Решение № 6027 от 24.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6027 гр. София, 23.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

МАРИЯ Н. СТОЙКОВА при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело № 20221100506753 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 20031588/21.04.2022 г., постановено по гр. д. № 36017/15 г. по описа на СРС, 54 състав, е отхвърлен предявения от М. В. Д. срещу Държавен фонд „Земеделие“ иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 14 668 лв., представляваща плащане на втори етап от сключен с ответника договор № 01/112/02038/12.10.2009 г. за отпускане на финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ по Програма за развитие на селските райони за периода от 2007 – 2013 г. /ПРСР/, подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони /ЕЗФРСР/.

С решението М. В. Д. е осъден да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД сумата от 24 446 лв., дадена на отпаднало основание поради разваляне на договор

№

01/112/02038/12.10.2009 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на насрещната искова молба – 07.04.2014 г. до окончателното изплащане на вземането, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 1394,85 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 12.09.2013 г. до 04.04.2014 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК 1 сумата от 1132,88 лв., представляваща разноски по насрещните искове, и на основание чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК сумата от 350,00 лв., представляваща разноски по първоначалния иск, като е отхвърлен искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата от 1394,85 лв. до пълния предявен размер от 1592,17 лв. и за периода от 14.08.2013 г. до 11.09.2013 г.

С решението Държавен фонд „Земеделие“ е осъден да заплати на М. В.

Д. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 6,44 лв., представляваща разноски по насрещните искове.

Подадена е въззивна жалба от М. В. Д. срещу решение № 20031588/21.04.2022 г., постановено по гр. д. № 36017/15 г. по описа на СРС, 54 състав, в частта, в която е отхвърлен първоначалният иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, както и в частта, в която са уважени насрещните искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Твърди, че решението в обжалваната част е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон. Поддържа, че съдът неправилно е приел, че от страна на ищеца е било налице неизпълнение на поети задължения по договор за финансова помощ № 01/112/02038/12.10.2009 г. за отпускане на средства. Посочва, че в Приложение № 1А към договора за финансова помощ са посочени инвестициите, които следва да бъдат извършени, и представляват задължения по договора /закупуване на трактор с прикачен инвентар, реконструкция на помещение на отглеждане на говеда, изграждане на торосъбирателна площадка, закупуване на крави – млечни /8 бр./, изграждане на помещение за съхранение на торове и закупуване на картофосадачка/. Твърди, че посочените инвестиции, които представляват такива за добиване на дълготрайни материални активи, са изброени като средства, които ищецът е следвало да закупи с предоставените му от фонда средства. Поддържа, че със средствата от първото плащане в размер на 24 446,00 лв. се е сдобил с всички дълготрайни активи в предоставения му с договора срок. Счита, че съдът неправилно е приел, че липсата на удостоверение за индивидуална млечна квота е валидно основание за отказ за извършване на второ плащане в размер на 14 668,00 лв., като необосновано е приел, че това задължение е абсолютно на основание чл. 7, ал. 6 от

Наредба № 9/03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2

2013 г. Твърди, че за да може да се направи обективна преценка на изпълнението, респ. неизпълнението, на поетите за задължения от страна ползвателите законодателят е заложил критерият „икономическа единица“.

Посочва, че от представения по делото бизнес план е видно, че към датата на извършване на проверката в стопанството е следвало да има общ размер на икономическите единици – 7,55, които се формират от добиването на дълготрайни активи. Поддържа, че към момента на извършване на проверката, преди второто плащане, стопанството е отговаряло на тези критерии /в стопанството са се произвеждали растителни продукти /картофи/, закупени са били 8 бр. млечни крави, покрити са били критериите за броя на телетата, биковете и животните за разплод/. Твърди, че съдът не е взел предвид всички останали дейности, които са били предвидени в бизнес плана, и които са били изпълнени. Счита, че съдът неправилно не е дал вяра на показанията на св. Ю.К. и А.К., като е приел, че показанията им не кореспондират с останалия доказателствен материал по делото. Поддържа, че от показанията на разпитаните свидетели се установява, че е била налице обективна невъзможност ищецът да се сдобие с индивидуална млечна квота.

Счита, че липсата на удостоверение за индивидуална млечна квота не е основание за отказ да бъде извършено второ плащане. Поддържа, че от събраните по делото доказателства, в т. ч. и заключението на съдебната ветеринарна експертиза, както и обстоятелството, че са били налице повече бозаещи телета от посочените в справките, се установява, че добиваното мляко е било използвано за изхранване на телета. Посочва, че изхранването на телетата и категоризацията на обекта е довело до невъзможност да получи индивидуална млечна квота, но това обстоятелство не е основание за прекратяване на договора, тъй като всички останали задължения, описани в бизнесплана, са били изпълнени. Твърди, че икономическият растеж на стопанството, изразяващ се в отчитане на икономически единици, е бил в рамките, предвидени в приложенията към договора. Посочва, че съгласно чл.

2.4. от договора второто плащане се извършва при нарастване на икономическия размер на стопанството с три икономически единици, а към към момента на депозиране на заявлението за второ плащане, икономическите единици на стопанството са били 7,55, докато началната им стойност е била 2,00 икономически единици. Поддържа, че в чл. 8 от Наредба № 9/03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна 3 финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. са посочени случаите, при които ползвателят следва да възстанови получените от него суми от фонда. Твърди, че наличието на обективна невъзможност за кандидатстване и получаване на индивидуална млечна квота не представлява такова неизпълнение, което да доведе до прекратяване на договора, и връщане на полученото финансиране, ведно със законната лихва върху него.

Посочва, че съдът не е взел предвид наличието на две немаркирани телета, което обстоятелство представлява такова по см. на чл. 81, ал. 1 ЗЗД, и не следва да бъде вменявано във вина на ищеца. Твърди, че това обстоятелство обосновава твърдението на ищеца, че добиваното мляко е било потребявано от животните в стопанството. Счита, че съдът неправилно е приел, че договорът за финансова помощ не представлява такъв за периодично изпълнение. Посочва, че извършването на финансиране, на първо и второ плащане по договора, се обосновава на извършени дейности от ползвателя и получена оценка в икономически единици. Твърди, че след като ползвателят е увеличил икономическата стойност на стопанството и е изпълнил основните критерии по провеждане на обучение и придобиване на дълготрайни активи, то същият е изпълнил задължението си по предоставените му плащания по договора. Поддържа, че предвидената възможност за ответника да иска връщане на платеното е свързана с пълно неизпълнение на задълженията по договора. Поддържа, че решението е постановено и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а именно – на чл. 172 ГПК, чл.

235, ал. 2 и 3 ГПК. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени решението в обжалваните части, като вместо това да постанови друго, с което първоначалният иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД да бъде уважен, а насрещните искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл.

86, ал. 1 ЗЗД – да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

Въззиваемата страна – Държавен фонд „Земеделие“ е подал отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Поддържа, че на основание договор № 01/112/02038/12.10.2009 г. за отпускане на финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ по Програма за развитие на селските райони за периода от 2007 – 2013 г. /ПРСР/, подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони /ЕЗФРСР/, и 4 анекс I/17.08.2012 г. към него, сключени между страните по делото, за ищеца са възникнали следните задължения – да използва предоставената му сума за закупуване на описаните в Приложение № 1, представляващо неразделна част от договора, дълготрайни материални активи, да закупи трактор с прикачен инвентар, да реконструира помещения за отглеждане на говеда, да изгради торосъбирателна площадка, да закупи крави – млечни, да изгради помещение за съхранение на торове и да закупи картофосадачака, а за ответника – след като бъде подадена заявка за второ плащане, да извърши необходимите проверки и ако придобитите активи са налице, да оторизира, респ. да извърши второ плащане по договора в съответните срокове. Посочва, че разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от Наредба № 9/03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. въвежда задължение за ищеца при кандидатстване за второ плащане по чл. 6, т. 2 и подаване на заявка за плащане по образец, същата да бъде придружена от документите, описани в Приложение № 4.

Посочва, че в чл. 7, ал. 6 от Наредба № 9/03.04.2008 г. е регламентирано задължение, че в случай, че младият фермер е производител на краве мляко, при определяне на икономическия размер на земеделското стопанство по чл.

6, т. 2 да бъде представено удостоверение за индивидуална млечна квота.

Твърди, че съгласно Приложение № 4 към чл. 24, ал. 1 и чл. 26, ал. 2 от Наредба № 9/03.04.2008 г. ищецът е задължен да представи удостоверение за индивидуална млечна квота, в случай, че при определяне на икономическия размер на стопанството са включени крави за производство на мляко.

Поддържа, че доколкото описаният документ не е бил представен от ищеца като приложение към съпътстващите заявката за плащане документи, то правилно съдът е приел, че ползвателят не е изпълнил задълженията си по договор № 01/112/02038/12.10.2009 г. за отпускане на финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“. Посочва, че съгласно Приложение № 1, представляващо неразделна част от договора, ищецът е следвало да закупи 8 бр. млечни крави, които впоследствие да участват при увеличаване на икономическия размер на стопанството. Поддържа, че целта на предоставяне на финансова помощ за закупуване именно на млечни крави предполага и използване на същите по предназначение – производство на мляко, което да бъде реализирано на пазара чрез доставки и директни 5 продажби. Посочва, че в обяснителната записка, представена в хода на проверката във връзка с подадената заявка за плащане, ищецът е декларирал, че не продава мляко, а го използва за лични нужди и за бозаене на телета.

Счита, че изложеното в обяснителната записка не съответства на фактите от обективната действителност, тъй като отбиването на телетата става средно в края на втория и на началото на третия месец след раждането им, а от справката за животни в обекти по категории № 170917, изготвена от БАБХ, е видно, че ищецът отглежда общо 10 говеда, в т. ч. 8 бр. млечни крави и 2 бр. телета и малачета над 1 г. за разплод и бременни юници, т. е. бенефициентът не отглежда телета, които да бозаят добиваното от млечните крави мляко. В тази връзка счита, че правилно първоинстанционният съд е приел, че неизпълнението на посочените договорни задължения е съществено. Твърди, че правилно съдът е приел, че част от показанията на разпитаните по делото свидетели не кореспондират с останалите събрани по делото доказателства, в т. ч. и на заключението на съдебно – ветеринарната експертиза. Поддържа, че неизпълнението на задължението по чл. 7, ал. 6 от Наредба № 9/03.04.2008 г. е основание да се откаже второ плащане по договора на основание чл. 4.4, б.