Акт от 12.11.2021, Административен съд - Хасково

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 512

12.11.2021г., гр.Хасково

В

ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на двадесет и първи септември две хиляди двадесет и първа година в състав:

СЪДИЯ:

РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА

Секретар:

Мария Койнова като разгледа докладваното от съдия Р. Чиркалева административно дело №718 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.

118 ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по жалба на Д.И. ***, подадена чрез адв. В.Ч.,***, офис ***, против Решение № 1012-26-269-1/07.07.2021г. на директора на ТП на НОИ - Хасково.

В жалбата се твърди, че не са налице официални документи, удостоверяващи наличието на визираните в чл.96, ал.1, т.4 от КСО предпоставки – отпаднало основание за изплащане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. В решението незаконосъобразно било кредитирано, че заверката на осигурителния стаж за периода 04.06.2020г. – 31.12.2020г. била относима към правото на отпуснатата пенсия. Счита се, че при извършване на проверката, съответният контролен орган превишил компетенциите си и проверявал период, извън този, който му бил възложен. Сочи се, че в Инструкция №1 от 03.04.2015г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на Националния осигурителен институт било регламентирано кога се извършва ревизия и кога проверка от контролен орган към ТП на НОИ. В нарушение на цитирания нормативен акт, в решението била кредитирана недопустима, законово регламентирана процедура – извършване на проверка за период, за който следвало да се извърши ревизия на самоосигуряващото се лице.

На следващо място, неправилно с решението било кредитирано, че Констативен протокол № КВ-5-26-00927474 от 27.05.2021г. на контролен орган към ТП на НОИ – Хасково, представлявал документ по смисъла на чл.21 от АПК, за да имал правопроменящ правен резултат. Точно по тази причина в разпоредбата на чл.117 от КСО не била предвидена процедура и възможност за обжалване на констатациите по него. Счита се, че осигурителният стаж на жалбоподателката бил зачетен надлежно от пенсионния орган, въз основа на валидни удостоверителни документи, за които не била налице хипотезата на чл.99, ал.1, т.2, б. „а“ от КСО, за да е налице основание за отмяна на влязъл в сила административен акт. Също така, незаконосъобразно било кредитирано нарушението в административната йерархия на административните органи на НОИ. В случая зачетен от пенсионен орган осигурителен стаж бил счетен за неоснователен и неналичен, като това станало с констативен протокол по инициатива на контролен орган, без да било налице възлагане.

Претендира се отмяна на оспореното решение и присъждане на разноски по делото.

В съдено заседание оспорващата се представлява от пълномощника си, който поддържа жалбата. Излага допълнителни твърдения в насока незаконосъобразност на атакувания административен акт. Сочи, че по делото били налице доказателства – л.16, със заверен осигурителен стаж от 18.09.2019г. до 03.06.2020г. Това доказателство представлявало индивидуален административен акт, издаден от административен орган, който не бил отменен, а валиден. Освен това, налични били акт за раждане на детето на жалбоподателката и решение на ТЕЛК, с което се признавала трайно намалена работоспособност, с начална дата 04.06.2020г. Към датата на инвалидизиране и датата на заявлението (за ЛПИОЗ), жалбоподателката била на възраст 20г. и 11м. Съгласно чл.74 от КСО, необходимия осигурителен стаж, за да се получава пенсия бил 1 година. Стажът в случая бил наличен, само на основание разпоредбата на чл.9, ал.2, т.1 – времето за отглеждане на дете, за което не се дължат осигурителни вноски, независимо дали е платен или неплатен отпуск, поради което само на това основание не били налице предвидените от закона, както и визираните в разпоредбата на чл.96, ал.1, т.4 от КСО материалноправни предпоставки за спиране на изплащане на лична пенсия за инвалидност, поради общо заболяване. Предвид това, административния акт се явявал неправилен и незаконосъобразен, издаден без наличието на материалноправните предпоставки.

Следвало да се има предвид и че по делото бил наличен само констативен протокол, към който не били приложени издадените въз основа на него задължителни предписания, като съдът следвало служебно да приеме, че тези задължителни предписания не били влезли в сила, не подлежали на изпълнение и не бил настъпил правопроменящият момент. С оглед на това, административния акт за стажа на жалбоподателката все още бил валиден, а с задължителните предписания не можело да отменя издаден от НОИ административен акт – този по л.16 по делото.

Ответникът, Директор на ТП на НОИ - Хасково, чрез процесуален представител заема становище за неоснователност на жалбата.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 18.06.2020г. жалбоподателката Д.И.И. подава

Заявление с вх.№Ц2112-26-251/18.06.2020г. (л.6) до директора на ТП на НОИ – Хасково за отпускане на лична пенсия за инвалидност. Към заявлението си прилага копие на Експертно решение №1150 от заседание №82 от 04.06.2020г. на втори състав на ТЕЛК към МБАЛ – Хасково. Видно от същото (л.13), жалбоподателката е освидетелствана с 53 % трайно намалена работоспособност, за една година – до 01.06.2021г.

На 11.08.2020г. ръководител на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково издава Разпореждане №**********, №24/прот. №N01305 (л.25), с което на Д.И.И. е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване (ЛПИОЗ), считано от 04.06.2020г.

На 19.05.2021г. в ТП на НОИ – Хасково е заведено писмо

(сигнал) изх.№21102-26-683 (л.34), подадено от ръководителя на „ПО“ до началник отдел „КПК“ при ТП на НОИ – Хасково, с което на основание чл.102, ал.1, т.1, ал.2 и ал.5 от КСО и във връзка с §7 от ПЗР на КСО за преизчисление на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Д.И.И., е отправена молба да бъдат потвърдени данните за осигурителен стаж, върху който са внесени дължимите осигурителни вноски, съдържащи се в информационната система/регистрите на НОИ за периода от 04.06.2020г. до 31.12.2020г. включително.

В отговор, контролен органи на ТП на НОИ - Хасково издава Констативен протокол №КВ-5-26-00927474/27.05.2021г. (л.31), в който е направена констатация, че от 18.09.2018г. до 03.06.2020г. вкл. няма основание да се зачита осигурителен стаж и доход като самоосигуряващо се лице и удостоверения осигурителен стаж и доход ще бъде анулиран, тъй като лицето няма качество на самоосигуряващо се лице. В констативния акт е посочено, че от справка „Регистър на земеделските стопани“ на МЗХ се установява, че Д.И.И. има регистрация като земеделски стопанин на дата 18.09.2018г. и съответни пререгистрации - на 04.01.2019г. и на дата 28.10.2019г., с валидна регистрация до края на срока по чл.12, ал.2 от Наредба №5 от 2009г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания за следващата стопанска година.

Съгласно данните за регистрация от 18.09.2018г. И. е заявила, че ще отглежда в землището на с.Узунджово 30 броя птици, в това число 30 броя кокошки носачки.

Същите данни били заявени и при пререгистрацията на 04.01.2019г. и 28.10.2019г.

Сочи се, че предвид вида на извършваната дейност - отглеждане на птици, в случая са приложими разпоредбите на Закона за животновъдството, където било направено разграничение по отношение на животновъдния обект - чл.13, ал.4 и ал.5. Животновъдните обекти, в които се отглеждали животни с цел добив на суровини и храни за лична консумация, се определяли като лично стопанство и собствениците им нямали право да предлагат на пазара произведените в обекта суровини и храни, а тези в които се отглеждали животни с цел добив на суровини и храни, които се предлагали на пазара, се определяли като ферми. В Закона за животновъдството се давало и легално определение на „ферма“, като съгласно същото това бил животновъден обект, в който се отглеждат животни с цел добив на суровини и храни за предлагане на пазара. Определението за „лично стопанство“, дадено в същия закон, гласяло, че това е животновъден обект, в които се отглеждат животни с цел добив на суровини и храни за лична консумация. Съгласно чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност - в редакция преди изменение и допълнение ДВ бр.13/2020г., собствениците или ползвателите на животновъдни обекти имали задължение за подават заявление за регистрация на обекта до директора на съответното ОДБХ.

Посочено е също, че съгласно чл.4а, ал.1, т.6 от Наредба №44 от 20.04.2006г., в сила от 17.01.2020г. за ветеринарно-медицинските изисквания към животновъдните обекти, в личните стопанства на физическите лица се отглеждали за лични нужди до петдесет птици независимо от вида.

От направена справка за данни в Регистъра на осигурителите за самоосигуряващите се лица, контролните органи установили, че Д.И.И. е декларирала, че упражнява дейност като земеделски стопанин от 18.09.2018г., като заявила вид на осигуряване за фонд „Общо заболяване и майчинство“ и фонд „Пенсии“. С декларация за регистрация от самоосигуряващо се лице от 04.04.2021г. прекъснала дейност. От направена справка в регистър Трудови договори и Регистъра на осигурените лица се установило, че в осигурителя - земеделски стопанин Д.И.И., нямало данни за наети лица по трудови правоотношения. Видно от представено от Областна дирекция по безопасност на храните - Хасково писмо с вх.№21102-26-683-4/26.05.2021г., се установява че към 25.05.2021г. в Интегрираната информационна система — ВетИС на БАБХ, Д.И.И. няма вписан/регистриран животновъден обект. В констативния протокол е направен извод, че

Д.И.И. не е произвеждала животинска продукция, предназначена за продажба за периода от 18.09.2018г. до 03.04.2021г., предвид което същата не отговаряла на визираната в §1, т.5 от ДР на КСО дефиниция за регистриран земеделски стопанин по смисъла на КСО. За да отговаря на тази дефиниция лицето трябвало да изпълни кумулативно и двете условия: да произвежда растителна продукция и/или животинска продукция, предназначена за продажба и да е регистрирано по установения ред. По смисъла на КСО обаче, наличието само на регистрация като земеделски стопанин не било достатъчно, за да възникне осигуряване с произтичащите от него права, тъй като не била налице идентичност между качеството земеделски производител и осигурено лице. Посочено е, че лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност, че е произвеждало земеделска продукция, предназначена за продажба, не може да има качеството на осигурено лице, независимо, че за него са подавани данни в НОИ и са внасяни осигурителни вноски. Изискването на законовата разпоредба, съдържаща определението за „осигурено лице“ по смисъла на КСО било лицето реално да осъществява дейност като земеделски производител, като произвежда продукция за продажба. Предвид описаното е прието, че Д.И. няма основание за осигуряване по реда на чл.4, ал.3, т.4 от КСО и направената регистрация по реда на Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, както и подадените по реда на чл.5, ал.4 от КСО данни като самоосигуряващо се лице - регистриран земеделски стопанин, не пораждат права за лицето по КСО.

Регистрацията на лицето била единствено с цел придобиване на осигурителни права. И. нямала основание за осигуряване по реда на чл.4, ал.4 от КСО като регистриран земеделски стопанин и подадените данни по чл.5, ал.4 от КСО за периода от 18.09.2018г. до 03.04.2021г. следвало да бъдат заличени. Във връзка с изложеното, за Д.И. били нарушени разпоредбите на §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО и чл.10, ал.1 и ал.2 от КСО и не следвало да се зачита осигурителен стаж и доход в качеството ѝ на самоосигуряващо се лице - регистриран земеделски стопанин, за периода от 18.09.2018г. до 03.04.2021г. Потвърденият със служебна бележка с изх. №Ц21102-26-472- 1/02.07.2020г. за периода от 18.09.2018г. до 03.06.2020г. осигурителен стаж и доход на лицето не следвало да се зачита.

Разпечатката съдържа 37 от 77 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7bca6d4e-6b11-48f3-9613-35840c58c4a8