Решение № 1129 от 25.09.2018, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е № гр. Пазарджик, 25.09.2018 г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Пазарджишки районен съд гражданска колегия в публичното заседание на дванадесети септември , две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: НИКОЛИНКА ПОПОВА при секретаря …..…Р. Д. ………и в присъствието на прокурора……………………….……………като разгледа докладваното от съдия Н. Попова ……………….…гражданско дело № 3862 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 38а ЗЖСК .

В подадената искова молба от Г.Д.К., с ЕГН: **********, Р.Д.К., с ЕГН:********** и Н.Д.Д., с ЕГН: ********** - всички с постоянен адрес:*** срещу Г.М.Т.,*** се излагат обстоятелства, че ищците били член- кооператори на ЖСК „Чайка“ със седалище - гр.Пазарджик,

***, като първите двама ищци били член кооператори по право, като собственици на части от отчуждения имот, върху който било учредено от Държавата право на строеж на ЖСК „ Чайка", както и в резултат на встъпване по реда на чл. 23 от ЗЖСК в правата на покойния им баща Д. К. В.- също член кооператор по право, а третата по ред ищца - по силата на встъпване в правата на баща им по чл. 23 от ЗЖСК.

Твърди се, че с Решение на ОС на ЖСК от 18.07.1985 год. целият втори етаж на сградата представляващ три апартамента - № 2, № 3 и № 4 - по арх. план -одобрен на 18.03.1986 г. бил разпределен за тримата член кооператори по право- /Г. и Р. К. и покойният им баща - Д. К./ независимо от това, че площта му надвишавала площта на жилищата определени със заповедите за отчуждаване и обезщетяване по чл. 98 от ЗТСУ № 921 и 923 от 27.05.1985 год., с които посочените лица били обезщетени с две двустайни и едно едностайно жилище / за жилища строени от ЖСК- по стопански начин в самостоятелен парцел нямало ограничение за жилищната площ на отчуждените собственици - които са член-кооператори на ЖСК, за строителството на която било извършено отчуждаването, което важало и за останалите членове на ЖСК. Указания в този смисъл били дадени от Комитетът по ТСУ- към Министерския съвет № 91-00-131/04.08.1987 г./

Въз основа на това решение, ОС на ЖСК с решение от 08.40.1985 год. бил приет идеен проект и се възложило изработването на работен проект, съгласно който на втория жилищен етаж били разположени общо три броя апартаменти. В съгласие с тези решения на ОС на ЖСК бил извършен и избор на жилищата в този втори етаж на сградата от тримата член - кооператори по право и били съставени от СД."ИСС" гр.Пазарджик съответните протоколи за избор от 28.02.1986 г. Останалите 5 бр. апартаменти били разпределени с друго решение на ОС на ЖСК на останалите член-кооператори на същата. Архитектурният проект с посоченото предвиждане за втория жилищен етаж на сградата бил одобрен на 18.03.1986 год. По този арх. проект било извършено и първоначалното ценообразуване на обектите в сградата от СД „ИСС" гр .Пазарджик.

Въпреки това- СД „ИСС"- Пазарджик отказал изготвяне на заповеди по чл. 100 от ЗТСУ-които да са съобразени с Решението на ОС на ЖСК за разпределението по чл. 28 т.5 от ЗЖСК, по съображение, че със заповедите по чл. 98 от ЗТСУ били обезщетени с по- малки жилища. Отказът с оглед на казаното по-горе бил незаконосъобразен. Твърди се , че той бил и без правно значение, защото заповедта по чл. 100 от ЗТСУ по отношение на член кооператори „по право „ на ЖСК нямало вещно правно действие,тъй като възникването на правото на собственост върху съответното жилище - разпределено от ОС на ЖСК- ставало по реда регламентиран в ЗЖСК - т.е. със снабдяването на член кооператорите с нотариален акт за собственост върху обекта, който им бил разпределен с решението на ОС на ЖСК.

Позовавайки се на това - ръководството на ЖСК възложило изменение на арх. проект само за втория жилищен етаж. Съгласно това изменение на проекта- вторият жилищен етаж се състоял от 4 жилища - два двустайни и два едностайни апартаменти- индивидуализирани с номера 2,3,4 и 5. Това изменение на проекта било одобрено с решение на ОС на ЖСК от 21.04.1990 год. Жалбата им против него - била оставена без уважение от Районен съд Пазарджик с решение по гр.д. № 1057/1990 год. Това решение на Районен съд, както и Решението на ОС на ЖСК за одобряване на изменения арх.проект били отменени с Решение № 1408/27.12.1993 г.- по гр.д.

№ 1998/93 год.- V-то Г.О. на ВС.

Преди това - с Решение на ОС на ЖСК взето с протокол № 12/15.01.1987 год.,на базата на отменения арх. проект за втория етаж била приета за член кооператор за получаване на едното от двете едностайни жилища-обозначено като „апартамент № 3 Ангелина Тодорова Терзиева - майка на ответника- Г.Т.. По тяхна жалба - с Решение на Районен Съд- гр.Пазарджик от 04.02.1997 год. по гр.д.

№ 3816 по описа за 1995 год. посоченото решение на ОС на ЖСК от 15.01.1987 год. било обявено за нищожно. А с Решение№ 1460 от 01.07.1998 год. по № 172/1989г.

Окр. съд Пазарджик бил отказал вписването на извършена промяна в членския състав на ЖСК чрез замяната на А. Т. Т. с ответника Г.Т.- неин син - поискано от Председателя на УС на ЖСК.

Въпреки това, неизвестно за тях кога - ответникът бил получил от Председателя на УС на ЖСК ключ на въпросното жилище - апартамент № 3 по отменения архитектурен проект за втория етаж, с идентификатор -*** по действащата кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Пазарджик с площ от 43.95 кв.м. с принадлежащото избено помещение № 3 с площ от 5.94 кв.м.Това жилище обхващало части от площта на апартамент № 2 и № 3 по първоначалния и действащ арх.проект одобрен на 18.03.1986 г. които били разпределени с посоченото решение на ОС на ЖСК за наследодателя на ищците Д. К. и за ищцата Г. Д. К..

От ищцата Г.К. и от останалите член- кооператори по право били подавани сигнали и жалби до РПУ- и Районната прокуратура - гр.Пазарджик за предупреждение - до отв.Т. и до Председателят на УС на ЖСК да не се предприемат действия за достъп до това жилище и извършване от отв. Т. на довършителни строителни дейности. Такива предупреждения са били отправени от тези органи, но въпреки това- ответникът се намирал в посоченото жилище без основание.

Междувременно им станало известно, че по иск на ответника срещу ЖСК „Чайка" било постановено Решение на Районния съд - гр.Пазарджик от 31.05.2013 г.по гр.д. № 477/2013 г., с което било прието за установено по отношение ЖСК, че ответникът бил собственик по силата на изтекла в негова полза придобивна давност върху процесното жилище. Въз основа на това решение, което нямало действие по отношение на тях, ответникът бил поискал извършването на обстоятелствена проверка, по която му е бил издаден и констативен нотариален акт за собственост № 142/09.12.2013 г.на нотариуса Т.Дъбова.

Както по посоченото гр. дело, така и при извършването на обстоятелствената проверка след него, ответникът бил укрил изложените по- горе обстоятелства /- техните възражения и сигнали за самоуправни действия и молби за съдействие, както и обстоятелството, че процесното жилище и останалите жилища на втория жилищен етаж на сградата били изградени по обезсилен архитектурен проект. /С оглед на това- ответникът неправилно е бил признат за собственик по давност на посоченото жилище, тъй като дори владението му да е било „полезно„ / т.е. трайно и неоспорвано /- това не водело до оригинерно придобиване на собствеността, щом като обектът на владението нямал законен статут на жилище съответстващо на предвиденото такова по действащия архитектурен проект на сградата.

Следователно- ответникът държал това жилище без законово основание и следвало да бъде изведен от него съгласно чл. 38а от ЗЖСК. Във връзка с изложеното, молят съда, да постанови решение за изваждане на ответника Г.Т. от жилището / апартамент № 3/ намиращо се на втория етаж на сградата на ЖСК „ Чайка„ със седалище - гр.Пазарджик" ул. „ Ал.Стамболийски „ №39, с площ от 43.95 кв.м. с избено помещение №3 от 5.94 кв.м. и фактическата власт да се предаде на ищците, както и да им бъдат присъдени и разноските по делото.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК от ответника, чрез процесуалният му представител е постъпил писмен отговор, в който заявява, че оспорва иска. Твърди се, че ищците не били собственици на процесния самостоятелен обект в сграда.

ЖСК "Чайка" не била прекратена, поради което все още ищците като член-кооператори не били придобили право на собственост на нищо. До прекратяването на кооперацията, собственик на обектите в нея била ЖСК. От своя страна ответникът бил установил с влязло в сила решение по отношение на ЖСК "Чайка", че бил собственик на имота по силата на изтекла в негова полза придобивна давност. Впрочем и ищците признават, че ответникът владял обекта.

При това положение се позова на практиката на

ВКС, според която "Искът по чл. 38а ЗЖСК бил специфичен владелчески иск, за разлика от типичните владелчески искове по чл. 75 и чл. 76 ЗС и имал суброгаторен характер, тъй като с него се упражнявало правото на бездействащия собственик ЖСК. Поради тези особености предметът на доказване обхващал освен установяване на фактите на владението и нарушението, още и наличието на членствено правоотношение в ЖСК за ищеца и право на собственост на ЖСК върху жилището. Срещу този иск ответникът можел да се брани с възражението, че жилището не било собственост на ЖСК, противопоставяйки свои самостоятелни права върху него, включително и придобиване по давност." (решение № 71 от 17.04.2012 г. по гр. д. № 1000/2011 г. на II г. о. на ВКС).

В този смисъл заявява, че оспорва, че ЖСК "Чайка" била собственик на процесния самостоятелен обект. Твърди се, че ответникът бил негов собственик и това било установено със сила на присъдено нещо. Следователно ищците не разполагали със суброгаторния иск по чл. 38а от ЗЖСК.

В аналогичен смисъл било и решение № 74 от 22.03.2013 г. по гр. д. № 757/2012 г. на I г. о. на ВКС, според което

"Докато ЖСК съществува, тя била собственик на всички имоти и правото на отделния член-кооператор да държи разпределения му имот, след като бил построен, съществува по отношение на ЖСК. Затова ЖСК, а не член- кооператорът бил легитимиран да предявява иска по чл. 108 ЗС срещу всяко трето лице, което упражнява върху имота фактическа власт без основание. Но ЖСК можела да бездейства. В тази хипотеза законодателят бил предоставил и на заинтересования член-кооператор, на който имотът е разпределен, възможност да го брани чрез иска по чл. 38а ЗЖСК - това била възможност на заинтересования член-кооператор да предяви пряко своите претенции към един чужд имот (на ЖСК) срещу всяко трето лице, което неоснователно го държи, без участието на действителния собственик (ЖСК). Твърди се, че искът по чл. 38а ЗЖСК бил пряк, с него член-кооператорът можел да предяви права, черпени от отношенията му с ЖСК, срещу всяко трето лице, което държи имот, собственост на ЖСК и при бездействието на ЖСК." Направено е искане за присъждане на направените по делото разноски.Представени са писмени доказателства.Формулирани са доказателствени искания.

Съдът след анализ на събраните в настоящото производство доказателства приема следното от фактическа страна.

От представените по делото писмени доказателства безспорно се установява следното : С протоколно Решение на ОС на ЖСК от 18.07.1985 год. член-кооператирите на ЖСК се съгласяват жилищна площ от 255 кв.м. с прилежащите общи части да бъде предоставена на член-кооператирите по право , които са обезщетени с две двустайни и един едностаен апартамент съгласно приложение № 2 към чл. 46 ЗСГ .

Представени са по делото три броя протоколи за избор на жилище от 28.02.1986 г., издадени от Стопанска дирекция „Изграждане на селищни системи „ гр. Пазарджик , на името на следните лица – Д. К. В. , Г.Д.К. и Р.Д.К. – съответно за апартамент № 2, № 3 и № 4 построени от ЖСК „Чайка „ гр. Пазарджик.

С представеното по делото Решение № 1408/ 27.12.1993 г. на ВС по гр.д. № 1998 / 1993 г. , е отменено по реда на чл. 225 ГПК / отм./ влязло в сила съдебно решение от 08.07.1992 г. по гр.д. № 1057/ 1990 г. на ПРС и е отменено Решението на ОС на ЖСК взето с протокол № 23/ 21.04.1990 г. – за изменения на архитектурния план на жилищна сграда досежно ет.2 на основание чл. 39 ЗЖСК. В мотивите си съдът е приел , че отменено решение на ОС на ЖСК взето с протокол № 25 / 21.04.1990 г. приема изменение на първоналания архитектурен план , като недопустимо и в нарушение на чл. 41 ал.1