при по-студено време болката била по-силна; майка му починала в края на март месец, а той не могъл да отиде на погребението, защото то било в [населено място], а той - на легло.

Съдът е отразил изводите, съдържащи се в заключението на съдебномедицинската експертиза, изготвено от д-р Р. Д., а именно: ищецът е получил 3 закрито счупване в областта на трохантерния масив на лява бедрена кост, причинило на пострадалия трайно затруднение на движенията на ляв долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни, с общ възстановителен период от 6 месеца; проведено е комплексно лечение в болнично-амбулаторни условия в УМБАЛСМ „Пирогов“; проведено е оперативно лечение - поставен е къс бедрен пирон и блейд и един застопоряващ винт дистално; изписан е с подобрение, вертикализиран с две помощни средства, назначена е антикоагулантна терапия; проведена е рехабилитация през месец май 2024 г. в периода от 08.05.2024 г. до 15.05.2024 г. в [населено място] с оглед подобряване на обема на движенията на лявата тазобедрена става.

В заключението е отразено, че претърпените болки и страдания са били найинтензивни непосредствено след травмата, след проведено оперативното лечение и в началото на раздвижването; посочените травматични увреди са в пряка връзка с механизма на увреждането; констатиран е функционален дефицит на ляв долен крайник - сгъва до 90 градуса; налична болка при отвеждане на крайника, ограничена ротация, непълен клек, което е рехабилитационен проблем.

Съдът е достигнал до извода, че е безспорно, че ищецът е паднал и си е счупил крака в [населено място], в кв. Л. на 10.01.2024 г. на заледено и заснежено място и независимо дали инцидентът е станал на улицата или на тротоара в[жк], общината е отговорна за състоянието и почистването и на улицата, и на тротоара. Съдът се е мотивирал, че общините са длъжни да изпълняват възложените им правомощия, защото така те постигат целта на закона - добро управление на съответните обществени процеси; че увреждането е настъпило в резултат на установено противоправно бездействие на служители на общината по отношение на задължението общинските улици и тротоари да бъдат достъпни и безопасни за придвижване от всички участници в движението; че организирането на дейностите по поддържане на общинските пътища е задължение на Столична община.

Въззивният съд е отбелязал, че ответникът е възложил на „З.“ ЕАД, трето лице помагач по делото, дейности по събиране и транспортиране на отпадъци до съоръжения за третиране от контейнери, строителни отпадъци, уборка на междублокови пространства, тротоари, детски площадки и др., както и дейности по зимно поддържане на улици и др. обществени места; от представения пред

СГС ежедневен констативен протокол

№

10.01.20242068134-19 за установяване на количествата на изпълнени и неизпълнени видове дейности за район „Л.“ не може да се установи дали е извършена обработка на улицата пред блок 321 и кога евентуално е станало това; от показанията на св. А. се установява, че е имало сняг и лед и не е било опесъчено, проради което, според въззивния съд, следва да се приеме, че е налице неизпълнение на задълженията от страна на „З.“ ЕАД.

По повод размера на обезщетението по справедливост съдът е изходил от следното - от заключението на СМЕ на специалиста ортопед-травматолог се установява какви са уврежданията, възстановителният период и състоянието 4 на ищеца към момента на прегледа; налице е болничен престой от седем дни, оперативна интервенция, необходимост от чужда помощ за три месеца, когато е бил на легло, и съпътстващата медикаментозна терапия, както и необходимост от чужда помощ за още три месеца докато е бил с патерици и впоследствие с канадка, необходимост от провеждане на рехабилитация и наличие на функционален дефицит към момента на прегледа от вещото лице.

При така описаните увреждания и последиците от тях, съпоставени с възрастта на ищеца - 54 години към деня на инцидента, общественоикономическите условия към януари 2024 г. и съдебната практика по сходни случаи, съдът е приел за справедливо обезщетение от 25 000 лв.

Оплакванията на ответника за завишен размер на обезщетението съдът е приел за неоснователни предвид наложилата се операция, болничен престой от седем дни, нуждата от чужда помощ за шест месеца, проведената рехабилитация и констатирания от вещото лице дефицит.

Оплакванията на ищеца за занижен размер на обезщетението съдът също е приел за неоснователни, сочейки наличието на едно увреждане, липсата на усложнения и факта, че функционалният дефицит може да бъде преодолян с рехабилитация.