Решение № 14714 от 28.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14714 гр. София, 28.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. ЙОРДАНОВА като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело № 20231110130817 по описа за 2023 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на К. Б. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: ...... срещу С. С. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: ....., която се поддържа и в съдебно заседание. Предявен е иск правна квалификация чл. 59, ал. 9 от Семейния кодекс (СК) - за изменение на мерките относно упражняването на родителските права спрямо детето на страните – Е.К. К.а, ЕГН **********, местоживеенето, режима на лични отношения и издръжката.

В исковата молбата се твърди, че страните са родители на малолетната Е.

К.а. Сочи се, че с решение № 1083/14.02.2019 г., постановено по гр. д № 7937/2017г. на СГС , 1-ви възз. бр. състав е изменено решение № 47617/27.06.2017г. постановено по гр.д. № 81014/2015г. от СРС, 117-ти състав, като упражняването на родителските права спрямо детето е определено при майката, при която е определено и местоживеенето му, а на бащата е определен режим на лични отношения с детето и същият е задължен да му заплаща издръжка, изменена с решение № 12517/02.11.22г. на СРС 92-ри състав. Навеждат се твърдения, че след влизане в сила на решението детето 1 споделило с баща си, че изпитва страх и притеснение от майка си както и че може повече да споделя на баща си, като се сочи ,че детето изразило желание да живее с баща си и двамата си братя. Сочи се, че на 19.03.23г. детето отказало да се върне при майка си, за което я уведомило по телефона, такъв отказ е имало и на 17.04.23г. след края на пролетната ваканция, след като детето е било при баща си в периода от 08-17 април отново не е искало да се върне при майка си. Сочи, че майката е с имейл е уведомила ищеца, че за учебната 23/24г. ще премести Естер в друго училище, което от своя страна разстроило детето. Твърди се, че детето не се чувства добре живеейки с майка си. Предвид изложеното намира, че са налице изменени обстоятелства, които налагат изменение на постановените мерки относно родителската отговорност спрямо детето и издръжката.

В дадения едномесечен срок от съда е постъпил отговор от ответницата, в който се оспорва предявената претенция при твърдения, че не са налице изменени обстоятелства, които да обосновават необходимост от промяна на мерките, като изложените в молбата обстоятелства не отговарят на истината.

Оспорват се наведените в исковата молба фактически твърдения по повод поведението на ответницата. Заявява се, че бащата не спазва установения режим на лични отношения и към настоящия момент, като оказвал психически тормоз върху ответницата и детето, тълкувал посвоему съдебното решение като сливал пролетната ваканция и Великденските празници, както и зимната ваканция с Коледните и Новогодишни празни;и, поради което детето не е прекарвало тези празници с майката от 2019 година насам. Твърди, че след престоя при баща си и последно след разговора им на 24.03.23г. детето е било силно отчуждено от майката. По изложените съображения сочи да не са налице изменение на обстоятелствата налагащи изменение на мерките.

В същия срок е депозирана и насрещна искова молба от ответната страна, с която се иска да бъде изменен установеният с решение № 1083/14.02.2019 г., по гр. д № 7937/2017г. на СГС , 1-ви възз. бр. състав, режим на лични контакти между детето и бащата, като контактите им бъдат редуцирани, с оглед вредното влияние на бащата спрямо детето. Излагат се простарнни доводи, че бащата манипулира и настройва детето срещу майката, не изпълнява определения му режим на лични контакти, като не връща навреме детето, в резултат майката не празнувала великденските, коледните и новогодишните празници с детето от 2019г. Сочи с, че бащата в следствие на желанието да 2 тормози майката и е с занижен родителски капацитет, тъй като не осъзнава, че поведението рефлектира върху детето. Претендира да бъде определен по стеснен режим на лични контакти на детето с бащата

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор по насрещната искова молба, с които насрещната искова молба се оспорва, като неоснователна и се иска същата да бъде оставена без уважение.

Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение (чл. 12 ГПК) и закона (чл. 5 ГПК), намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По отношение на иска по чл. 59, ал. 9 СК.

Не е спорно по делото, че страните са родители на малолетното дете Е.

К.ова К.а, ЕГН **********. След фактическата радяла на страните с решение № 1083/14.02.2019 г., постановено по гр. д № 7937/2017г. на СГС, 1-ви възз. бр. състав е изменено решение № 47617/27.06.2017г. постановено по гр.д. № 81014/2015г. от СРС, 117-ти състав, като упражняването на родителските права спрямо детето е определено при майката, при която е определено и местоживеенето му, а на бащата е определен режим на лични отношения с детето и същият е задължен да му заплаща издръжка, изменена с решение № 12517/02.11.22г. на СРС 92-ри състав, потвърдено с решение № 2632 от 22.05.23г. по в. гр.д. № 3685/2022г. по описа на СГС III, въззивен брачен състав. (л. 9-10, л. 11-27 и л. 28-30 от делото).

По делото са изготвени социални доклади от компетентните ДСП-та, съгласно изискването на чл. 15, ал. 6 ЗЗДт. От приложеното по делото становище от ДСП – Възраждане се установява, че основни грижи за детето Е. полага нейната майка, като когато детето е при бащата последния съгласно определения режим на лични контакти последния задоволява базисните му потребности. Сочи се в доклада, че е посетен адреса на ищеца г-н К. в собственото му жилище в ....., което се сочи да е просторно състоящо се от огромен хол с трапезария, детска стая за Естер, детска стая за двамата й по – големи братя и спалня бащата, баня и баня с тоалетна, като се сочи, че жилището е обзаведено модерно с функционални мебели и се подържа отлична хигиена. Проведен е бил разговор с детето Е., която към момента на посещението е била в режим на лични контакти с баща си и е споделила, че 3 иска да живее с баща си, тъй като при него се чувства спокойна, като е посочила, че се разбира с братята си, а по отношение на майка й е посочила, че се страхува от нейните реакции в някои ситуации. (л. 193 – л. 194 от делото)

От становището на ДСП-Красно село, се установява, че при посещението па адреса на майката детето е било там и се е чувствало спокойно, усмихнато и комуникативно. Социалния работник е констатирал силна връзка между майката и детето. В доклада се сочи, че детето общува с братята си, като с по – малкия е имала проблеми но сега са в добри отношения. Сочи се че общува и с баба си и дядо си по майчина линия. Детето е споделило, че се чувства много добре в училище, посещава и извънкласни занимания, като майка й я води на плуване и рисуване, като когато е при баща си не посещава извънкласни дейности. От представения социален доклад, се установява, че майката е подсигурила много добри хигиенно-битови условия за малолетната Е. като същата имала ресурса и мотивацията да го отглежда и възпитава (л. 195 – л. 196 от делото).

От показанията на разпитания по делото свидетел К. Р. А., майка на ответницата, чиито показания съдът прецени по реда на чл. 172 от ГПК, предвид близката родствена връзка с ответницата се установява, че страните имат дете и са разделени от около 10 години, както и че имат дете – Е..

Свидетелката сочи да има определен режим на лични отношение между детето и бащата от сряда до неделя през седмица, като заявява, че бащата не винаги спазва определения му режим за празничните дни, тъй като не пуска детето за при майката и тогава когато същата следва да прекара празника с детето. Твърди, че от четири години детето не е празнувало коледа с майка си и тяхното семейство. Свидетелства, че майката води детето на допълнителни дейности към момента на арфа, докато бащата отказва да го води, както и че майката води детето на кино и на екскурзии, а бащата я води на море.

Свидетелката сочи, че дете като си дойде след определеното му време по режим с бащата е леко стресирано, затворено и понякога плаче и му трябват два дни, за да се отпусне.

По делото е разпитан в качеството си на свидетел и директора на училището което е посещавало детето Е..К.а към 26.06.2023г., а именно свидетелката К. Д.М., която сочи, че детето е посещавало тяхното учили, но 4 за учебната 2024 година вече не е тяхна ученичка. Свидетелката разказва за случка ден или два преди 19.04.2023 г. при която бащата дошъл в училището с настояване да види детето, за да му даде учебниците които то е било забравило при него, но охраната не го е допуснала, тъй като не е бил предупреден предварително класният ръководител каквито са правилата в училище. Сочи, че такава среща все пак се е състояла, тъй като охраната я е извикала, което е било в обедната почивка на децата и тя от своя страна след проведен разговор с бащата е извикала Естер , която много се разстроила.

Свидетелката заявява, че бащата няколко пъти повторил на детето още преди то да заплаче „Не плачи Ети, не плачи“, след което детето се разстроило много и свидетелката извикала психолога на училището. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите А. и М. като логични последователни и безпротиворечиви, подкрепящи се от останалия по делото доказателствен материал. В подкрепа на изложеното от свидетелката М. са и приложите по делото писма и доклади на компетентните ДСП-та както и твърденията на самия ищец за осъществената между него и детето среща в училището. Съдът кредитира показанията на свидетелката А. за това, че бащата не винаги спазва режима на лични отношения, като не връща детето съобразно определения от съда режим на лични отношения в каквато връзка има твърдения както от страните, а и в подкрепа на това е подадения от майката сигнал в 04-то РУ – СДВР, за това че на 19.03.2024г. Естер не е била върната от баща й за което е била извършена проверка и е било снето обяснение от детето което е заявило, че е искало да прекара повече време с баща й. /л. 310 от делото/.

Съгласно изискванията на чл. 15 от ЗЗДт. детето Е. К.а е била изслушана от съда, като детето в хода на изслушването сподели, че учи в 122 училище в което и харесва, като твърди и че в старото й училище също й е харесвало, тъй като там са приятелите й още от детската градина. Сочи, че с майка си пътуват много дори и през зимата докато с баща си по – малко, ходят на море лятото.

Детето споделя, че обича да прекарва време както с майка си, така и с баща си.

По делото е прието и заключение на изготвената по делото СПЕ. От заключението на вещото лице се установява, че и двамата родители имат родителски капацитет. Вещото лице е посочило, че по отношение на страните не са налице доказателства за поведение на някой от родителите, което да нарушава авторитета на другия родител пред детето, но и двамата родители 5 изпитват колебание , недоверие и подозрителност по отношение на другия родител и неговата способност да бъде добър родител , като всеки един от тях възприема собствения си подход за по – подходящ и правилен. Вещото лице е посочило, че дете има изградена емоционална и доверителна връзка с всеки от родителите си, като не сочи да е налице някакво поведение на някого от родителите, което по значим начин да е повлияло в отношението на детето към всеки от родителите му. Вещото лице при анализа си е констатирала, че детето изпитва известен афинитет към баща си, което е обяснено с по – краткото време което прекарва с него, в сравнение с майката , както и с типичната за момичетата в тази възраст тенденция да засилват връзката с бащината фигура.

Освен това вещото лице е посочила, че Естер изпитва вътрешна тревожност и желание да угоди на всеки от родителите си. От изложеното от вещото лице става ясно, че детето говори относително свободно за собствените си възприятия и пред двамата родители, но е интернализирала желанието да угоди на баща си и не успява напълно свободно да изрази някои от негативните си преживявания, свързани с него , докато пред майка си по – свободно коментира нещата, които не й харесват. Вещото лице е посочило и че желанието на детето да прекарва повече време с баща си е всъщност желание за справедливост и равнопоставеност. В заключението си вещото лице е посочило, че детето не е отчуждено от майка си, както и че има изградена връзка и привързаност към братята си, като сочи, че с оглед възрастовата им разлика с по- големия брат отношенията са предимно положително, а с по- малкия положителни с характерните за тези взаимоотношенията понякога и недоразумения.