Решение № 260180 от 08.09.2020, Районен съд - Бургас

Р Е

Ш Е Н

И Е № 260180 гр. Бургас, 08.09.2020 год.

В И М Е Т О НА Н А

Р О Д А

БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XL гр. състав, в публично съдебно заседание на петнадесети юли през две хиляди и двадесета година, с

Председател: Калин Кунчев при секретаря Зинаида Монева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 8316 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Иск по чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.538, ал.1 от ТЗ, предявен от “Креатив Кон-султ Аутсорсинг” ЕООД, гр.Бургас, срещу “Тих труд – Бургас“ ЕООД, гр.Б.

Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, въз основа на което е било образувано ч. гр. дело № 6060/2019г. на РС – Бургас. По него той се е снабдил с такава и с изпълнителен лист срещу ответника за су-мата 9 600 лева, дължима по запис на заповед от 02.04.2019г., платим на предявяване и предявен за плащане на 23.07.2019г., ведно със законната лихва от 26.07.2019г. до окон-чателното плащане. Сочи, че “Тих труд – Бургас“ ЕООД е подало възражение по чл.414 от ГПК.

Иска от Съда да постанови решение, с което да се признае за установено по от-ношение на същото, че дължи горната сума. В хода на производството ищцовото дру-жество е твърдяло и наличието на каузално правоотношение с ответното, а именно: до-говори за наем, изпълнението на задълженията на наемодателя по които – да предоста-ви ползване на наетите помещения, а при евентуално предсрочно прекратяване да пла-ти стойността на извършените в тях СМР, по споразумение от 02.04.2019г., е било обез-печено с процесния запис на заповед. Претендира разноски.

Ответникът оспорва иска, като сочи, че записът на заповед и споразумението от 02.04.2019г. са антидатирани – издадени, след като управителят на дружеството – И. Ч, е бил освободен от длъжност на 05.04.2019г., както и че извършените в нае-тите помещения СМР са били взети предвид при сключването на договорите за наем – чрез приспадане на дължима наемна цена.

Моли Съда да отхвърли претенцията и да му присъди деловодните разноски.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказател-ства, намира за установено следното:

Ищецът се е снабдил със Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и Изпълните-лен лист против ответника за исковата сума по ч. гр. дело № 6060/2019г. на РС Б.

В срока по чл.414, ал.2 от ГПК “Тих труд – Бургас“ ЕООД е подало възражение.

Това обуславя и наличието на правен интерес за “Креатив Консулт Аутсорсинг” ЕООД от водене на предявения установителен иск.

Безспорно записът на заповед е абстрактна сделка и задължението за издателя по нея възниква при наличието на задължителните реквизити, посочени в чл.535 от ТЗ, без да е необходимо да се установява съществуване на каквото и да било друго основание за плащането. В действителност, често издаването на ценната книга служи за обезпеча-ване на вземане, произтичащо от друго – каузално правоотношение. Наличие на такова в случая се твърди от ищеца, а именно – сключено на 02.04.2019г. споразумение, по по-вод договор за наем на недвижим имот от 01.01.2019г.

По делото е приложено цитираното ч. гр. дело, в което се намира и процесният запис на заповед в оригинал. Същият има всички, предвидени в чл.535 от ТЗ реквизити.

При тежест за ответника да установи при условията на пълно и главно доказване възражението си, че ценната книга е антидатирана – издадена, след като управителят на дружеството – И. Ч, е бил освободен от длъжност на 05.04.2019г., той не е сторил това. Напротив, макар и да не е било необходимо, в записа на заповед е положен печат на “Тих труд – Бургас“ ЕООД, който не е бил предмет на изследване по допусна-тата по делото СТЕ експертиза, идентичен с този, ползван от управителя му, и очевид-но различен от положения в споразумението с дата 02.04.2019г. такъв – с констатирано от вещото лице частично увреждане на матрицата.

При това положение следва да се приеме, че процесният запис на заповед е вали-ден и е породил правно действие, поради което следва да бъде изследвано и въведеното от ищеца твърдение за наличие на каузално правоотношение между страните, във връз-ка с неговото издаване.

Съдът констатира, че в него, освен индивидуализиращите издателя и поемателя данни, сумата, за която се издава и датата на издаване, ръкописно е изписано и че той служи за обезпечение по договор за наем между страните, ведно със споразумение, без тяхната конкретизация.

Доколкото към датата на издаване на записа на заповед между двете дружества е съществувало само едно наемно правоотношение, макар и това да не е посочено изрич-но в него, следва да се приеме, че отбелязването касае договорът за наем от 01.01.2019г.

По делото е представен горният договор, видно от който е, че ответникът е пре-доставил на ищеца за временно и възмездно ползване недвижим имот: офис от 30 кв. м. на ет.3 в административната си сграда, срещу заплащане на месечна наемна цена в раз-мер на 25 лв. без ДДС, както и на съответните суми за режийни разходи и консумативи. Същият е сключен за срок от една година.

Посочено е в него и че наемателят е извър-шил пълен ремонт, включващ смяна на дограми, изолации, ел. инсталации, подови нас-тилки, гипсокартон, боядисване и всякакви други ремонтни дейности.

Страните не спорят относно валидността му, както и за възникването и същест-вуването на обективираното в него наемно правоотношение между тях.

Възражението на ответника, че договорът за наем е бил прекратен по право, по-ради неплащането от страна на ищеца на наемната цена за месец март 2019г., съобразно клаузата на т.3, Раздел VI, е неоснователно. Съгласно т.3 от Раздел II, дължимата наем-на цена и вноската по т.2 се заплаща до 10-то число на текущия месец по банков път по посочена във фактурата банкова сметка ***. Ответни-кът не е ангажирал доказателства да е издал и предал на ищеца данъчна фактура или ка-сов бон, съобразно задължението си по договора /по делото са представени такива само за месеците януари и февруари 2019г./, т. е. да е оказал необходимото съдействие, за да може наемателят да изпълни задължението си. Касае се за забава на кредитора – наемо-дател, по смисъла на чл.95 от ЗЗД, и съгласно чл.96, ал.1 от ЗЗД, ако длъжникът също е бил в такава, той се освобождава от нейните последици.

Представено е и споразумението от 02.04.2019г., във връзка с договора от 01.01. 2019г., оспорено като антидатирано от ответника, в което е отразено, че наемодателят е предал на наемателя процесните офиси в състояние за основен ремонт и негодни за екс-плоатация, както и че последният е предоставил и изпълнил бизнес план за техния ре-монт, като към горната дата този, на офис 1, е изцяло извършен, а до 15.06.2019г. пред-стои пълното завършване и на офис 2. Ищцовото дружество се е задължило да предста-ви в счетоводството на “Тих труд – Бургас“ ЕООД протоколи А19 за извършените СМР – в срок до 20.06.2019г. Предвидено е, че ако наемателят изпълни поетото задължение наемното правоотношение между страните автоматично се удължава с още 3 години, без наемната цена да се променя, а извършените подобрения остават в полза на наемо-дателя, както и в случай че “Креатив Консулт Аутсорсинг” ЕООД освободи предсрочно помещенията. Съгласно последната клауза – при предсрочно прекратяване на договора за наем от ответника, ищецът следва да фактурира към него извършените СМР по биз-нес плана и протоколите А19, а “Тих труд – Бургас“ ЕООД се задължава в пет дневен срок след това да заплати съответната сума, ведно с неустойка в размер на 10 % от до-казано вложените средства от наемателя.

Не се спори между страните, а и от заключението по СТЕ на вещото лице Р се установява, че предмет на договора за наем от 01.01.2019г. са две самостоятел-ни стаи с обща площ от 30 кв. м. – офис 1 и офис 2, с изложение изток, находящи се на етаж 3 на административната сграда на адрес: гр.Б, бул.”” № .

С писмения отговор е представен и договор за наем, сключен между страните на 01.12.2017г., досежно същите два офиса, в който е посочено, че помещенията се преда-ват в състояние за ремонт, като наемателят следва да извърши СМР, съгласувани с нае-модателя за своя сметка, а подобренията да останат в полза на последния. Уговореният срок е една година, а месечният наем – общо 150 лв. без ДДС, ведно с режийните разхо-ди и консумативи.

Представен е и анекс към него, без дата, включително и с исковата молба, в кой-то е отразено, че наемателят е извършил инвестиционен ремонт на наетите офис поме-щения и в тази връзка, считано от 01.06.2018г., ще дължи единствено режийни разходи, като подобренията в имота остават в полза на наемодателя.

Същите не са оспорени по надлежния ред от ищеца.

Предвид горното, както и с оглед на констатацията на вещото лице Р., че овехтяването на СМР в процесните помещения е 5 %, което е в повече от полагащото се такова за сградата – 0.5 % годишно, следва да се направи извод, че твърдените от ище-ца ремонтни дейности са били осъществени при действието на договора за наем от 01. 12.2017г. Както беше казано, съгласно т.3 на Раздел I от същия, те са за сметка на нае-мателя и остават в полза на наемодателя. Отделно от това, подобренията са били заче-тени и при сключването на коментирания анекс, като страните отново са потвърдили уговорката си досежно тях, споразумявайки се и че ищецът ще ползва помещенията без да заплаща наемна цена за периода от 01.06. до 01.12.2018г. Т. е., с изтичането на срока на договора отношенията между двете дружества по повод процесните СМР окончател-но са били уредени. Последното, очевидно, е намерило отражение и в сключения от тях на 01.01.2019г. нов договор за наем, в който е посочено, че наемателят вече е извършил пълен ремонт на наетите помещения.

При негова доказателствена тежест, ищецът не е ангажирал надлежни доказател-ства да е извършил и други ремонтни дейности при действието на договора за наем от 01.01.2019г., съответно да е представил в счетоводството на “Тих труд – Бургас“ ЕООД протоколи А19 за такива и да ги е фактурирал към него, съобразно представеното спо-разумение от 02.04.2019г. Следователно, за ответника не е възникнало задължение за заплащане на СМР, каквото се твърди в исковата молба да е било обезпечено с процес-ния запис на заповед.

На следващо място – обсъдени в контекста на горната констатация, обстоятелст-вата, че споразумението не е било заведено в деловодството на ответника, нито е било предадено от бившия му управител с останалата документация на дружеството с прие-мо-предавателния протокол от 08.04.2019г., от една страна, а от друга, видно от заклю-ченията по СТЕ на вещото лице Щ.Н., печатът в него не е ползваният от “Тих труд – Бургас“ ЕООД такъв, дават основание да се приеме, че същото е било антидати-рано, с цел обосноваване дължимостта на сумата по записа на заповед, в който впослед-ствие е било и отразено – чрез саморъчно дописване. И тъй като към момента на сключ-ването му, след горната дата, лицето И. Ч, не е разполагало с представител-на власт по отношение на ответното дружество, за последното не са възникнали какви-то и да било задължения по него.

Или в крайна сметка, следва да се направи извод, че при доказателствена тежест за ищеца, същият не е ангажирал съответни доказателства за установяване на твърде-нията си, че между страните е възникнало соченото в исковата му молба каузално – об-лигационно правоотношение, основано на представеното споразумение от 02.04.2019г., респективно – за ответника да е налице валидно задължение за заплащане на претенди-раната по записа на заповед сума. Предявеният по делото иск по чл.422, ал.1 от ГПК е недоказан и в крайна сметка – неоснователен. Като такъв – следва да се отхвърли.

Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски – 683 лв. за съдебни експертизи и 810 лв. платено адвокатско възнаграждение.

Ето защо, Съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявения от “Креатив Консулт Аутсорсинг” ЕООД, седалище и адрес на управление: гр.Б, ЖК ”Л”, ул.” , ет., ап., с ЕИК:

*********, иск – за установяване по отношение на “Тих труд – Бургас“ ЕООД, седали-ще и адрес на управление: гр.Б бул.”” № , с ЕИК: *********, че същото дължи сумата 9 600 лв., представляваща главница по запис на заповед от