Решение № 53 от 13.04.2022, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 53 гр. Ихтиман, 13.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Радослава М. Йорданова при участието на секретаря Лиана Цв. Тенекева като разгледа докладваното от Радослава М. Йорданова Гражданско дело № 20211840100863 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по повод подаден иск по реда на чл. 422 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД от „Т.Б.А.Б.“ ЕАД ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Д.Х.“ № 52-54 срещу Н. Г. Т. ЕГН ********** от с. В., ул.

„С.П.Е“ № 30 за установяване на съществуване на вземане в размер на 3404,63 лева главница по Договор за потребителски кредит № ********** от 06.03.2020 г., 647,63 лева договорна лихва за периода от 15.04.2020 г. до 10.02.2021 г., 104,36 лева обезщетение за забава за периода от 15.04.2020 г. до 18.03.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата.

Претендират се разноски.

Ищецът твърди, че по силата на договор за потребителски кредит от 06.03.2020 г. е предоставил на ответника сумата от 3404,63 лева, който включва получена сума 2499 лева и застраховка съответно за кредита 875,64 лева ш 29,99 на закупената стока. Общият размер на задължението на ответника възлизало на 5202,21 лева, което е следвало да бъде погасено на 48 погасителни вноски, при уговорен годишен лихвен процент 29,52 %. Твърди се, че ответникът е преустановил плащанията по договора от 25.08.2020 г., като договорът е обявен за предсрочно изискуем, за което длъжникът е уведомен.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, в който оспорва иска.

Твърди, че Т. не е давал съгласието си за сключване на договора, не е знаел за съществуването му и не го е подписвал, както и че е получил стоката, за която е подписан кредита. Сочи се, че дори да е подписал договора, ответникът не е съзнавал свойството и значението на постъпките си. Навеждат се доводи за това, че с решение № 260031 от 04.02.2021 г. по гр. дело № 245/2020 г. на Софийския окръжен съд Н.Т. е поставен под ограничено запрещение, като за негов попечител с решение № 003/30.06.2021 г. на Кмета на община Ихтиман е назначен Ц.Е.М. Твърди се, че Т. не е в състояние напълно да разбира свойството и значението на постъпките си.

Предявява насрещен иск за прогласяване на нищожността поради липса на съгласие на договора за кредит /чл. 26, ал. 2 ЗЗД/, алтернативно за унищожаването му на основание 1 чл. 31, ал. 1 ЗЗД, като сключен от дееспособно лице, което при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си, или по чл. 29, ал. 2 ЗЗД - че договорът е сключен поради измама, или по чл. 30 ЗЗД – че договорът е сключен поради заплашване.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени доказателства, съобразно с чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема следното от фактическа страна:

Предявен е положителен установителен иск по чл. 422 ГПК, който е допустим, тъй като е налице правен интерес от предявяването му, което се доказва от приложеното ч.гр.д.

№ 326/2021 г. по описа на ИРС, по което срещу ответника е издадена Заповед № 260229/06.04.2021 г. за изпълнение по чл.417 ГПК за сумата от 3404,63 лева главница, 647,63 лева договорна лихва от 15.04.2020 г. до 10.02.2021 г., 104,36 лева – обезщетение за забава от 15.04.2020 г. до 18.03.2021 г., ведно със законната лихва от датата на постъпване на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането, като в законоустановения срок е постъпило възражение от страна на длъжника.

По делото е представен Договор за потребителски кредит № ********** от 06.03.2020 г., сключен между „Т.Б.А.Б.“ ЕАД и Н. Г. Т., по силата на който на Т. е предоставена сума за закупуване на мобилен телефон на стойност 2499,00 лева. В цената на кредита е включена стойността на сключена застраховка „ Bank Пакет 1 Кредит“ в размер на 875,64 лева и застраховка „Bank Пакет 1 Уред“ в размер на 29,99 лева, като общият размер на задължението възлиза на 3404,63 лева, която е следвало да бъде върната на 48 месечни погасителни вноски Уговореният годишен лихвен процент 22,60 %, а годишният процент на разходите – 24,66 %.

По делото е представен касов бон за закупуване на мобилен телефон Iphone Apple 11 на стойност 2499 лева от „Технополис България“ ЕАД

Видно от приложеното уведомление от 21.01.2021 г. кредитът е обявен за предсрочно изискуем поради просрочие на три месечни вноски, което съгласно приложената обратна разписка е получено лично от Н.Т..

От представеното решение № 26031/04.02.2021 г. по гр. дело № 245/2020 г. по описа на Софийския окръжен съд, влязло в законна сила на 20.04.2021 г. се установява, че Н. Г. Т. е поставен под ограничено запрещение.

Съгласно приложеното Експертно решение на ТЕЛК към „Център за психично здраве – София“ ЕООД № ****/*** от 08.04.2016 г. Н.Т. е с пожизнено призната 54 % трайно намалена работоспособност поради наличието на лека умствена изостаналост.

Съгласно Решение № 003/30.03.2021 г. на органа по настойничество и попечителство при община Ихтиман спрямо Н.Т. е увреден настойнически съвет, като за негов попечител е определен Ц.Е.М.

От допуснатата съдебно почеркова експертиза, която съдът кредитира изцяло, се установява, че подписите в договора за потребителски кредит от 06.03.2020 г. и придружаващите го документи са положени от Н. Г. Т., а ръкописният текст „Н.Т.“ не е изпълнен от Н. Г. Т..

От представеното писмо от Специализираната прокуратура се установява, че има образувано досъдебно производство № 513ЗМ277/2020 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 2116/2020 г. по описа на Специализираната прокуратура за това, че на 09.03.2020 г. с цел да набави за себе си имотна облага е принудил Н. Г. Т. да извърши нещо против волята му – да му предаде парична сума и с това му е причинил имотна вреда – престъпление по чл. 214, ал. 2, т. 1, вр. чл. 213а, ал. 2, т. 1 НК.

От показанията на св. Р.В., се установява, че НН. е с умствено изоставане и за него се грижи брат му Ц.М.. НН. не познава часовник, не може да чете и пише. По повод 2 изтеглените кредити не могъл да обясни какво се е случило, но казал, че някакви хора го водели по банки, за да тегли пари. Не е имал у се бе си парични суми, като дори не умее да работи с банкова карта.

В показанията си св. Ц.М., който е брат на Н.Т., твърди, че през 1996 г или 1997 г. е бил диагностициран с диагноза епилепсия. Към настоящия момент е на медикаментозно лечение, но е с психическото развитие на дете. НН. познава дома си, но не знае адреса си.

Не може да смята и да брои. Семейството му разбрало, че има сключени множество договори за кредит, като във връзка с подадена жалба е образувано досъдебно производство.

Според свидетеля НН. не осъзнава как се вземат и връщат пари в банката.

От заключението на допуснатата съдебно-психиатрична експертиза, която съдът също кредитира като обективна и безпристрастна, се установява, че Н.Т. е с лека към умерена умствена изостаналост, като има данни за интелектуален дефицит. Според вещото лице мисленето му е развито на ниско абстрактно ниво, има трудности при съобразяването и самостоятелното организиране на отговори, особено при нови и необичайни за него обстоятелства, както и при по-сложни ситуации, изискващи разнообразен житейски опит и социална компетентност. Поради тези обстоятелства не е могъл да разбира свойството и значението на постъпките си и не е могъл да разбира и ръководи действията си към датата на подписване на договора – 06.03.2020 г. Според вещото лице Т. е могъл да бъде измамен и манипулиран, тъй като характерово е наивен, отзивчив, склонен към доверяване и съобразяване с „авторитети“, като не е способен да взема самостоятелни решения и да отстоява собствените си позиции и интереси.

В съдебно заседание вещото лице твърди, че в принципен план хората с лека умствена изостаналост са вменяеми, но в конкретния случай Н.Т. разбира какво прави, но не може да прецени последствията от действията си. За НН. е трудно да осмисли договор, а когато е под стрес става невъзможно. Според вещото лице той не осъзнава, че поема задължение, а е подписвал договорите, за да угоди на тези, които са с него. Няма аналитично и логично мислене, поради което и е невменяем за по-сложна категория действия, каквито са банковите операции и банковите договори.

При установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:

В производството по чл. 422 ГПК за установяване на вземане ищецът следва да докаже факта, от който произтича вземането му, а ответникът – възраженията си срещу него.

Доказателствената тежест за спорните факти се разпределя с оглед на твърденията на страните, т.е. ищецът дължи пълно и главно доказване на фактите, въз основа на които претендира изпълнение от ответника – в случая валидно облигационно отношение между „Т.Б.А.Б.“ АД и Н.Т., произтичащо от договор за кредит и получаване на парична сума.

С оглед направените от страна на ответника възражения по делото е спорно дали между „Т.Б.А.Б.“ АД и Н.Т. е възникнало валидно облигационно правоотношение въз основа на сключения договор за кредит или конкретно дали този договор е действителен.

Установено е в хода на производството от заключението на съдебно-почерковата експертиза, че договорът е подписан от ответника. От друга страна обаче от съдебнопсихиатричната експертиза, се установи, че Н.Т. страда от лека към умерена умствена изостаналост, като предвид заболяването си не е могъл да разбира свойството и значението на постъпките си и не е могъл да разбира и ръководи действията си към датата на подписване на договора – 06.03.2020 г.

Установено е също така, че към момента на сключване на договора – 10.02.2022 г. той е бил формално дееспособен, като е поставен под запрещение решение № 26031/04.02.2021 г. по гр. дело № 245/2020 г. по описа на Софийския окръжен съд, влязло в законна сила на 20.04.2021 г.

3

Според настоящия състав обаче, дееспособността на дадено лице да участва в гражданския оборот следва да бъде разбирана формално, а като обективна годност на правните субекти със свои правомерни действия да придобиват, поемат, изменят или погасяват права и задължения. В този смисъл дееспособността е юридическо отражение на онова състояние на правния субект, в което той разбира естеството и значението на действията си, предвижда техните съществени последици, схваща предписанията на правната норма и ръководи постъпките си.

Затова и когато дадено лице трайно не е в състояние да действа съзнателно и разумно, така че да може правилно да формира и изрази волята си, изобщо отсъства воля и по смисъла на чл. 26, ал. 2 ЗЗД сключените договори от такова лице са нищожни. Така в Решение № 143/16.12.2019 г, постановено по гр. д. № 2729/2018 г на ВКС, ГК, III г.о. е прието, че унищожаем на основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД е договорът, сключен от дееспособно лице, което към сключването му не е могло да разбира или ръководи действията си, ако причината за това състояние е преходна, кратковременна. Обратно – нищожен на основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ЗЗД е договорът, сключен от дееспособно лице, което към сключването му не е могло да разбира или ръководи действията си, а причината за това състояние е трайна (душевна болест или слабоумие).

В случая Н.Т. към момента на сключване на договора е формално дееспособен, но предвид заболяването си - умствена изостаналост, и предвид предмета на договора, не е бил в състояние да прецени правилно значението и съдържанието на извършваните от него действия, както и последиците от същите.

В този смисъл според настоящия състав сключеният договор за кредит е нищожен по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД поради липса на съгласие, тъй като макар и да е сключен от дееспособно лице, то при сключването му това лице е било в състояние на трайна неспособност да разбира действията си.

След като сключеният договор за кредит е нищожен отсъства валидно облигационно правоотношение между страните, поради което и така предявеният иск за установяване на вземане е неоснователен, поради което и следва да бъде отхвърлен.