Решение № 81 от 21.10.2024, Районен съд - Берковица

РЕШЕНИЕ

№ 81 гр. Берковица, 21.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЮЛИТА Н. ГЕОРГИЕВАТРИФОНОВА при участието на секретаря НИНА ЛЮБ. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ЮЛИТА Н. ГЕОРГИЕВА-ТРИФОНОВА Административно наказателно дело № 20241610200162 по описа за 2024 година

Производството е по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 12-2400040/ 16.04.2024 г. на Директор Дирекция ”Инспекция по труда” - Монтана на „Оксимо“ ЕООД, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление: град Варна, район Приморски, с.о. ......., с представляващ С. С. К., в качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 1800 /хиляда и осемстотин/ лева за административно нарушение по смисъла на чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда /КТ/, на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ.

В жалбата си въззивникът твърди, че не е съгласен с така издаденото НП, оспорва извършването на нарушение като сочи, че лицето Н.С.З. не е извършвал трудова дейност към момента на откриване на административното производство, за която да е следвало да се сключи трудов договор и съответно подадено уведомление за регистрация на същия в ТД на НАП, поради което и нямало как да бъде извършено нарушение по чл. 63, ал. 2 от КТ . Моли НП да бъде отменено, а в условията на евентуалност отправя искане за прилагане разпоредбите на чл. 28 ЗАНН, изхождайки от факта, че спрямо дружеството не са установени други нарушения от този вид или намаляване размера на 1 наложеното наказание до минималния, предвиден в закона.

В съдебно заседание въззивното дружество се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител в лицето на адв. Р. Б., която заявява, че поддържа жалбата и оспорва фактическата обстановка. Във фазата по съществото на делото сочи, че поддържа изцяло подадената жалба и моли НП да бъде отменено на основанията посочени в нея. Навежда съществени процесуални нарушения, които не могат да бъдат санирани, както и липса на годни доказателства. Моли за присъждане на сторените в производството разноски.

Процесуалният представител на въззиваемата страна заявява, че оспорва жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно издадено. Отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и адвокатското възнаграждение за ответната страна в минимален размер.

След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното: На 17.01.2024 год. в 11:30 ч. служители на Дирекция „ИТ“ Монтана извършили проверка по работни места на строителен обект „ремонт и реконструкция на Корпус 3 на СУ Иван Вазов“, находящ се в град Вършец, ул. Серафим Георгиев № 12. В хода на проверката на място на строителния обект проверяващите установили, че строежът се осъществява от въззивното дружество – „Оксимо“ ЕООД, а в обекта заварили лицето Н.С.З., който измазвал стени. На последния била предоставена за попълване информация/ сведение за работещите в обекта, която той попълнил като посочил, че работи за въззивното дружество на длъжност - общ, не е посочил да има сключен трудов или граждански договор, с работно време от 8 до 17 часа.

Проверяващите изпратили на управителя на въззивното дружество покана по чл. 40, ал. 2 от ЗАНН в която била посочена дата за явяване в Дирекция „Инспекция по труда“ относно съставяне на АУАН за нарушение на трудовото законодателство.

В хода на документалната проверка от страна на въззивното дружество бил представен граждански договор с лицето Н.С.З. за извършване на „почистване на стълбища, подови настилки, дограма, стъкла“, както и трудов 2 договор № 164/17.01.2024 год. сключен между въззивното дружество като работодател и Н.С.З. като работник, както и справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал.5 от КТ вх.№ 03388243007636/ 17.01.2024 год. При проверка на документите актосъставителят констатирал, че ТД е бил регистриран в ТД на НАП на 17.01.2024год. в 17:07 часа, т.е. 5 часа след извършената административна проверка. При тези факти свидетелятактосъставител Р. приел, че въззивното дружество като работодател е нарушило разпоредбата на чл. 63, ал.2 от КТ, тъй като на 17.01.2024год., като работодател е допуснало до работа лицето Н.С.З., ЕГН **********, на длъжност работник строителство в строителен обект „ремонт и реконструкция на Корпус 3 на СУ Иван Вазов“, находящ се в град Вършец, преди да му е предоставило копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ заверено от ТД на НАП Монтана.

За това нарушение на 29.02.2024 год. свидетелят Л. К. Р. съставил срещу въззивното дружество АУАН № 12-2400040, който бил връчен на управителя на въззивното дружество чрез Български пощи.

В срока по чл. 44 от ЗАНН, на 04.04.2024 г. в писмен вид е постъпило възражение от „Оксимо“ ЕООД, в което се твърди, че „дружеството не е извършило нарушение на разпоредбите на чл. 63, ал. 2 от КТ, каквото „нарушение" актосъставителят гл. инспектор Р. твърди, че е „установил" в цитирания АУАН. Н.С.З. ЕГН ********** към дата 17.01.2024 г. все още е изпълнявал договореното съгласно Граждански договор № 004/10.01.2024 г.

Нарушението на разпоредбата на чл. 63, ал.2 от КТ за това, че не е предоставено заверено копие от уведомление в ТД на НАП по чл. 62, ал. 3 от КТ на Н.С.З. преди да постъпи на работа в едноличното дружество е ирелевантно към фактическата обстановка. Съгласно представен Трудов договор № 164 от 17.01.2024 г. Н. З. е следвало да постъпи на работа на 18.01.2024 г., а подаденото уведомление в ТД на НАП е от датата, предшестваща постъпването 17.01.2024 г. Съгласно нормата на чл. 62, ал. 3 от КТ завереното от ТД на НАП копие на Уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ следва да бъде изпратено в тридневен срок от сключването на договора.“ На 16.04.2024 год., въз основа акта Директорът на „Дирекция инспекция по труда“ – Монтана, като възприел изцяло констатациите описани в АУАН, издал обжалваното НП, като приел, че въззивното дружество е нарушило 3 разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от КТ и му наложил административно наказание имуществена санкция в размер на 1800 лв. на основание чл. 414, ал.3 от КТ.

В съдебно заседание като свидетел са разпитани актосъставителя Л. К. Р. и свидетелите С. О. Ш. и М. К. П., които в показанията си възпроизвеждат констатациите отразени в акта с нужната конкретика.

Като писмени доказателства към АНП са приложени: НП, АУАН, Булпост разписка, Покана, Възражение, КП, Информация/ сведение за работещи на обекта, Справка за приети и отхвърлени уведомления, Булпост разписка, Пълномощно, пощенски плик- 2 броя.

Горните обстоятелства съдът приема за установени въз основа на всички събрани по делото доказателства, както писмени така и гласни, които преценени поотделно и в тяхната съвкупност не водят на различни правни изводи.

След преценка на събраните по делото доказателства и осъществявайки императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на атакувания акт относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание съдът, прави следните правни изводи: Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока за обжалване, поради което и е приета от съда за разглеждане. Разгледана по същество съдът счете жалбата за основателна по следните съображения: събраните по делото доказателства не сочат по безспорен и категоричен начин на осъществено от страна на въззивното дружество нарушение на чл. 63, ал.2 от КТ или с други думи административно наказателното обвинение се явява недоказано.

От събраните по делото гласни доказателства (показанията на свидетелите) и приложената към АНП информация/ сведение за работещите в обекта, изходяща от Н.С.З., попълнена към момента на проверката на място, се установява, че към този момент (11:30 ч. на 17.01.2024 год.) З. е изпълнявал трудови функции в полза на въззивното дружество. Доказателства обаче, които по безспорен и категоричен начин да установят, че към този момент той е допуснат да работи като работник- строителство, преди да му се предостави заверено в ТД на НАП копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, респ., че между него и дружеството не е имало сключен ТД в писмена форма, по делото липсват. В АНП настоящият съдебен състав не открива нито трудов договор № 164/ 17.01.2024 г., посочен в НП (л. 6 по делото), нито граждански договор 4

№ 004/10.01.2024 г., посочен във възражение (л. 10 по делото), нито граждански договор № 2 от 14.02.2022 г., посочен в писмена защита (л. 30 по делото). Безспорно в информация/ сведение за работещите в обекта, попълнена от З. той не е посочил да има сключен нито ТД, нито ГД с въззивното дружество. В АУАН, респ. в НП се твърди, че З. е следвало да постъпи на работа на 18.04.2024 г. по ТД № 162/ 17.01.2024 г. В тази връзка съдът намира за нужно да посочи, че за да бъде връчен документ какъвто е ТД, то той трябва да е наличен и съответно уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ следва да бъде изпратено в тридневен срок от сключването на договора.

С оглед на изложеното съдът констатира нарушение на императивната разпоредба на чл. 57, ал.1, т.6 от ЗАНН, с което е допуснато съществено процесуално нарушение. Като нарушена законова разпоредба в НП е посочена тази по чл. 63, ал. 2 от КТ, съгласно която работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал.1, а съгласно чл. 63, ал. 1 от КТ работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от съответната териториална дирекция на НАП. Но за да възникне задължение за работодателя да връчи такова уведомление на наетото по трудов договор лице, следва между тях да е сключен действително трудов договор. Иначе казано, съществуването на такъв договор е предпоставката работодателят да предприеме действия по регистрирането му, след което да връчи на работника уведомлението за направената регистрация на договора и едва тогава да допусне работника фактически до работа. Ето защо, сключването на трудов договор винаги предхожда уведомяването до НАП, тъй като съдържанието на уведомяването е именно наличието на сключен трудов договор. Следователно дружеството е санкционирано за нарушение, което обективно няма как да извърши, предвид липсата на трудов договор. При това положение ако се приеме, че З. е бил допуснат до работа на 17.01.2024 г. и е заварен от служителите на ДИТ да престира работна сила на 17.01.2024 г., в 11:30 часа, в какъвто смисъл са твърденията на въззиваемата страна, обективирани и в обжалваното НП, то това означава, че е бил допуснат до работа без трудов договор, а тези действия съставляват нарушение на разпоредбата на чл.61, ал.1 от КТ, а не на чл.63, ал.2 от КТ. Обективно невъзможно е да бъде регистриран документ, какъвто 5 не е бил съставен, като се има предвид и императивната разпоредба на чл.62, ал.1 от КТ, че трудовия договор се сключва в писмена форма.

Ето защо, в разглеждания случай съдът счита, че с оглед словесното изписване на обстоятелствата при извършване на нарушението и установеното в хода на съдебното следствие по делото, нарушената правна норма (в случай, че нарушението е безспорно и категорично установено) е тази по чл.61, ал.1 от КТ, но такава квалификация липсва.

За да се мотивира още повече, относно незаконосъобразността на издаденото НП, издадено при липса на доказателства или представени негодни такива, съдът намира, че следва да посочи, че цитираната няколкократно информация/ сведение за работещите в обекта на основание чл.

44 от АПК във връзка с чл. 402, ал. 1, т. 3 от АПК, касае дата 17.01.2023 г., 11,30 часа (л. 12 по делото).

С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП е издадено в нарушение на закона, същото страда от пороци, които го правят процесуално недопустимо и като такова следва да бъде отменено.