Решение № 8861 от 30.12.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр.София, 30.12.2019г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 8 с-в в открито заседание на тридесет и първи януари, през две хиляди и деветнадесета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ при участието на секретаря Ваня Ружина, като изслуша докладваното от съдията гр.д. № 8861 по описа на състава за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.

Ищцата Р.С.К. поддържа твърдение, че претърпяла значителни неимуществени вреди, в резултат от телесните увреждания, които получила в резултат от настъпването на пътно- транспортно произшествие на 01.08.2016г. в гр. Велико Търново. В качеството на пешеходец, пресичащ на пешеходна пътека тип „зебра“, ищцата била ударена от преминаващ през пешеходната пътека лек автомобил „Опел Корса“ с рег. № ВТ ******, управляван от водача М.Н..

Противоправният характер на поведението на водача на лек автомобил „Опел Корса“ с рег. № ВТ ****** бил установен в рамките на досъдебно производство по пр. преписка № 1837/2016г. по описа на РП Велико Търново. Гражданската отговорност на водача на лекиа автомобил била застрахована от ответника „Д.з.“ АД. Преди да предяви иска пред настоящия съд, ищцата потърсила обезщетение по доброволен ред пред застрахователя на водача -причинител вредите като на 24.11.2016г. отправила писмена претенция до ответника за изплащане на застрахователно обезщетение. След като разгледал претенцията - на 06.02.2017г. „Д.з.“ АД изплатил сумата от

45 000 лева, но този размер на обезщетението бил обективно недостатъчен за да компенсира значителния обем на претърпените от нея вреди, поради което към момента на предявяването на иска, вредите не били напълно обезщетени. При изложените фактически твърдения, ищецът претендира за осъждане на ответника му да изплати на основание покритието по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, допълнително в размер на сумата от 50 000 лева, заедно със законната лихва върху същата сума, считано от уведомяването на застрахователя на 24.11.2016г., до деня на окончателното плащане. С оглед очаквания от ищцата благоприятен изход от процеса- тя претендира за осъждане на ответника да й заплати и направените съдебни разноски за процесуално представителство в настоящото производство.

Предявените по исков ред претенции са оспорени от ответника „Д.з.“ АД, по основание и по размер. Ответникът признава наличието на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за посочения от ищеца причинител на вредите. Ответникът не оспорва твърдението за настъпване на процесното ПТП респ. за механизма на настъпване на ПТП и противоправния характер на поведението на водача, чиято гражданска отговорност е била застрахована от него, но оспорва останалите предпоставки за възникване на задължението му да заплати претендираното в настоящото производство застрахователно обезщетение. Поддържа тезата, че изплатеното от него застрахователно обезщетение в размер от 45 000 лева било справедливо и напълно достатъчно за да компенсира действително претърпените от ищцата неимуществени вреди. Оспорва обема на вредоносния резултат за неимуществени вреди и при това навежда доводи за прекомерност на претендирания размер на застрахователно обезщетение, с оглед действителния размер на вредите. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира да му бъдат присъдени съдебни разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Приетите като доказателства Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 854/01.08.2016г. на РУ при МВР Велико Търново, Протокол за оглед на местопроизшествие от 01.08.2016г., установяват твърденията на ищцата за настъпването на пътно-транспортно произшествие на 01.08.2016г. в гр.

Велико Търново. Споменатите документи, чието съдържание не е оспорено установяват, че в качеството на пешеходец, пресичащ на пешеходна пътека тип „зебра“ на ул. „Магистрална“, ищцата е била ударена от преминаващ през пешеходната пътека лек автомобил „Опел Корса“ с рег. № ВТ ******, управляван от водача М.Х.Н.. Споменатите документи не се обсъждат подробно като доказателства, тъй като обективираните в тях данни за факта на настъпване на ПТП, механизма на настъпване на инцидента и поведението на участниците в него фактически не са предмет на спор /както се вижда от процесуалните позиции на страните/.

Като доказателство по делото са приети медицински документи – Епикриза ИЗ № 11743/01.08.2016г. и Епикриза ИЗ № 11980/05.08.2016г., Епикриза ИЗ № 18920/09.12.2016г., Решение на ТЕЛК № 3770/23.11.2017г. издадени от МОБАЛ „Д-р *******“ АД - Велико Търново, както и резултати от отделни клинични изследвания, чието съдържание не се обсъжда подробно в мотивите на настоящото решение, понеже съдържащите се в тях данни са обект на аналитично изследване от допуснатата специализирана комплексна съдебно- медицинска експертиза.

Заключението на комплексната съдебно медицинска експертиза в областта на травматологията и неврохирургията, изготвена от вещите лица д-р П.П. и д-р Б.Б. дава становище по правнозначимите и относими към предмета на спора факти:

В следствие на настъпването на пътния инцидент, ищцата е получила следните травматични увреждания: черепно-мозъчна травма със сътресение на мозъка, пертрохантерно счупване на дясна бедрена кост и счупване на дясна ключица в нейната латерална трета. По своят вид и тежест, черепно-мозъчната травма със сътресение на мозъка е протекла с количествена промяна в съзнанието /зашеметяване,объркване/, но без обективни медицински данни за настъпило безсъзнателно състояние. Тя реализира медико-биологичния критерий за временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Пертрохантерното счупване на дясна бедрена кост е причинило на ищцата трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за период по дълъг от тридесет дни – в конкретния случай- за около една година.

Счупването на дясната ключица в нейната външната трета част - без разместване на фрагментите е довела на ищцата до трайно затруднение на движенията в десния горен крайник за период по-дълъг от тридесет дни– в конкретния случай- за около 2 месеца.

Получените телесни увреждания са довели до страдания в следния обем: При мозъчно сътресение - най-интензивни са оплакванията в първите три-четири дни след травмата. През този период общо-мозъчната симптоматика е най- силно проявена, посредством главоболие, повръщане и световъртеж. Постепенно, под въздействие на обезболяващи препарати и прилагане на постелен режим, оплакванията намаляват по интензивност. Получените кости увреждания (фрактура на дясната бедрена кост и фрактура на дясната ключица) са довели на пострадалата до болки и страдания за срок до 1 година, като най интензивни болките са били през първите 2 месеца в началото - непосредствено след злополуката и претърпените операции и около 2 месеца по време на проведената рехабилитация на увредените крайници. През останалите периоди ищцата може да е търпяла само периодично явяващи се болки при обща преумора и рязка промяна на времето. Фрактурата на дясната бедрена кост е зараснала окончателно за срок до 4 месеца, а с проведената рехабилитация - общо оздравителния период приключва за срок до 6-7 месеца

От процесната злополука вече са изминали повече от

2 години. Понесеното от ищцата сътресение на мозъка е в най-леката форма – т.нар. дифузна мозъчна увреда, при която правилно проведеното лечение изисква щадящ режим в рамките на

3-5 седмици. При него няма патологични промени в мозъчния паренхим. Обичайно лечението приключва успепшо и усложнения не се очакват. Фрактурата на дясната ключица при ищцата е зараснала за срок до 30 дни, а с проведената рехабилитация - общо оздравителния период на тази увреда приключва за срок до 2 месеца. Фрактурата на дясната бедрена кост е зараснала окончателно за срок до 4 месеца, а с проведената рехабилитация - общо оздравителния период приключва за срок до 6-7 месеца. Наред с претърпените болки в продължение на първите 2 месеца след злополуката, ищцата не е можела да си служи с десния горен крайник и затова е провеждала лечението си повече на постелен режим и е била предвижвана с инвалидна количка. В продължение на 5 месеца ищцата не е можела да натоварва напълно десния си крак. На 23.11.2017г.

- тоест една година и три месеца след пътния инцидент и настъпване на травмите

– ищцата е била освидетелствана от Експертна комисия на ТЕЛК с трайно намалена работоспособност от 75% за срок от една година.

Вещите лица обаче изично посочват, че комплексната оценка в ЕР на ТЕЛК отчита както заболяванията от общ характер, така и травматичните увреждания, получени от ищцата в следствие настъпването на процесното

ПТП.

Към настоящият момент състоянието на пострадалата вече е стабилизирано. Счупените кости са зараснали напълно и окончателно. От извършената костна операция на счупена дясна бедрена кост има малък остатъчен кожен белег/козметичен дефект/. Движенията на увредените крайници са възстановени. Не се установява скъсяване за десния долен крайник. Не се установяват никакви обективни данни за усложнения.

Ищцата се предвижва самостоятелно, без помощни средства. Ако бъде извършена нова операция за изваждане на металната DHS-система- тя евентуално би могла да доведе до допълнителни болки и страдания на ищцата за срок до 30 дни и нужда от допълнителен курс по рехабилитация.

В дадените пред делегирания съд показания, свидетелката М.К.О.заявява, че познава ищцата Р.К. от около 6-7 години преди настъпването на процесното ПТП и понеже била в приятелски отношения с нея – посетила ищцата още докато била настанена в болницата т.е. веднага след като узнала за настъпване на инцидента. Социалните контакти между двете били сравнително интензивни и по тази причина свидетелката твърди да е възприела физическото и психологическото състояние на ищцата след настъпването на пътния инцидент. Според свидетелката, в първите дни след инцидента, ищцата изпитвала болки и силно се притеснявала, защото считала, че „са я осакатили“. В този момент тя не могла да се грижи сама за себе си, защото имала затруднения в движението на крайниците, поради фрактурите. Затрудненото придвижване след инцидента създавало психологически дискомфорт на ищцата, тъй като в този момент тя се грижела за детето си, а травмите не й позволявали да полага пълноценни грижи. В този период – по отношение на грижите за детето, помагала майката на Р.. При настъпването на инцидента, щцата живеела на съпружески начала с мъж, чието име свидетелката не назовава, но при това знаела, че след настъпването на инцидента- отношенията между р. и този мъж се влошили и двамата фактически се разделили. Според впечатленията на свидетелката, ищцата все още се движела с накуцваща походка, видимо изкривена. Свидетелката узнала, че ищцата била освидетелствана от ТЕЛК и според показанията й, този обективен факт повлиява на нейната собствена преценка за недоброто здравословно състояние на ищцата.

Съдържанието на приетото като доказателства /стр. 11 от делото/ писмо с вх.

№ 310ВО98766/24.11.2016г., установява отношенията между страните в процеса и осъществените от тях действия по реда на чл. 380 от КЗ - преди образуване на настоящото дело. С оглед съдържанието на този документ, съдът приема, че ищцата е поискала изплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 110 000 лева и за имуществени вреди в размер на 1870, 81 лева. По претенцията е образувана ликвидационна преписка и преводно нареждане от 06.02.2017г. /стр. 83 от делото/ - ответното дружество „Д.з.“ АД е изплатило на ищцата сумата от 45 000 лева, като застрахователно обезщетение за понесените от нея неимуществени вреди.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:

Предявената искова претенция за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, се основава на твърдението, че при наличие на предпоставките по чл. 432, ал.1 от КЗ - ответникът дължи да заплати на увреденото лице (ищцата) застрахователно обезщетение за причинените й неимуществени вреди, настъпили в резултат от неправомерното поведение на водача със застрахована гражданска отговорност.