Решение № 922 от 17.03.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 922 гр. Варна, 17.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена Ив. Стоилова при участието на секретаря Миглена Н. Маринова като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело № 20243110103131 по описа за 2024 година

Производството образуването по искова молба от М. Г. Х., ЕГН:

**********, с адрес: ********* срещу *****, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: ****.

Предявени са следните главни обективно кумулативно съединени установителни искове:

- с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД вр. с чл.10а, чл.19, ал.4 вр. с чл.21, ал.1 от ЗПК за прогласяване нищожността на таксата в размер на 100 лева по Приложение № 4 към АНЕКС №*** от 17.01.2023г., сключен между М. Г. Х., ЕГН: **********, с адрес: ********* и *****, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: ****;

- с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД вр. с чл.19, ал.4 вр. с чл.21, ал.1 вр. с чл.33 от ЗПК и чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД за прогласяване нищожността на неустойката в размер на 1004.10 лева по Приложение № 5 към АНЕКС №*** от 17.01.2023г., сключен между М. Г. Х., ЕГН: **********, с адрес: ********* срещу *****, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: ****.

Предявен е насрещен осъдителен иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД за осъждане на М. Г. Х. да заплати на на „***” АД следните суми съгласно 1 сключения помежду им Анекс № *** към Договор за потребителски кредит № ****: Главница в размер на 864.16 лева, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване до районния съд на насрещната искова молба – 09.05.2024г. до окончателното плащане на задължението; възнаградителна лихва в размер на 26.04 лева за периода от 28.03.2024 г. до 27.04.2024 г.

Предявен е в евентуалност осъдителен иск по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗПК, в случай, че съдът прецени, че Анекс № *** към Договор за кредит № **** е недействителен, да осъди М. Г. Х. да заплати на „***” АД сумата в размер на 660 лева, с която ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на „***“ АД.

В исковата молба ищецът излага, че страните на 17.01.2023г. сключват анекс №*** към договор за потребителски кредит № **** с Приложение №1 към него.

Съгласно Приложение №1 към АНЕКС №*** КЪМ ДОГОВОР ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ № **** ищцата получава сумата от 1100 лева, при срок на кредита от 10 месечни вноски, при ПТР от 49%, ГЛП от 22.13% и обща месечна погасителна вноска от 231.87 лева.

Съгласно Приложение № 4 на ишцата е начислена такса в размер на 100 лева. Същата е подробно описана в Погасителния план към него.

Съгласно Приложение № 5 в срок до края на следващия ден, считано от деня на сключване на договора за кредит, Кредитополучателят е длъжен да предостави на Кредитодателя следните обезпечения по Новия кредит: Банкова гаранция или Поръчителство на поне две физически липа, с подробно посочени изискавания към всяко едно от тях.

В случай че Кредитополучателят не осигури и не представи в срок обезпечение по кредита или действието на обезпечението бъде по някаква причина прекратено, Кредитополучателят дължи на Кредитодателя неустойка за всеки календарен ден, за който не е предоставил обезпечение.

Ищцата не е предоставила нужното обезпечение и й е начислена неустойка в размер на 1004.10 лева, изрично посочена в погасителния план и претендирана с всяка една месечна погасителна вноска, т.е разпределена на 10 месечни погасителни вноски от по 231.87 лева.

Твърди, че не дължи таксата по Приложение № 4 към АНЕКС №*** в 2 размер на 100 лева, тъй като последната е нищожна.

Твърди, че не дължи неустойката по Приложение № 5 към АНЕКС №*** в размер на 1004.10 лева тъй като последната е нищожна.

Твърди, че таксата посочена в Приложение № 4 е нищожна на основание чл.21, ал.1 от ЗПК, чл.10а, ал.1 от ЗПК, чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като не е включена в ГПР

Твърди, че клаузата за неустойка е нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД.

Твърди, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3, вр. от ЗЗД е налице именно, когато се нарушава правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. Поради накърняването на принципа на „добри нрави" по смисъла на чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД се достига до значителна не еквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на подзащитната ми с цел извличане на собствена изгода на кредитора.

Неустойката, по договора е неравноправна на основание чл.143, т.19 от ЗП, тъй като сумата която се претендира чрез нея в размер на 1004,10 лева е в размер почти равен на размера на отпуснатия кредит. По този начин безспорно се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост. Принципът на добросъвестността е застъпен в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. В настоящия случай, със заплащането на сумата предвидена за неустойка, изцяло се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост.

Твърди се, че неустойката е нищожна на основание чл.21, ал.1 от ЗПК.

В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора, преди сключване на договор за кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В този смисъл е съображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски кредити. Разгледана в този аспект, неустойката по договора за предоставяне на кредит в размер на 1004,10 лева при неосигуряване на 3 обезпечения, се намира в пряко противоречие с преследваната с целта на транспонираната в ЗПК директива. Подобни уговорки прехвърлят риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията.

Неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение е пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване.

С процесната неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение.

Неустойката по съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора. Основната цел на така уговорените клаузи е да доведът до неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучагсля, до увеличаване на подлежаща на връщане сума допълнително с още % от предоставената главница.

Неустойката е нищожна и на основание чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като не е включена в ГПР, посочено в договора.

Претендират се разноски.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от ответника В него се твърди, че исковата молба е неоснователна и моли да бъдат отхвърлени предявените искове.

Възразява изцяло срещу твърденията за нищожност клаузата, предвидена в Приложение № 5 към Анекс № *** към Договор за кредит №****.

Твърди, че на 17.09.2021 г. между страните е сключен процесния договор за кредит от разстояние по инициатива на ищеца, за което той попълнил заявка в интернет сайта на ответника. Ищецът посочил, че иска да получи заема по банковата си сметка и потвърдил, че се е запознал с общите условия. Сумата била преведена на ищцата.

На 17.01.2023 г. между страните е сключен Анекс № *** към Договор за кредит № ****, по силата на който е рефинансирано задължението на кредитополучателя по договора за кредит.

4

Ответникът разгледал подадената заявка и след проверка в Централния кредитен регистър одобрил кредита. След това изпратил на електронната поща на ищцата Анекс № *** към Договор за кредит № **** заедно с приложимите Общи условия на “***“ АД, също така Стандартен Европейски Формуляр и Погасителен план, като в имейла с прикачил два броя линка „Приеми договора” и „Откажи договора”. С оглед сключването на Договора за кредит и като доказателство за съгласието на ищеца с договора за кредит и Общите условия ищцата е активирала линка „Приеми договора”.

Оспорва уговорената неустойка да е нищожна на твърдените от ищеца основания.

В чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК изрично се предвижда, че при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит.

Начисляването на неустойка в настоящия случай се извършва и произтича от неизпълнение на задължението на кредитополучателя да учреди и/или представи надлежно обезпечение на кредита - поръчители или банкова гаранция. Годишният процент на разходите има за цел да информира потребителя какви ще са му разходите, ако изпълнява надлежно и в срок задълженията си по договора за кредит, а няма за цел да включва в себе си евентуални компоненти, които са поставени под условие че кредитополучателят не изпълни задължението си по договора. Посоченият годишен процент на разходите по договора за кредит е съобразен с всички изисквания на ЗПК, като са взети предвид допусканията съгласно Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК.

Начислената неустойка представлява адекватно обезщетение за неизпълнение на задължението па кредитополучателя да предостави обезпечение по договора си за кредит. В процесния Анекс към Договор за кредит изрично е посочено, че неустойката се дължи само за периоди, в конто кредитът е бил без осигурено обезпечение, респективно ако Кредитополучателят осигури надлежно обезпечение по кредита, макар и след изтичането на срока за нейното представяне, неустойката спира да се начислява.

Ищецът е бил информиран за наличието на тази неустойка още при 5 предоставяне на приложимия Стандартен европейски формуляр и с оглед на това е могъл да прецени дали да сключи или не кредита, респективно да се съгласи с условията по кредита.

Твърди се, че процесната неустойка има обезщетителна функция предвид риска, който поема ответното дружество и че се касае за бърз кредит.

Твърди се, че неустойката е ясно и точно формулирана, няма неясноти по отношение на нейното съдържание.

Клаузата за предоставяне на обезпечение е индивидуално договорена между страните, тя не е инкорпорирана в Общите Условия на „**** (ОУ), върху които ОУ кандидат-кредитополучателят да не може по никакъв начин да влияе, поради това че те са предпоставка за сключването на договора и той, след като се запознае с тях, следва да ги приеме, за да продължи към сключването на договора кредит. Размерът на уговорената между страните неустойка при неосигуряването на лица, които да поръчителстват за задължението па потребителя, или при непредоставянето на банкова гаранция, не е еднакъв за всички отпуснати от Дружеството кредити, а се преценява във всеки отделен случай е оглед всеки отделен потребител, като се взимат предвид и размерът на предоставяния кредит, уговорките за погасяването му и други допълнителни условия.

Възразява срещу твърдението, че таксата предвидена в Приложение №4 е нищожна на основание чл.10а, ал.2 от ЗПК. Тази такса се дължи от всички потребители, които подават заявка за кандидатстване за кредит независимо дали са одобрени или не.

Възразява, че е налице заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от ЗЗП.

Иска се отхвърляне на иска и заплащане на разноски.

В срокът за отговор ответникът предявява насрещен иск В него се твърди, че между страните е сключен на 17.09.2021 г. между страните е сключен процесния договор за кредит от разстояние по инициатива на ищеца, за което той попълнил заявка в интернет сайта на ответника.

Ищецът посочил, че иска да получи заема по банковата си сметка и потвърдил, че се е запознал с общите условия. Сумата била преведена на ищцата.

6

На 17.01.2023 г. между страните е сключен Анекс № *** към Договор за кредит № ****, по силата на който е рефинансирано задължението на кредитополучателя по договора за кредит.