Решение № 263 от 04.04.2022, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 263 гр. Шумен, 04.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIII-И СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Калин Г. Колешански при участието на секретаря Надежда Т. Йорданова като разгледа докладваното от Калин Г. Колешански Гражданско дело № 20213630102203 по описа за 2021 година

Предявени искове, с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК.

Искова молба от “***” ЕАД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***, срещу Т. М. СТ., ЕГН : **********, с адрес – ***, с посочено правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК и обща цена на предявените искове от 115,62 лева.

Ищецът сочи, че имал вземане срещу ответника за сумата от 115,62 лева, представляваща 48,15 лева незаплатена стойност на мобилни услуги и 67,47 лева неустойка. За посоченото вземане му била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, по ЧГД № 1035/21г. на ШРС, връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Претендира да се признае за установено съществуването на описаното вземане и осъждане на ответника да заплати разноските в производствата.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен, подава отговор, чрез особен представител. Счита исковете допустими и неоснователни. Иска отхвърлянето им. Твърди, че договора не бил прекратен, поради което ответникът, не дължал неустойка и липсвали данни да му са предоставяни мобилни услуги.

1

В открито съдебно заседание страните редовно призовани, чрез представители, поддържа заявеното в исковата молба и отговора.

В хода на производството е променена фирмата на ищцовия търговец – „***“.

Така депозираната молба е допустима, разгледана по същество е основателна, по следните съображения :

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

Няма спор между страните, че ответникът ползвал услугите на ответното дружество, което се установява и от представения договор за мобилни услуги от 02.04.2019г.. За твърдените вземания, представляващи цена на мобилни услуги и неустойка, кредиторът – ищец в производството е издавал фактури /л. 20-24 от ЧГД № 1035/2021г., по описа на ШРС/. Същите, неоспорени, съдържат дължимата сума, за всеки от претендираните периоди, както и крайна дата за плащане. Размерите на задълженията по тях, в общ размер и по отделни пера се потвърждават и от приложените разпечатки за потребление на мобилен/фиксиран номер, като претендираната неустойка, е в по-нисък размер от съответния на уговорките, в договора, съобразно месечната такса – 80,97 лева. Няма данни за погасяване на така определените задължения, което е ответна доказателствена тежест, но дори и не се твърди подобно. Заявлението по ЧГД № 1035/2021г., е постъпило в ШРС на 19.04.2021г..

Така установената фактическа обстановка, сочи наличието на всички предпоставки за уважаване на предявените установителни искове – наличието на валидно правоотношение между страните (валиден договор, съдържащ действителна уговорка за неустойка); ответно неизпълнение; размера на обезщетението. Иска следва да бъде уважен, в предявения размер, и поради неоснователност на ответното възражение, за прекратяване договора, не по предвидения в общите условия ред. Действително в уговорките на т. 75, във вр. с т. 19б-19е от ОУ се предвижда едностранното прекратяване на договора, да става с месечно писмено предизвестие, включително и при неплащане, в срок на дължими суми /най-малко поради писмената форма на първоначалния договор/. Няма данни по делото, че ищецът, е изпращал въобще подобно предизвестие, кратки текстови съобщения, или обаждания към номера на 2 ответницата, с подобно съдържание. От друга страна обаче, срока на договора е бил 12 месеца и е изтекъл, преди предявяване на заявлението. За дължимоста на претендираната неустойка е достатъчно наличието на ответно неизпълнение – неплащане на предоставени мобилни услуги, след 30.07.2019г., довело до изключване от мрежата, в съответствие с т. 75 от ОУ.

Иначе казано обезщетението за вредите от неизпълнението, предвидено в договора, като неустойка, се дължи, при наличие на неизпълнение, в срока на договора и след прекратяването му, поради сбъдване бъдещо сигурно събитие посочено в него, независимо от това, той прекратен ли е по предвиден, в общи условия ред, преди това.

С оглед така посоченият изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 760 лева разноски в настоящото производство и по ЧГД № 1035/2021г., представляващи 100 лева държавна такса, 180 лева адвокатско възнаграждение за всяко от производствата и 300 лева възнаграждение за особен представител.

Водим от горното и на посочените основания, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т. М. СТ., ЕГН :

**********, с адрес – ***, че в полза на “***” ЕАД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***, срещу нея, съществува вземане за сумата от 115,62 лева, представляваща 48,15 лева незаплатена стойност на мобилни услуги за периода 05.04.2019г. – 04.06.2019г., по договор за мобилни услуги от 02.04.2019г. и 67,47 лева неустойка, в едно със законната лихва, върху главницата от 115,62 лева, считано от 19.04.2021г., до окончателното плащане.

ОСЪЖДА Т. М. СТ., ЕГН : **********, с адрес – ***, да заплати на “***” ЕАД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***, сумата от 760 лева, представляваща разноски в настоящото производство и по ЧГД № 1035/2021г., по описа на ШРС.

3

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от връчването му, пред Окръжен съд – Шумен.

Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________ 4